Автор: Мартина Херанова, Natoaktual.czСъвременна Европа и нейният обединяващ елемент –

Автор: Мартина Херанова, Natoaktual.cz

Съвременна Европа и нейният сплотяващ детайл – Европейският съюз, се тресат радикално. Приближаващото отдръпване на един от основните членове на съюза и неспособността за справяне с мигрантската рецесия, както и с общата рецесия на идентичността в съюза, водят до неговото последователно разрушение и крах.

Противоречията сред страните-членки се изострят, нараства и напрежението сред изтока и запада в Европейски Съюз. В Централна Европа се появява нова разграничителна линия, която кардинално ще промени ориентацията на района в бъдеще. Протичащите в този момент геополитически промени ще повлияят на бъдещето на всички страни без изключение и единствено от избора на всяка от тях зависи по какъв път ще тръгнат те. Всичко това директно ще повлияе и на към този момент съществуващото значимо районно обединяване – Вишеградската четворка.

Унгария и Полша „ във напредък “

Унгария отпред с премиера Виктор Орбан и неговата партия „ Фидес “ при започване на техния трети мандат е измежду най-коносолидираните страни в района. Вътрешнополитическите цели, които са в промени на модела на ръководство в страната и определяне на надзор над държавния уред, бяха реализирани. Благодарение на това в този момент Унгария може да организира по-активна външна политика и да осъществя стратегически проекти на интернационалната сцена.

Унгарското държавно управление от дълго време не е предостатъчно от политиката на Европейския съюз и счита за голословна рецензията, която идва от Европейски Съюз по отношение на унгарските антимиграционни ограничения и вътрешна политика. За унгарското държавно управление отбраната на националните ползи е преди всичко. Унгарците са уверени, че Евросъюзът е задължен да даде на страната им опция да реализира поставените си цели и би трябвало да се отнася с схващане към полезностите и своеобразието на унгарския народ. Така унгарското държавно управление желае да се приготви за допустимо неподходящо развиване на събитията в Европа в бъдеще (например, обстановката може да се изостри, в случай че Герчмания не се оправи с следствията от миграцията) и да педотврати разпространението на тези проблеми и в други страни от Централна Европа.

Установявайки връзки на изток (с Русия), Унгария желае да се обезпечи при положение на цялостен разпад на европейската общественост и да резервира за себе си място в новото геополитическо нареждане (при това Унгария също по този начин не се отхвърля от своите ревизионистични упоритости, от които по този начин и не ѝ се удаде да се избави).

Полша взима за доста неща образец от Унгария. Ярослав качински и неговата партия „ Право и правдивост “ също по този начин желаят да трансформират Полша по личен план. Промените, засягащи вътрешния живот на страната, са подлагани на още повече рецензии от страна на европейските институции, в сравнение с в тази ситуация с Унгария. Само че полското държавно управление не губи заради това известност измежду жителите и след измененията при започване на годината продължава да консолидира властта, с цел да продължи да ръководи страната и след следващите избори. Също по този начин полското държавно управление залага на отбраната на националните ползи, като слага акцент върху тези полезности, които са свързани с католическата религия като част от самобитна национална идеология.

На работата на Евросъюза Полша гледа сериозно и то освен заради сегашната акция срещу себе си, само че и заради надълбоко вкоренилото се съмнение към Германия, която е неоспорим преобладаващ детайл в Европейски Съюз. Полша също по този начин се тревожи от латентната наклонност Германия да върви към споразумение с Русия в ущърб на страните, намиращи се сред тях двете. Готвейки се за по-нататъшно утежняване на обстановката със сигурността в Европа и към смяна на геополитическия баланс, Полша слага главния акцент върху основаването на лични военни сили и подсилване на връзките с основния поръчител за полската сигурност, каквито, съгласно поляците, са Съдинените щати.

Политически крах на Чешката република и Словакия

Бившите сътрудници в една федерация, Чешката република и Словакия, към този момент от дълго време са отслабнали политически и страдат от вътрешнополитическа неустойчивост, която доста им пречи да отстояват своите национални ползи на районно и общоевропейско ниво. Наистина, на Словакия в някаква степен ѝ се удава по-добре да се изявява, в сравнение с Чехия. Дори без значение от абсурда към партията „ Курс “, който напролет докара до оставка на държавното управление на Роберт Фицо, на словашката политическа сцена от дълго време царува консенсус във връзка с външнополитическата линия на страната. Словакия се ориентира към ядрото на Европейския съюз. И това, че Словакия одобри единната европейска валута (единств3ена измежду страните от Вишеградската четворка), е ясно удостоверение за това.

Словакия желае да осъществя своите национални ползи в границите на Европейския съюз и не се отклонява изключително от главното европейско течение, посоката на което задава германия. След насилствената оставка на Роберт Фицо като министър председател и анонсирането на отдръпването на президента Андрей Киска, тази наклонност ще се ускори още повече, доколкото страната остава без мощни фигури, притежаващи явен взор и увереност да управляват без значение страната. По подобен метод може да се чака, че в словашката външна политика, която ще бъде образувана от група опитни в интернационалните каузи дипломати, националните акценти ще отслабнат.

На интернационалната сцена Словакия ще се трансформира в последовател на многостранните решения и ще се стреми да се снабдява с влиятелни дипломатически постове в интернационалните организации. Поради това Словакия също по този начин слага акцент върху равнопоставеност с Русия, която може доста да помогне на словаците в техните желания.

Ако Словакия всъщност непринудено се отхвърля от своите национални ползи, то Чешката република просто не е способна да даде ясно определение на нейните национални ползи. На чешката политическа сцена от дълго време няма единодушие (дори сред главните лица в държавата), заради което Чешката република се трансформира в страна, където тези ползи могат да бъдат купени. Президентът Милош Земан искрено отстоява ползите на Русия и Китай, а новият министър председател Андрей Бабиш размени националните ползи със своите лични, търговски. При такива условия в чужбина управлението на Чешката република в чужбина изцяло съществено към този момент не е възприемано и контактите с него са сведени до най-малко.

Имиджът на страната не може да бъде усъвършенстван даже от чешката дипломация, която от дълго време е обезоръжена и избутана на втори проект. Чешкото политическо управление е равнодушно към настоящите геополитически промени, и никой не се замисля за бъдещото състояние на страната в изменяща се Европа. Акцент се слага, преди всичко, върху стопанската система, което води до усилване на икономическата взаимозависимост от Германия и признани и до признание на привилегироваността на съветските ползи в Чехия. Всичко това подхожда на ползите на премиера и президента на републиката, само че е надалеч от ползите на страната и нейните жители.

Новият състезател – Австрия

Под управлението на новия деятелен канцлер Себастиан Курц, оглавяващ обединението сред Австрийската национална партия и австрийската Партия на свободата, Австрия се завръща като важен състезател в централноевропейското пространство и на европейската сцена. Недоволството от политиката на Европейския съюз и Германия по миграционните въпроси докара Австрия в лагера на страните от Вишеградската четворка.

Преди всичко Австрия възвърне своите връзки с Унгария, своя някогашен сътрудник в Австро-Унгарската империя. Сега Австрия се готви интензивно да отстоява своите национални ползи, потискани доста години, и дружно с Унгария желае да си върне ролята на водач на централна Европа. Целта на Австрия е да сътвори нов мощен блок от страни, който на равнище Европейски съюз би могъл да възразява на Германия и да реализира извънредно значими промени в работата на европейските институции по този начин, че позициите на дребните страни повече да не бъдат пренебрегнати.

В тази връзка Австрия разчита на поддръжката на Италия и нейното ново държавно управление, което ясно даде да се разбере, че актуалната политика на европейската общественост не подхожда на италианските национални ползи. Скоро на Австрия ще ѝ се даде опцията да зададе нов европейски курс, откакто тя стане за половин година ръководител на Съвета на Европейски Съюз. При това австрийското държавно управление желае да работи по-активно и на по-високо интернационално ниво.

Австрия възнамерява да си върне статута на мост сред Изтока и запада, който тя притежаваше по време на студената война, и да стане медиатор сред Русия и Съединените щати. Първите стъпки в това направление Австрия към този момент направи. По молба на съветския президент тя влезе в ролята на медиатор при организацията на неговата среща с американския президент и по този метод доста оказа помощ за възобновяване на разговора сред двете страни.

Бъдещето на Централна Европа и ролята на страните от Вишеградската четворка

Така, както и други огромни империи в предишното, актуалният Европейски съюз стигна досега, когато са му нужни кардинални промени, другояче Европейски Съюз няма да избегне краха. Евросъюзът, както в миналото и Римската империя, се разделя на две елементи: на изток с неговите последователи на обичайните християнски полезности, и на запад, чиито полезности са в крах, а самият той безусловно се се огъва под натиска на мигрантите. И тази нова граница сред изтока и запада минава точно през Централна Европа.

Само че не всички централноевропейски страни схващат цялата съвестност на протичащото се и са се подготвили за бъдещето развиване на събитията. Полша и Унгария, а в този момент и Австрия активизираха битката за своите национални ползи, без да се двоумят поради тях да влизагт в спор с европейските институции, и дори с водача на съюза – Германия.

На собствен ред Чешката република и Словакия, отслабени от вътрешни разправии, не могат, а постоянно и не желаят да подхващат дейни дейности в отбрана на националните си ползи. Позовавайки се на икономическите връзки, те вървят срещу настоящия курс на Германия и Евросъюза единствено на думи.

По подобен метод в Централна Европа се случва ново преразпределение на силите, и водач в този развой е Унгария, най-активният състезател в района, който уверено поддържа Австрия и с известна доза въздържаност – Полша. Чешката република и Словакия не опонират на своята история, на която е повлиял васалният нрав, и не са подготвени и не желаят да се опълчват на политическия напън на Германия и Русия.

Засега бъдещият образ на Европа не е придобил ясни контури. Въпреки това сегашните трендове ясно приказват за това, кой претендира за най-значима роля в този район и кой ще дефинира неговата по-нататъшна ориентировка. Това не е Чешката република и не е Словакия. Ако те не трансформират своята политика, то тях ги чака ориста на безправни спътници, въздействието върху които ще поделят сред себе си Германия и Русия.

Ако Унгария, Полша и Австрия си обединят силите и влязат в обединен мощен блок, те могат да се опитат да повлияят на ставащото при съседите посредством Вишеградската четворка и на принуждават двамата изоставащи сътрудници в това обединяване да ги последват. Трябва да се помни, че в модерна Европа без дейната отбрана на своите национални ползи дребните и приблизително огромни страни нямат късмет в бъдеще сами да дефинират своята орис. Вместо тях тя ще бъде решавана от други.

-------------------------------------------------------

Преводът и редакцията са на БГНЕС