Дневник: Пиянството на един народ
Автор: Жанина Драгостинова, dnevnik.bg
Отсега нататък разгласявам 18 май за неработен и празничен за чиновниците в нашата компания ", заяви във фейсбук притежателят на австрийска адвокатска адвокатска фирма. " Не е допустимо – написа друга потребителка – пред мен на опашката на касата в супера четирима младежи гледат новините на ОРФ в телефона си. "
Както към този момент се знае, на този 18 май, събота, 26 часа откакто се развихри " Ибисагейт ", австрийският канцлер Себастин Курц разгласи, че скапва обединението с крайнодясната Партия на свободата, с което се провокират нови избори.
До този миг изявилите предпочитание да участват са 2,8 хиляди. Пред канцлерството от 12 часа до късно вечерта се събраха хиляди хора, множеството напълно млади, което отхвърли тезата, че поколението им като цяло е аполитично. Скандираха " Нови избори ", " Не желаеме нацисти в държавното управление. " Ако погледнем обратно, ще забележим, че случилото се на този 18 май е естествено продължение на 17-месечното опълчване на опита за възобновление на неонацистките хрумвания в ръководството, откогато Партията на свободата влезе в австрийското държавно управление.
Извън политическите игри, интриги, спекулации, операции, отвън местата, където се прави действителната политика, а там, където нормално обитава културната общност, Австрия има устойчиво гражданско болшинство, което отхвърля да одобри подмолното налагане на неонацизма и реагира остро против даже минимална демонстрация на шовинизъм, както и при посягане върху свободата на словото. Това са най-вече хора от поколението, родено след 60-те години на предишния век.
Те са израснали и възпитани в изискванията на народна власт и знаят какво биха изгубили, в случай че тя бъде накърнена.
Демонстрации, митинги, изявленията на изявени персони, в които се показваше опасението, че присъединяване на Партията на свободата няма да се окаже по този начин безобидно, както беше представяно – всичко това представляваше част от пейзажа на публичния живот в страната в последните месеци. Пророчески прозвучаха думите на писателя Даниел Келман (р. 1975 година, последният му разказ е " Тил " ), който единствено два дни преди " Ибисагейт " при приемане на премия за литература, връчвана от Съюза на индустриалците, на церемонията във Виена рече следното:
" Досега си споделях, че до момента в който демокрацията не е в заплаха, ще се възпирам от политически изказвания – с цел да запазя тежестта на гласа си за обстановка, когато нещата станат съществени Този миг пристигна, нещата станаха съществени. Демокрацията е в заплаха в западния свят. В Австрия заплахата е изключително огромна Политиците залъгват себе си и другите, че последната инстанция са резултатите от изборите. Това обаче не е по този начин. Резултатите от изборите са предпоследната инстанция.
Последната инстанция е присъдата на тези, които ще дойдат след нас. Ако писането на исторически романи ме е научило на нещо, то е погледът обратно. Много е потребно да виждаш сегашното по този начин, все едно гледаш към него назад, откъм бъдещето. Бих желал да попитам нашия безмълвен канцлер дали е наясно, че бъдещите историци ще го дефинират като индивида, който разреши на една крайнодясна партия да аргументи толкоз доста вреди на имиджа на тази страна. Междувременно в света Австрия бива поставяна до Америка на Тръмп, Унгария на Орбан и Бразилия на Болсонаро.
Затова бих желал да попитам канцлера дали фактически би желал да е политикът, който ще даде материал на историците да го опишат като оня държавен водач, който е разрешил вътрешен министър да стане човек, намерено презиращ парламентарната система, правовата страна и свободата на словото, а дружно с него търпи като вицеканцлер някогашен неонацист? Вие сте задоволително млад и един ден ще можете да прочетете тези исторически съчинения. Не е ли по-добре незабавно да сложите завършек на този фарс?... Тъй като сегашното на политическите сметки е малко, само че бъдещето, което идва след тях, е доста дълго. "
Речта на Даниел Келман пред Съюза на индустриалците изрази все по-набъбващото неодобрение на улицата. А какво имаше поради писателят, говорейки за заплахата пред свободата на словото, може да се илюстрира с н естихващите кавги сред вицеканцлера Щрахе и журналиста от публичната телевизия ОРФ Армин Волф (р.1966 г.).
Вицеканцлерът го трансформира в собствен персонален зложелател, като зад непрекъснатото заяждане с Волф ясно прозираше желанието за политическа чистка.
