Автор: Max Milo Éditions- Причините, поради които палестинците имат право

Автор: Max Milo Éditions

- Причините, заради които палестинците имат право на опозиция, е, че те са под военна окупация и тази окупация не е законна в смисъла на интернационалното право. Израел не съблюдава интернационалното право и в резултат на това има опозиция, която е законна по отношение на тази окупация и легитимността на тази опозиция е закрепена в няколко резолюции. Често изтъквам резолюция 45/130 от 1990 година, тъй като тя е изцяло ясна и сбита - тя дава на палестинците законното право да се борят против израелската окупация по всевъзможен начин, в това число използването на въоръжена мощ.

- Има миг, когато към този момент на нищо не можете да се надявате и в края на краищата си казвате “добре, това е ”. Бият се с чест, това вършат палестинците. Бият се макар загубите. Може би това ще приключи като борбата при Камарон, палестински Камарон. Но това е обстановка, която се поддържа от интернационалното право, правото да се бият. Естествено в случай че закононарушенията, в които упрекват Хамас, в действителност са се случили на 7 октомври, интернационалното право не ги оправдава. Това е ясно, само че при неналичието на следствие, при неналичието на справедливи обстоятелства, палестинците по принцип имат правото да се бият.

- От момента, в който нищо не можете да постигнете посредством договаряния, когато западните страни не вършат нищо, с цел да бъде спазено правото, което те самите са основали, на какво може да се надявате? Можете единствено да предприемете дейности, казвайки си “поне ще опитам да направя каквото мога ” и тъкмо това вършат те. Впрочем това не е изцяло безуспешно, защото през днешния ден Израел е изправен пред Международния съд на Организация на обединените нации, има дейности за изобличаване на някои лидери пред Международния углавен съд, има подадени тъжби против страни, които оказват помощ на Израел, като Германия да вземем за пример, против която е подадена тъжба в Международния съд на Организация на обединените нации, всички наблюдаващи са съгласни, че обликът на Израел се утежни доста, те изгубиха доверието. Американците също изгубиха доверието.

- Да, тези дейности на Хамас рискуват да имат смъртоносни последици, да, те приканват палестинците към всеотдайност, само че в реалност стратегическите облаги, реализирани от палестинците, наподобяват доста по-предвидени, по-пресметнати, от тези на израелците. Имаме усещането, че Израел работи в кратковременен проект, до момента в който палестинците работят дълготрайно. Това е констатация, която направих през 2003 година в първата ми книга за асиметричната война: палестинците имат дълготрайна визия, до момента в който израелците имат краткосрочна визия и всякога прибавят краткосрочни визии. Абсолютно същото нещо следим при западните страни - това е доста западна визия. Виждаме я в Украйна, виждаме я на всички места, всякога имат краткосрочна визия, до момента в който другите, които назоваваме “останалият свят ”, гледат дълготрайно. Може би те ще изгубят доста в този момент, само че в последна сметка с времето, дълготрайно, ще завоюват. Точно това се случва в този момент с Израел, в случай че нищо не се промени.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Вие сте някогашен член на швейцарското стратегическо разузнаване, някогашен началник на доктрината за мироподдържащите интервенции на Организация на обединените нации. През 2022 година публикувахте “Да победим джихадисткия тероризъм ” (Vaincre le terrorisme djihadiste) в издателство “Макс Мило ” и преди малко издадохте “Операция “Потопът от Ал Акса ”: провалянето на спечелилия ” (Opération déluge d’Al-Aqsa: la défaite du vainqueur) за израело-палестинския спор, също в издателство “Макс Мило ”. В книгата си анализирате обстойно и с рядка точност събитията от 7 октомври, както и последвалата война сред израелци и палестинци. Говорите също за палестинския въпрос и Хамас от 1947 година насам. Обобщавате палестинския въпрос в три точки: въпросът за границите, въпросът за Йерусалим и въпросът за връщането на бежанците. Може ли да ни кажете освен това за тях?

- Немного повече, защото вие обобщихте главните противоречиви въпроси сред палестинци и израелци. Действително първият пункт, и мисля, че той е най-важният, във всеки случай по-голям, в сравнение с считаме, тъй като никой не го загатва, само че това е казусът за границите. Тъй като Израел в никакъв случай не е определял своите граници, това значи, че оня, който признае властта или суверенитета на Израел, без да знае до каква степен се простира той, поема риска да оправдае властта на Израел върху личните си територии. И тъкмо такава е обстановката на палестинците и повода, заради която те се двоумят, а някои групировки даже отхвърлят да го признаят. Така беше с “Фатах ”, който се колебаеше и в последна сметка го направи през 1993 година, само че Хамас, да вземем за пример, не го прави, тъй като да признае суверенитета на Израел, в действителност значи да признае, че земите, които имат, не им принадлежат или евентуално не им принадлежат. Има един първи проблем на интернационалното право, който Израел изкусно заобикаля от своето основаване и който е решителен детайл за неговото признание от палестинците.

Вторият пункт явно е Йерусалим. До 1967 година една част от Йерусалим беше палестинска и Израел постоянно е заявявал, че желае да анексира тази част. Има фактическа анексия на Източен Ерусалим, който беше палестински. Към този проблем се прибавя различен проблем, който е от по-религиозно естество и който е желанието на ултраортодоксалните евреи да изградят още веднъж третия храм на Соломон, което значи, че ще би трябвало да разрушат джамията “Ал Акса ”, която се намира на Харам аш-Шариф, т.е. Храмовия рид. Следователно това е проблем, който става доста по-значителен от палестинския проблем, защото Харам аш-Шариф е третото свещено място в исляма. Това изяснява повода, заради която през днешния ден арабските страни стартират да гледат малко по-различно на войната в Газа, тъй като виждат, че има други детайли, които са свързани с палестинския въпрос. Това е вторият значим пункт.

Третият пункт е правото на завръщане, тъй като резолюция 181 на Обединените народи от 1947 година оферираше систематизиране на територията на Палестина, с цел да се сътвори една еврейска и една арабска страна. По това време към момента не се говореше за Израел, само че това систематизиране или разделяне на територията трябваше да се извърши според самоопределението на народите. Тоест трябваше да се направи допитване до популацията посредством референдум или съвещания. Израелците доста добре видяха, че палестинското население е доста по-значително от еврейското население в този миг, само че израелците имаха преимуществото, че имат бойци, калени по време на Втората международна война, тъй като бяха служили в английската войска по-конкретно, и с помощта на тези военни водеха войната от 1948 година, която откри първите краткотрайни граници на страната Израел. По този метод израелците прогониха палестинците от земите им. Избиха някои, прогониха мнозина от тях, само че по този начин или другояче и до през днешния ден палестинците считат, че са им откраднали земята. По време на договарянията през 50-60-те години палестинците постоянно са претендирали за правото си на завръщане. Това е право, за което претендират и израелците, казвайки, че се завръщат след 2000 години, нали по този начин, това също е право на завръщане. Само че тук не става дума за 2000 години, а за хората, чиито земи са отнети от 1947 година до наши дни, защото това към момента се случва, по-конкретно на Западния бряг на река Йордан. Така че това право на завръщане е централен детайл.

И най-после, има един четвърти пункт, това е окупацията. Има политика на израелска окупация, която е военна окупация, под боен режим, на така наречен окупирани територии. По това време към момента не съм бил роден, само че си представям, че нашите татковци или дядовци, които са живели в окупираната Франция, не са имали огромни благосклонности към немския окупатор. Днес е същата обстановката с палестинците, които виждат окупатор, само че този път това са израелците. Това са връзки сред окупатори и окупирани, което оправдава съществуването на опозиция. Това са четирите централни детайла, четирите съществени елементи на ябълката на раздора сред Израел и палестинците.

- В книгата си отбелязвате, че сред март 2018 и март 2019 година по време на “походите на завръщането ” има 20 хиляди палестински жертви.

- Да, “Походите на завръщането ” са придвижване на гражданска опозиция, които се организираха през 2018-2019 година и по време на които имаше демонстрации на популацията вътре в Газа, символизиращи завръщането в земите им. Те бяха потушени извънредно твърдо. Всичко се случваше вътре в линията Газа, само че израелските стрелци бяха отвън нея - те стреляха извън по стачкуващите, които бяха вътре в линията Газа. Много коментатори бяха сюрпризирани и във всеки случай означиха, че дейностите на израелските бойци са непропорционално ориентирани против деца. Това беше на първо място в израелската преса, тъй като ние тук имаме медиен пейзаж, който филтрира всичко това. За благосклонността, която имаме към Израел, значително способства фактът, че не знаем всичко, което си случва и евентуално заради тази причина информацията се филтрира. Критики имаше на първо място в Израел. Самите израелци са доста разграничени по отношение на политиката на тяхната страна по отношение на палестинците. Когато споделям “израелци ”, имам поради израелците в Израел, само че бих могъл да кажа “евреи ”, тъй като имам доста контакти с евреи, по-конкретно в Съединени американски щати, които също считат, че Израел би трябвало да има доста по-помирително, рационално, премислено държание по отношение на палестинците и най-много с доста по-голямо почитание към интернационалното право.

- Поради всички тези аргументи вие обяснявате, че палестинцитеимат право на опозиция и право на самозащита, а интернационалното право е на тяхна страна.

- Не заради тези аргументи. Причините, заради които палестинците имат право на опозиция, е, че те са под военна окупация и тази окупация не е законна в смисъла на интернационалното право. Израел не съблюдава интернационалното право и в резултат на това има опозиция, която е законна по отношение на тази окупация и легитимността на тази опозиция е закрепена в няколко резолюции. Често изтъквам резолюция 45/130 от 1990 година, тъй като тя е изцяло ясна и сбита - тя дава на палестинците законното право да се борят против израелската окупация по всевъзможен начин, в това число използването на въоръжена мощ.

- А това включва ли терористични актове?

- Очевидно не. Това, което важи за израелците, важи и за палестинците. Употребата на въоръжена мощ, т.е. съпротивата, е опозиция против окупацията. По принцип се приказва за опозиция, когато има опозиция против военна окупация, даже американската войска счита по този начин. Например, когато бунтовници в Ирак атакуват боен ескорт, това е акт на опозиция. Той не се преглежда като терористичен акт във военната номенклатура. Проблемът не е толкоз елементарен, първо, тъй като в Израел цивилните са въоръжени, затова е мъчно да се реши дали хората са цивилни или военни, когато са въоръжени. Когато се разхождате в Израел, виждате хора с пушка на рамо. Това важи за окупираните територии, където има заселници, но  и в други региони и изключително се ускори с идването на новото крайнодясно държавно управление, което стартира да води извънредно демократична политика за оръжията. В книгата си изтъквам случай на израелец, който стреля против палестинците, които желаят да извършат атентат и по-късно този израелец бива погубен от различен израелец, който има оръжие. Това основава комплицирани обстановки, само че е проблем на израелците. Вследствие на това е доста мъчно, когато има милитаризирано общество, да се каже къде и по кое време стартира тероризмът. Критерият за определянето кой е терорист е битката против някой, който е боен или не е боен. Тук идва алтернативата, даже не е алтернатива, а проблем на дефиницията.

Палестинците използваха тероризма при започване на своето битие. Хамас, да вземем за пример, го употребява също при започване на своето битие, само че от  2000 година реши да заеме по-политическа позиция и по тази причина се включи в изборите, завоюва ги прочее, не изостави използването на мощ, както разрешават Обединените народи, само че реши да изостави пътя на тероризма. Затова когато през днешния ден споделят, че Хамас е теростично придвижване, сигурно това е придвижване, което е правило тероризъм, само че през днешния ден към този момент не бих го квалифицирал като терористично придвижване. Направих енциклопедии на тероризма, в тях там ще намерите Хамас на уместно място. Това са книги, които написах през 1990-2000 година и там ще откриете Хамас като терористично придвижване, тъй като той извършваше тероризъм. Но той постоянно го е правил вътре в Израел. Вярно е, че множеството атентати бяха ориентирани против военни, само че признавам, че когато взривите бомба в рейс, може би има един-двама военни, само че причинявате повече вреди измежду цивилните. Така че още веднъж става дума за същата обстановка като днешната, когато израелците бомбардират цялостен квартал, с цел да убият един-двама души от Хамас. Това беше обстановката на Хамас, а през днешния ден е обстановката на Израел, в която в действителност нападат цивилни, пробват се да окажат напън. Така че Хамас сигурно беше терористично придвижване. Днес е придвижване, което сподели, че желае да се откаже от тероризма и в действителност виждаме, че единственото средство, което има за тероризма, са ракетите. Когато съществено проучим нещата, виждаме, че той изстрелва ракети, откакто израелците са изстреляли или са направили нещо в Газа да вземем за пример. Мисля, че през днешния ден означаването му като терористично придвижване е доста противоречиво.

- До 2004 година и гибелта на Ясер Арафат палестинската опозиция беше марксистка, водена от ООП и нейния харизматичен водач. Палестинското марксистко придвижване през днешния ден съвсем е изчезнало в интерес на Хамас и на ислямистките придвижвания. Как обяснявате този феномен?

- Мисля, че смяната настъпи малко преди 2004 година По принцип от 1948 година, през цялото време, палестинските придвижвания бяха националистически, каквито бяха и еврейските прочее. Говоря за 40-те години на ХХ век. Имаше националистически тероризъм и от двете страни. През 1947-1948 година Съветският съюз оказа помощ на еврейските придвижвания. Съветите смятаха, че еврейските водачи по това време, които бяха емигрирали от Съветския съюз, доста от тях апропо от днешна Украйна, че може да основат социалистическа страна и в самото начало Съветският съюз поддържаше еврейското придвижване. От палестинска страна в действителност имаше арабски националистически феномен. През 1948 година, след независимостта на Израел, Израел ясно сподели желанието си към западните си съдружници. Британците въпреки всичко доста помогнаха на Израел, може би имаше детайл на западна виновност, не знам, само че евентуално тези детайли способстваха за това Израел да се почувства по-близък със западните страни. Така че Съветите стопираха да финансират или да оказват помощ на Израел, или на еврейските милиции, и започнаха да оказват помощ на палестинските придвижвания. Израел се стремеше да бъде западна цитадела, а Съветският съюз, който постоянно е имал взор към Средиземноморието, тъй като постоянно е считал, че би трябвало да има наличие там, поддържа палестинската опозиция, както поддържаха и други съпротивителни придвижвания прочее - в Алжир, съвсем на всички места в средиземноморския свят. Така че се сътвори марксистка палестинска опозиция.

Очевидно опростявам всичко това, тъй като в нея има доста трендове и вариации, само че по този начин ще ги шаблонизирам. Това изкристализира до края на 80-те години, с първата Интифада и отслабването на Съветския съюз, когато имаше първите опити за смяна. Отново имаше арабски националистически придвижвания и таман появяването на Хамас - а Хамас не е както го показват тук и изключително във Франция филиал или клон на “Мюсюлманските братя ”, а националистическо придвижване, което е в противоречие с “Мюсюлманските братя ”. В реалност той се раздели с “Мюсюлманските братя ”. Има “Мюсюлмански братя ” в Йордания, преди време имаше “Мюсюлмански братя ” в Сирия, имаше в Египет, в Судан, само че няма “Мюсюлмански братя ” в Палестина. Това е придвижване, което е несъгласно с “Мюсюлманските братя ” и което сътвори собствен личен клон. Наистина има хора, които идват от “Мюсюлманските братя ”, само че отново споделям, това не е негов клон, това са хора, които не са съгласни с “Мюсюлманските братя ”. И ще обясня за какво: има доктринално различие по въпроса за революционния метод. Това е повода за тяхната разлъка. Така че настъпи тази смяна, тя се затвърди с рухването на комунистическите страни, тъй като придвижвания като ООП, да вземем за пример бойците на ООП бяха подготвени в Чехословакия, днешна Чехия, в Полша, Източна Германия, Русия, от източногерманските спецслужби, от чешките спецслужби и така нататък, това е доста добре документирано. Спомням си, че когато се занимавах с въоръжените сили от Варшавския контракт по време на Студената война, имахме досиетата на всички тези палестинци, които бяха подготвени в школите на специфичните сили, да вземем за пример, в парашутните школи в Чехословакия, в Източна Германия и така нататък И те бяха подготвени да употребяват оръжията за бойкот, тъкмо това, което правеха спецназ (силите за специфични интервенции на Руската федерация - бел. ред.) или парашутните сили и силите за измама, както ги назоваха в източните страни. Но явно с рухването на комунизма всичко това изчезна. Така че трябваше да се откри нещо друго и значимото в тази история е не толкоз материалната поддръжка, не толкоз въпросът от кое място идват парите, не това е казусът. На Запад обичат да гледат това, само че не това е основата на казуса. Основата на казуса е доктриналният метод към нещата. Марксисткият тероризъм, който видяхме през 60-70-80-те години и то освен в Европа, само че и в Латинска Америка или Азия, е тероризъм, който е доста структуриран доктринално. Това са не просто хора, които залагат бомби. Има политика, тактика в метода, който употребява тероризма. Пак споделям, тероризмът е способ в една революционна тактика и потреблението на тероризма е част от нея. Когато комунизмът изчезна, в целия свят, освен в Палестина, видяхме осиротяването на революционните придвижвания, останали без теория, тъй като доктрината, която имаха до тогава, не работеше, тъй че трябваше да се откри нещо друго. Това докара и до последователното изгубване на революционните придвижвания в Европа поради изгубването на комунизма, просто повече нямаше политическа поддръжка и политическо наличие. В  Палестина, която не е страна, а район в Близкия изток, се появи вид на ислямски шовинизъм, който нямаше структурирана теория като марксистката теория, само че даваше съществени детайли за разбирането на борбата и смисъл на борбата. Там се появява понятието “джихад ” да вземем за пример, което дава доста съответен смисъл на понятията “битка ” и “победа ”.

Няма да встъпвам в детайлности, всичко това може да намерите в книгата ми, само че това станаха движещите детайли на съвсем всички групировки, даже такива, които преди са били марксистки и през днешния ден към момента претендират, че са марксистки, като Народният фронт за избавление на Палестина, Демократичния фронт за избавление на Палестина и така нататък, чиито корени са в революционната марксистка идеология от 60-те години. Днес те възприеха ислямски или ислямистки детайли в своето мислене, тъй като това дава смисъл на военната активност. И когато споделям “смисъл ”, това е доктринален смисъл, точно дефиницията на това какво се схваща под “победа ”? Какво се схваща под “поражение ”? Какво се схваща под “война ”? Какво се схваща под “битка ”? Всички тези детайли нямаха формулировка и когато се приказва за ислямисти, това се схваща доста зле на Запада и в частност във Франция, където обичат да видоизменят тези доктринални детайли по отношение на вътрешната политика във Франция, където желаят по-малко имиграция. Тоест има някаква осмоза сред прочита на тероризма и имиграционната политика, политиката на националността и така нататък, всичко, което визира всекидневния спор във Франция за задграничното наличие. Така че това е зле разбрано. Но в Близкия изток това е доста по-добре разбрано, което е разумно, и виждаме, че то въздейства или обяснява военната активност на придвижвания съвсем на всички места, даже във въоръжените сили го има същия феномен. Въпреки че в множеството страни в този район има всемирски армии, виждаме, че постоянно има детайли, които произтичат по скоро от религията, в сравнение с от културата, заради което методът на водене на борба е повлиян от самото разбиране ислям. Но това не значи, че това са придвижвания, които се стремят да популяризират исляма. Пак ще се върна към оня френски политик, който сподели “Франция е нападната от Хамас ”: това е изцяло кретенски метод на схващане на Хамас, който поражда само ненавист, само че в Хамас в никакъв случай не са имали концепцията да вървят да се бият с французите или с други. Това в действителност е придвижване на опозиция против една окупация.

- Каква тъкмо е тази идеология?

- Идеологията на Хамас е на първо място националистическа концепция, повлияна от исляма. Може би по този начин би трябвало да гледаме на нея. Това са хора, които си дефинират - както ние дефинираме християнски полезности в нашите армии прочее, най-малко в някои от тях, ще ви напомня, че американците набираха за Ирак военни, които трябваше да се бият “за Бог и нацията ”. В Съединени американски щати имаше такива разгласи за американските специфични сили: “Включете се поради Бог и нацията ”. Но това не значи безусловно, че американските специфични сили са отишли, с цел да открият християнството в Ирак. Това значи, че имат цялост от полезности, които са повлияни от религията. Същото нещо го има при Хамас, то е изцяло симетрично. Тоест тяхната цел е освобождението на земята им и те имат цялост от полезности, дадени не от марксизма преди този момент, а от исляма. Това задава рамката на действие. Това дефинира, да вземем за пример, както споделих доскоро, понятието “победа ”, какво се схваща под победа. Днес в дебата дали би трябвало да оказваме помощ на Украйна или не, ние самите не знаем какво тъкмо значи терминът “победа ”. Трудно ни е да го определим за Украйна. Палестинците имат същия проблем и те го позволяват отчасти посредством приемането на теория, която им споделя какво се назовава победа и в реалност това са всекидневни победи, дребни победи. Когато израелската войска бомбардира Газа, не приказвам за в този момент, а за преди две-три години, когато тя бомбардираше някое кътче в Газа или стреляше против участниците в “Похода на завръщането ” в линията Газа, те изстрелваха три ракети и това беше тяхната победа, без значение дали ракетите са предизвикали жертви, не това е задачата. Победата им е, че не са свели глава и това е доста мюсюлманско.

- Как съумя да се наложи  Хамас в Газа?

- Има няколко фактора. Единият от тях е, че “Ал Фатах ”, който, с помощта на напъните на Ясер Арафат, се смяташе за събеседника на Израел и на западните страни, доста бързо сподели границите на своите качества и, би трябвало да го кажем също, прояви забележителна корупция, изключително след Осло, когато израелските обещания не бяха изпълнени. Така че палестинците си споделиха: “Всичко това е доста благо - полемиките, споразуменията, само че нашето състояние не се усъвършенства, няма съответен резултат, това нищо не значи ”. По това време  Хамас извършваше силови акции, които можем да назовем терористични, това създаваше усещането за триумф - не реализираха доста, само че най-малко се бореха. Не стояха просто по този начин, без да вършат нищо. Палестинците дадоха обещание, че ще признаят Израел и го направиха; те им дадоха обещание, че ще признаят Палестина и не го направиха. Тогава палестинците не направиха нищо. Хамас най-малко реагираше с атентат, т.е. правеше нещо, не свеждаше глава. Оставяйки “Фатах ” да затъне в полемики без политически резултат, насърчихме оня, който създаваше илюзията за резултат, освен Хамас прочее, само че и ислямистките придвижвания. През 2011-2013 година и по-късно Хамас беше възприеман като не изключително ефикасен. Когато “Ислямска страна ” сътвори своята страна, тя сътвори илюзията, че е още по-ефективна от Хамас. Изведнъж се появиха фракции на Хамас, които станаха близки с “Ислямска страна ”, загатвам ги в книгата си, и Хамас трябваше да се бори с тях, тъй като казусът е, че когато вършиме нещо и то не дава резултат, вие преминавате на по-висока скорост. Хамас беше по-високата скорост по отношение на ООП. Ако израелците желаеха да се отърват от Хамас, да се отърват от тероризма, те щяха да създадат по този начин, че ООП да може да покаже победа. В този случай нямаше да има място за по-агресивно придвижване, тъй като там към този момент щеше да има резултат. Но те не го направиха, а блокираха всичко. Автоматично имаше резултат на скачените съдове и се мина на по-висока скорост.

Не съм ясновидец, само че в случай че допуснем, че задачата на израелците е да отстраняват Хамас, ще забележим, че ще се усилят хората, които са още по-големи ислямисти от тях, още по-лоши. Ще ми кажете, че израелците ще приветстват това, тъй като ще оправдае обстоятелството, че могат да бомбардират още повече, което вършат с Хамас в действителност, тъй като, както сподели президентът Ицхак Херцог, “цялото население на Газа е отговорно ”, защото е било според с Хамас. Затова през 2005 и 2006 година, когато имаше палестински локални избори, по-късно парламентарни избори, Хамас реализира триумф против “Фатах ”. Той показваше повече триумфи. Това беше съвсем вълна на изборите и по тази причина Хамас съумя да се откри. Хамас победи поради нас. Ние не разбрахме нищо за механизма, който поражда съпротивата и тероризма. Нито в Израел - израелците не схванаха безусловно нищо. Това ги устройва, тъй като по този начин могат да употребяват насилието. Но ние не успяхме да разберем това. В момента ние сътворяваме същия проблем у нас и в случай че един ден има революция във Франция, тя ще бъде основана от тези, които през днешния ден не съумяват да схванат по какъв начин действат механизмите, които водят до тероризма.

- Било е тъкмо противоположното - научихме, че израелската десница е предпочела Хамас пред палестинската власт, с цел да основава раздори измежду палестинците от двайсет години насам. Научихме, че финансирането на Хамас от Катар е било утвърдено от израелското държавно управление. Смятате ли, че Хамас е бил употребен?

- И да, и не. Не Хамас е бил употребен от Нетаняху, а вътрешната битка сред палестинците. Знаем, че още израелският боен губернатор на Газа, по времето, когато Газа към момента беше окупирана от Израел, самичък описа, че е получавал бюджет за строителството на джамии. Именно през 80-те години, по времето, когато се надигаше ислямизмът. Спомнете си, че тогава палестинското придвижване беше основно марксистко, светско. Така че тук използваха исляма, с цел да се преборят със светския тероризъм. Това не е изцяло неуместно прочее, доста други страни направиха същото нещо, с цел да се борят против тероризма, по-конкретно в Югоизточна Азия - използваха едните против другите. И в последна сметка това е добра война при изискване, че знаеш какво да направиш с успеха след конфликта. Точно това не съумяха да създадат израелците. Те сътвориха антагонизма, той им послужи, само че не съумяха да го употребяват, с цел да си решат проблемите и това единствено ускори техните проблеми. Този случай е забавен, тъй като през днешния ден има хора в Съединените щати, които споделят “но за какво поддържаме Нетаняху, откакто той е финансирал тероризма? ”. Отново сме в несъгласията на определянето на едно придвижване като терористично. Ако определите Хамас като терористи, тогава повече не би трябвало да говорите с израелското държавно управление, защото то е финансирало едно терористично придвижване. Това са доста значими детайли, които подценяваме, тъй като постоянно преглеждаме нещата линейно. Но защото има американски закон, който не разрешава доставката на оръжия на страна, която поддържа тероризма, в Съединените щати има доста хора, които казват  “значи подкрепяте израелското държавно управление, което единствено признава, че е подкрепило едно терористично придвижване ”. Нашето схващане за тероризма е извънредно мъгляво и когато виждам телевизионните излъчвания във Франция, постоянно се сюрпризирам от неточността, всеки нагласява нещата, както си желае, тъй като в последна сметка всичко се върти към битката против имиграцията, тъй че поставят думата “терорист ” както си желаят. Но по този начин не се взема решение казусът, а се утежнява. Швейцария дефинира Хамас като терористично придвижване. Означава ли това в този момент, че Швейцария ще спре да приказва с Нетаняху? Изпадаме в несъгласия и към този момент не сме рационални. Именно тук съгласно мен западните страни би трябвало да се трансформират.

- Кои западни страни считат Хамас за терористична организация?

- На процедура всички западни страни го считат за терористично придвижване, а останалата част от света не го счита за такова, а за съпротивително придвижване. Ненапразно Катар е медиатор. Но кои са актьорите в договарянията, които текат сега сред Хамас и Израел? Това са тайните служби! Защо? Защото към този момент не могат да водят открита дипломация и са принудени да водят загадка дипломация, така наречен second track diplomacy, т.е. дипломация, водена от тайните служби, които бяха тук, в Париж, преди няколко седмици, с цел да договарят за опцията за преустановяване на огъня - това са Централно разузнавателно управление на САЩ, Мосад, представители на разузнаването на Катар и израелски публични представители. Това са. В един миг се сещат, че би трябвало да договарят, само че не могат да го създадат намерено, тъй като ги третират като терористи, по тази причина договарят посредством разследващите служби. Получават се малко странни обстановки.

- Всички помним изказването на Еманюел Макрон за основаването на коалиция, с цел да победим “Ислямска страна ” и Хамас. Какви са връзките сред джихадистките придвижвания и Хамас?

- Няма никакви. Ако добре си припомням какво сподели Еманюел Макрон, той искаше да сътвори коалиция, сходна на тази, която бе основана за битка против “Ислямска страна ”, само че за битка против Хамас. Не мога да схвана доста добре логиката, която следват френските държавни управления и мисля, че никой не е схванал тази логичност (смях). Трябва да си напомним едно нещо: обединението против “Ислямска страна ” трябваше да бъде основана, тъй като американците към този момент не можеха да овладеят казуса, който бяха основали. Те окупираха Ирак, а по-късно в Ирак се сътвори ислямистко придвижване, което имаше упоритостта да сътвори ислямска страна сред Ирак и Сирия, опирайки се частично на ислямисти, които бяха напуснали Ирак, с цел да отидат в Сирия поради американския напън. Когато американците влязоха в Ирак през 2003 година, имаше опозиция, която преди всичко беше държавна опозиция, имаше федаини, които бяха остатъци от иракската войска, която продължаваше битката в разпръсната форма, в случай че опростя нещата. Скоро тази опозиция разбра, че няма доктринална основа и направи тъкмо това, което направиха палестинците - тя застана под егидата на исляма, който дава доктринални критерии за воденето на борба. Някои еволюираха в по-светска форма, други еволюираха в още по-крайна форма и това роди “Ислямска страна в Ирак и Леванта ”, ислямската страна, която се намираше сред Ирак и Сирия. Американците не я желаеха в Ирак, желаеха я единствено в Сирия, тъй че започнаха да се борят с нея. Но придвижването беше прекомерно мощно и стартира да атакува кюрдите в Сирия. Американците сътвориха тази коалиция, в която влязоха французите, с цел да решат един проблем, който произтичаше от казуса през 2003 година, в които французите не желаеха да се замесят. Намесвайки се през 2014 година в Ирак, по-късно, през 2015 година, в Сирия, французите задействаха един механизъм на реакция. “Ислямска страна ” не засегна единствено Франция, значително Франция, само че освен, тя засегна всички страни, които участваха в тази коалиция, което е много разумно. Може би не е желателно, само че е разумно. Французите не бяха помислили за това, а то беше изцяло предвидимо. Други го предвидиха, по-конкретно руснаците преди да се намесят. Те доста добре схванаха, че това ще има последствия у тях, по този начин те взеха ограничения, само че не и французите.

В реалност обединението против “Ислямска страна ” имаше за цел да реши един американски проблем. Важно е да се каже, че това беше американски проблем, само че чието значение надхвърляше границите на Ирак - той засягаше кюрдите, Сирия и така нататък В Израел или в Палестина Хамас е вътрешно придвижване, то визира единствено Израел, не визира непозната страна, не визира друга интервенция с изключение на израелската окупация. Така че понятието “коалиция ” мисля, че даже израелците биха го отхвърлили, тъй като израелците не биха приели идването на непознати сили, не обичат да излагат кирливите си ризи на показ. Ако бяха пристигнали други сили, те нямаше да могат да вършат каквото си желаят. Ако имаше коалиция, евентуално израелците нямаше да могат да бомбардират Газа, както направиха. Затова израелците не желаят коалиция. Следователно тук има двойно недоумение от страна на Еманюел Макрон - неприятно схващане на ситуацията на Хамас, който той съпостави с “Ислямска страна ”, само че който няма нищо общо, Хамас е организация на опозиция против една окупация, до момента в който “Ислямска страна ” беше организация, която се стремеше да сътвори страна вътре в друга страна, борейки се против страните, които бяха съдружници на Съединени американски щати. Така че обстановката е изцяло друга. Освен това мисля, че Макрон след това значително подцени смисъла, което има за Израел неговата независимост на деяние.

- Какви са през днешния ден вариантите пред палестинците и в частност пред Хамас за излизане от тази война?

- Трудно е да се каже какви са вариантите. Палестинците имат доста съответна цел - те желаят да си върнат суверенитета над земята си, желаят да бъдат приети като страна. В реалност казусът е по-скоро на Израел, тъй като Израел де факто окупира тези територии, би трябвало да ги отстъпи съгласно закона, съгласно интернационалното право, само че ще му е доста мъчно да го направи поради заселниците, които са се открили там. Освен това има и доктринален аспект, още повече през днешния ден с крайнодясното държавно управление, в сравнение с преди 40 или 50 години и точно Израел е пред алтернатива. Палестинците нямат алтернатива. Със сигурност те имат оперативни компликации, тъй като даже и да вредят на израелската страна със своята борба, не знам какъв брой време ще продължи това. Те се бият доста самоуверено, това би трябвало да го кажем, само че нямат средствата да водят дълготрайна война. Те са обкръжени, мъчно е да бъдат изхранени, въоръжени, те даже към този момент нямат храна. Добре виждаме, че имат компликации, само че те не са пред алтернатива, израелците имат алтернатива и оттова би трябвало да пристигна решението. Израелците са в несъгласие с интернационалното право; ще бъдат още повече, в случай че Международният съд на Организация на обединените нации ги разгласи за геноцидна страна. Тоест той няма да ги разгласи за геноцидна страна, а че се прави геноцид от Израел, и също така са в несъгласие с една част от своето население. Това население е доста поляризирано и евентуално поради това Израел водеше доста войнствена външна политика, тъй като фактът, че имаш зложелател, с който да се бориш, разрешава да запазиш някакво национално единение. Но добре виждам, че през днешния ден това национално единение е извънредно нежно. А когато погледнем интернационалната еврейска общественост, през днешния ден тя е в противоречие с Израел и евентуално доста израелци вътре в страната виждат, че тяхната страна е все по-малко зачитана. Дори не приказвам за пацифистите, които биха желали постигането на мир с палестинците, връщането към естествени връзки, само че има хора, които считат, че Израел би трябвало да има по-малко разрушителна политика по отношение на Газа. А има такива, които са станали същински “ястреби ”, хора, които непременно желаят война, тяхното мислене ненапълно припомня за “Ислямска страна ”, т.е. имат безусловно религиозна цел. Те прочее се базират на нея, говорейки за Амалик и така нататък, това са древен позовавания и тази наклонност в действителност демонстрира, че Израел е еволюирал към нещо друго, тъй като всички тези древен дискурси не съществуваха преди 40-50 години, не се говореше за това. Аз съм работил доста с израелските разследващи служби, имах доста сътрудници от тях, и в никакъв случай не съм чувал такива неща, това въобще не беше мотивацията, имаше друга мотивация. Вярно е, че това беше във време, в което терористичната опасност беше по-скоро от марксистки порядък, това беше времето на спора Изток-Запад, явно беше по-лесно да се интегрираш и да общуваш, тъй като в прочут смисъл имахме еднакъв съперник, в случай че мога по този начин да опростя. Днес обстановката се промени, общият политически подтекст се промени, само че религиозният дискурс изцяло отсъстваше преди. Днес е станал съвсем доминиращ в политическия дискурс. Решението на казуса би трябвало да пристигна от смяна вътре в Израел, тъй като палестинците имат право да претендират за земята си, имат право да се бият за нея.

- Но жертвата въпреки всичко е голяма с 30 хиляди убити цивилни. Каква е връзката сред Палести