Автор: Красен Станчев*, https://www.mediapool.bg Г-н Николов изневиделица заяви, че съвсем

Автор: Красен Станчев*, https://www.mediapool.bg


Г-н Николов изведнъж съобщи, че " напълно скоро " договорите с " американските централи " щели да бъдат прекъснати, в случай че не станело по взаимно единодушия – едностранно. Единият Топлоелектрическа централа бил " съвсем изплатен " (вероятно тук се има поради по-стария).

Ако това се случи, българският поданик ще би трябвало да подготви сред 1.4 и 2 милиарда евро. Това е неприятната вест.

Добрата вест е, че това няма огромна възможност да се случи. Ето за какво.

AES Марица Изток 1 (МИ1) и ContourGlobal Марица Изток 3 (МИ3) са най-големите вложения в енергетиката на страната след построяването на АЕЦ " Козлодуй " и едни от най-съществените задгранични вложения в България след повторното начало на пазарно-стопанските промени от 1998 година

Въпреки разликите в характера на самите вложения – МИ1 е " на зелено ", а МИ3 е учредено като взаимно сдружение за рехабилитация и рационализация на съществуваща централа, като задграничните притежатели през годините се сменят – двете инициативи имат ненапълно обща предистория, взаимно попадат в признатите от разнообразни държавни управления и парламенти тактики за развиване на енергетиката на България и са идентични като способи на финансиране на инвестицията и оперативната ѝ фаза.

И двете вложения са контрактувани с българското държавно управление в интервала сред средата на 1998 година и юни 2001 година Финансирането им е планувано на плана основа, посредством контракти за изкупуване на електрическата енергия (ДИЕ), тъй наречените " power purchasing agreements”. Ето какъв е подтекста на тези контракти в развиването на енергийната политика на България в интервала сред 1998 година и 2010 година

Съществени учредения

През 1998 година държавното управление получава мандат за договаряния за договаряне на присъединението на страната към Европейски Съюз. Членството изисква съблюдаване на правото на Европейски Съюз и в частност хармонизиране с Договора за ЕВРАТОМ и Директива 2001/80 ( " по отношение на ограничението на излъчванията на някои замърсители във въздуха от огромни горивни съоръжения " ).

Очаква се, че присъединението към ЕВРАТОМ ще изисква затваряне и следващо извеждане от употреба на реактори 1-4 на АЕЦ " Козлодуй ". Този аспект на договарянията е формализиран тогава в план като член 30 от Договора по отношение на изискванията за присъединение на Република България и Румъния и измененията в договорите, на които се основава Европейският съюз (от 2005 г.); Европейски Съюз поема ангажимент да финансира част от разноските при извеждане от употреба.

Второто изискване, което визира вложенията в Марица Изток, Директива 2001/80, би трябвало да бъде сложено в вероятност: все още на договарянията за присъединение към Европейски Съюз Топлоелектрическа централа в България са били на възраст най-малко 30 години, емисионните стандарти са по-слаби от тези в Европейски Съюз и постоянно са били подценявани, въпреки и да са част от законовите условия на страната от края на 1960-те години.

Напълно реалистично и рационално през 1998 година се планува (на основата на наличната тогава информация за енергопотреблението, енергиен баланс и пр.), че извеждането от употреба на реактори 1-4 на АЕЦ " Козлодуй” ще докара до дефицит на електрическа енергия, което пък допуска, че са нужни нови вложения, които да разширят и осъвременят мощностностите в електроенергетиката на страната, работещи с локален енергоизточник. Това са основанията, които постановат започването на договаряния с евентуални вложители, което и се случва при започване на посочения интервал.

Контекстът и неговата еволюция

Първият проект за вложения в нови и рехабилитация на остарели Топлоелектрическа централа Марица Изток е част от икономическата тактика на държавното управление за интервала 1998 - 2001 година, която е разисквана и призната от Народното събрание на 17 юни 1998 година Стратегията е призвана да обезпечи реализирането на разширена стратегия за поддръжка за платежния баланс на основата на съглашение сред България и МВФ, предотвратявайки опцията от нов банкрут на България по външни държавни отговорности при към този момент подписана през 1994 година договорка от вида " Брейди " за тяхното преструктуриране.