Армин Волф води новините в 22 ч. в една странна за българските показа форма. Чете новините, като по средата прави към 10-минутно изявление с някой от героите на деня. Точно това малко изявление се трансформира в цел на офанзивите на Партията на свободата, съгласно чиито представителите Волф е целеустремено по-остър към тях. Характерното за Волф е, че не разрешава на събеседника си да каже, каквото си е намислил авансово или да се измъкне от въпроса. Волф прекъсва говорещия, което постоянно наподобява невъзпитано, споделя, че не се интересува от приказки изобщо, а от съответен отговор на съответно заложения въпрос. Случва се да повтаря въпроса си по няколко пъти, до момента в който изнервеният посетител каже " да ", " не " или " нямам отговор ".
Волф става изключително настъпателен, когато страната е разтърсена от следващ скандал с нацистки привкус, а при партия с крайнодесни разбирани това се случваше много постоянно. През февруари 2018 година, към този момент като вицеканцлер, Щрахе написа във профила си във фейсбук: " Има едно място, където фейкнюз се трансформират в вести ", като поства фотографията на Армин Волф в телевизионното студио.
Генералният шеф на малкия екран приема постинга като засегнатост против всичките 800 работещи в медията, ОРФ завежда дело против Щрахе.
Волф завежда настрана дело, само че се стига до извънсъдебно съглашение, съгласно което Щрахе се извинява посредством платено известие в " Кронен цайтунг " и статус във фейсбук, който би трябвало да стои там в продължение на 10 дни. Също по този начин по избор на Волф заплаща 10 000 евро за благотворителни цели на " Каритас ". В статуса Щрахе написа, че за него Волф " постоянно е бил правилен и професионален публицист ". След приключването на периода Щрахе отстранява статуса и споделя, че написаното не е отговаряло на истината.
През лятото на 2018 година Армин Волф прави изявление с Владимир Путин и затвърждава имиджа си на " куче, което като захапе, не пуска ". Волф притиска Путин по същия метод, по който разпитва австрийските политици. Интервюто му носи интернационална популярност.
През април тази година събеседник на Волф е Харалд Вилимски, претендент за европарламента от Партията на свободата. Волф разпитва Вилимски за афиш от акцията му с надпис " Традиция вместо миграция ", на който е изобразена млада бяла двойка, жена и мъж, облечени в носии, заобиколени от грозни същества, които би трябвало да изобразяват мюсюлманската опасност. Волф демонстрира сходен афиш от времето на националсоциализма. В идващите си медийни изяви Вилимски заплашва Волф с уволняване. Върхът е клип, изработен от Партията на свободата в границите на акцията за евроизборите. В него Щрахе споделя, че в случай че гласоподавателите не гласоподават за тях, на 27 май ще се разсънят заобиколени от мюсюлмани и с шеф на ОРФ – Армин Волф.
През април т.г. журналистът получи наградата в категория " Информация " на австрийските телевизионни награди " Роми ". В речта си на церемонията той сподели:
" за този избор бих желал да благодаря на Владимир Путин. Мисля, че той способства значително за премията ми. Тук си представете, че върша бездънен кникс (намек за поклона на външната министърка на Австрия Кнайсъл пред Путин по време на сватбата й – бел.авт.) На второ място благодаря на Хайц-Кристиан Щрахе, който ми направи много добра реклама във фейсбук Благодаря, естествено, и на моите фенове. Не единствено тъй като гледате новините, а тъй като плащате своите такси за ОРФ. (Партията на свободата излезе с популисткото искане да бъдат отстранени таксите и малкия екран и радиото да минат на държавно финансиране – бел.авт.) Моля ви, продължавайте да ги плащате, до момента в който към момента ви разрешават! А когато спрат да ви разрешават, тогава ще имате държавни радио и телевизия. Аз съм надълбоко уверен, че тази страна има потребност от обществено-правна телевизия. И че сигурно няма потребност от държавна. Нито път от обществено-правна, която се държи като държавна.
И тъй като тук е генералният шеф, ще кажа: бих желал ние да продължим да вършим същинска, самоуверена, самостоятелна, сериозна във всички направления публицистика, освен да произвеждаме, само че и да излъчваме сериозни документални филми и остра ирония. И в случай че е допустимо – без корекции извън.
Да се страхуваш до гибел е също гибел. "
Като се знае тази предистория, може елементарно да се разбере за какво австрийците реагираха по този начин яростно на думите на Щрахе от скандалното видео, че щял да даде 50% от " Кронен цайтунг " на мнимия съветски олигарх, в случай че вестникът работи за акцията на Партията за свободата. Също по този начин и предлагането му петима публицисти да бъдат уволнени и сменени с петима " техни ". Това, което Щрахе показва като " пиянска изцепка ", партията му по-късно на процедура се пробва да приложи към ОРФ. Представителите й реагират сопнато и когато публицистите в ОРФ не одобряват изказванията им, съдържащи националсоциалистически подмятания, като плурализъм или наличие на " другото мнение ". Защото националсоциализмът не може да бъде " друго мнение " в страна, която желае да бъде и към момента е демократична.
Партията на свободата стигна до властта не и без помощта на " Кронен цайтунг ", както и на новосъздадена частна телевизия " ÖE24 ". След видеото от Ибиса и двете другарски към Щрахе медии внезапно се обърнаха и се настроиха против него. Предполага се, че това пренасочване на най-големия (по огромен от " Билд ", пресметнато по глава на населението) вестник е дало сигурност на канцлера Курц, че този път те ще играят в неговия тим, по тази причина може да премине към нови избори. Разбира се, това е единствено една от многото аргументи за решението му, само че никога не трябва да се подценява.
Политически борби се печелят със съдействието на булевардни медии, щем, не щем – това е действителността. Но демокрацията се удържа с тези, които оферират публицистика съгласно професионалните стандарти.
И социална непоносимост към всичко, което би я ерозирало. Най-добре още в зародиш.
Събитията след " Ибисагейт " се развиват от бързо по-бързо. Вече няколко дни ОРФ работи при ексклузивен режим, най-вече вести и мнения, с което доста припомня Българска национална телевизия през 90-те години на ХХ век. Австрия се люшка сред вярата за отърсване от национализма и знанието, че Партията на свободата има своите твърди гласоподаватели.
Няма глупави и умни нации, всички са еднообразно глупави и еднообразно умни. Има обаче социална среда, която оказва помощ да се потиска нездравата нелепост, гарнирана с шовинизъм, тъй като в последна сметка тя води до самоизтребление. Засега множеството от австрийците не са не запомнили историческите уроци, само че в случай че инцидентно забравата ги повлече, имат интелигенцията, която да ги освести.
Отсега нататък разгласявам 18 май за неработен и празничен за чиновниците в нашата компания ", заяви във фейсбук притежателят на австрийска адвокатска адвокатска фирма. " Не е допустимо – написа друга потребителка – пред мен на опашката на касата в супера четирима младежи гледат новините на ОРФ в телефона си. "
Както към този момент се знае, на този 18 май, събота, 26 часа откакто се развихри " Ибисагейт ", австрийският канцлер Себастин Курц разгласи, че скапва обединението с крайнодясната Партия на свободата, с което се провокират нови избори.
До този миг изявилите предпочитание да участват са 2,8 хиляди. Пред канцлерството от 12 часа до късно вечерта се събраха хиляди хора, множеството напълно млади, което отхвърли тезата, че поколението им като цяло е аполитично. Скандираха " Нови избори ", " Не желаеме нацисти в държавното управление. " Ако погледнем обратно, ще забележим, че случилото се на този 18 май е естествено продължение на 17-месечното опълчване на опита за възобновление на неонацистките хрумвания в ръководството, откогато Партията на свободата влезе в австрийското държавно управление.
Извън политическите игри, интриги, спекулации, операции, отвън местата, където се прави действителната политика, а там, където нормално обитава културната общност, Австрия има устойчиво гражданско болшинство, което отхвърля да одобри подмолното налагане на неонацизма и реагира остро против даже минимална демонстрация на шовинизъм, както и при посягане върху свободата на словото. Това са най-вече хора от поколението, родено след 60-те години на предишния век.
Те са израснали и възпитани в изискванията на народна власт и знаят какво биха изгубили, в случай че тя бъде накърнена.
Демонстрации, митинги, изявленията на изявени персони, в които се показваше опасението, че присъединяване на Партията на свободата няма да се окаже по този начин безобидно, както беше представяно – всичко това представляваше част от пейзажа на публичния живот в страната в последните месеци. Пророчески прозвучаха думите на писателя Даниел Келман (р. 1975 година, последният му разказ е " Тил " ), който единствено два дни преди " Ибисагейт " при приемане на премия за литература, връчвана от Съюза на индустриалците, на церемонията във Виена рече следното:
" Досега си споделях, че до момента в който демокрацията не е в заплаха, ще се възпирам от политически изказвания – с цел да запазя тежестта на гласа си за обстановка, когато нещата станат съществени Този миг пристигна, нещата станаха съществени. Демокрацията е в заплаха в западния свят. В Австрия заплахата е изключително огромна Политиците залъгват себе си и другите, че последната инстанция са резултатите от изборите. Това обаче не е по този начин. Резултатите от изборите са предпоследната инстанция.
Последната инстанция е присъдата на тези, които ще дойдат след нас. Ако писането на исторически романи ме е научило на нещо, то е погледът обратно. Много е потребно да виждаш сегашното по този начин, все едно гледаш към него назад, откъм бъдещето. Бих желал да попитам нашия безмълвен канцлер дали е наясно, че бъдещите историци ще го дефинират като индивида, който разреши на една крайнодясна партия да аргументи толкоз доста вреди на имиджа на тази страна. Междувременно в света Австрия бива поставяна до Америка на Тръмп, Унгария на Орбан и Бразилия на Болсонаро.
