Автор: Калоян Стайков, ИПИ Процедурата за продажба на българските активи

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Процедурата за продажба на българските активи на чешката ЧЕЗ Груп тече повече от година, само че едвам през последната седмица провокира сериозен публичен интерес. Това се дължи на редица мнения от политици, в това число от ръководещата коалиция и от опозицията, и специалисти по отношение на способността на утвърждения покупател да ръководи компания с мащабите на ЧЕЗ България. Интересно е, че сходен интерес липсваше както при избирането на предходния любимец на ЧЕЗ Груп – Фючър Енерджи, по този начин и при мистериозния му банкрут.

Правителствената позиция по отношение на утвърждения на 22 февруари претендент за покупател на българските активи на ЧЕЗ Груп - " Инерком ", гладко минава през няколко от стадиите на скръбта, само че в размесен ред[1]. Ден по-късно – на 23 февруари, ръководещите твърдят, че те не могат да се месят в частна договорка (отричане). На 24 февруари министър председателят към този момент желае цялостна инспекция на договорката, като припомня, че „ държавното управление няма отношение по договорката сред двете частни компании, само че ще употребява ресурса си да ревизира всички условия и да подсигурява енергийната сигурност” (преговори). На 25 февруари твърди, че приема предлагането за национализиране на ЧЕЗ България като шега(отчаяние[2]).На 27 февруари министър председателят към този момент вижда скрит план против държавното управление и се заканва да „ гони [организаторите] поред, този път докрай” (гняв). Накрая (1 март) министър председателят привиква утвърждения покупател на ЧЕЗ България на среща в Министерския съвет, дружно с вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов, след която излиза наяве, че ръководещите са поискали да придобият ръководещ дял в активите на ЧЕЗ (приемане).

Всичко това става допустимо поради подхранваните дни наред внушения, че утвърденият покупател на фирмите в структурата на ЧЕЗ България и по-конкретно - ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро, няма потенциала да ги ръководи, което ще докара до спиране на подаването на електрическа сила. Иначе казано – ще спре токът. Дори и бъдещият притежател на ЧЕЗ България да няма нужния опит в сферата, обаче, това не значи, че прехвърлянето на собствеността на сдруженията неизбежно ще докара до прекъсване на тока.

Причината е, че и двете действия са изцяло контролирани. С други думи без значение кой е притежател на ЧЕЗ Електро, в случай че сдружението реши да спре тока на битов или небитов консуматор на контролирания пазар - без основателна причина, написана ясно в законовите и подзаконовите нормативни актове, както и в общите условия на сдружението - това е нарушение на лицензионната му активност и следва лишаване на лиценза. Същото се отнася за ЧЕЗ Разпределение – то не може да ограничи подаването на електрическа сила нито до контролирания, нито до свободния пазар, с изключение на при основателни аргументи като в гореописания случай, тъй като, още веднъж, губи лиценза си.

Ако отнемането на лиценза на сдруженията може да докара до нарушение на сигурността на доставките, Комисията за енергийно и водно контролиране назначава необикновен търговски шеф (чл. 83, алинея 1 от наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката). Особеният търговски шеф продължава реализирането на лицензионната активност до прекачване на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. При този случай (за разлика от актуалната обстановка, в която се трансформира само собствеността на фирмите с лиценз за избрана активност, само че не се трансформират изискванията на лиценза)енергийният регулатор прави инспекция по отношение на опцията на новия притежател да прави лицензионната активност.

Въпреки съществуването на цялостна регулация на дейностите по систематизиране и доставка на електрическа енергия за контролирания пазар, редица политици започнаха да се упражняват по тематиката, като по този метод сътвориха съществено политическо и обществено напрежение. То бавно ескалира до равнища, които вършат частното финансиране на договорката посредством банкови заеми съвсем невероятно заради прекомерно високия политически риск. Чрез насаждането на подозрения и спекулации по отношение на управническия и финансовия[3] потенциал на бъдещия притежател на ЧЕЗ България ръководещите се самопоканиха като участник в договорката, защото министър председателят я разгласи за скрит план за събаряне на държавното управление.

По този метод страната прави съвсем цялостен кръг – от приватизация на 67% от сдруженията в границите на ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро през 2004 г.и приватизация на оставащите 33% през 2012 година, до национализация на „ надзорен дял”, което евентуално значи най-малко 34%. Това още веднъж ни връща към първичните терзания на политиците – неналичието на потенциал за ръководство на разпределението и доставките за контролирания пазар. Именно тази липса беше повода сдруженията да са в окаяно положение към 2003 година, което беше и повода за приватизацията им. Сега, 14 години по-късно и след стотици милиони лв. вложени в инфраструктура (само за интервала 2015-2017 година вложенията на ЧЕЗ Разпределение надвишават 200 млн. лева.), ръководство и ноу-хау ръководещите вземат решение, че е време да се върнат в ръководството на тези сдружения. За съпоставяне загубите при преноса на електрическа енергия през 2003 година са към 25%, до момента в който действително регистрираните загуби през 2016 година в мрежата на ЧЕЗ са над два пъти по-малко – към 11,5%.

Докато за управническите качества на " Инерком " не може да се съди ex ante, то имаме задоволително явен опит за присъединяване на страната в разпределението и доставката на електрическа енергия за контролирания пазар (ex post) и той е жалък. Нещо повече – имаме и редица образци за неефективното ръководство на държавни компании, както в енергетиката, по този начин и в други браншове. Обикновено то е белязано от някои общи черти като:

Поддържане на изкуствено ниски цени;

Отлагане или възпиране от нужни оперативни и капиталови разходи;

Недоволство на работещите в фирмите от неприятните условия на труд;

Липса на съответна капиталова политика, която води до застаряване на материалната база;

Сключване на неизгодни покупко-продажби с близки до властта фирми;

Влошаване на качеството на услугата и в последна сметка – трупане на загуби.

Това, несъмнено, естествено води до нуждата от нахлуване на стратегически вложител, който да оправи кашата, която страната е забъркала. А това слага началото на новия кръг, в който ръководещите се лутат от приватизацията на сдруженията в ЧЕЗ България през 2004 година до предстоящата им национализация през 2018 година

[1] Петте стадия на скръбта са отказване, яд, договаряния, обезсърчение и приемане

[2]Отчаяние от неизбежния излаз от обстановката - „ Ние, които мислим, че ще умрем, ще се смеем на всичко”

[3]Осигуряване на непрекъснат поток от средства, с който да се финансира капиталовата стратегия на контролираните сдружения. В публикацията не се визира кардиналният въпрос за произхода на средствата за придобиване на сдруженията. Този въпрос е напълно обособен и, в случай че се повдига, е годен за редица огромни покупко-продажби на територията на страната

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/sdelkata-s-ez-ot-tryn-ta-na-glog/