Начин на финансиране и държавно присъединяване

Следва да се има поради, че през 1997 година, след банкрут по вътрешни отговорности и хиперинфлационното им " изчистване " при започване на годината, съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт е 97.1%, през 1999 година - 76%, през 2000 година - 72.1%. Както се вижда от графиката, консолидираните разноски (с тези по дългови плащания) на България по обслужване на задълженията са на ниво над 60% от Брутният вътрешен продукт в края на 1990-те години и през 2000 година

Състоянието на обществените финанси на страната изключва опциите за държавно-дългово финансиране на разширение и реорганизация на Топлоелектрическа централа в комплекса Марица Изток, който в това време е единственият базов източник със забележителна конфигурирана мощ за произвеждане на електрическа енергия от локален запас.

Същевременно, както споделя тогавашният министър на енергетиката пред депутатите в Народното събрание, цените на електрическата енергия са потиснати до равнища " съвсем покриващи разноските за производство”.

Това ще рече, че нови и осъвременени мощности също биха попаднали под равнището на покриване на разноските за построяването им. Иначе казано финансирането на тези мероприятия посредством банкови заеми или директно набиране на средства на финансовия пазар също би било скъпо и съвсем невероятно. Съвсем необикновено наподобява и политическото контролиране на цените на по-високи равнища, най-малкото тъй като най-рязкото повдигане на цените (с към 110%) на електричеството на годишна основа след 1989 година се е случило напълно неотдавна – 1996 година, в конюнктура на общ и внезапен спад на приходите на семействата и на приходите в държавния бюджет.

При тези дадености и условия на финансирането на въпросните вложения посредством дълготрайни ДИЕ е вярно и е преценено като най-хубавият вид на решение на комплексните проблеми, зараждащи (или по-скоро наложили се за решение точно в края на 1990-те години) в подтекста на вероятностите за присъединявана към Европейски Съюз.

В сходство с енергийната тактика на 1998 година е направено е единствено едно изключение: при започване на 2001 година държавното управление на България, получило картбланш за деяние от Народното събрание, стартира договаряния с Японската банка за интернационално съдействие (Japanese Bank for International Cooperation – JBIC) за заем с преференциално невисок лихвен % за ремонт и осъвременяване на първите четири блока на Топлоелектрическа централа Марица-Изток 2 (МИ2). Мотивът за този метод на финансиране, споделен с и утвърдено от парламентна, е, че МИ2 е държавна компания и ще си остане такава. При това разискване, както и в последвалите осъждания, не пораждат несъгласия по предлаганите стратегически решения и те са подхванати с необятна парламентарна поддръжка.



Преговорите с JBIC лишават време и са завършени сполучливо през 2004 година от идващото държавно управление. Споразумението с JBIC за 29.5 милиарда йени (около 217,6 млн. евро) и планува 4-годишен гратисен интервал в комбиниране с 2.78% годишна рента за интервал от 14 години. Договореният лихвен % е с към ¾ по-нисък от най-хубавата допустима 8% годишна рента, при които тогава България може да откри запас на свободния пазар на суверенни задължения. 15% от общия размер на заема и принос на българския държавен бюджет. (По разпоредбите на Европейски Съюз, в случай че тогава те биха били в действие, това би трябвало да се счита за непозволена държавна помощ.)

Дебатите в Народното събрание във връзка контракта с JBIC за рехабилитация на Топлоелектрическа централа МИ2 демонстрират, че неговото мотивиране се базира на същите две аргументи, както и вложенията в МИ1 е МИ2: затварянето на първите четири реактора на АЕЦ " Козлодуй” и нуждата от понижаване излъчванията (което на собствен ред, както категорично е посочено, удължава живота на МЕ2 с 20 години). Следва да се означи също, че е единственото противоречие на парламентарната съпротива във връзка заема от JBIC е процентът на държавно финансиране, опозицията желае този дял да е по-съществен.

