Николай Слатински: Статуквото повече не може да продължава
Автор: Николай Слатински, dunavmost.com
" Статуквото повече не може да продължава. Не, че не може – може, само че не трябва да продължава.
Демокрация та ненапразно е измислила мандатите.
Тя си е дала сметка, че заседяването във власт та трансформира оптиката, изкривява разбиранията, деформира убежденията, последователно пренася власт ника в паралелна действителност. Ако той е благоразположен към мании за безпогрешност, нарцисизми, самовъзвеличавия и сврех-себеоценки, не просто може да основава паралелна действителност, с цел да манипулира обществото в своя изгода, само че и да стартира да има вяра в тази паралелна действителност и с мека мощ (пропаганда, PRопаганда, преувеличавания, измишльотини), а не дай Боже и с твърда (груба) мощ да принуждава обществото да живее в тази паралелна действителност и по нейните правила.
Заседяването във власт та никому не е дало прошка – нито на тоталитарчиците (да си спомним жалките персони на стареещите Пиночет и Брежнев), нито на демократичните водачи (как ни бе жалост за големите водачи Кол и Тачър в техния заник).
Така се случва при нас, че с ненапълно демократични избори в изискванията на ненапълно фасадна народна власт , Човекът Първо лице, Единствено число в политиката ни, навъртя 10 години на власт , заседя се – по демократичните мандатни догми и закони – във власт та.
Съвсем разумно и на него заседяването във власт та въздейства – от ден на ден и с все по-зрима мощ. Виждаме привършване, занижен надзор в изрече, от време на време да се чудим от кое място и по какъв начин му хрумват неща, които въобще не дават отговор на действителността и казани от всеки различен биха незабавно наречени – за мое огромно страдание – даже неистини или дори нелепости. С невъоръжено око се виждат отмалялост, забавена мисъл, липса на хрумвания, мързеливи рефлекси, наедряла физика, та от време на време се запитвам дали той държи власт та или власт та държи него, като оня ловджия, дето викал, че бил хванал мечката, а мечката в действителност хванала него.
Тази амортизираност на държанието, на посланията, на харизмата, на външността, на излъчването, на убеждаването, че би трябвало точно Той да е на власт , могат да бъдат по-скоро персонален проблем на Човек Първо лице, Единствено число в политиката ни, а не толкоз публичен проблем, в случай че те не се вписваха в една картина, която е в моите мисли и сетива – това точно е картината, която аз не налагам като свое разбиране на който и да било.И тази картина е, че Статукво то, в което сме заклещени и което е знак на ръководството на този Човек, към този момент не може да продължава!Всеобщо е чувството за нужда от Промяна . И въпросът на идните избори е именно Статукво то vs. Промяна та. Статукво то, което не може, само че желае да продължава (искат то да продължава тези, които печелят неимоверно от него) и Промяна та, която не е ясна, не е избистрена, не е изкристализирала, не е подредена в каузи и документи (по-скоро – в документи в този момент и в каузи после)…
Още в книгата „ Третата вълна “ на Самюъл Хънтингтън (не, не бъркам, с изключение на Алвин Тофлър, книга „ Третата вълна “ има и Хънтингтън) е разказано, по какъв начин в едно общество дали ще победи Промяна та или Статукво то ще удържи позициите си, се дефинира не от тези, които твърдо са за Промяна та или са твърдо за Статукво то, а от тези in-between, сред, посред. Това са основно хората, които първоначално са за Промяна та, след това изпадат в съмнение, разколебават се. Ако те макар съмненията си останат правилни на Промяна та, тя побеждава, в случай че те се оттеглен, в случай че се върнат по домовете си, т.е. откажат поддръжката си за Промяна та, побеждава Статукво то. Помня по какъв начин милиони потеглиха с нас, със Съюз на демократичните сили, след това внезапно се оказахме в изкуствена засада, една част от тези милиони се отдръпнаха, върнаха се по домовете. Да, ние също допринесохме за това, само че по-скоро отдръпващите се постоянно първо желаят нещо по-добро, а след това си викат – ах, преди най-малко имахме нещо, а в случай че загубим и него!? И вместо за Доброто, за по-Доброто за обществото, те избират да си дадат гласа и поддръжката за по-малкото Зло в техните очи, без да си дават сметка, че даже по-малко Зло, то си е Зло.
Човекът Първо лице, Единствено число в нашата политика, дали умишлено, дали неумишлено, дали безсъзнателно, само че е изоставил в държанието и посланията си както тези, които са твърдо за Статукво то (те са му в забрадка вързани), по този начин и тези, които са твърдо за Промяна та (те към този момент не могат да го понасят и Той им отвръща със същото). Той моли за схващане и поддръжка към масата хора in-between, сред, посред. Към всички, които в един миг могат да се оттеглен от Промяна та и ще си поискат Статукво то, тъй като за тях то ще е по-малкото Зло.
Той цèли и целѝ тъкмо тях, те са му значимите, те са му спасението. А те не желаят партийни платформи, обещания, огромни думи, предизборни обещания. Те в един миг могат да работят и най-много да мислят като индивидът в калъф на Чехов – Как бы чего не вышло!, т.е. Да не вземе да се случи нещо! Те са склонни да се разколебаят и да се откажът от търсенето на нещо по-добро, ами ще си предпочетат това, което съгласно тях е най-малкото зло.
Ето за какво Той непрекъснато се пробва да ги накара да им става жалост за него, да го съжаляват, да му влизат в ситуацията, да му съчувстват, да му състрадават, да си споделят – по какъв начин единствено се изтеза, по какъв начин се състари от грижи, по какъв начин не стопира да прави добрини, какъв брой му е тежко. Да им става жалост, да го съжаляват, да го ожалят – това е цялата предизборна тактика. Подбужда се възприятието им, че не е заслужено да падне от власт след толкоз забележими каузи. Играе се на тънката струна на познатото, привичното, това, с което сме привикнали. Човекът е необичайно създание – той може да търпи, да стиска зъби, да я кара дълго време в положение, което не му харесва изключително, единствено тъй като го е боязън да не загуби и това, което има, тъй като се бои да не вземе да се случи нещо!
Колко любовни връзки са останали без наличие, не престават по инерция, по табиет, работят като Баба Костенурка на гърба с къщичка – привикнала съм с нея, по никакъв начин не ми пречи, с нея си пребивавам 100 години вече…Колко хора търпят гнета на работата, която имат, единствено от боязън, че в случай че се махнат, може да стане по-зле, да вземе да се случи нещо! Имам къшей самун, а в случай че остана и без него!?Така едно куче пъшкало, стенело, охчело непрекъснато. Като го попитали за какво, споделило, че лежи върху един гвоздей и той го убива, боде го. Ами помести се, реалокира се – посъветвали го. А то дало отговор – ееее, не ме убива чак пък толкоз!Ето това е акцията на Човека Първо лице Единствено число в политиката ни през днешния ден – като рухване за дузпа, като футболист, който се търкаля по терена с ужасна болежка, изписана по лицето при държането за коляното, а в действителност главното за него е да бави играта, да печели време или да изкара червен картон на съперника.
Наблюдаваме акция, която да демотивира хората, колебаещи се по отношение на позитивността и полезността на Промяна та; акция под мотото – Аз съм най-малкото зло! Сиреч по-добре аз, че да не стане още по-зле. Това не е акция с правила, с хрумвания, с проекти, с визия. Ако беше такава, Статукво то (неговият власт ови контингент) щеше да взе участие в диспути, в разногласия, в сравняване на стратегии, в чертаене на вероятности. Вместо това имаме акция, в която Статукво то (неговият власт ови контингент) бяга от дебатите и се избират монолозите пред комфортно държащи микрофона верни публицисти в още по-правилни медии.Все отново въпреки и ненапълно, изборите у нас са почти почтени.Все отново, въпреки и фасадна, политическата ни система е горе-долу народна власт .Но в ненапълно честните избори, в ненапълно честната народна власт – при цялата деструктивна и изкривяваща действителността роля на медиите и при жестоката асиметрия на влаганите в акцията запаси, въпреки всичко решаваща е думата на гласоподавателите, на обществото, на народа. А глас национален – глас Божи!
Само че аз си припомням какво ми споделяше в миналото, при започване на Прехода един наш малко чудноват симпатизант чичо Гришата, за който постоянно съм разказвал във Facebook и на моя уебсайт. Той ми споделяше следното: глас национален – камшик Божи! Ще забележим. Ще видим… То и слепият по този начин казвал – ще поживеем – ще забележим.
При все това не преставам да считам, че Статукво то повече не може да продължава. Не, че не може – може, само че не трябва да продължава.
Време е за Промяна . За Промяна към по-добро. Изпуснем ли момента за Промяна към по-добро, някой ден бихме могли да се окажем в обстановка, в която Промяна та ще стане неизбежна, когато към този момент всички ще искат Промяна . Но тогава не се знае каква ще се окаже Промяна та. И дали ще е към по-добро. Опасявам се, че може и да не е. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
" Статуквото повече не може да продължава. Не, че не може – може, само че не трябва да продължава.
