Полина Паунова, Свободна Европа: На прехода простотиите. Кой отвори законовите вратички за антиките на Божков
Автор: Полина Паунова, " Свободна Европа "
Втора седмица министри, прокурори и специалисти приказват за сбирката от антики на Васил Божков. Законна или противозаконна е сбирката от 2700 предмета, която - по думите на самия Божков - коства над 600 милиона евро? Според министъра на културата Боил Банов сбирката на процедура е легална поради " малка врата в закона " и около " на прехода простотиите ".
В края на предходната седмица Банов изиска промени в режима на регистрация на частните сбирки от антики и културни полезности. Целта е да се уточняват текстовете от Закона за културното завещание, съгласно които физически и юридически лица могат да изискат идентификация на такива движимости.
Въпросното „ недовиждане “ в Закона за културното завещание, за което се е знаело от дълго време, е разрешило на Васил Божков да не записва голяма част от античните предмети в частната си сбирка. Това се е получило, защото в нормативния акт не е записан период за това.
Кой обаче е отворил вратата, през която се промушва сбирката на Божков? На процедура всички, с дребни изключения. " Услуги " в тази посока са подкрепяни от депутати и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия, и на Движение за права и свободи, както и редица по-малки партии. Последната лобистка корекция е прокарана без спор в сегашното Народно заседание, а при гласуването няма " срещу " и " въздържал се ". Участие в отварянето на малки врати в закона през годините имат също Конституционният съд, починалият към този момент омбудсман Гиньо Ганев, както и президентът Георги Първанов.
„ Амнистията “ на Първанов
Публично дебатът за произхода на античните предмети в частните сбирки се отваря още в далечната 2004 година Тогава е издигнат от президента Георги Първанов, който споделя, че е належащо да се намерения дали да има прошка на нелегално добитите артефакти.
„ На процедура всички предмети в огромните сбирки са добити от иманяри, което е вещно укривателство - закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс. Притежателите на тези сбирки или би трябвало да се санкционират, или да се легитимират “, споделя тогава Първанов. И добавя, че вторият вид му се вижда по-реалистичен. Тогава десните партии го упрекват, че работи за „ иманярската мафия и пази мафиотски ползи “.
Темата тогава заглъхва и се повява няколко години по-късно – в края на мандата на тройната коалиция на Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, управлявала от 2005 до 2009 година
Чилова и „ държателите “ на антики
Годината към този момент е 2008. През месец юли подготвяният над две години Закон за културното завещание е признат на първо четене с внушетелно болшинство от 140 гласа от ръководещи и част от опозицията. Нормативният акт, подготвян от председателката на парламентарната комисия по културата Нина Чилова би трябвало да размени Закона за паметниците на културата и музеите от 1969 година
Текстовете в закона получават крайни оценки - от " милосърден към нарушителите " до " посягане над частната благосъстоятелност ", написа тогава “Капитал “.
Най-противоречиво се оказва понятието, което новият закон вкарва - " владетел на културни полезности ". Идеята на закона е, че в границите на три месеца след влизането му в действие частните колекционери би трябвало да удостоверят с публични документи собствеността върху полезности национално благосъстояние. В противоположен случай се трансформират в държатели, т.е. упражняват фактическа власт върху движими културни полезности - държавна благосъстоятелност, само че не могат да ги продават и оставят в завещание.
Божков и другите
Именно тези условия разгневяват огромните колекционери. По тематиката интензивно приказват професорите Андрей Пантев, Иван Маразов и Валери Стефанов, доцент Евгени Сачев, Кирил Христосков от фондацията на Васил Божков " Тракия " и колекционерът Димитър Иванов, някогашен шеф в Шести отдел на Държавна сигурност. След приемането на първо четене на плана, те провеждат конференция и желаят законът за бъде спрян.
След второто четене на плана през 2009 година, президентът Георги Първанов го подписва за обявяване. Критиците му незабавно виждат в бързите дейности (особено на фона на позицията му от 2004 г.), опит да се даде опция за офанзива на нормативния акт в Конституционния съд (КС).
Омбудсман и Конституционен съд в услуга на колекционерите
И офанзивата не закъснява – омбудсманът Гиньо Ганев внася в Конституционния съд искане да бъдат оповестени за противоконституционни текстове от новоприетия закон.
Според починалия към този момент Ганев точно разпоредебите, раздразнили едите колекционери, нарушават „ правото на благосъстоятелност и нейната цялост, правилото на правовата страна и правото на отбрана, открити с конституцията “.
В края на септември 2009 година Конституционен съд се произнася и афишира за противоречащи на главния закон тези разпореждания, които изискват доказването на благосъстоятелност върху движими културни полезности национално благосъстояние да става с формален документ и вкарват фигурата на държателя при неспособност да се потвърди благосъстоятелност.
Решението е било взето със седем гласа “за “, а петима от съдиите - Румен Янков, Владислав Славов, Емил Танчев, Пламен Киров и Благовест Пунев са подписали решението с изключително мнение. В особеното си мнение арбитър Румен Янков отбелязва, че “конституционализмът би трябвало да държи сметка освен на буквата на закона, само че и за съпътстващите го детайли като бит, здрав разсъдък и морал “.
В последна сметка обаче наредбата, която споделя, че при идентификацията на движимите културни полезности национално благосъстояние правото на благосъстоятелност се открива с формален документ и лицата не могат да се базират на изтекла придобивна отминалост, е оповестена за противоконституционна.
Междувременно на власт към този момент е първият кабинет на Бойко Борисов. Управлението се употребява с изключително високо публично доверие, тъй като поема задължения за слагане на завършек на „ порочните практики на ръководство “.
ГЕРБ и първата огромна малка врата
След 2009 година, една от първите законодателни начинания на ГЕРБ са промени в Закона за културното завещание. С новите текстове, показани като „ козметични “, се анулира условието притежателите на движими културни полезности да показват формален документ за доказване на произхода им.
„ Вратичката “ се отваря с лека редакция на записаното в остарелия закон. Там се приказва за „ формален документ “, който да уточни произхода на артефактите. Новите ръководещи оферират думата „ формален ” да отпадне. Така на процедура колекционерите могат да си послужат с какъвто и да е документ, в това число елементарен контракт за покупко-продажба от частно лице или аукционна къща.
" Махленско удостоверение " и " доста мощни лобита "
Промените са импортирани от депутатите Павел Димитров и Даниела Петрова от ГЕРБ. Те оферират удължение на периода за регистрацията на сбирките от шест месеца на една година, както и прекачване на някои пълномощия от Института за паметниците на културата към министъра. Тази " дребна " корекция в закона трансформира напълно настоящия досега принцип.
Няколко седмици по-рано политическото управление на Министерството на културата в лицето на отрасловия зам.-министър Тодор Чобанов (настоящ зам.-кмет на София) заявява, че философията на закона няма да се трансформира. След като депутатите от ГЕРБ оферират текстовете, Чобанов отхвърля коментар. На публицистите изяснява, че пътува за Москва и не може да вземе отношение.
Тогава част от археологическата общественост се афишира против предложенията. Доц. Тотко Стоянов от Софийския университет афишира, че зад прокарването на текстовете стоят „ доста мощни лобита “, а тогавшната директорка на Националния археологически музей към Българска академия на науките Маргарита Ваклинова разяснява, че ръководещите ще разрешават доказването на произхода на полезности с „ махленско удостоверение “.
Въпреки това текстовете са признати. По време на второто четене на закона най-остро против тях възразяват Иван Костов и Ваньо Шарков (депутати от Синята коалиция). „ Думичката „ формален ” спъваше черния пазар на културни полезности в България ”, споделя тогава Шарков, а Костов слага въпроса за атрибутите на „ документа “, ако не е изяснено, че е формален. Аргументите им обаче са пренебрегнати и с гласовете на ГЕРБ поправката е призната. За нея гласоподава и част от Синята коалиция.
Законът не слага и период, в който дадена антика би трябвало да се записва. Вратичката, която Банов откри в петък, в действителност е отворена към този момент 11 години.
Един за всички, всички за Божков
Поредицата от " дребни " промени в законите дава опция на колекционерите в България, най-едрият измежду които е Васил Божков, да могат елементарно да легализират артефактите си, без оглед на произхода им.
По тематиката следва тишина до 2018 година Тогава в края на декември с подписите на всички партии в сегашния парламент се предлага ново изменение на Закона за културното завещание.
Според плана, подписан от ГЕРБ, " Обединени патриоти " и Движение за права и свободи, частни музеи, избрани от министъра на културата, ще могат да легализират културни полезности, в това число и притежавани от частни колекционери. До оня миг идентификация се прави единствено от националните и районните музеи.
Към частните музеи могат да бъдат трансферирани и незавършили процедури по узаконяване на културни полезности, които към този момент са почнали по остарелия ред. Мотивът за промените е отпушване на процедурите за идентификация.
И тогава обаче Народното събрание не поставя период. Точно както пропуща да запише период и през 2009 година За същия период приказва през днешния ден министърът на културата Боил Банов.
Стенограмата от парламентарните съвещания демонстрира, че не е имало нито изявления, нито някой е дал своя вот „ срещу “ или „ въздържал се “.
Към оня миг частните музеи в страната са четири. В София са регистрирани музеят на предприемача Васил Божков, ръководен от Фондация " Тракия ", както и музеят на Фондация " Арете-Фол ", управителен от Димитър Иванов - съучредител и член на Управителния съвет на Съюза на колекционерите в България. В Русе е регистриран и нумизматичен музей. В Чирпан също има частен музей. Васил Божков получава статута на частен музей по време на тройната коалиция на Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи.
Историята на „ малките врати “ в Закона за културното завещание мощно припомня на други пропуски, улеснявали бизнеса му – тези в закона за хазарта, които пък направиха " очевиден " хазартния му бизнес.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
Втора седмица министри, прокурори и специалисти приказват за сбирката от антики на Васил Божков. Законна или противозаконна е сбирката от 2700 предмета, която - по думите на самия Божков - коства над 600 милиона евро? Според министъра на културата Боил Банов сбирката на процедура е легална поради " малка врата в закона " и около " на прехода простотиите ".
В края на предходната седмица Банов изиска промени в режима на регистрация на частните сбирки от антики и културни полезности. Целта е да се уточняват текстовете от Закона за културното завещание, съгласно които физически и юридически лица могат да изискат идентификация на такива движимости.
Въпросното „ недовиждане “ в Закона за културното завещание, за което се е знаело от дълго време, е разрешило на Васил Божков да не записва голяма част от античните предмети в частната си сбирка. Това се е получило, защото в нормативния акт не е записан период за това.
Кой обаче е отворил вратата, през която се промушва сбирката на Божков? На процедура всички, с дребни изключения. " Услуги " в тази посока са подкрепяни от депутати и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия, и на Движение за права и свободи, както и редица по-малки партии. Последната лобистка корекция е прокарана без спор в сегашното Народно заседание, а при гласуването няма " срещу " и " въздържал се ". Участие в отварянето на малки врати в закона през годините имат също Конституционният съд, починалият към този момент омбудсман Гиньо Ганев, както и президентът Георги Първанов.
„ Амнистията “ на Първанов
Публично дебатът за произхода на античните предмети в частните сбирки се отваря още в далечната 2004 година Тогава е издигнат от президента Георги Първанов, който споделя, че е належащо да се намерения дали да има прошка на нелегално добитите артефакти.
„ На процедура всички предмети в огромните сбирки са добити от иманяри, което е вещно укривателство - закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс. Притежателите на тези сбирки или би трябвало да се санкционират, или да се легитимират “, споделя тогава Първанов. И добавя, че вторият вид му се вижда по-реалистичен. Тогава десните партии го упрекват, че работи за „ иманярската мафия и пази мафиотски ползи “.
Темата тогава заглъхва и се повява няколко години по-късно – в края на мандата на тройната коалиция на Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, управлявала от 2005 до 2009 година
Чилова и „ държателите “ на антики
Годината към този момент е 2008. През месец юли подготвяният над две години Закон за културното завещание е признат на първо четене с внушетелно болшинство от 140 гласа от ръководещи и част от опозицията. Нормативният акт, подготвян от председателката на парламентарната комисия по културата Нина Чилова би трябвало да размени Закона за паметниците на културата и музеите от 1969 година
Текстовете в закона получават крайни оценки - от " милосърден към нарушителите " до " посягане над частната благосъстоятелност ", написа тогава “Капитал “.
Най-противоречиво се оказва понятието, което новият закон вкарва - " владетел на културни полезности ". Идеята на закона е, че в границите на три месеца след влизането му в действие частните колекционери би трябвало да удостоверят с публични документи собствеността върху полезности национално благосъстояние. В противоположен случай се трансформират в държатели, т.е. упражняват фактическа власт върху движими културни полезности - държавна благосъстоятелност, само че не могат да ги продават и оставят в завещание.
Божков и другите
Именно тези условия разгневяват огромните колекционери. По тематиката интензивно приказват професорите Андрей Пантев, Иван Маразов и Валери Стефанов, доцент Евгени Сачев, Кирил Христосков от фондацията на Васил Божков " Тракия " и колекционерът Димитър Иванов, някогашен шеф в Шести отдел на Държавна сигурност. След приемането на първо четене на плана, те провеждат конференция и желаят законът за бъде спрян.
След второто четене на плана през 2009 година, президентът Георги Първанов го подписва за обявяване. Критиците му незабавно виждат в бързите дейности (особено на фона на позицията му от 2004 г.), опит да се даде опция за офанзива на нормативния акт в Конституционния съд (КС).
Омбудсман и Конституционен съд в услуга на колекционерите
И офанзивата не закъснява – омбудсманът Гиньо Ганев внася в Конституционния съд искане да бъдат оповестени за противоконституционни текстове от новоприетия закон.
Според починалия към този момент Ганев точно разпоредебите, раздразнили едите колекционери, нарушават „ правото на благосъстоятелност и нейната цялост, правилото на правовата страна и правото на отбрана, открити с конституцията “.
В края на септември 2009 година Конституционен съд се произнася и афишира за противоречащи на главния закон тези разпореждания, които изискват доказването на благосъстоятелност върху движими културни полезности национално благосъстояние да става с формален документ и вкарват фигурата на държателя при неспособност да се потвърди благосъстоятелност.
Решението е било взето със седем гласа “за “, а петима от съдиите - Румен Янков, Владислав Славов, Емил Танчев, Пламен Киров и Благовест Пунев са подписали решението с изключително мнение. В особеното си мнение арбитър Румен Янков отбелязва, че “конституционализмът би трябвало да държи сметка освен на буквата на закона, само че и за съпътстващите го детайли като бит, здрав разсъдък и морал “.
В последна сметка обаче наредбата, която споделя, че при идентификацията на движимите културни полезности национално благосъстояние правото на благосъстоятелност се открива с формален документ и лицата не могат да се базират на изтекла придобивна отминалост, е оповестена за противоконституционна.
Междувременно на власт към този момент е първият кабинет на Бойко Борисов. Управлението се употребява с изключително високо публично доверие, тъй като поема задължения за слагане на завършек на „ порочните практики на ръководство “.
ГЕРБ и първата огромна малка врата
След 2009 година, една от първите законодателни начинания на ГЕРБ са промени в Закона за културното завещание. С новите текстове, показани като „ козметични “, се анулира условието притежателите на движими културни полезности да показват формален документ за доказване на произхода им.
