Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ Данните накратко През второто тримесечие на

...
Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ Данните накратко През второто тримесечие на
Коментари Харесай

Глобални облаци са надвиснали над европейската и българската икономика - Институт за пазарна икономика


Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ

Данните в резюме

През второто тримесечие на 2019 година съгласно експресните оценки на Национален статистически институт растежът на брутния вътрешен артикул (БВП) в България е 0,2% по отношение на предходното тримесечие и 3,3% в съпоставяне със същия интервал на 2018 година Ръстът на годишна основа е малко по-нисък от регистрирания през първото тримесечие на 2019 година (3,5%), само че малко по-висок от този за последните две тримесечия на 2018 година (съответно 3,1% и 3,2%), сходна е наклонността и при темповете на база предишно тримесечие. Инвестициите в главен капитал нарастват с 2,2%, а потреблението с 2,7% по отношение на година по-рано.

Българската стопанска система през последните месеци: по-широката картина

Ръстът на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие в номинално изражение е към 8,4% на годишна основа. Високите номинални темпове на напредък през последните тримесечия са предстоящо развиване, отчитайки бързото повишаване на разноските за труд и ценовите нива като цяло. По последни данни, за второто тримесечие на годината междинната заплата нараства с 12% по отношение на същия интервал на 2018 година Потребителските цени са с 2,9% по-високи през юли 2019 година по отношение на юли предходната година, а в интервала април-юни нарастват с към 3,3% на годишна база. В месеците от втората половина на 2017 година до момента инфлацията трайно е сред 2% и 3,5%. Цените на производител за вътрешния пазар също означават повишаване за тримесечието с към 3,3% по отношение на година по-рано, като в огромна степен това се дължи на увеличение на контролираните енергийни цени.

Растежът е комбиниран с динамично развиване на заетостта – през второто тримесечие на 2019 година броят на заетите нараства със 106 хиляди по отношение на второто тримесечие на 2018 година,. Едновременно с това, коефициентът на претовареност доближава нови рекордни стойности от 75,7% за лицата на възраст 20-64 година a безработицата доближава историческо дъно от 4,2% (повече за пазара на труда)

За първите шест месеца на годината износът на артикули нараства с 6,3% по отношение на същия интервал на 2018 година, само че през юни е регистриран спад от 6.4%. Все още няма отчетни данни за износа за услуги през юни, като за интервала от януари до май той бележи растеж от 7,5%, при релативно едва нарастване от 3,6% в туризма и над 15% повишаване на постъпленията в бизнес услугите, в това число в региона на осведомителните технологии и споделените центрове за обслужване. Влошената външна обстановка е фактор за цялостна отрицателна наклонност в индустрията - растежът при индустриалното произвеждане се забавя след март, като през юни към този момент е регистриран спад от 3,5% по отношение на същия месец на 2018 година

Инвестициите в главен капитал, по експресните оценки на Национален статистически институт, също забавят повишаването си, като на годишна основа то е 2,2%. Публичните вложения се усилват, като за полугодието финансовите разноски в консолидирания бюджет доближават 1,5 милиарда лв. (ръст от 11,4% по отношение на същия интервал на 2018 г.). Основен фактор продължава да бъде ритъмът на осъществяване на планове, финансирани със средства от Европейски Съюз, като към този момент наподобява това се случва по-скоро постепенно и в дребен мащаб. В частния бранш капиталовата интензивност също наподобява релативно ниска, въпреки към момента да няма надеждни данни както за вътрешните, по този начин и за задграничните вложения за интервала. Същевременно, заемът за нефинансовите предприятия към юни 2019 година е с 4,6% по-висок от същия месец на миналата година, а жилищните заеми за семействата се усилват с 11,8% на годишна база.

Глобални трендове и развития в стопанските системи на Европейски Съюз

Данните удостоверяват упованията за тревожни развития в европейската стопанска система. Годишният растежът на Брутният вътрешен продукт в еврозоната се свива до 1,1% (1,3% за целия ЕС), а по отношение на предходното тримесечие – до 0,2%. В Германия се регистрира най-малък растеж на годишна основа от 0,4%, в Италия – нулев напредък, във Франция – 1,3%. Спрямо предходното тримесечие в Германия към този момент има спад от 0,1%, Италия – още веднъж без смяна, във Франция – най-малък растеж от 0,2%. Допълнително би трябвало да се напомни, че оживлението след 2013-2014 година не визира отмерено страните в общия пазар, като Италия е в трайна застоялост, с висок обществен дълг и слаб пазар на труда. Тези развития съответстват с описания в лятната икономическа прогноза на Европейската комисия сюжет, който включва шокове от усложнения в интернационалната търговия към индустриалния бранш на еврозоната, само че скоростта на смяната наподобява по-бърза и е прекомерно евентуално растежът за цялата 2019 година да е по-нисък даже от ревизираната стойност от 1,2%.

Запазва се наклонността страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) да регистрират по-бърз действителен ритъм на напредък, т.е. да не престават процеса на „ доближаване “ или конвергенция, от тези в Западна Европа, като междинният растеж е към три пъти по-висок[1]. От една страна, процесът на конвергенция има дълготрайни фундаментални учредения, като догонването е обусловено от все по-пълното потребление на капацитета на общия пазар на артикули и услуги, подобряването на продуктивността посредством разбиране и трансфер на технологии, както и забележителен поток от капитал. От друга страна, както и Европейска комисия в лятната актуализация на икономическата си прогноза отбелязва, „ има риск отделянето на ЦИЕ (т.е. поддържане на доста по-висок растеж) да не е стабилно за дълъг интервал, при продължаващи усложнения в индустриалното произвеждане и интернационалната търговия “.

Графика: Ръст на Брутният вътрешен продукт за второ тримесечие на 2019 година



Източник: Евростат

Обобщението в разбора на Европейска комисия сочи, че растежът на стопанските системи в ЦИЕ към момента не е обиден съществено от проблемите в огромните страни от еврозоната поради резултата от усвояването на еврофондове и мощното вътрешно търсене. Данните за няколко знака удостоверяват сходна догадка. Разходите за труд за последните две години в района се усилват от 3 до 5 пъти по-бързо, в сравнение с междинното за еврозоната. С други думи, отвореният пазар на труда, комбиниран с все по-силната интеграция на веригите на добавена стойност, водят до изпреварващо нарастване на заплатите – сред 15 и 22% за последните 24 месеца за множеството страни, и даже по-бързо в Румъния. Ниската задлъжнялост на семействата от своя страна е причина за мощна кредитна интензивност на банките, както за ползване, по този начин и за покупки на жилища. Оживлението на пазара на парцели, дружно с обществените вложения, подтикват най-малко в кратковременен проект строителната интензивност.

Тези фактори евентуално изясняват и разликите в растежа на Брутният вътрешен продукт за тримесечието. Полша регистрира растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,1%, като за последните най-малко 4 тримесечия вложенията в главен капитал нарастват с 9% до 11% на годишна основа, а добавената стойност в строителството – с 13-18%. В Унгария икономическият растеж е 5,1%, като вложенията се усилват с 15% до 20 % на годишна основа през последните тримесечия, а строителната интензивност – с 15% до 22%, като за първото тримесечие на 2019 година е регистриран растеж от 45%. Подобна е картината и в Литва, която също регистрира растеж на Брутният вътрешен продукт, по-висок от този в България. За съпоставяне, в Европейски Съюз междинното повишаване на добавената стойност в строителството е сред 4% и 5% за последните няколко тримесечия, а в България – сред 2% и 3%.

Доколко вътрешното търсене може да компенсира отрицателните външни шокове ще зависи от размера и отвореността на стопанската система, „ графика “ само че финансовите разноски, финансирани с еврофондове, и кредитната интензивност на банките на всеки обособен пазар. Вече се вижда да вземем за пример, че най-силно подвластните от индустриалния експорт стопански системи – Чехия и Словакия – регистрират по-нисък растеж, надлежно 2,7 и 2,5%. През юни износът им спада надлежно с 4,2% и 7,2% на годишна основа, а новите поръчки за индустрията в Словакия спадат с 8,7% по отношение на същия месец на 2018 година По-слабият експорт е причина за общо стесняване на индустриалното произвеждане през месеца – с 3,2% в Румъния, 3,8% в Чехия, 2,1% в Словакия, 3,5% в България и така нататък Това са първи сигнали, че слабостта на стопанските системи в ядрото на еврозоната стартират да въздействат на динамичността в догонващите страни. В Германия износът спада с 8% през юни, индустриалното произвеждане – с 6,2%, откакто понижава през всеки от месеците от началото на годината. В Италия износът спада с 3,5%, а промишленото произвеждане – с 1,2%, като единствено през февруари има лек растеж от месеците за интервала.

Спадът на Брутният вътрешен продукт в Германия на тримесечна основа би трябвало да се преглежда като начало на неподходящи развития, които евентуално ще последват стартиралите и евентуални ограничавания пред интернационалната търговия (т.нар. „ търговски войни “), както и структурните промени в китайската стопанска система. Еврозоната и Европейски Съюз като цяло, и изключително Германия, са мощно подвластни от експортноориентираната си промишленост. Така да вземем за пример годишният експорт от Европейски Съюз през 2018 година на артикули за Азия е 760 милиарда евро, от които за Китай – 230 милиарда, а за Съединени американски щати – 422 милиарда евро. Само Германия изнася за тези два пазара артикули за 93 и 109 милиарда евро. По-важно е обаче, че големият растеж на вътрешните вложения в Китай, последвал световната рецесия от 2008 г.[2] на процедура „ издърпва “ стопанската система на Германия и обвързваните с нея посредством повишен 2,5 пъти импорт на немски артикули, най-вече машини, съоръжение и транспортни средства. Този капиталов взрив в Китай наподобява е пред своя край, като за първите шест месеца на 2019 година годишният растеж на вложенията е едвам 5,8%, при над 10% растеж за всяка от годините от 2001 до 2016 година и над 20% растеж за интервала 2003-2013 година Заедно с това, икономическият напредък за второто тримесечие спада до 6,2% - най-ниската стойност от 27 години насам.

Описаните отрицателни трендове, както и продължаващите структурни проблеми в част от огромните стопански системи в Европейски Съюз, дружно с неяснотата на хода на Брекзит ще стартират да дават все по-осезаемо отражение върху българската стопанска система. Смекчаване на външните шокове в кратковременен и средносрочен проект може да има при внезапно повишаване на новите вложения, повишение на продуктивността, и вероятно активизиране на реализацията на планове, финансирани по оперативните стратегии.

[1] Все още не са оповестени данни за някои страни, в това число Естония и Хърватска

[2] Те се усилват от към 1,4 милиарда $ през 2007 година до 5,2 милиарда $ годишно през 2017 година

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/globalni-oblaci-sa-nadvisnali-nad-evropeiskata-i-bylgarskata-ikonomika/

Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР