Автор: Полина Паунова, Дойче ВелеПо всичко изглежда, че Кумгейт е

Автор: Полина Паунова, " Дойче Веле "

По всичко наподобява, че " Кумгейт " е на път да отшуми. Но около тази история ръководещи и съпротива направиха редица самопризнания, които несъмнено заслужават вниманието ни. Защото разкриват метода на властване в България.

Освен че прокараха една в действителност странна юридическа процедура - човек да не може да си тръгне непринудено от актуалната си месторабота, ръководещите (и опозицията) направиха редица самопризнания, които разобличават метода на властване в България. Скандалът с шуробаджанашките назначения, придобил известност като “Кумгейт”, разкри не на последно място дисонанс сред ГЕРБ и водача на групировката Бойко Борисов. Това се случи сега, в който Народното събрание отхвърли оставката на Делян Добрев, до момента в който министър-председателят се кълнеше от Варна, че всички роднински назначения ще бъдат анулирани.

Засега наподобява, че партийната виновност ще изкупи само брачната половинка на депутата Александър Ненков, която напусна поста си в “Булгартрансгаз”. Добрев, който по думите на премиера бил заявил, че “ако стане някакъв гаф” и не одобряват оставката му, щял отново да я подаде, не направи същото изказване пред Народното събрание. Което напълно окарикатури обстановката, в която единственото несъмнено е, че ръководещата партия пази зорко Делян Добрев. Тази режисура по никакъв начин не съответствува с изказванията на Борисов през годините, че в случай че за някой от неговите хора има подозрения за виновност, въпросният човек първо би трябвало да се отдръпна и чак тогава да потвърждава своята непорочност.

Както наподобява обаче, абсурдът ще отшуми единствено с една “жертва” - брачната половинка на Ненков. Както и с разказите за плачещата щерка на Борисов, която не можела да стартира работа нито в държавна, нито в частна компания. И за сестра му, която “още кълне Москов”, задето не станала началник на болница.

Борисов и назначенията

Впрочем, до момента в който разказваше тези сърцераздирателни фамилни истории, водачът на ГЕРБ изрече и една значима имитация, която в допълнение нюансира скандалната обстановка. По думите на премиера, не здравният министър Петър Москов, а персонално той се обадил на общинските съветници в София (защото болничното заведение, която сестра му желала да оглави, била общинска) и им споделил да не я избират.

В случая е значимо да се означи, че щом може да попречва предопределение посредством Общински съвет, Борисов вероятно може и да помогне за прокарването на нечие предопределение. Съвсем явно е, че всичко се случва по партийна линия, защото общината не е подчинена на министър-председателя. Впрочем, същото схващане за практикуване на властта показва и Добрев, който в първите дни на абсурда заключи: “Ще кадрувам, нали спечелихме изборите”. И не на последно място: репликите на представители на ГЕРБ, че в случай че в този момент Добрев бъде хвърлен на вълците, ще има и идващ, звучат освен като самопризнание, само че и като заричане, че тази философия на властта ще си остане непроменена.

Благодарността

Горе-долу в същия дух бяха и обясненията на партията, че кметът на Хасково бил неблагодарник, тъй като точно ГЕРБ го създали кмет. Една партия може да издигне някого за изборна служба, само че решението в последна сметка (надяваме се) е на суверена. Ето за какво никой не дължи признателност, че е определен. Но пък схващането, че даден кмет е надали не дебитор на издигналата го партия, води до обстановки, в които един Делян Добрев може да възкликне “Да, кадрувам”. Или до разкази на премиера за същото, без да го назовава с същинското му име. Тъй като казусът със сестра му е тъкмо подобен.

За размерите на този управнически модел можем да си вършим изводи от изявлението на Цветан Цветанов от парламентарната естрада, в което той прикани Народно събрание да огледа протичащото се в Провадия, където Българска социалистическа партия има болшинство. От думите му се разбра, че моделът “Хасково” е пренесен и там. С тази разлика, че негови владетели са социалистите. Оттук произтичат най-малко два въпроса. Първо: за какво никой от Българска социалистическа партия не го обори? Отговорът наподобява явен. И второ: откакто в ГЕРБ знаят за непозволени назначения, за какво досега не са изнесли тази информация? Отговорът също е явен. Защото “суджукът” (по оня случай с четирите тона) към този момент е стандарт.

" Всички обичат Делян "

В този смисъл депутатката от Движение за права и свободи Велислава Кръстева беше доста права, когато заключи иронично, че “всички обичат Делян”. А упрекът ѝ към ГЕРБ прозвуча и като самопризнание за личната ѝ партия. Защото кой знае по-добре от Движение за права и свободи по какъв начин се обича един Делян...

Накратко: казусът “Добрев” и реакциите по него изобличават освен съответната обстановка, само че и цялостното недоумение на партиите за какво кадруването не е редно и за какво министър председател не може да звъни на Общински съвет, с цел да му споделя кого да назначава и кого не. Разобличават и досегашното срамно безмълвие на обособените обединения. Мълчание, което бе нарушено не от следствие на Българска социалистическа партия (данните за Хасково въпреки всичко са известни от март тази година), а от вътрешното напрежение в ГЕРБ в района. Именно поради кадруването.

Но поради особеностите на политическата система в България, евентуално всичко ще завърши с оставката на клетата брачна половинка на Александър Ненков. Защото както беше споделил финансовият министър Горанов при един различен „ гейт " (а той тия неща ги разбира), “няма такова нещо като спор на ползи, ползите постоянно са в синхрон, не са в конфликт”.