„ Вратичката “ се отваря с лека редакция на записаното в остарелия закон. Там се приказва за „ формален документ “, който да уточни произхода на артефактите. Новите ръководещи оферират думата „ формален ” да отпадне. Така на процедура колекционерите могат да си послужат с какъвто и да е документ, в това число елементарен контракт за покупко-продажба от частно лице или аукционна къща.
" Махленско удостоверение " и " доста мощни лобита "
Промените са импортирани от депутатите Павел Димитров и Даниела Петрова от ГЕРБ. Те оферират удължение на периода за регистрацията на сбирките от шест месеца на една година, както и прекачване на някои пълномощия от Института за паметниците на културата към министъра. Тази " дребна " корекция в закона трансформира напълно настоящия досега принцип.
Няколко седмици по-рано политическото управление на Министерството на културата в лицето на отрасловия зам.-министър Тодор Чобанов (настоящ зам.-кмет на София) заявява, че философията на закона няма да се трансформира. След като депутатите от ГЕРБ оферират текстовете, Чобанов отхвърля коментар. На публицистите изяснява, че пътува за Москва и не може да вземе отношение.
Тогава част от археологическата общественост се афишира против предложенията. Доц. Тотко Стоянов от Софийския университет афишира, че зад прокарването на текстовете стоят „ доста мощни лобита “, а тогавшната директорка на Националния археологически музей към Българска академия на науките Маргарита Ваклинова разяснява, че ръководещите ще разрешават доказването на произхода на полезности с „ махленско удостоверение “.
Въпреки това текстовете са признати. По време на второто четене на закона най-остро против тях възразяват Иван Костов и Ваньо Шарков (депутати от Синята коалиция). „ Думичката „ формален ” спъваше черния пазар на културни полезности в България ”, споделя тогава Шарков, а Костов слага въпроса за атрибутите на „ документа “, ако не е изяснено, че е формален. Аргументите им обаче са пренебрегнати и с гласовете на ГЕРБ поправката е призната. За нея гласоподава и част от Синята коалиция.
Законът не слага и период, в който дадена антика би трябвало да се записва. Вратичката, която Банов откри в петък, в действителност е отворена към този момент 11 години.
Един за всички, всички за Божков
Поредицата от " дребни " промени в законите дава опция на колекционерите в България, най-едрият измежду които е Васил Божков, да могат елементарно да легализират артефактите си, без оглед на произхода им.
По тематиката следва тишина до 2018 година Тогава в края на декември с подписите на всички партии в сегашния парламент се предлага ново изменение на Закона за културното завещание.
Според плана, подписан от ГЕРБ, " Обединени патриоти " и Движение за права и свободи, частни музеи, избрани от министъра на културата, ще могат да легализират културни полезности, в това число и притежавани от частни колекционери. До оня миг идентификация се прави единствено от националните и районните музеи.
Към частните музеи могат да бъдат трансферирани и незавършили процедури по узаконяване на културни полезности, които към този момент са почнали по остарелия ред. Мотивът за промените е отпушване на процедурите за идентификация.
И тогава обаче Народното събрание не поставя период. Точно както пропуща да запише период и през 2009 година За същия период приказва през днешния ден министърът на културата Боил Банов.
Стенограмата от парламентарните съвещания демонстрира, че не е имало нито изявления, нито някой е дал своя вот „ срещу “ или „ въздържал се “.
Към оня миг частните музеи в страната са четири. В София са регистрирани музеят на предприемача Васил Божков, ръководен от Фондация " Тракия ", както и музеят на Фондация " Арете-Фол ", управителен от Димитър Иванов - съучредител и член на Управителния съвет на Съюза на колекционерите в България. В Русе е регистриран и нумизматичен музей. В Чирпан също има частен музей. Васил Божков получава статута на частен музей по време на тройната коалиция на Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи.
Историята на „ малките врати “ в Закона за културното завещание мощно припомня на други пропуски, улеснявали бизнеса му – тези в закона за хазарта, които пък направиха " очевиден " хазартния му бизнес.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: