Автор: Калоян Стайков, ИПИ За по-малко от седмица правителството успява

Автор: Калоян Стайков, ИПИ


За по-малко от седмица държавното управление съумява да трансформира извънредно сериозен и безизходен проблем – този с дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа сила от Топлоелектрическа централа Марица-изток 1 и 3, в неуместна комедия. Първото деяние в нея е протоколно решение на Министерския съвет (МС), с което се „ дава мандат на заместител министър-председателя, на министъра на финансите и на министъра на енергетиката да водят договаряния с „ Контур Глобал “ за преустановяване на контракта за изкупуване на електрическа сила “, подписан сред „ Националната електрическа компания “ и „ Контур Глобал Марица Изток 3 “. Това е необичайно минимум по две аргументи. Първо, липсва какъвто и да било мотив за сходно решение и второ, макар разликите сред двете централи, дълготрайните им контракти са доста сходни, заради което нормално се преглеждат в комплект, а в решението на Министерски съвет няма и дума за Топлоелектрическа централа Марица-изток 1. С други думи особеното отношение към двете централи може елементарно да докара до искове за неравноправно отнасяне на пазарните участници.

Второто деяние в комедията е изявлението на министъра на енергетиката по тематиката, което повдига още повече въпроси. Според министъра прекратяването на дълготрайните контракти е вследствие на изплащането на инвестицията, в това число допустима норма на възвръщаемост, в Топлоелектрическа централа Марица-изток 3, а продължаването на действието на контракта би представлявало неприемлива държавна помощ. Това е необичайно, тъй като в края на ноември 2015 година в отговор на въпрос на депутат същият министър изяснява, че Европейската комисия е образувала произвеждане по отношение на съществуване на държавна помощ.

„ Евентуалното квалифициране на дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа сила като непозволена държавна помощ ще стане при привършване на следствието, като способена да направи тези квалификации е Европейската комисия и по-конкретно Главна дирекция „ Конкуренция”, изяснява министърът. Ако способният орган е Главна дирекция „ Конкуренция “, който към момента не се е произнесъл по съществуването и допустимостта на хипотетичната държавна помощ, по какъв начин министърът на енергетиката реши, че продължаването на контракта за изкупуване на електрическа сила от Топлоелектрическа централа Марица-изток 3 е освен държавна помощ, само че е и непозволена такава?

Според Договора за действие на европейския съюз държавната помощ е неразрешена, само че са планувани някои изключения. За даване на държавна помощ има процедура (най-общо разказана тук), която стартира с нотифициране от страната членка до Европейската комисия (ЕК), последвано от предварителна оценка. В резултат на предварителната инспекция комисията може да откри, че няма съществуване на държавна помощ, че има такава, само че тя е позволена, или че е предоставена държавна помощ, само че има съществени подозрения дали тя е позволена. В последния случай стартира задълбочено следствие от страна на Европейска комисия, което завършва с извънредно решение от страна на Европейска комисия.

На въпрос на медиите от април 2019 година Европейската комисия дава отговор, че „ Европейска комисия не е взела публично решение за това дали въпросните ограничения съставляват държавна помощ по смисъла на разпоредбите на Европейски Съюз “. Това не е изненадващо, защото към момента липсва публична информация, че българското държавно управление е нотифицирало Европейската комисия за изискванията по дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа сила. Вместо това Комисията за енергийно и водно контролиране сезира Европейска комисия за съществуването на непозволена държавна помощ, само че сезирането не е нотифициране, което попречва започването на формалната процедура. Вероятно по тази причина и през април 2019 година Председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание изяснява, че Европейска комисия неофициално е пращала писма и за двете американски централи, тъй като договорите им може да се преглеждат като държавна помощ. Същото се удостоверява и от Министерството на финансите. Ключовата дума тук е „ неофициално “.

Преди да продължим, дано създадем малко резюме:

Съществуват подозрения дали дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа сила от Топлоелектрическа централа Марица-изток 1 и 3 прeдставляват държавна помощ и в случай че да – дали е неправомерна;

Съществува обвързване страните членки да нотифицират Европейската комисия за съществуване на държавна помощ;

Европейската комисия се произнася както по съществуването, по този начин и по допустимостта на държавната помощ;

В случая с Топлоелектрическа централа Марица-изток 1 и 3 вместо пускане на формалната процедура, Комисията за енергийно и водно контролиране сезира ЕК;

В резултат на това липсва информация по отношение на процедура по определяне на държавна помощ в регистъра на Европейска комисия, а комисията води неофициална връзка с българското държавно управление.

При тези условия държавното управление няма никакви твърди и неоспорими причини за преустановяване на договорите, защото, както министърът на енергетиката отбелязва, съществуването на държавна помощ и нейната допустимост се дефинират от Европейската комисия, а последната не е взела публично решение по въпроса. Т.е. държавното управление сяда на масата за договаряния с хипотетични причини против действителни договорни връзки, което прави постигането на взаимно единодушие доста мъчно. Разбира се, опцията за едностранно преустановяване на договорите постоянно е налична, както намекнаха няколко представители на ръководещата партия през април тази година, само че това автоматизирано би довело до правосъдни каузи, защото липсва основанието, а точно – публично решение на Европейска комисия. С други думи държавното управление се намира в слаба преговорна позиция.

Един от вероятните изходи от тази обстановка е преустановяване на договорите, еднократна отплата, изчислена по методологията на Европейска комисия за размера на невъзстановяемите разноски, продажба на част от създадената електрическа сила на свободния пазар в комплект с така наречен механизми за капацитет[1], които съставляват позволена държавна помощ. Всичко това се обуславя както от относимото acquis communautaire на Европейския съюз, по този начин и от значимостта на тези централи за енергийната система и стопанската система на страната. Този прозорец от благоприятни условия обаче се затваря доста бързо вследствие на влизането в действие на Регламент (ЕС) 2019/943, който постанова ограничавания пред производителите, с които могат да бъдат сключвани контракти за механизми за потенциал. Ако процедурата по даване на държавна помощ посредством механизъм за потенциал стартира преди влизането в действие на регламента и договорът бъде подписан до края на 2019 година, продължителността на тези механизми може да бъде до 15 година По реда на новия правилник подписани контракти до края на 2019 година могат да имат дълготрайност не по-дълга от 10 година Ако договорите се сключат след края на 2019 година, срокът на действието им е стеснен до края на юни 2025 година

С две думи – въпросът с съществуването на държавна помощ, предварителното преустановяване на договорите (ако бъде открито, че има държавна помощ и тя е недопустима), както и правене на механизми, които да разрешат на двете централи да продължат да работят, е извънредно комплициран и лишава доста време. Правителствената политика по този проблем през последните години се характеризира с голям брой спорни дейности, гарнирани с още толкоз бездействия, които освен губят време, само че и усилват несигурността както пред работата на централите, по този начин и пред положението на електроенергийния бранш като цяло. В резултат на изгубеното време „ лесните решения “, за които към този момент има опит и положителни практики в други страни членки на Европейски Съюз, стартират да понижават, а ръководещите са потвърдили, че импровизирането и новаторския метод не са им мощна страна.

[1] краткотрайна мярка, с която да се обезпечи нужното ниво на адекватност на ресурсите посредством заплащане за даването на запаси разполагаем, като се изключи ограничения, отнасящи се за спомагателни услуги или ръководство на претоварването

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/na-kakvo-osnovanie-se-prekratyavat-dogovori-na-kontur-global/