Автор: Щерьо Щерев Бюрократи и кабинетни учени, които не са

...
Автор: Щерьо Щерев Бюрократи и кабинетни учени, които не са
Коментари Харесай

Въглеродният диоксид и климатът


Автор: Щерьо Щерев

Бюрократи и кабинетни учени, които не са излизали измежду природата, вършат генерални изводи за климата учредени на наблюдения върху градската среда. Екологичните проблеми на огромните селища с преобладаващо високо строителство се дължи на погълнатата слънчева сила от бетонните и асфалтовите покрития на улиците и от железобетонните структури на постройките през светлата част на деня. Една част от тази сила от високите елементи на постройките и покривите се излъчва през нощта назад към космоса. Но по огромната част, предавана от уличните настилки и от ниските етажи на постройките, остава в околното междублоково пространство и се задържа от приземният, нечист, тежък въздух. Тесните междублокови пространства, неналичието на задоволително огромни паркове, тесните улици и булеварди, чиито посоки умишлено или неумишлено не са съобразени с „ розата на ветровете” в дадената област, пречат на естествената вентилация, която би способствала за охлаждането на градския въздух и опресняването му с подобен от извънградската атмосфера. Замърсеността на въздуха с изгорели газове в градската среда се дължи на първо място на автомобилния превоз, изключително на този с дизелови мотори, на битовото отопление на твърдо гориво, на излъчванията от индустриалните предприятия, както и от Топлоелектрическа централа, които са в чертите на мегаполисите. На тази основа не може да се вършат световни изводи, че въздухът над цялата страна е нечист или атмосферата на цялата планета е нечиста и то с въглероден диоксид, който е отговорен за повишаване на междинната температура на Земята. Болшинството медии и политици одобряват безрезервно тези изказвания. Многократно и авторитетно повтаряни от тях те се постановат на публичното мнение.

Широко огромна и богато финансирана от заинтригувани корпорации агитация сътвори световна страхова неуравновесеност за съдбовни промени на климата. Чрез псевдонаучни теории учредени на погрешни, манипулирани статистически данни се сатанизира въглеродният диоксид в атмосферата като главен извършител на сериозните климатични промени. Скъпо платените лобисти за ВЕИ упорстват за незабавна декарбонизация на енергетиката и се опълчват на плавния преход към нея. Те се опасяват, че техните мрачни прогнози за климатичен апокалипсис могат да бъдат опровергани от действителността още през идващите 20 години. Затова бързат да слагат пред приключен факт обществото. Крайната цел е заличаване на базов клон на енергетиката, произвеждащ евтина електрическа сила от въглища, гарантиращ еластичност и непоклатимост на техническите параметри на енергийната система. Бъде ли премахнат въгледобивът, възобновяване му ще коства прекомерно скъпо и тогава единствена опция остават газовите Топлоелектрическа централа и като екологична опция се популяризират възстановяемите енергийни източници. Но първите, заради високата цена на природния газ, а вторите заради зависимостта си от капризите на метеорологичната конюнктура и сезоните, без спомагателни скъпоструващи уреди не могат да подсигуряват сигурност в доставките и непоклатимост на параметрите на създаваната от тях електрическа сила. А нейната цена е в пъти по-висока от тази на ТЕЦ-ли на въглища, в случай че не е квотният налог за излъчвания на СО2. Затова „ зелените” упорстват за по-голям растеж на цените на квотите, посредством който да обезпечат конкурентността на ВЕИ и в къс период Топлоелектрическа централа да бъдат финансово премахнати. Но ВЕИ в действителност ли опазват околната среда? /Фиг.1/ Те заемат плодородни селскостопански и горски терени, които повече не могат да се употребяват нито за отглеждане на животни, нито за рандеман на селскостопанска продукция и на дървесина, нужни за облекчаване на насъщните потребности на бързо растящото население на Земята. Зелените растения, които усвояват СО2 и обогатяват въздуха с О2, са сменени с бетонни фундаменти за слънчевите панели.

Само този факт изобличава демагогските изказвания за тяхната екологосъобразност. Значителна част от климатичните политики са лицемерни, откакто внезапно нараства количеството на отпадъците, които развитите стопански системи в Европейски Съюз, изнасят за депониране и преправка в разрастващите се страни – главно в Африка. Това, че изнасящите боклука си страни могат да покажат, че понижават излъчванията на парникови газове и въздействието си върху околната среда, се придвижват в сметката на страните вносители на боклуци. Подобни „ облаги “ на едни, които са загуби за други, не трансформират по никакъв метод световните салда на влияние върху околната среда.

Борбата, която се води от „ зелените” неправителствени организации, обилно финансирани от специфични фондове, не е за запазване на климата на Земята, тя е за опазване на статуквото на богати и небогати страни. Икономически развити страни субсидираха промишлеността, обвързвана с произвеждане на слънчеви панели, вятърни генератори и акумулатори за акумулиране на електрическа сила. Глобалната агитация, всяваща боязън от измененията на климата в резултат на излъчванията на въглероден диоксид от Топлоелектрическа централа на въглища, им обезпечава пазари за пласмент на продукцията им и осъществяване на облаги. Дълги години тезите в отчетите за световното стопляне се движеха сред крайностите – опасност от апокалипсис до отричане. След това последователно науката стартира да следва логиката на политическата и бизнес целенасоченост, тъй като зад високите цели за понижаване на въглеродните излъчвания, стоят съответни бизнес ползи и геополитика. С течение на времето, финансирането на научните проучвания вървят съвсем извънредно в интерес на тезите, които потвърждават и поддържат главната мантра – климатът се трансформира и за това са отговорни човешките действия свързани с излъчванията на парникови газове и най-много на въглеродният диоксид.Българската страна би трябвало да финансира научните ни институти в задоволителна степен с цел да бъдат самостоятелни от непозната воля и въздействие. Българските учени би трябвало да са свободни да декларират и отстояват обосновано научните си позиции по противоречиви въпроси като тези за тъй наречените климатични промени и факторите, които ги предизвикват. Не са малко наши учени, които употребяват европейски и други грантове, които слагат изискване да се употребяват избрани методики, даващи предопределени резултати от проучванията. За наслада има и почтени български учени и специалисти, които не се опасяват намерено и обосновано да излагат резултатите от своите проучвания без значение, че се разграничават от публично признатите.

Ще показва мненията на няколко самостоятелни и уважавани учени по отношение на световното стопляне. Те дават обосновани отговори на следните въпроси:

Повишава ли се равнището на международния океан и ще бъдат ли потопени както редица острови в Тихия океан, по този начин и крайбрежните селища на континентите?

Топят ли се ледовете в Арктика и Гренландия?

Повишава ли се междинната температура на планетата?

Затопляне или захлаждане да чакаме през идващите десетилетия?

Враг или другар на природата е въглеродният диоксид?

Океанографът Нилс-Аксел Мьорнер, някогашен началник наКатедра по палеогеофизика и геодинамика в Стокхолмския университет е посветил целият си живот на проучването на измененията в Световния океан. Посетил е повече от 59 морски страни. Той не приема налаганата от Международната комисия по климатичните промени /МККП/ мантра за повишение на океанското равнище в резултат на повишението на междинната температура на Земята. Той подлага на критика комисията, че не включва в своите експедиции специалисти с теоретичен и на практика опит. Организацията е основана за оценяване на риска от световното изменение на климата, провокирано от техногенни фактори и разчита по-специално на съмнителни компютърни модели, а не на полеви проучвания. Тя преувеличава рисковете от повишение на морското ниво, с което провокира боязън измежду популацията на островите Фиджи. За да откри измененията на морското ниво през последните 500 години, той изследва датирани пясъчни наноси, по кое време са зародили. Освен това изследва разпространяването на коралите през последните епохи. Обикновено кораловите рифове порастват във височина, когато равнището на морето се повишава и порастват на широчина, когато то остава непрекъснато. Ако равнището падне, коралите умират. Коралите не лъжат; те са благонадежден знак - доста по-надежден от измерванията на приливите и отливите. Получените резултати той онагледява с графиката, показана на фиг.2.

Следователно налице е цялостно неявяване на сегашно повишение на морското ниво – т.е. опасността от бъдещо наводняване се анулира. Има данни и от доста други места по света, които по никакъв метод не удостоверяват картината, която Международната комисия показва. На някои места равнището на морето в действителност се повишава, само че на други места е устойчиво, а на трети даже пада. Например, морското ниво е непрекъснато в Индийския океан и на атлантическото крайбрежие на Южна Америка. Но в южните елементи на Тихия океан, като да вземем за пример измерванията в Тувалу и Кирибати, не удостоверяват непрекъснатите предизвестия за потъването на тези архипелази. Морето несъмнено ерозира крайбрежията тук и там, само че островите порастват на други места. Винаги е било по този начин. Според него нивото на морето ще се увеличи приблизително с пет сантиметра с възможност до 15 сантиметра. Промяната може да премине от плюс 20 до минус 10 сантиметра. Това не е опасност. Всеки, който твърди, че ще има опасност от нарастване от към метър, няма визия за физиката. Морската вода се загрява и уголемява, увеличавайки морското ниво, само че единствено с няколко сантиметра, а не с дециметри или даже метри. Има доста по-важни въздействия, които засягат морското ниво, изключително слънчевата интензивност. Има и обилни хоризонтални водни смени, от един океан към различен. Подобно на данните във Фиджи, тези на Малдивите също демонстрират, че равнищата са ясно по-високи през 17-ти век, в сравнение с през днешния ден. Показателно е, че това е времето, когато е било студено в северното полукълбо - този интервал се назовава Малката ледникова ера. По това време слънчевата интензивност е била по-ниска от през днешния ден. Това е огромният безоблачен най-малко. Изглежда, че ниската слънчева интензивност е обвързвана с високите равнища на морето в тропиците - и назад. Нивото на морето зависи основно от съмненията на слънчевите цикли и надали от топящия се лед. Научно списание с оповестен отчет на Мьорнер за въздействието на слънцето върху морското ниво, който е подсилен от 19 приети специалисти е атакувано от МККП. В резултат на извършения от нея напън книжката с обявата е спряна. Публичните пари за научни проучвания, следено се насочват извънредно към алармистите в региона на климата. Ученият подлага на критика тази политика, която основава квази-религиозно придвижване, което твърди, че пази околната среда – в действителност, то не води битка против световното стопляне, а срещу битката за понижаване на бедността. Нигерия, да вземем за пример, не се предизвиква да употребява въглища и по този метод да реализира икономическото си развиване и разцвет, които биха понижили глада и бедността в африканска страна.

Тенденциозното сортиране на обстоятелства постоянно съставлява проблем. Така неотдавна се твърдеше, че оттичането на ледовете в Гренландия се е нараснало и че стоплянето ще го утежни. В отчета на МККП са пропуснати получените както от Националната организация на океанските и атмосферни проучвания (NOAA), по този начин и от Датския метеорологичен институт сведения, че ледената маса на Гренландия в действителност се усилва. Всъщност, и двете наблюдения могат да бъдат правилни, само че под тежестта на в действителност насъбраният лед периферният се изтласква в морето.

Професор Мьорнер чака слънчевата интензивност да намалее през идващите няколко десетилетия и в следствие да настъпи изстудяване. Дотогава евентуално ще стане ясно какъв брой неверни са предизвестията за световното стопляне и че СО2 не е главният мотор на температурите.

Подобни са изказванията на българските учени от Института по галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките, доцентите, доктори на физическите науки Й. К. Тасев и Борис Комитов. В своите проучвания те са открили, че върху климата на Земята въздейства както електромагнитната слънчева радиация, по този начин и корпускулярната радиация от безоблачен и космически темперамент. Не директно участващи, само че упосредстващи сред слънчевите и климатичните параметри са по този начин наречените геомагнитни показатели, характеризиращи вариациите на геомагнитното поле. Слънчевите промени в излъчването засягат климатаглавно посредством взаимоотношението на слънчевия вятър с магнитосферата на Земята. Цикличните промени в излъчванията на слънчевият вятър генерират надлежно промени в скоростта на въртене на Земята. Това въздейства освен на атмосферната циркулация, само че също по този начин и на циркулацията на океана. Тъй като водата на океана е с доста висок температурен потенциал, измененията в океанската циркулация ще обиден районния климат. Преразпределението на океанските водни маси също поражда нередовни промени в морското равнище по целия свят. Чрез този механизъм е прегледано обяснението на събития като Ел Ниньо. Обяснени са процесите по време на Sporer, Maunder и Dalton Слънчеви минимуми, принудели Гълфстрийм да се концентрира върху южният си клон и студената арктическа вода да проникне надалеч надолу по европейските крайбрежия, които да доведат до условия на дребният ледников интервал. По време на Слънчевият Максимум, обстановката ще бъде противоположната, настояват двамата учени. От към 2040 година, ние ще бъдем в един нов огромен Слънчев най-малко и затова може да се чака интервал на студени климатични условия.

Друг значителен фактор, който въздейства върху климата са галактическите галактически лъчи. Те усилват аерозолите в атмосферата посредством каскада физически процеси. Галактическите галактически лъчи, както и слънчевите лъчи, които са свързани с изригвания, предизвикват увеличение на аерозолите в атмосферата на Земята. Аерозолите водят до повече облаци. Облаците пък водят до два резултата – от една страна повече дъждове, въпреки това, като има повече облаци, се усилва противоположното отразяване на светлината, която пада върху повърхността на Земята, т.е. връща се, не стига до Земята. Всичко това предизвиква изстудяване.

Борис Комитов дефинира като безумни решенията на европейските политици за затваряне на въглищните централи. Той изследва от доста години единадесет годишните цикли на Слънцето и твърди, че след 2030 година ще има фрапантно увеличение на преваляванията и рухване на температурите, което ще продължи до 2045 година А дружно с понижението на температурите в международен мащаб ще скочи цената на електрическата енергия и страни, които не създават на ниска цена ток и нямат достъп до евтини енергоносители, ще имат огромни проблеми.

На последният въпрос, зложелател или другар е СО2 на природата, дават отговор учени от Швейцария и Съединени американски щати. Независимо едни от други те са открили, че в атмосфера с нараснало наличие на СО2 растенията се развиват по-интензивно със здрави стъбла, устойчиви на суша, а селскостопанските култури се отличават и с нараснало изобилие.

Според американският професор Ричард Линдзен „ всички по този начин наречени доказателства, свидетелстващи за идно световно стопляне в огромна степен съставляват погрешно пояснение, пресилване, преднамерено сортиране на обстоятелства или напряко неистини. Едно неправдоподобно съмнение, подкрепено от погрешни доказателства и повтаряно непрестанно, стана политически правилно „ знание “ и се употребява за поощряване на събарянето на промишлената цивилизация. Това, което ще оставим на внуците си, не е планета, повредена от промишления напредък, а сведения за безкрайна нелепост, както и пейзаж, негоден от ръждясващи вятърни паркове и рушащи се редици слънчеви панели.”

Как се възприемат изказванията на „ алармистите” и на критикуващите ги самостоятелни учени от водачите на огромните страни?

Независимо от всеобщата неуравновесеност от стоплянето на климата и изказванията, че ледовете в Арктика се топят, корабостроителниците в Русия извършват държавна поръчка за строителството на редица нови ледоразбивачи. Съединени американски щати излязоха от Парижкото съглашение и влагат както в създаването на нефтени залежи и добива на шистов газ, по този начин и във въгледобива. В Китай предходната година добиха над 3,3 млрд.т. въглища и размразиха строителството и въвеждането в употреба на нови 150 Топлоелектрическа централа на въглища. Пропагандата манипулативно оповестява за закриване на Топлоелектрическа централа. Но истината е, че спираните централи на въглища са в кварталите на огромните китайски мегаполиси, които дружно с милионите коли замърсяват въздуха в тях. Заменят ги с газови централи, заменят и колите с електрически, с цел да решат локалните си проблеми. Международната търговия с въглища през 2018 година надвиши 1,1 млрд.т. В Индия, Китай, Русия и Съединени американски щати няма търговия с квоти за излъчвания на СО2. Президентът Тръмп съобщи, че „ американските данъкоплатци и американските служащи не би трябвало да заплащат за изчистването на замърсяване, направено от други страни”, макар че Съединени американски щати са на второ място след Китай по излъчвания на парникови газове.

А белким дребна и бедна България би трябвало да робува на утопичните упоритости на „ зелените” европейски бюрократи и покорно да заплаща за нечистата от други страни атмосфера, да закрие прибързано дейно работещи термични централи и мини, с риск електрическата енергия да стане дефицитна и невероятно скъпа? Европейските институции и тези на Организация на обединените нации следват практиките на средновековна Ватикана, чийто върховен клир е постановил в доктрина, че Земята е плоска и Слънцето се върти към нея. Инквизицията е преследвала, анатемосвала и изгаряла всеки либерален, който е оспорвал тази доктрина. Сега всяка страна, която оспорва догмата „ за пагубно стопляне на климата вследствие на излъчванията на СО2” е застрашена да бъде осъдена от европейските ръководещи органи с финансови наказания.

Проблемът с непосредственото бъдеще на българската енергетика се подценява от всички наши политици. Крайно време е те да излязат от летаргията, в която са изпаднали и да загърбят „ махленските” си битки за власт. Примирението и безропотното приемане на безумните упоритости на европейските служители не провокират почитание, а страдание. Предоставените от Министерство на околната среда и водите дерогации на Топлоелектрическа централа в комплекса „ Марица-изток” не вземат решение казуса с бъдещата им употреба. Необяснимо е, за какво българските индустриалци не схващат, че бъдещето на техния бизнес зависи напълно от съществуването на евтина електрическа сила от комплекса „ Марица-изток”, освободена от квотния налог за СО2. Необходимо е незабавно да се вземе от всички парламентарно показани партии политическо решение за унищожаване на търговията с квоти. За задачата българските учени, специалисти и икономисти могат да разработят аргументирана аргументация, която да бъде показана и предпазена пред Европейските органи. Всяко по-нататъшно закъснение ще бъде с съдбовни последствия както за българските енергетика, промишленост и стопанска система, по този начин и за обществения мир в страната.

Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР