Автор: Посланик, д-р Сергий Корсунски, http://bulgariaanalytica.org, 17.06.2019 Никой не е

Автор: Посланик, доктор Сергий Корсунски, http://bulgariaanalytica.org, 17.06.2019

Никой не е отговорен, че на 31 декември 2019 година сегашният контракт за пренос сред „ Нафтогаз” на Украйна и „ Газпром” на Русия завършва. В същото време скоро ще стартират да действат два доста спорни плана за заобикаляне на Украйна – „ Северен поток-2 “ и „ Турски поток “. Това ще постави завършек на една епоха на десетилетия дълготраен украински бизнес за превозване на газ от към 90 милиарда куб. м годишно от Русия за Европа и Турция. Като се вземат поради трудностите, пред които е изправен небезизвестният „ Северен поток-2 “, физическият пренос може да не свърши изцяло, само че от 1 януари 2020 година няма да има повече дълготрайни задължения за пренос на газ през Украйна. От една страна това е добра вест, защото газовият бизнес на Русия в Украйна постоянно е бил източник на корупция и политическо въздействие, а не на транспарантни връзки сред държавните предприятия. От друга страна, прекратяването на преноса съставлява сериозен риск за Украйна, както във връзка с загубата на обилни директни такси, по този начин и на способността за закупуване на газ посредством физически или „ виртуален” реверс от Европа.

Идеята да се лиши Украйна от бизнеса за превозване на газ е част от проекта на Путин да нарани стопанската система на Украйна и да понижи европейския интерес за консолидиране на Украйна със Запада. Той съумя да притегли в този собствен проект главните европейски енергийни компании от Германия, Франция, Австрия и други европейски страни благодарение на политически стимулирания план „ Северен поток-2 “. Особено разочароващо е, че Германия и Франция, които са поддръжници на Украйна в Нормандския формат в споразуменията от Минск, се съгласиха да изградят този извънредно противоречив водопровод. Той ще придвижва 55 милиарда куб. м. От Русия през Балтийско море до Германия, заобикаляйки Украйна, Словакия и Полша. От своя страна Турция се съгласи да построи тръбопровода за Турски поток, който ще придвижва 32 милиарда куб.м. от Русия до Турция, заобикаляйки Украйна, България и Румъния, като отстрани съществуващия Трансбалкански водопровод. Сумата от двата потенциала от 55 милиарда кубически метра и 32 милиарда кубически метра безусловно се равнява на целия пренос на газ през Украйна. Такава е калкулацията на Путин.

След като бе сезирана от управляващите на Украйна, Европейската комисия предприе няколко стъпки, с цел да помогне за разрешаването на казуса. Германия съобщи, че директното прекосяване през Украйна би трябвало да се резервира, без значение дали „ Северен поток-2 “ действа или не. Няколко кръга на тристранни договаряния (по-скоро би трябвало да се назовават „ дискусии”) се организираха без никакви резултати. Ясно е, че подобен формат е сложен: Украйна просто не може да подписа ново двустранно съглашение с Русия, защото Русия е окупационна мощ в Донбас и Крим. Ситуацията е доста сложна. Въпреки, че съществува съвършено решение – да се трансферират договорите сред европейските консуматори и Газпром от западната граница на Украйна до източната и граница и те да подпишат контракти за пренос с Нафтогаз въз основа на европейската договорна процедура. Но явно това няма да се случи, преди да изтече актуалният набор от контракти за покупка и доставка. И по този начин, какво е решението на казуса?

Експертният разбор демонстрира, че има опция Украйна да бъде избавена от съветския капан и да достави стопанската система си с задоволително количество природен газ (в допълнение към увеличението на локалното произвеждане, което е обособен въпрос). И с цел да намерят такова решение, украинските управляващи би трябвало да се извърнат не към Брюксел или Берлин, а към София и Полша. Реалността е, че България скоро ще стане не просто консуматор на природен газ, а значима директна страна. Пресъхващият трансбалкански маршрут, който е основен и единствен източник на природен газ в България от десетилетия, подтиква българското държавно управление да договаря с Гърция и Турция, от една страна и със Сърбия, от друга. Интерконекторите с южните съседки ще доставят България с полутечен природен газ от Гърция и с азербайджански/руски газ, приближаващ през Турция посредством TANAP и / или Турски поток. Интерконекторът със Сърбия ще бъде задоволителен за доставка на природен газ за Белград. Но даже с директни тръбопроводи от България до Румъния и Северна Македония има опция България да служи като директен център. Това значи да се употребява Трансбалканския маршрут в противоположен режим за изпомпване на газ към южната част на Украйна. От решаващо значение за украинския Нафтгаз и украинското държавно управление е да изразят интереса си към работа с българския оператор на преносна система Булгартрансгаз за реализирането на този план. Наскоро делегация от Нафтогаз посети Съединени американски щати и направи изказване за закупуването на американския LNG. Терминалите за полутечен природен газ в Гърция с пренос през България и Трансбалканският водопровод в противоположен режим биха могли да служат за тази цел директно или посредством суап интервенции.

Също по този начин има и друга опция за транспорт на природен газ към Украйна и това е тръбопроводът ТАНАП, който придвижва природен газ от Азербайджан за Турция и Югоизточна Европа. Socar е подготвен да работи с Булгартрансгаз за потреблението на българската транспортна система за транспорт в Румъния и Сърбия. По същия метод, в случай че има свободен потенциал и благосклонност, Нафтогаз, Сокар и Булгартрансгаз биха могли да обсъдят опцията за снабдяване на спомагателни количества газ за Украйна през българския сектор от Транскалбанския водопровод. Няма проблеми за това от румънска страна.

По същия метод, полският терминал в Швиноуйшче и възможни бъдещи разширения на полския потенциал за полутечен природен газ биха могли да бъдат благонадежден метод за доставяне на Украйна с най-малко 5-7 милиарда куб. М. Между Украйна и Полша има дребен водопровод, само че неговият потенциал не е от комерсиална стойност. В същото време, капиталовите проекти за полско-украинския интерконектор са били отсрочени от Нафтогаз по незнайни аргументи. Надеждата да се спре Северен поток-2 със наказания от Конгреса на Съединени американски щати не би трябвало да пречи на Нафтогаз да изследва всяка опция за доставяне на Украйна с природен газ от различни източници. И тъкмо това би трябвало да се направи незабавно. Иначе зимата ще пристигна ненадейно благодарение на приятелите на Путин зад кранчетата на „ Газпром “. Третата газова война може да е дълга и студена.