Енергийни тактики

След общото мотивиране на нужните вложения в Топлоелектрическа централа в региона на Марица Изток, обособените планове са включени първо в Националната тактика за развиване на енергетиката и енергийната успеваемост от 1999 година, призната, както стана дума нагоре, през септември 1998 година, сетне намират място във втора Енергийна тактика на Република България, утвърдена от Народното събрание през юли 2002 година и по-късно са планувани в третата настояща за интервала Енергийната тактика на Република България 2020, призната през юни 2011 година Иначе казано, четири държавни управления и законодателни събрания на България се ангажират с тези вложения. Контекстът през годините се трансформира, само че главните оценки и задължения по отношение на развиването на Топлоелектрическа централа от района в общи линии се резервират.

1999

- Поради аргументи от икономическо естество (рецесията от 1996 и 1997 година, хиперинфлацията и положението на държавния дълг през 1997 г.), тактиката от 1999 година е ориентирана на първо място към макроикономическата прогноза и инвентаризация на индустриалния потенциал на българския енергиен сектор;

- Като документ от интервала на започване на договарянията за присъединение на България към Европейски Съюз, тази тактика обрисува и основните цели: хармонизиране с правото на Европейски Съюз, структурна промяна (приватизация, либерализация и отвесна интеграция), софтуерни нововъведения, енергийна диверсификация, енергийна успеваемост, поощряване на директните задгранични вложения (ПЧИ) и запазване на околната среда, и менно в този раздел на тактиката попадат новите вложения в Марица Изток;

- Запазен е модела на единствен покупател на електрическа енергия, с Националната електрическа компания (НЕК) в ролята на този покупател, изброени са главните мощности и се и планува по-нататъшно развиване на атомната енергетика след обзор и оценка на потребностите на потреблението и съществуващите уреди и планове в енергетиката на страната;

- Изрично е посочено, че в комплекса Марица-Изток единствено МИ2 ще остане държавна благосъстоятелност, а МИ1 и МИ3 са планувани като ПЧИ, МЕ 3 като взаимно дружество сред задграничен вложител и НЕК, а МИ 1, дружно с Топлоелектрическа централа Варна - като вложения, построени по метода BOOT (Build-Own-Operate-Transfer - " построй-владей-експлоатирай-прехвърли " ).

2002

- Стратегията от 2002 година стимулирана от промени в енергийните политики на Европейски Съюз, изключително в региона на възобновимите енергийни източници и процеса на правене на нов законопроект за енергията;

- Документът не съдържа ясни макроикономически и прогнози на потреблението на електрическа енергия и енергийни запаси, а езикът е много абстрактен;

- Освен тези специфичност, осъществяването на тактиката е призвано да организира следните мероприятия и реализира следните цели:

а. 2003-2005 - нарастване на цените на електрическата енергия (крайно потребление) със приблизително 15% на година;

б. Правно обособяване от НЕК и приватизация на сдруженията за преразпределение на електроенергия;

в. Предвидена за либерализация на пазара на електрическа енергия от средата на 2007 г.;

година Изискванията за работа на либерализиран пазар (след 1 юли 2007 г.) са включени в договорите за приватизация на електроразпределителните дружества;

д. Възобновяване на плана за създаване на АЕЦ " Белене ", въпреки това желание да не е декларирано безусловно (виж по-долу).

- Политиката по линия на " д " още веднъж е съображение да се резервира модела на единствения покупател, в чийто център е НЕК (без което изискване НЕК не би могла да взе участие в огромни планове като " Цанков камък ", АЕЦ " Белене " и други );

- Стратегията акцентира желанието да се прекрати политиката на финансиране на енергийни планове посредством съглашения за закупуване на електрическа енергия " в бъдеще” и в действителност препотвърждава съществуващите контракти "

- Позовавайки се на Протокола от Киото, е изказано желание да влага в нова нуклеарна мощ, " за резервира каузи на атомната енергетика " в електроенергийния потенциал на страната;

