Жоржета Пехливанова: Потьомкината Украйна
Автор: Жоржета Пехливанова
В това с напрежение време, когато страданието се разстила над Украйна, желая да напомня за Великата Русь през 18 век, времето на Екатерина II -Велика, 1762-1796, когато се гради Нова Русия, земя горда и приказна, земя, където ревността, омразата и насилието са вездесъщи и през днешния ден, където земите в тези южни провинции от диви степи на казаците се облагородяват и трансформират в живи градове и села на таврите, днешните украинци...
Защото тогава Украйна се назовава Таврия или Таврика, а жителите й – таври. Нова Русия приобщава с изключение на таври, казаците от степите и население от Балканите. Таврийски българи се заселват в Запорожка област, а бесарабски българи в южната й част...
Много е мъчно да се разплете общата многонационална орис на руснаци и таври/украинци, тъй като всички дружно построяват Украйна. И в народо-психологията им има доста общи черти – работливи, надарени, горди, смели, високомерни, умни, само че и лукави, отмъстителни, подли, постоянно безжалостни убийци и буйни фанатици, повлияни от неверни рискови придвижвания и политики... Често в огромните многонационални страни по-малките народности са с засегнато самочувствие, че по-големите са властващите управници, а по-малките остават на втора линия. Така ревността и съперничеството довеждат до братоубийствени войни. Така е и във Великата Русь.
Бях 15-годишна колежанка от Френския лицей във Варна, когато посетих за първи път Одеса. Пътувахме с транспортен съд по маршрута Варна-Одеса и назад. Нощувки и храна – на кораба. Разгледах морския град като по учебник с огромен интерес. Посетих с преимущество Одеския държавен университет, някогашен Императорски новоруски университет, най-старият, основан 1865г., който заема водещо академично място в просветителната система. Присъствах на една лекция на френски език във факултета “Философия и филантропични науки “, където се срещнах с професори – езиковеди и адвокати, както и с амбициозни студенти. С горделивост разбрах, че в този университет доста българи са следвали, включително и писателят Алеко Константинов, основал незабравимия облик на Бай Ганьо. Посетих и Голямата художествената изложба, където останах най-дълго.
В дребното си тефтерче съм записала възхвалата си от Айвазовски и големите му платна, художникът на Черноморския флот, маринист. Иван Константинович Авазовски /1817-1900/, е другар на Глинка и Гогол. Стоях с екстаз пред платното на гения “Прощаването на Пушкин с Черно море”, 1877г., запленена от неговия “син маринизъм” и сантиментален градски пейзаж. Тогава разбрах за какво е обичан художник на А.П.Чехов, възпят в пиесата му “Вуйчо Ваньо” с крилатата фраза “достойно за четката на Айвазовски”…
Когато отидете в перлата на Черно море, Одеса, не пропускайте да се изкачите по по този начин известната “Потёмкинская лестница “, “Стълбата на Потьомкин” и помислете с любов за времето на Веаликата Русь...
“Потьомкинското стълбище “ е парадният вход на града към Черно море, едно от най-знаменитите булевардни стълбища в света, състоящо се от 200 стъпала, през днешния ден останали 192, дълго 142м. и високо 27м. Проектира се през 1835г. от италиански конструктор и е намерено през 1841г. За построяването му са събирани средства от популацията, а граф-губернаторът тогава Воронцов подарява 800 хиляди златни рубли за построяването му. Не инцидентно стълбището получава името на княз Григорий Александрович Потьомкин -Таврический/1739-1791/.
Ще се възползвам от изобилният исторически материал, който потърсих и открих, с цел да показва този строител, отдал живота си на Русия и на Украйна. С един подтекст да стигна по множеството хора, които да се замислят, тъй като без да знаят детайлности, застават на едната или другата страна в руско-украйнския спор.
Княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврийски е съветски общественик, граф, генерал-фелдмаршал, любим на императрица Екатерина II и нейн моргантичен брачен партньор няколко години. За него императрицата построява Таврическия замък в Петербург, един от най-красивите дворци в Русия.
Най-важната задача на външната политика през втората половина на ХVIII в., по времето на ръководството на Екатерина II Велика (1762-1796), е битката за изход на южните морета - Черно и Азовско. Към дейни дейности на юг съветското държавно управление е подтиквано и от ползите на сигурността, и от потребностите на дворянството, стремящо се да получи извънредно богатите южни земи, и на разрастващите се индустрия и търговия, диктуваща нуждата от изход на Черноморското крайбрежие.
Турция през този интервал, подстрекавана от Франция и Англия, афишира война на Русия през есента на 1768 година и военните дейности се водят на територията на Молдова и Влашко, както и по Азовското крайбрежие. Следват забележителни победи на съветската войска през 1770 година при реките Ларга и Кагул (притоци на Прут), както и на съветския флот, който край крайбрежията на Мала Азия унищожава турската ескадра и целият турски флот е блокиран в Черно море. През 1771 година съветските войски превземат Крим, което значи завършек на войната.
Но Турция не желае да се помири, че Русия получава изход на Черно море. В отговор на опита на Турция да си върне Крим съветските войски през 1783 година завземат Кримския полуостров и тази територия влиза в състава на Руската империя. За триумфите си по присъединението на Крим (със остаряло име Таврида) Григорий Потьомкин получава купата " Светейши княз Таврически ".
Потьомкин е главният строител и шеф в Нова Русия на юг. С доста дипломация и умелото потребление на военна мощ той съумява да „ претопи “ Кримското ханство и да го включи в рамките на Русия.
Негово дело е и основаването на съветския Черноморския флот и негов първи шеф. Ръководи присъединението на Таврия и Крим към Руската империя и има доста земи. Потьомкин се демонстрира като надарен админ. Екатерина II му разпорежда сложната задача да засели южните региони на Русия, извоювани от Османската империя. Той се оправя доста добре, като притегля с привилегии бежанци от Балканите, в това число и българи. Основател е на доста градове по северното крайбрежие на Черно море, в това число Новорусийск, Екатеринослав /1776г./, Херсон /1778/, Севастопол /1783/, Николаев /1789/... Потьомкин е основният шеф на Молдовското княжество/1790-1791/.
В историческите летописи за императрица Екатерина II, Велика, остава пътуването й до Крим през 1787г., проведено и водено от княз Потьомкин, преминаващо през фамозните и незаличими “Потёмкинские дере́вни “/ " Потьомкински села " /.
През ранната пролет на 1787 година Потьомкин повежда 57-годишната императрица Екатерина II към Крим. Това събитие е необикновено по мащабите си. С Екатерина пътува целият двор – близо три хиляди души! Съпровожда я също полският крал и няколко европейски дипломати. Императорският конвой е от 14 файтони, 124 покрити шейни и 40 аварийни шейни. Екатерина пътува в карета за 12 души, теглена от 40 коня, в която я съпровождат придворните, прислугата, а също и представители на дипломатически задачи.
Пътуването на императрицата съвсем по целия маршрут се осветява от факли и горящи бъчви. На всички огромни спирки я посрещат генерал-губернатори, а в Херсон към императрица Екатерина се причислява императорът на свещената римска империя Йосиф II. В самия Крим императрицата остава 12 дни.
Пътуването има за цел запознаване с благосъстоянията на Нова Русия и с триумфите на княз Григорий Потьомкин, който ръководи целия съветския юг. Гостите би трябвало да се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море. Княз Григорий Потьомкин е основен уредник на пътуването. В устрема си да се показа по-добре пред императрицата си князът си служи с импровизации и операции, даже с машинация. Потьомкин подрежда да се изградят около пътя дървени и картонени декори с изрисувани красиви селски къщи (т.нар.Потьомкински села)пред които слага стада с добитък, добре облечени селяни и селянки, чували с пясък, които от горната страна са покрити с жито за доказателство за обилие, та даже и цветя на прозорците-декори, от които надзъртат с привет дами и мъже, които посрещат радостно императрицата. Той подрежда в селата и градовете, където ще стопира императрицата, да бъдат издигнати тези “нови пътни станции, дворци, триумфални арки “, а селяните са задължени да излизат и да посрещат Екатерина II и съпътстващите я придворни и високопоставени чужденци, облечени в празнични облекла. Целта на тази “бутафория “ е била да показва мощта, стабилността и икономическото преуспяване на Руската империя, макар нищетата и бедността в района.
Коментари остават и до през днешния ден за “фалшивите села, торби " пшеница ", цялостни с пясък, големи стада добитък, които в действителност са едно и също стадо, показвано на императрицата неведнъж и така нататък “ Има и участници, които отхвърлят измамата на Потьомкин като принц Шарл-Жозеф дьо Лин (1735-1814), който участва по време на пътешествието на Екатерина и дефинира слуховете за подправените села като неуместни. Граф Луи-Филип дьо Сегюр (1753-1830), който също участва на пътешествието до Крим, написа: " Градове, села, имения, а от време на време и елементарни колиби бяха по този начин украсени с цветя, с боядисани декори и триумфални врати, че изглеждаха като някакви чудотворни градове, крепости, основани с чудо, невероятни градини... "
Това пътешестване на Екатерина повдига аспирациите на Истанбул. Турция поисква Крим да им бъде върнат, а при отхвърли, тя афишира война на Русия. Войната (1787-1791 г.) минава доста неприятно за Османската империя - войските ѝ не се радват на нито една победа над руснаците. През 1791 година Русия и Турция подписват Яшкият кротичък контракт, който удостоверява Крим като част от Руската империя.
Оказва се, че митът или измамата за " Потьомкинските села " в действителност е потребен за главния житейски план на Григорий Потьомкин - анексиране на Крим от Руската империя. Потьомкин умира по време на разискванията по Яшкия кротичък контракт, окончателният документ за формализиране на неговия героизъм.
Княз Потьомкин, прочут като “тайния стопанин на Русия “ съумява да завладее сърцето на най-суровата и властолюбива съветска императрица – Екатерина Велика и остава популярен княз в съграждането на Украйна.
Потьомкин причислява Крим към съветската империя. Като губернатор на Новорусия, той създава проект за преодоляване Крим, който граничи с поверената му губерния. След успеха над Османската империя през 1774г., в която Потьомкин директно взе участие, съгласно мирния контракт Кримското ханство е оповестено за свободно. Турците обаче не бързат да изтеглят войските си от ханството. Под управлението на Потьомкин в продължение на доста години руснаците съумяват без да проливат кръв да се спогодят с турците и с популацията на Крим за присъединението му към Русия. През 1783 година Григорий Потьомкин на плоския връх на планината Ак Кая (Бялата скала) персонално приема от кримските велможи и елементарните хора клетва за честност към съветската корона. За присъединението на Крим Потьомкин е нараснал в сан фелдмаршал.
Потьомкин умира като същински боец – на голото поле
През 1791 година 52-годишният Потьомкин води мирни договаряния с Турция, приключвайки следващата война сред Русия и Османската империя. По пътя от Яса към Николаев на Потьомкин ненадейно му прилошава. Заповядва да го изнесат от каретата и умира на полето. Последните му думи са: “Това бе всичко, аз загивам! Изнесете ме от каляската. Искам да умра на полето! “
Императрицата Екатерина била съкрушена от гибелта на Потьомкин. " Моят възпитаник, моят другар, може да се каже, моят кумир, княз Потьомкин-Таврически умря! ", написа тя.
Прахът на Потьомкин е заровен в Свето-Екатерининския събор в Херсон.
Ще има ли Украйна нов Потьомкин, се запитвам през днешния ден? Нов лидер, който освободен от славолюбие и военни постъпи ще стигне до дипломацията, с цел да гради нови връзки на Украйна с Русия и света с отдаденост, креативност и обич към народите.
В това с напрежение време, когато страданието се разстила над Украйна, желая да напомня за Великата Русь през 18 век, времето на Екатерина II -Велика, 1762-1796, когато се гради Нова Русия, земя горда и приказна, земя, където ревността, омразата и насилието са вездесъщи и през днешния ден, където земите в тези южни провинции от диви степи на казаците се облагородяват и трансформират в живи градове и села на таврите, днешните украинци...
Защото тогава Украйна се назовава Таврия или Таврика, а жителите й – таври. Нова Русия приобщава с изключение на таври, казаците от степите и население от Балканите. Таврийски българи се заселват в Запорожка област, а бесарабски българи в южната й част...
Много е мъчно да се разплете общата многонационална орис на руснаци и таври/украинци, тъй като всички дружно построяват Украйна. И в народо-психологията им има доста общи черти – работливи, надарени, горди, смели, високомерни, умни, само че и лукави, отмъстителни, подли, постоянно безжалостни убийци и буйни фанатици, повлияни от неверни рискови придвижвания и политики... Често в огромните многонационални страни по-малките народности са с засегнато самочувствие, че по-големите са властващите управници, а по-малките остават на втора линия. Така ревността и съперничеството довеждат до братоубийствени войни. Така е и във Великата Русь.
Бях 15-годишна колежанка от Френския лицей във Варна, когато посетих за първи път Одеса. Пътувахме с транспортен съд по маршрута Варна-Одеса и назад. Нощувки и храна – на кораба. Разгледах морския град като по учебник с огромен интерес. Посетих с преимущество Одеския държавен университет, някогашен Императорски новоруски университет, най-старият, основан 1865г., който заема водещо академично място в просветителната система. Присъствах на една лекция на френски език във факултета “Философия и филантропични науки “, където се срещнах с професори – езиковеди и адвокати, както и с амбициозни студенти. С горделивост разбрах, че в този университет доста българи са следвали, включително и писателят Алеко Константинов, основал незабравимия облик на Бай Ганьо. Посетих и Голямата художествената изложба, където останах най-дълго.
В дребното си тефтерче съм записала възхвалата си от Айвазовски и големите му платна, художникът на Черноморския флот, маринист. Иван Константинович Авазовски /1817-1900/, е другар на Глинка и Гогол. Стоях с екстаз пред платното на гения “Прощаването на Пушкин с Черно море”, 1877г., запленена от неговия “син маринизъм” и сантиментален градски пейзаж. Тогава разбрах за какво е обичан художник на А.П.Чехов, възпят в пиесата му “Вуйчо Ваньо” с крилатата фраза “достойно за четката на Айвазовски”…
Когато отидете в перлата на Черно море, Одеса, не пропускайте да се изкачите по по този начин известната “Потёмкинская лестница “, “Стълбата на Потьомкин” и помислете с любов за времето на Веаликата Русь...
“Потьомкинското стълбище “ е парадният вход на града към Черно море, едно от най-знаменитите булевардни стълбища в света, състоящо се от 200 стъпала, през днешния ден останали 192, дълго 142м. и високо 27м. Проектира се през 1835г. от италиански конструктор и е намерено през 1841г. За построяването му са събирани средства от популацията, а граф-губернаторът тогава Воронцов подарява 800 хиляди златни рубли за построяването му. Не инцидентно стълбището получава името на княз Григорий Александрович Потьомкин -Таврический/1739-1791/.
Ще се възползвам от изобилният исторически материал, който потърсих и открих, с цел да показва този строител, отдал живота си на Русия и на Украйна. С един подтекст да стигна по множеството хора, които да се замислят, тъй като без да знаят детайлности, застават на едната или другата страна в руско-украйнския спор.
Княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврийски е съветски общественик, граф, генерал-фелдмаршал, любим на императрица Екатерина II и нейн моргантичен брачен партньор няколко години. За него императрицата построява Таврическия замък в Петербург, един от най-красивите дворци в Русия.
Най-важната задача на външната политика през втората половина на ХVIII в., по времето на ръководството на Екатерина II Велика (1762-1796), е битката за изход на южните морета - Черно и Азовско. Към дейни дейности на юг съветското държавно управление е подтиквано и от ползите на сигурността, и от потребностите на дворянството, стремящо се да получи извънредно богатите южни земи, и на разрастващите се индустрия и търговия, диктуваща нуждата от изход на Черноморското крайбрежие.
Турция през този интервал, подстрекавана от Франция и Англия, афишира война на Русия през есента на 1768 година и военните дейности се водят на територията на Молдова и Влашко, както и по Азовското крайбрежие. Следват забележителни победи на съветската войска през 1770 година при реките Ларга и Кагул (притоци на Прут), както и на съветския флот, който край крайбрежията на Мала Азия унищожава турската ескадра и целият турски флот е блокиран в Черно море. През 1771 година съветските войски превземат Крим, което значи завършек на войната.
Но Турция не желае да се помири, че Русия получава изход на Черно море. В отговор на опита на Турция да си върне Крим съветските войски през 1783 година завземат Кримския полуостров и тази територия влиза в състава на Руската империя. За триумфите си по присъединението на Крим (със остаряло име Таврида) Григорий Потьомкин получава купата " Светейши княз Таврически ".
Потьомкин е главният строител и шеф в Нова Русия на юг. С доста дипломация и умелото потребление на военна мощ той съумява да „ претопи “ Кримското ханство и да го включи в рамките на Русия.
Негово дело е и основаването на съветския Черноморския флот и негов първи шеф. Ръководи присъединението на Таврия и Крим към Руската империя и има доста земи. Потьомкин се демонстрира като надарен админ. Екатерина II му разпорежда сложната задача да засели южните региони на Русия, извоювани от Османската империя. Той се оправя доста добре, като притегля с привилегии бежанци от Балканите, в това число и българи. Основател е на доста градове по северното крайбрежие на Черно море, в това число Новорусийск, Екатеринослав /1776г./, Херсон /1778/, Севастопол /1783/, Николаев /1789/... Потьомкин е основният шеф на Молдовското княжество/1790-1791/.
В историческите летописи за императрица Екатерина II, Велика, остава пътуването й до Крим през 1787г., проведено и водено от княз Потьомкин, преминаващо през фамозните и незаличими “Потёмкинские дере́вни “/ " Потьомкински села " /.
През ранната пролет на 1787 година Потьомкин повежда 57-годишната императрица Екатерина II към Крим. Това събитие е необикновено по мащабите си. С Екатерина пътува целият двор – близо три хиляди души! Съпровожда я също полският крал и няколко европейски дипломати. Императорският конвой е от 14 файтони, 124 покрити шейни и 40 аварийни шейни. Екатерина пътува в карета за 12 души, теглена от 40 коня, в която я съпровождат придворните, прислугата, а също и представители на дипломатически задачи.
Пътуването на императрицата съвсем по целия маршрут се осветява от факли и горящи бъчви. На всички огромни спирки я посрещат генерал-губернатори, а в Херсон към императрица Екатерина се причислява императорът на свещената римска империя Йосиф II. В самия Крим императрицата остава 12 дни.
Пътуването има за цел запознаване с благосъстоянията на Нова Русия и с триумфите на княз Григорий Потьомкин, който ръководи целия съветския юг. Гостите би трябвало да се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море. Княз Григорий Потьомкин е основен уредник на пътуването. В устрема си да се показа по-добре пред императрицата си князът си служи с импровизации и операции, даже с машинация. Потьомкин подрежда да се изградят около пътя дървени и картонени декори с изрисувани красиви селски къщи (т.нар.Потьомкински села)пред които слага стада с добитък, добре облечени селяни и селянки, чували с пясък, които от горната страна са покрити с жито за доказателство за обилие, та даже и цветя на прозорците-декори, от които надзъртат с привет дами и мъже, които посрещат радостно императрицата. Той подрежда в селата и градовете, където ще стопира императрицата, да бъдат издигнати тези “нови пътни станции, дворци, триумфални арки “, а селяните са задължени да излизат и да посрещат Екатерина II и съпътстващите я придворни и високопоставени чужденци, облечени в празнични облекла. Целта на тази “бутафория “ е била да показва мощта, стабилността и икономическото преуспяване на Руската империя, макар нищетата и бедността в района.
Коментари остават и до през днешния ден за “фалшивите села, торби " пшеница ", цялостни с пясък, големи стада добитък, които в действителност са едно и също стадо, показвано на императрицата неведнъж и така нататък “ Има и участници, които отхвърлят измамата на Потьомкин като принц Шарл-Жозеф дьо Лин (1735-1814), който участва по време на пътешествието на Екатерина и дефинира слуховете за подправените села като неуместни. Граф Луи-Филип дьо Сегюр (1753-1830), който също участва на пътешествието до Крим, написа: " Градове, села, имения, а от време на време и елементарни колиби бяха по този начин украсени с цветя, с боядисани декори и триумфални врати, че изглеждаха като някакви чудотворни градове, крепости, основани с чудо, невероятни градини... "
Това пътешестване на Екатерина повдига аспирациите на Истанбул. Турция поисква Крим да им бъде върнат, а при отхвърли, тя афишира война на Русия. Войната (1787-1791 г.) минава доста неприятно за Османската империя - войските ѝ не се радват на нито една победа над руснаците. През 1791 година Русия и Турция подписват Яшкият кротичък контракт, който удостоверява Крим като част от Руската империя.
Оказва се, че митът или измамата за " Потьомкинските села " в действителност е потребен за главния житейски план на Григорий Потьомкин - анексиране на Крим от Руската империя. Потьомкин умира по време на разискванията по Яшкия кротичък контракт, окончателният документ за формализиране на неговия героизъм.
Княз Потьомкин, прочут като “тайния стопанин на Русия “ съумява да завладее сърцето на най-суровата и властолюбива съветска императрица – Екатерина Велика и остава популярен княз в съграждането на Украйна.
Потьомкин причислява Крим към съветската империя. Като губернатор на Новорусия, той създава проект за преодоляване Крим, който граничи с поверената му губерния. След успеха над Османската империя през 1774г., в която Потьомкин директно взе участие, съгласно мирния контракт Кримското ханство е оповестено за свободно. Турците обаче не бързат да изтеглят войските си от ханството. Под управлението на Потьомкин в продължение на доста години руснаците съумяват без да проливат кръв да се спогодят с турците и с популацията на Крим за присъединението му към Русия. През 1783 година Григорий Потьомкин на плоския връх на планината Ак Кая (Бялата скала) персонално приема от кримските велможи и елементарните хора клетва за честност към съветската корона. За присъединението на Крим Потьомкин е нараснал в сан фелдмаршал.
Потьомкин умира като същински боец – на голото поле
През 1791 година 52-годишният Потьомкин води мирни договаряния с Турция, приключвайки следващата война сред Русия и Османската империя. По пътя от Яса към Николаев на Потьомкин ненадейно му прилошава. Заповядва да го изнесат от каретата и умира на полето. Последните му думи са: “Това бе всичко, аз загивам! Изнесете ме от каляската. Искам да умра на полето! “
Императрицата Екатерина била съкрушена от гибелта на Потьомкин. " Моят възпитаник, моят другар, може да се каже, моят кумир, княз Потьомкин-Таврически умря! ", написа тя.
Прахът на Потьомкин е заровен в Свето-Екатерининския събор в Херсон.
Ще има ли Украйна нов Потьомкин, се запитвам през днешния ден? Нов лидер, който освободен от славолюбие и военни постъпи ще стигне до дипломацията, с цел да гради нови връзки на Украйна с Русия и света с отдаденост, креативност и обич към народите.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