Автор: Надежда Николаева Достъпът на пациентите в България до иновативни

Автор: Надежда Николаева Достъпът на пациентите в България до новаторски лечения продължава да е стеснен, демонстрират данните от Годишния отчет за 2022 година на Националния съвет за цени и реимбурсиране. Средногодишно Европейската организация по медикаментите записва към 160 новаторски лекарствени продукта, от които у нас в Позитивния лекарствен лист (реимбурсирани от НЗОК) са едвам към 50. За предходната година са включени 48 лекарствени артикули, които принадлежат към 28 нови интернационалните непатентни наименования (INN), от които 39 принадлежат към 23 нови INN с включена оценка на здравната технология, а 9 към 4 нови INN без оценка на здравната технология. Сред тях са медикаменти за лекуване на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна непълнота и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна недоразвитост, депресивно разстройство, псориазис и др. Новите интернационалните непатентни наименования без оценка на здравната технология включват един лекарствен артикул за лекуване на възрастни пациенти с пристъпни форми на множествена склероза; пет продукта за лекуване на възрастни пациенти със симптоматична анемия, обвързвана с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ); един лекарствен артикул за лекуване на умерено тежък до тежък деен ревматоиден артрит при възрастни пациенти и един лекарствен артикул за лекуване на възрастни пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза. На 3 процедури е предписан отвод за включване на лекарствен артикул в Позитивния лекарствен лист. Не единствено количеството новаторски артикули у нас обаче е 1/3 по-малко спрямо общия брой лечения в Европейски Съюз, само че и времето за достъп до нови лечения е пет пъти по-дълго. Така да вземем за пример, с цел да получат достъп до нови медикаменти, пациентите в Германия чакат към 133 дни, а в България този интервал е 764 дни. Достъпът до нови лечения е стеснен и заради това, че заплащанията за медикаменти като % от общите обществени заплащания за опазване на здравето в България внезапно понижават от 30% през 2017 година на 23% през 2022 година Една от аргументите за това е, че фармацевтичната промишленост “субсидира ” огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти. Фармацевтичните компании са задължени да покриват разликата сред действителните потребности на пациентите и бюджета на НЗОК за медикаменти. Така отстъпките и обезщетенията, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 милиарда лева Около 21% от заплащанията на НЗОК за медикаменти са обезщетени от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021. От фармацевтичните компании считат, че решението на този проблем е новите молекули да бъдат включвани в Позитивния лекарствен лист най-малко два пъти годишно, в случай че не и когато и да е, тъй като Механизмът за резистентност на бюджета на Касата подсигурява, че това включване няма да има отрицателен импакт върху бюджета. Според фирмите тази опция сигурно е една от ограниченията, които да разрешат на пациентите да получат в точния момент своето лекарство. Биха могли и да се облекчат или усъвършенстват административните процедури, които текат в другите институции, договарянията и оценката на Касата, което също да форсира достъпа. В момента по света се правят над 7 000 клинични изпитвания в разнообразни медицински области, като главният фокус е върху онкологията и таргетните лечения. Очакванията са в идващите пет години пациентите да имат достъп и до нови лечения, ориентирани към централната нервна система, онкологията, множествената склероза. Достъпът до новите лечения обаче ще изисква и нов тип логистично съдействие сред страната и фармацевтичната промишленост. От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) пък като решение на казуса оферират въвеждане на формула за установяване на годишния лекарствен бюджет. Тя ще се дефинира като бюджетът за съответната година би трябвало да е не по-нисък от чистия разход за миналата година след всички отстъпки, заплатени от фармацевтичните компании, и преди обезщетенията по Механизма за резистентност. Като допълнение към въвеждане на предвидимост на лекарствения бюджет, е належащо също въвеждане на всеобхватни стратегии за ранно разкриване на болесттите, прецизна диагностика и редуциране на времето за достъп до лекуване, сложна грижа от слагане на диагнозата до края на лечебния развой, считат от Асоциацията. В помощ на ускорения достъп може да се вкарат самостоятелни съглашения за надзор на бюджетното влияние и следене на лечебния резултат за нови лечения с висока стойност.