- Въпреки че се загатва нуждата от затваряне на старите реактори на АЕЦ " Козлодуй ", в Стратегията в резюме е упомената и тяхната " възможна” рехабилитация, само че не се загатва, че плановете в ТЕЦ-ове Марица-Изток в действителност към този момент са планувани точно като отплата на нуклеарните мощности, планувани за извеждане от експлоатация;

- Въпреки това, в документа се акцентира, че " за разлика от доста държави-членки на Европейски Съюз и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, където локалният рандеман на въглища няма стопански вероятности, локалните лигнитни въглища в България имат мощна позиция като запас за произвеждане на електрическа енергия " и че " това преимущество, в композиция с тяхното значение за сигурността на енергийните доставки, дефинира значимото място на минните и електроцентралите Марица Изток в развиването на енергийния бранш. "

- МИ1 и МИ3 са категорично упоменати в следния подтекст: " дълготрайните съглашения, подписани за новата електроцентрала " Марица Изток 1 ”(670 MW) и за рехабилитацията на цех " Марица Изток 3 ” (860 MW), лимитират предстоящ пазарен сегмент до 40% от общото ползване на електрическа енергия (като се вземат поради и базовите мощности на атомната електроцентрала и когенерационните централи)”;

- Моделът на единния покупател, без значение от сериозната му оценка в Стратегията, в последна сметка още веднъж е непокътнат, защото, както стана дума, НЕК става 51% акционер в сдружението на АЕЦ " Белене " и финансира напълно построяването на " Цанков камък " - това са инициативи, които изискват опазване на активите и кредитоспособността на НЕК; непряк резултат от това стичане на събитията е и прекъсването на приватизацията на обособени елементи от НЕК и по-късно учредяването на БЕХ;

- След 2008 година ролята на НЕК като част от сходни огромни планове последователно бе сменена от новосъздадения БЕХ;

- Въпреки че в Стратегията от 2011 година се твърди, че никакви нови ДИЕ не са допустими, споразуменията с РОСАТОМ, които са подписани през интервала на осъществяване на Стратегията, най-важното - през 2008 година, за доставката на съоръжение на АЕЦ Белене се оказаха доста по-непрозрачни и извънредно скъпи (като разноските по тях разноските са платени през 2017 г.);

- В същото време, за интервала, обзет от тактиката от 2002 година, новата АЕЦ не е упомената в каквато и да е експлицитна форма и не са взети поради елементарно изчислимите последствия за (регулираните) цени на електрическата енергия, макар че документът (стр. 20, текстът и таблицата с индикативни цените) обрисува вероятността за " три 10-процентни междинни годишни нараствания, като междинната цена на електрическата енергия за семействата през 2004 година следва да доближи 0,09 щ.д. / кВч, без Данък добавена стойност ", като категорично е упоменато, че тези цени са изчислени в отговор на " нуждата да се вземат поради цялостни разноски за произвеждане на електрическа енергия ”.

2011

- Необходимостта от нова тактика поражда, от една страна, заради развиването на политиките на Европейски Съюз в енергийния бранш (за интервала има най-малко седем нови наставления и няколко решения на Европейската комисия и Европейския парламент, които следва да се прилогат страните членки), изключително в региона на либерализацията на нергийния пазар и инфраструктура - така наречен Трети енергиен пакет, в чието приложение България изостава от почечето страни членки, само че също по този начин и в региона на възобновимите енергийни източници, където България се показва по-добре от междинното равнище, а от друга, упоменатите нагоре дефекти в осъществяването на предходната тактика.

- Един от дискутираните проблеми е енергийната взаимозависимост, която се прави оценка на 76%; оценката не включва нуклеарното гориво. " Зависимостта от импорт на природен газ, недопечен нефт и нуклеарно гориво е на практика цялостна и има един обичаен генезис - Руската федерация ", се споделя в документа.

- В документа се загатва нов нуклеарен потенциал от 2 000 МВ, само че се заобикаля позоваването на плана за АЕЦ " Белене ". В инвентаризацията на съществуващите и плануваните нови мощности за произвеждане на електрическа енергия конфигурирана нуклеарна мощ е удвоена, само че не са планувани понижения на производството на Топлоелектрическа централа (които в документа са групирани дружно с производството на електрическа енергия от биомаса).

- Отново не се загатва и / или предвижда цялостната смяна в разноските за произвеждане на електрическа енергия, цените, упоменати в една от таблиците за 2020 година, са съпоставими с посочената нагоре цена (в Стратегията от 2002 г.).

- В несъгласие с акцента върху увеличението на нуклеарния потенциал (което евентуално усилва зависимостта от импорт на енергийни ресурси), е изработен изводът, че " смисъла на локалните въглища за енергийна сигурност е несъмнено ".

- А в раздела " Енергийна сигурност " тактиката дава обещание ни повече ни не по-малко от " институционална поддръжка и мониторинг на планове за създаване на нови и / или заместващи мощности, употребяващи локални въглища и наложително потребление на модерни високоефективни и ниско емисионни въглеродни излъчвания. технологии за хващане и предпазване, в това число технологии за развиване и възстановяване на енергийната система”.

Мнението на министрите и регулаторите

Между 1998 и 2010 година няма министър на енергетиката на България, който да сложи под подозрение рационалната аргументация на ДИЕ за МЕ 1 и МЕ 3. Напротив, всички те са уверени, че плановете са нужни за:

а) рационализация на топлоелектрическите централи в страната, в обстановка, когато целият бранш се дезинвестира от години, а екологичните провокации се усилват и биха могли да изложат на риск популацията на България и нейното присъединение към ЕС;

б) заменяне на замъгления потенциал на АЕЦ Козлодуй;

в) ДИЕ добре обслужват неговата цел, не прибавят неуправляема тежест за семействата и стопанската система, и

г) вложенията са приветствани заради техните страничните резултати, на първо място приносът на МИ1 и МИ2 за енергийната сигурност и енергийната самостоятелност на страната.

Ето доказателствата.
Г-н Иван Шиляшки (1997-2001 г.) е на мнение и твърди, че малко по-високите разноски за електрическа енергия, дължащи се на ДИЕ, ще бъдат обезщетени от по-ниската цена и позитивните външни резултати на двата Топлоелектрическа централа, в случай че се вземе поради целият действен интервал. Той също по този начин не се съмнява, че те спомагат за разрешаването на нетривиалните въпроси, свързани със задължението за последователно прекратяване на реакторите в Козлодуй и неведнъж се застъпва за таман такова решение и съумява да убеди Народното събрание и необятната общност в своята справедливост. Неговият правоприемник в идващото държавно управление, господин Милчо Ковачев (2001-2004 г.) е на същото мнение и се пробва да форсира капиталовия развой, когато той се забавя през 2003 година, обяснявайки на народните представители на 5 декември, 2003 година какви ограничения се вземат по този мотив. Най-дългогодишният ръководител на регулаторния орган (2001 - 2009 г.), проф. Константин Шушулов в съавторство с сътрудника си от Техническия университет, проф. Симеон Батов, особено изследва позитивните резултати от ПЧИ в Марица Изток. Това той създава и стратегически документ за енергетиката на България, оповестен през 2003 година (но послужил за подготовка на тактиката от 2002 г.) под заглавие " Някои възгледи за развиването на енергийния бранш на България в близко бъдеще ". В него се подчертана, че процесът за обезпечаване на директни задгранични вложения за МИ1 и МИ3 се забавя и следва да бъде интензивен. В него създателите потвърждават по безспорен метод всички гореспоменати позитивни въздействия на МЕ1 и МИ3 и в действителност техните възгледи стават част от Енергийните тактики. Настоящият (2019 г.) началник на комисията за енергийно контролиране, господин Иван Иванов, постоянно е бил реалист в оценката на отпечатъка AES и ContourGlobal в българската стопанска система. Неговият предходник господин Мартин Тафров (през 2014 г.) разгласява следната оценка на цените на регулаторните цени и така наречен леден запас за интервала 2014-2015. Неговите калкулации демонстрират, че промишлените Топлоелектрическа централа и инсталациите в съседство с централното отопление са действителните бенефициенти на контролираните цени на електрическата енергия.
Европейският подтекст

Недоволните от договорите с МИ1 и МИ3 може би не схващат европейския подтекст на казуса. А той е, че договорите се оказват в тежест не по виновност вложителя, а по други аргументи. Повечето от тях са политически – обществено финансиране на други планове и мощности, промени в законодателството и субсидиране на други енергийни под-отрасли (най-често със същия вид контракти за изкупуване на електроенергията).

Всички такива случаи в Европейски Съюз не се преглеждат като невъзстановими загуби, като " потънали гемии ", като " sunk costs”.

А това са разноски, които, въпреки към този момент направени, не могат да бъдат възобновени по никакъв метод. Повтарящите се опитите за възобновяване на плана АЕЦ " Белене " са характерен образец за нещо, което в микроикономиката се назовава " за илюзия във връзка изгубените разноски и активи " ( " sunk cost falacy " ): губиш, само че продължаваш настойчиво да правиш същото. Точно това се съдържа в известията за диалозите сред премиера Борисов и президента Путин, че " планът трябвало да стане необратим ".

Методиките Европейски Съюз за решение на проблеми с контракти за изкупуването и други изменени заради политически и регулаторни аргументи условия в енергетиката е известна под названието " пресмятане на блокираните разноски или активи " ( " stranded costs and assets " ) или " заплащане за мощ " (вече конфигурирана, " capacityremuneration”). Тези известни от финансовите пазари и са модифицирани за цели като тези, които явно има господин Николов.

Понятието " блокирани активи " придобива изключително значение за Европейски Съюз при разискването на политиките по запазване на околната среда и изменението на климата, където съсредоточаването е върху това по какъв начин законодателството и регламентите, прилагащи тези политики, основават опасности от блокиране на активи. Smith School of Enterprise and the Environment на Оксфордския университет даже има специфична стратегия да образование по оценка на блокирани активи. Списъкът на фактори, причиняващи такива проблеми е доста обстоен, само че в него на видно място са политиките за битка измененията в климата, за дотации на ВЕИ и електрически автомобили и/или тези за ограничение на потреблението на изкопаеми горива, в това число въглища. Според Международната енергийна организация, финансирана от Европейски Съюз, блокирани активи са " вложенията, които са направени, само че в избран интервал от време, преди края на техния стопански живот (както се е предполагало в точка за капиталово решение), към този момент не могат да печелят икономическа възвращаемост вследствие на промени в пазарната и регулаторната среда ".

Точно подобен е казусът с " американските централи ", ВЕИ-тата, потреблението на биомаса и преференциите за изкупуване на електрическа енергия от дребни Водноелектрическа централа. Методологията за пресмятане на блокирани активи е господстваща процедура на Европейски Съюз при оценка на обезщетенията за тях. Както се схваща от казаното до тук (а и от идващите по-долу пояснения), тя е и само вероятната рационална скица на решение на такива проблеми в Европейски Съюз. Такава скица за пресмятане на обезщетения бе приложена в Полша във връзка вложенията тамошната енергетика преди приватизацията ѝ. У нас в предходния парламент полският закон бе употребен като чернова за проектозакон (внесен от НФСБ, господин Валери Симеонов е подпредседател на комисията по енергетика) за национализация на " американските централи ". Надявам се, че това към този момент и история, която няма да се повтори.

Друга специфичност на тези Топлоелектрическа централа (и МИ2) е, че работят на локален запас и не зависят от импорт на енергийни запаси и са значим фактор при изчислението на енергийната самостоятелност в сраните членки на Европейски Съюз.

Важно е също, че МИ1 и МИ3 са чисти, както по смисъла на настоящите условията на Европейски Съюз, по този начин и съгласно идните нови условия за въглищни централи.

Както се вижда и от отчета на Българска академия на науките за АЕЦ " Белене ", проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прахуляк в изходящите газове на трите електроцентрали в " Марица-изток " (3214 MW) няма. Освен това централите са в положение, след не изключително капиталоемки реконструкции, да реализират степен на ликвидиране на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега; остава казусът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] централизация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, условие, което България не може да извърши даже с цената на големи вложения, защото наличието на сяра в източномаришките лигнити е повече от 2,5 %, до момента в който в останалите страни от Европейски Съюз, без изключение сярата е по-малко от 1,5 %.

Ако обаче се изиска България да получи генерално изключение от Европейски Съюз, като остане единствено нормата за степен на ликвидиране, то е съвсем несъмнено, че тя ще го получи. Защото то към този момент е практикувано през 1990 те години за Топлоелектрическа централа на високосернисти лигнитни въглища. Иначе казано, тази предистория демонстрира по какъв начин се стига до блокиране на активите на трите Топлоелектрическа централа в Марица – Изток.

Правната страна на въпроса

Нито един арбитраж няма да се интересува от българските флиртове с Москва, в случай че се стигне до споразумяване на права заради едностранно " късане на договорите ".

Договорите за МИ1 и МИ3 не могат да бъдат считани за " нерегламентирана " държавна помощ (както изиска регулагора по времето на държавното управление на сътрудника Орешарски) и анулирането им е безсмислено, най-малко тъй като събитията са следните.
От 1993 година, съгласно член 20а от закона за отговорностите и договорите в България, както и във всички естествени стопански системи по света, " договорите имат мощ на закон за тези, които са ги сключили " и те " …могат да бъдат променени, прекъснати, разваляни или анулирани единствено по взаимно единодушие на страните или на учредения, планувани в закона ". (Тази смяна в закона бе е една от най-важните промени при предоха на България от централно обмисляне към стопанска система, функционираща на пазарни учредения. За страдание съвсем никой не регистрира този прогрес.) Те са замислени като сурогат на дребните четири реактора на " Козлодуй " (условие за участие в Европейски Съюз, поради условие за сигурност, безрискова експлоатация) Подписани са преди хармонизирането на съответното законодателство на Европейски Съюз и Третия енергиен пакет; Рационалността им е доказана от седем държавни управления на България и две енергийни стратегии; Централите неведнъж са предложили преразглеждане на договорите за изкупуване (поради изменени условия във формулите на изчисление), само че българските контрагенти не са отговаряли на предложенията; Точно тези пет условия вършат приложението на методиката Европейски Съюз за пресмятане на блокираните активи и разноски надали не само използваното и общо преференциално решение на проблема. Разтурянето на договорите едностранно от БЕХ е или невероятно заради казаното нагоре или прекомерно скъпо - сред 2.8 и 4 милиарда лева (без разноските по делата); Това са директните разноски, настрана ще би трябвало да се калкулират към 1.1 млрд лева за непреки разноски (обезщетения, консервация и пр.), а провокираните вреди ще изискват особено упражнение, с цел да бъдат изчислени; Самите арбитражи ще траят до 2022-2023 година, т.е. съвсем до периодите на приключване на договорите; Неизпълнението на заплащанията (за обезщетения и разлики) е безразсъдно и единствено по себе си, тъй като ще затвори Мини Марица Изток или най-малкото ще остави най-малко 2 000 служащи на улицата; Освен това под риск ще се окажат и продажбите и работните места на други 400 компании снабдители, 50-на от тях локални, плюс различен провокиран от договорите с МИ1 и МИ3 бизнес. Цялата история, съгласно " Файненшъл таймс ", е " неприятен сигнал за непознатите вложители наред с отдръпването на италианската " Енел ", немската ЕОН и чешката ЧЕЗ, които напуснаха България през последните години.
----------------------------------------------------------------------------------------------

*Авторът преподава макроикономически разбор и стопанска система на политиката в СУ, ръководител е на УС на Института за пазарна стопанска система и е шеф на консултантската компания КС2 Ltd. Аналзът е оповестен в mediapool.bg