Изопачаването на украинската история
Автор: Катя Седжуик,
Украинските националисти показаха изопачена история на Украйна
От началото на военните дейности сред Русия и Украйна през февруари тази година ползата към украинската история претърпява напредък. И в разгара на този спор за народен суверенитет расте най-вече ползата към опростените версии на украинската история. Но историята тук е доста комплицирана.
Наративът, който нормално се показва в Съединените щати и на Запад, е следният: концепцията за украинска държавност поражда при равносметката след съветската гражданска война от 1917 година, само че след къс интервал на самостоятелност свободна Украйна е окупирана от тоталитарна Русия. Съюз на съветските социалистически републики изтезава с апетит, убива и изселва милиони етнически украинци. По време на Втората международна война Организацията на украинските националисти (ОУН) се бори по едно и също време против Сталин и Хитлер, само че след войната страната още веднъж попада под руска окупация.
Този прекрасен простичък разказ, фокусиран върху съветската окупация на Украйна, беше още веднъж препоръчан през март в публикация в списание . Извън самата Украйна, тази сюжетна линия е промотирана от Института за национална памет – финансирано от държавното управление издание, известно с ревизионизма на Холокоста и отричането на погромите против украинските евреи.
Факти като Гладомора, чистките или съществуването на Украинска национална република са безспорни, несъмнено. Но самата тази история, колкото и безапелационно да звучи, не е на страната Украйна, а единствено на украинския шовинизъм. Популярната западна приказка за украинската история е напълно учредена върху елементарен езиков трик. В продължение на десетилетия думите съветски и руски бяха употребявани като взаимозаменяеми. Беше казвано да вземем за пример, по какъв начин руснакът Хрушчов, руският генрален секретар, хвърля обувката си на подиума, както и че съветската войска завладява Берлин през 1945 година. Но самият Съюз на съветските социалистически републики, въпреки страната да е с очевидно болшинство от етнически руснаци, знаем, че е формиран от голям брой прецизно ръководени етнически групи. И измежду тези етнически малцинства украинците – братя славяни, живеещи в релативно топла, богата земя и споделящи дълга обща история с Русия – бяха най-значимите.
Осъзнавам, че това, което имам да кажа е повече по Путин, в сравнение с по Зеленски, само че това не значи, че е по-малко правилно. Идеята за руска окупация на Украйна е модерна ревизионистка история, предопределена за подправяне на една напълно обособена от Русия украинска еднаквост.
Болшевишката гражданска война минава в революция, огромна част от която се води на територии, които скоро се оформят като Съветска Украйна. Да се твърди, че това е било борба сред алените и украинските националисти, би било огромно деформиране. Този спор, траял половин десетилетие, притегля безчет страни, в това число непознати армии, които образуват между тях комплицирани съюзи.
Украинската национална република под командването на Симон Петлюра съумява да събере 100 000 души, което е почти същият брой като " черните " – украинските анархисти на Нестор Махно. " Черните " като цяло се съюзяват с " алените ", само че идеологическите разлики остават. Вследствие на това Махно неведнъж се изправя против тях с оръжие в ръка и в последна сметка ЧКП изкоренява анархистите. Към края на този спор 1-ва конница на Семьон Будьони, образувана най-вече от украинскоговорящи казаци, прогонва съюзените с украинските националисти полски сили надълбоко в сърцето на Полша и проправя пътя към крайната победа на болшевиките. Ужасите, осъществени от именитите войски против локалното население, са разказани от Исак Бабел в „ Конна войска “.
Най-страшните съперници на болшевиките са не националистите, а " белите " – милионна войска, представляваща необятния набор на анти-болшевики настроените – от " Черната стотица " до либералите. В даден миг те образуват за улеснение съюз с Петлюра, само че в техните редици има и етнически украинци, както и родени в Украйна руснаци. Роденият в Киев публицист Михаил Булгаков дава извънредно отрицателна оценка на националистите в романа си „ Бялата армия “.
Трябва да се означи, че по това време украинските градове са преди всичко рускоговорящи като най-широко публикуваното езиково малцинство е идиш, а благосклонностите на градското население са разграничени. Дори и вътрешността на страната да е била най-вече украинска, изказванието, че Ураинската национална република е представлявала по своята същина украинството, е пресилено. Със сигурност е мъчно да се каже кой го е представлявал – множеството хора просто са желали да бъдат оставени намира. Но вместо това получават насилствена индустриализация, чистки и Гладомор: провокираният от държавното управление апетит, който обгръща селското население на УССР, удряйки Украйна и Казахстан изключително мощно. Украинската националистична интелигенция е нарочена по време на чистките през 1930-те години, наред с други врагове на народа в УССР. Но да се назова Украйна окупирана територия, тъй като някои от убитите са имали националистки сантименти, би означавало да се изпусне огромната картина.
Опитът от Втората международна война е назидателен. Националистите от Украинската въстаническа войска бяха превърнати във фокус за актуалния украински исторически роман. Отхвърлени от нацистите, които желаят непосредствено да ръководят Украйна, членове на УВА все пак се причисляват към Секретен сътрудник, вземат участие в Холокоста, и избиват повече от 100 000 полски селяни. Но като цяло това е реигионална патология на най-западния завършек на Украйна. Въпреки че колаборационисти има във всеки район, множеството украинци се бият на страната на Съветския съюз. Първи украински фронт на Червената войска, която завладява Берлин, се състои главно от етнически украинци. Първоначално наименуван " Воронежки фронт ", той е образуван в Русия, само че преминавайки през Украйна към Полша и Германия набира и локални бойци.
Когато преди няколко месеца запдноукраинският град Черновци унищожи паметника на боец от Червената войска – общоприет социалистически натурализъм, какъвто се следи в някогашните центрове със руско население – те унищожиха паметта не на окупатора, както постоянно се гледа на руския боец в Централна Европа, а на личните си предшественици. За тяхната смелост Сталин възнаграждава украинците с териториите на Източна Галиция – по подигравка на ориста цитадела на УВА, от която всички поляци са неотложно изгонени. Десетилетие по-късно, през 1954 година във връзка 300-годишнината от въстанието на Богдан Хмелницки, което приключва с обединяването на Украйна с Русия, руска Украйна се уголемява още един път.
Майка ми, оживяла от Холокоста, си спомня за тържествата, проведени в нейното начално учебно заведение за отбелязване на мотива: всички деца са облечени в съветски и украински национални носии. Тъй като тя има тъмни черти, не може да мине за рускиня, а за украинка... е, може би отдалеко, и по тази причина на нея дали украинска носия. В руските учебници в никакъв случай не се загатваше за нашите връзки с Хмелницки. Казаците на Хмел Злочести унищожават еврейското население на територията на Десния бряг на днешна Украйна. Майка ми научи тази история доста години по-късно.
Никита Хрушчов е този, който дава Крим на Украйна, като знак за безсмъртното другарство в годишнината на руско-украинското обединяване. Хрушчов е роден в украинскоговорящ район на Западна Русия, прекарва формиращите си години и стартира комунистическия си път в Украйна, женен за западноукраинска жена и гордо носи вишиванка – ризата на украинските селяни. Той изпрати и танковете в Будапеща. Наследникът на Хрушчов Леонид Брежнев изпрати танкове в Прага. Брежнев беше етнически руснак по паспорт, само че с тъмна коса и изразени вежди като на казак. Роден в украинската провинция, той говореше с тежък украински акцент, който напълно не беше необикновен за Политбюро.
В предвоенните години апаратчиците постоянно стартират своите кариери в богатата на запаси и бързо индустриализираща се Украинска ССР. Украинците като че ли са на точното място. Благодат за някои, само че проклинание за селските хора и за доста други, на които животът е бил погубен, а фамилиите – избити. Но нито едно от тези неща не трансформира руския режим в съветска окупационна мощ в Украйна. Въпреки че съществуват латентни сепаратистки трендове, най-много в западните елементи на страната, дисидентският ъндърграунд е градски и рускоговорящ, концентриран в Харков, Киев и Одеса. Селото е умерено.
Като дете прекарвах летата на три места: градче покрай Тарту, Естония, село Санжари в Полтавска област, а също и в Крим. Естония беше окупирана страна. Местните се преструваха, че не ни чуват, когато се обръщахме към тях на съветски. Нито ги интересуваше, че сме от Украйна, или че проявявахме взаимност с тях. Полтавска област, рожденото място на поета Тарас Шевченко, се счита за сърцето на Украйна е известна с гостоприемството си. Ние наемахме стаи от локално семейство, в което най-възрастната жена прекарваше дните си в преддверието, предейки вълна на ръка. Умолявах я да ме научи на удивителния си поминък, само че колкото и тя да опитваше, аз не успявах. Сега си давам сметка, че тя е оживяла от Гладомора, само че тогава мислех, че е претърпяла единствено международна война.
Аз и братовчедка ми от Москва играехме с локалните девойки, правехме си нощни заведения и танцувахме на АВВА и на руските диви Алла Пугачова и София Ротару. Никога не почувствахме никаква неприязън към нас като рускоговорящи. И по какъв начин да почувстваме?
Американците считат, че в Украйна има някаква етническа съветска общественост, настрана от украинскоговорящата етническа украинска общественост. Но множеството поданици на градовете бяха от разбъркан руско-украински генезис и говореха съветски, въпреки и постоянно с тежко южняшко „ г “. Крим беше може би единственото място, където украинският акцент беше необичайност.
Украинската еднаквост съществуваше по време на руската ера и тази нейна версия беше промотирана от горе надолу. Както и белорусите, украинците бяха насърчавани да мислят за себе си като за друг от руснаците народ, само че изработен от същия бульон. Да вземем поради да вземем за пример упоритостта, с която всички те са защитавали родината си по време на Втората международна война – това мнение, даже и да е било споделяно от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), не е неправилно. Дори и през днешния ден, след тридесет години самостоятелност, наложителен украински в учебните заведения и на работното място, и по време на война с Русия, доста украинци не престават да мислят за себе си в тези категории и не престават да приказват на съветски. Украйна неотдавна санкции кмета на Харков – градът, който беше мощно ударен от съветските офанзиви – за потребление на съветски език по време на работа.
Аз съчувствува на украинците в опита им да изработят про-западна еднаквост. В същото време Русия има богата традиция на озападняване, която е доста по-дълга от всичко, с което Украйна може да се похвали, като се изключи нейната гръко-католическа част. Освен това, сегашният опит за национално осъзнаване не е кой знае какво изпитание на локално равнище. Това по-скоро се спуска от горната страна, от нациналистите в Галиция и Киев. Да се преподава на децата, че бабите и дядовците им са живяли в окупирана страна, даже и страданията на тези баби и дядовци да са били извънредно ужасяващи, не е сериозна история. И е много подозрително, когато в 21 век една национална еднаквост се гради върху полуистини.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
15 Дек 202298814 Дек 2022386014 Дек 2022529312 Дек 2022560710 Дек 2022391407 Дек 202211800КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202229109 Дек 202268508 Дек 202289624 Sep 20223414
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Украинските националисти показаха изопачена история на Украйна
От началото на военните дейности сред Русия и Украйна през февруари тази година ползата към украинската история претърпява напредък. И в разгара на този спор за народен суверенитет расте най-вече ползата към опростените версии на украинската история. Но историята тук е доста комплицирана.
Наративът, който нормално се показва в Съединените щати и на Запад, е следният: концепцията за украинска държавност поражда при равносметката след съветската гражданска война от 1917 година, само че след къс интервал на самостоятелност свободна Украйна е окупирана от тоталитарна Русия. Съюз на съветските социалистически републики изтезава с апетит, убива и изселва милиони етнически украинци. По време на Втората международна война Организацията на украинските националисти (ОУН) се бори по едно и също време против Сталин и Хитлер, само че след войната страната още веднъж попада под руска окупация.
Този прекрасен простичък разказ, фокусиран върху съветската окупация на Украйна, беше още веднъж препоръчан през март в публикация в списание . Извън самата Украйна, тази сюжетна линия е промотирана от Института за национална памет – финансирано от държавното управление издание, известно с ревизионизма на Холокоста и отричането на погромите против украинските евреи.
Факти като Гладомора, чистките или съществуването на Украинска национална република са безспорни, несъмнено. Но самата тази история, колкото и безапелационно да звучи, не е на страната Украйна, а единствено на украинския шовинизъм. Популярната западна приказка за украинската история е напълно учредена върху елементарен езиков трик. В продължение на десетилетия думите съветски и руски бяха употребявани като взаимозаменяеми. Беше казвано да вземем за пример, по какъв начин руснакът Хрушчов, руският генрален секретар, хвърля обувката си на подиума, както и че съветската войска завладява Берлин през 1945 година. Но самият Съюз на съветските социалистически републики, въпреки страната да е с очевидно болшинство от етнически руснаци, знаем, че е формиран от голям брой прецизно ръководени етнически групи. И измежду тези етнически малцинства украинците – братя славяни, живеещи в релативно топла, богата земя и споделящи дълга обща история с Русия – бяха най-значимите.
Осъзнавам, че това, което имам да кажа е повече по Путин, в сравнение с по Зеленски, само че това не значи, че е по-малко правилно. Идеята за руска окупация на Украйна е модерна ревизионистка история, предопределена за подправяне на една напълно обособена от Русия украинска еднаквост.
Болшевишката гражданска война минава в революция, огромна част от която се води на територии, които скоро се оформят като Съветска Украйна. Да се твърди, че това е било борба сред алените и украинските националисти, би било огромно деформиране. Този спор, траял половин десетилетие, притегля безчет страни, в това число непознати армии, които образуват между тях комплицирани съюзи.
Украинската национална република под командването на Симон Петлюра съумява да събере 100 000 души, което е почти същият брой като " черните " – украинските анархисти на Нестор Махно. " Черните " като цяло се съюзяват с " алените ", само че идеологическите разлики остават. Вследствие на това Махно неведнъж се изправя против тях с оръжие в ръка и в последна сметка ЧКП изкоренява анархистите. Към края на този спор 1-ва конница на Семьон Будьони, образувана най-вече от украинскоговорящи казаци, прогонва съюзените с украинските националисти полски сили надълбоко в сърцето на Полша и проправя пътя към крайната победа на болшевиките. Ужасите, осъществени от именитите войски против локалното население, са разказани от Исак Бабел в „ Конна войска “.
Най-страшните съперници на болшевиките са не националистите, а " белите " – милионна войска, представляваща необятния набор на анти-болшевики настроените – от " Черната стотица " до либералите. В даден миг те образуват за улеснение съюз с Петлюра, само че в техните редици има и етнически украинци, както и родени в Украйна руснаци. Роденият в Киев публицист Михаил Булгаков дава извънредно отрицателна оценка на националистите в романа си „ Бялата армия “.
Трябва да се означи, че по това време украинските градове са преди всичко рускоговорящи като най-широко публикуваното езиково малцинство е идиш, а благосклонностите на градското население са разграничени. Дори и вътрешността на страната да е била най-вече украинска, изказванието, че Ураинската национална република е представлявала по своята същина украинството, е пресилено. Със сигурност е мъчно да се каже кой го е представлявал – множеството хора просто са желали да бъдат оставени намира. Но вместо това получават насилствена индустриализация, чистки и Гладомор: провокираният от държавното управление апетит, който обгръща селското население на УССР, удряйки Украйна и Казахстан изключително мощно. Украинската националистична интелигенция е нарочена по време на чистките през 1930-те години, наред с други врагове на народа в УССР. Но да се назова Украйна окупирана територия, тъй като някои от убитите са имали националистки сантименти, би означавало да се изпусне огромната картина.
Опитът от Втората международна война е назидателен. Националистите от Украинската въстаническа войска бяха превърнати във фокус за актуалния украински исторически роман. Отхвърлени от нацистите, които желаят непосредствено да ръководят Украйна, членове на УВА все пак се причисляват към Секретен сътрудник, вземат участие в Холокоста, и избиват повече от 100 000 полски селяни. Но като цяло това е реигионална патология на най-западния завършек на Украйна. Въпреки че колаборационисти има във всеки район, множеството украинци се бият на страната на Съветския съюз. Първи украински фронт на Червената войска, която завладява Берлин, се състои главно от етнически украинци. Първоначално наименуван " Воронежки фронт ", той е образуван в Русия, само че преминавайки през Украйна към Полша и Германия набира и локални бойци.
Когато преди няколко месеца запдноукраинският град Черновци унищожи паметника на боец от Червената войска – общоприет социалистически натурализъм, какъвто се следи в някогашните центрове със руско население – те унищожиха паметта не на окупатора, както постоянно се гледа на руския боец в Централна Европа, а на личните си предшественици. За тяхната смелост Сталин възнаграждава украинците с териториите на Източна Галиция – по подигравка на ориста цитадела на УВА, от която всички поляци са неотложно изгонени. Десетилетие по-късно, през 1954 година във връзка 300-годишнината от въстанието на Богдан Хмелницки, което приключва с обединяването на Украйна с Русия, руска Украйна се уголемява още един път.
Майка ми, оживяла от Холокоста, си спомня за тържествата, проведени в нейното начално учебно заведение за отбелязване на мотива: всички деца са облечени в съветски и украински национални носии. Тъй като тя има тъмни черти, не може да мине за рускиня, а за украинка... е, може би отдалеко, и по тази причина на нея дали украинска носия. В руските учебници в никакъв случай не се загатваше за нашите връзки с Хмелницки. Казаците на Хмел Злочести унищожават еврейското население на територията на Десния бряг на днешна Украйна. Майка ми научи тази история доста години по-късно.
Никита Хрушчов е този, който дава Крим на Украйна, като знак за безсмъртното другарство в годишнината на руско-украинското обединяване. Хрушчов е роден в украинскоговорящ район на Западна Русия, прекарва формиращите си години и стартира комунистическия си път в Украйна, женен за западноукраинска жена и гордо носи вишиванка – ризата на украинските селяни. Той изпрати и танковете в Будапеща. Наследникът на Хрушчов Леонид Брежнев изпрати танкове в Прага. Брежнев беше етнически руснак по паспорт, само че с тъмна коса и изразени вежди като на казак. Роден в украинската провинция, той говореше с тежък украински акцент, който напълно не беше необикновен за Политбюро.
В предвоенните години апаратчиците постоянно стартират своите кариери в богатата на запаси и бързо индустриализираща се Украинска ССР. Украинците като че ли са на точното място. Благодат за някои, само че проклинание за селските хора и за доста други, на които животът е бил погубен, а фамилиите – избити. Но нито едно от тези неща не трансформира руския режим в съветска окупационна мощ в Украйна. Въпреки че съществуват латентни сепаратистки трендове, най-много в западните елементи на страната, дисидентският ъндърграунд е градски и рускоговорящ, концентриран в Харков, Киев и Одеса. Селото е умерено.
Като дете прекарвах летата на три места: градче покрай Тарту, Естония, село Санжари в Полтавска област, а също и в Крим. Естония беше окупирана страна. Местните се преструваха, че не ни чуват, когато се обръщахме към тях на съветски. Нито ги интересуваше, че сме от Украйна, или че проявявахме взаимност с тях. Полтавска област, рожденото място на поета Тарас Шевченко, се счита за сърцето на Украйна е известна с гостоприемството си. Ние наемахме стаи от локално семейство, в което най-възрастната жена прекарваше дните си в преддверието, предейки вълна на ръка. Умолявах я да ме научи на удивителния си поминък, само че колкото и тя да опитваше, аз не успявах. Сега си давам сметка, че тя е оживяла от Гладомора, само че тогава мислех, че е претърпяла единствено международна война.
Аз и братовчедка ми от Москва играехме с локалните девойки, правехме си нощни заведения и танцувахме на АВВА и на руските диви Алла Пугачова и София Ротару. Никога не почувствахме никаква неприязън към нас като рускоговорящи. И по какъв начин да почувстваме?
Американците считат, че в Украйна има някаква етническа съветска общественост, настрана от украинскоговорящата етническа украинска общественост. Но множеството поданици на градовете бяха от разбъркан руско-украински генезис и говореха съветски, въпреки и постоянно с тежко южняшко „ г “. Крим беше може би единственото място, където украинският акцент беше необичайност.
Украинската еднаквост съществуваше по време на руската ера и тази нейна версия беше промотирана от горе надолу. Както и белорусите, украинците бяха насърчавани да мислят за себе си като за друг от руснаците народ, само че изработен от същия бульон. Да вземем поради да вземем за пример упоритостта, с която всички те са защитавали родината си по време на Втората международна война – това мнение, даже и да е било споделяно от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), не е неправилно. Дори и през днешния ден, след тридесет години самостоятелност, наложителен украински в учебните заведения и на работното място, и по време на война с Русия, доста украинци не престават да мислят за себе си в тези категории и не престават да приказват на съветски. Украйна неотдавна санкции кмета на Харков – градът, който беше мощно ударен от съветските офанзиви – за потребление на съветски език по време на работа.
Аз съчувствува на украинците в опита им да изработят про-западна еднаквост. В същото време Русия има богата традиция на озападняване, която е доста по-дълга от всичко, с което Украйна може да се похвали, като се изключи нейната гръко-католическа част. Освен това, сегашният опит за национално осъзнаване не е кой знае какво изпитание на локално равнище. Това по-скоро се спуска от горната страна, от нациналистите в Галиция и Киев. Да се преподава на децата, че бабите и дядовците им са живяли в окупирана страна, даже и страданията на тези баби и дядовци да са били извънредно ужасяващи, не е сериозна история. И е много подозрително, когато в 21 век една национална еднаквост се гради върху полуистини.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
15 Дек 202298814 Дек 2022386014 Дек 2022529312 Дек 2022560710 Дек 2022391407 Дек 202211800КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202229109 Дек 202268508 Дек 202289624 Sep 20223414
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