Демокрация та ненапразно е измислила мандатите.
Тя си е дала сметка, че заседяването във власт та трансформира оптиката, изкривява разбиранията, деформира убежденията, последователно пренася власт ника в паралелна действителност. Ако той е благоразположен към мании за безпогрешност, нарцисизми, самовъзвеличавия и сврех-себеоценки, не просто може да основава паралелна действителност, с цел да манипулира обществото в своя изгода, само че и да стартира да има вяра в тази паралелна действителност и с мека мощ (пропаганда, PRопаганда, преувеличавания, измишльотини), а не дай Боже и с твърда (груба) мощ да принуждава обществото да живее в тази паралелна действителност и по нейните правила.
Заседяването във власт та никому не е дало прошка – нито на тоталитарчиците (да си спомним жалките персони на стареещите Пиночет и Брежнев), нито на демократичните водачи (как ни бе жалост за големите водачи Кол и Тачър в техния заник).
Така се случва при нас, че с ненапълно демократични избори в изискванията на ненапълно фасадна народна власт , Човекът Първо лице, Единствено число в политиката ни, навъртя 10 години на власт , заседя се – по демократичните мандатни догми и закони – във власт та.
Съвсем разумно и на него заседяването във власт та въздейства – от ден на ден и с все по-зрима мощ. Виждаме привършване, занижен надзор в изрече, от време на време да се чудим от кое място и по какъв начин му хрумват неща, които въобще не дават отговор на действителността и казани от всеки различен биха незабавно наречени – за мое огромно страдание – даже неистини или дори нелепости. С невъоръжено око се виждат отмалялост, забавена мисъл, липса на хрумвания, мързеливи рефлекси, наедряла физика, та от време на време се запитвам дали той държи власт та или власт та държи него, като оня ловджия, дето викал, че бил хванал мечката, а мечката в действителност хванала него.
Тази амортизираност на държанието, на посланията, на харизмата, на външността, на излъчването, на убеждаването, че би трябвало точно Той да е на власт , могат да бъдат по-скоро персонален проблем на Човек Първо лице, Единствено число в политиката ни, а не толкоз публичен проблем, в случай че те не се вписваха в една картина, която е в моите мисли и сетива – това точно е картината, която аз не налагам като свое разбиране на който и да било.И тази картина е, че Статукво то, в което сме заклещени и което е знак на ръководството на този Човек, към този момент не може да продължава!Всеобщо е чувството за нужда от Промяна . И въпросът на идните избори е именно Статукво то vs. Промяна та. Статукво то, което не може, само че желае да продължава (искат то да продължава тези, които печелят неимоверно от него) и Промяна та, която не е ясна, не е избистрена, не е изкристализирала, не е подредена в каузи и документи (по-скоро – в документи в този момент и в каузи после)…
Още в книгата „ Третата вълна “ на Самюъл Хънтингтън (не, не бъркам, с изключение на Алвин Тофлър, книга „ Третата вълна “ има и Хънтингтън) е разказано, по какъв начин в едно общество дали ще победи Промяна та или Статукво то ще удържи позициите си, се дефинира не от тези, които твърдо са за Промяна та или са твърдо за Статукво то, а от тези in-between, сред, посред. Това са основно хората, които първоначално са за Промяна та, след това изпадат в съмнение, разколебават се. Ако те макар съмненията си останат правилни на Промяна та, тя побеждава, в случай че те се оттеглен, в случай че се върнат по домовете си, т.е. откажат поддръжката си за Промяна та, побеждава Статукво то. Помня по какъв начин милиони потеглиха с нас, със Съюз на демократичните сили, след това внезапно се оказахме в изкуствена засада, една част от тези милиони се отдръпнаха, върнаха се по домовете. Да, ние също допринесохме за това, само че по-скоро отдръпващите се постоянно първо желаят нещо по-добро, а след това си викат – ах, преди най-малко имахме нещо, а в случай че загубим и него!? И вместо за Доброто, за по-Доброто за обществото, те избират да си дадат гласа и поддръжката за по-малкото Зло в техните очи, без да си дават сметка, че даже по-малко Зло, то си е Зло.
Човекът Първо лице, Единствено число в нашата политика, дали умишлено, дали неумишлено, дали безсъзнателно, само че е изоставил в държанието и посланията си както тези, които са твърдо за Статукво то (те са му в забрадка вързани), по този начин и тези, които са твърдо за Промяна та (те към този момент не могат да го понасят и Той им отвръща със същото). Той моли за схващане и поддръжка към масата хора in-between, сред, посред. Към всички, които в един миг могат да се оттеглен от Промяна та и ще си поискат Статукво то, тъй като за тях то ще е по-малкото Зло.
Той цèли и целѝ тъкмо тях, те са му значимите, те са му спасението. А те не желаят партийни платформи, обещания, огромни думи, предизборни обещания. Те в един миг могат да работят и най-много да мислят като индивидът в калъф на Чехов – Как бы чего не вышло!, т.е. Да не вземе да се случи нещо! Те са склонни да се разколебаят и да се откажът от търсенето на нещо по-добро, ами ще си предпочетат това, което съгласно тях е най-малкото зло.
Ето за какво Той непрекъснато се пробва да ги накара да им става жалост за него, да го съжаляват, да му влизат в ситуацията, да му съчувстват, да му състрадават, да си споделят – по какъв начин единствено се изтеза, по какъв начин се състари от грижи, по какъв начин не стопира да прави добрини, какъв брой му е тежко. Да им става жалост, да го съжаляват, да го ожалят – това е цялата предизборна тактика. Подбужда се възприятието им, че не е заслужено да падне от власт след толкоз забележими каузи. Играе се на тънката струна на познатото, привичното, това, с което сме привикнали. Човекът е необичайно създание – той може да търпи, да стиска зъби, да я кара дълго време в положение, което не му харесва изключително, единствено тъй като го е боязън да не загуби и това, което има, тъй като се бои да не вземе да се случи нещо!
Колко любовни връзки са останали без наличие, не престават по инерция, по табиет, работят като Баба Костенурка на гърба с къщичка – привикнала съм с нея, по никакъв начин не ми пречи, с нея си пребивавам 100 години вече…Колко хора търпят гнета на работата, която имат, единствено от боязън, че в случай че се махнат, може да стане по-зле, да вземе да се случи нещо! Имам къшей самун, а в случай че остана и без него!?Така едно куче пъшкало, стенело, охчело непрекъснато. Като го попитали за какво, споделило, че лежи върху един гвоздей и той го убива, боде го. Ами помести се, реалокира се – посъветвали го. А то дало отговор – ееее, не ме убива чак пък толкоз!Ето това е акцията на Човека Първо лице Единствено число в политиката ни през днешния ден – като рухване за дузпа, като футболист, който се търкаля по терена с ужасна болежка, изписана по лицето при държането за коляното, а в действителност главното за него е да бави играта, да печели време или да изкара червен картон на съперника.
Наблюдаваме акция, която да демотивира хората, колебаещи се по отношение на позитивността и полезността на Промяна та; акция под мотото – Аз съм най-малкото зло! Сиреч по-добре аз, че да не стане още по-зле. Това не е акция с правила, с хрумвания, с проекти, с визия. Ако беше такава, Статукво то (неговият власт ови контингент) щеше да взе участие в диспути, в разногласия, в сравняване на стратегии, в чертаене на вероятности. Вместо това имаме акция, в която Статукво то (неговият власт ови контингент) бяга от дебатите и се избират монолозите пред комфортно държащи микрофона верни публицисти в още по-правилни медии.Все отново въпреки и ненапълно, изборите у нас са почти почтени.Все отново, въпреки и фасадна, политическата ни система е горе-долу народна власт .Но в ненапълно честните избори, в ненапълно честната народна власт – при цялата деструктивна и изкривяваща действителността роля на медиите и при жестоката асиметрия на влаганите в акцията запаси, въпреки всичко решаваща е думата на гласоподавателите, на обществото, на народа. А глас национален – глас Божи!
Само че аз си припомням какво ми споделяше в миналото, при започване на Прехода един наш малко чудноват симпатизант чичо Гришата, за който постоянно съм разказвал във Facebook и на моя уебсайт. Той ми споделяше следното: глас национален – камшик Божи! Ще забележим. Ще видим… То и слепият по този начин казвал – ще поживеем – ще забележим.
При все това не преставам да считам, че Статукво то повече не може да продължава. Не, че не може – може, само че не трябва да продължава.
Време е за Промяна . За Промяна към по-добро. Изпуснем ли момента за Промяна към по-добро, някой ден бихме могли да се окажем в обстановка, в която Промяна та ще стане неизбежна, когато към този момент всички ще искат Промяна . Но тогава не се знае каква ще се окаже Промяна та. И дали ще е към по-добро. Опасявам се, че може и да не е. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