Затова бих желал да попитам канцлера дали фактически би желал да е политикът, който ще даде материал на историците да го опишат като оня държавен водач, който е разрешил вътрешен министър да стане човек, намерено презиращ парламентарната система, правовата страна и свободата на словото, а дружно с него търпи като вицеканцлер някогашен неонацист? Вие сте задоволително млад и един ден ще можете да прочетете тези исторически съчинения. Не е ли по-добре незабавно да сложите завършек на този фарс?... Тъй като сегашното на политическите сметки е малко, само че бъдещето, което идва след тях, е доста дълго. "
Речта на Даниел Келман пред Съюза на индустриалците изрази все по-набъбващото неодобрение на улицата. А какво имаше поради писателят, говорейки за заплахата пред свободата на словото, може да се илюстрира с н естихващите кавги сред вицеканцлера Щрахе и журналиста от публичната телевизия ОРФ Армин Волф (р.1966 г.).
Вицеканцлерът го трансформира в собствен персонален зложелател, като зад непрекъснатото заяждане с Волф ясно прозираше желанието за политическа чистка.
Армин Волф води новините в 22 ч. в една странна за българските показа форма. Чете новините, като по средата прави към 10-минутно изявление с някой от героите на деня. Точно това малко изявление се трансформира в цел на офанзивите на Партията на свободата, съгласно чиито представителите Волф е целеустремено по-остър към тях. Характерното за Волф е, че не разрешава на събеседника си да каже, каквото си е намислил авансово или да се измъкне от въпроса. Волф прекъсва говорещия, което постоянно наподобява невъзпитано, споделя, че не се интересува от приказки изобщо, а от съответен отговор на съответно заложения въпрос. Случва се да повтаря въпроса си по няколко пъти, до момента в който изнервеният посетител каже " да ", " не " или " нямам отговор ".
Волф става изключително настъпателен, когато страната е разтърсена от следващ скандал с нацистки привкус, а при партия с крайнодесни разбирани това се случваше много постоянно. През февруари 2018 година, към този момент като вицеканцлер, Щрахе написа във профила си във фейсбук: " Има едно място, където фейкнюз се трансформират в вести ", като поства фотографията на Армин Волф в телевизионното студио.
Генералният шеф на малкия екран приема постинга като засегнатост против всичките 800 работещи в медията, ОРФ завежда дело против Щрахе.
Волф завежда настрана дело, само че се стига до извънсъдебно съглашение, съгласно което Щрахе се извинява посредством платено известие в " Кронен цайтунг " и статус във фейсбук, който би трябвало да стои там в продължение на 10 дни. Също по този начин по избор на Волф заплаща 10 000 евро за благотворителни цели на " Каритас ". В статуса Щрахе написа, че за него Волф " постоянно е бил правилен и професионален публицист ". След приключването на периода Щрахе отстранява статуса и споделя, че написаното не е отговаряло на истината.
През лятото на 2018 година Армин Волф прави изявление с Владимир Путин и затвърждава имиджа си на " куче, което като захапе, не пуска ". Волф притиска Путин по същия метод, по който разпитва австрийските политици. Интервюто му носи интернационална популярност.
През април тази година събеседник на Волф е Харалд Вилимски, претендент за европарламента от Партията на свободата. Волф разпитва Вилимски за афиш от акцията му с надпис " Традиция вместо миграция ", на който е изобразена млада бяла двойка, жена и мъж, облечени в носии, заобиколени от грозни същества, които би трябвало да изобразяват мюсюлманската опасност. Волф демонстрира сходен афиш от времето на националсоциализма. В идващите си медийни изяви Вилимски заплашва Волф с уволняване. Върхът е клип, изработен от Партията на свободата в границите на акцията за евроизборите. В него Щрахе споделя, че в случай че гласоподавателите не гласоподават за тях, на 27 май ще се разсънят заобиколени от мюсюлмани и с шеф на ОРФ – Армин Волф.
През април т.г. журналистът получи наградата в категория " Информация " на австрийските телевизионни награди " Роми ". В речта си на церемонията той сподели:
" за този избор бих желал да благодаря на Владимир Путин. Мисля, че той способства значително за премията ми. Тук си представете, че върша бездънен кникс (намек за поклона на външната министърка на Австрия Кнайсъл пред Путин по време на сватбата й – бел.авт.) На второ място благодаря на Хайц-Кристиан Щрахе, който ми направи много добра реклама във фейсбук Благодаря, естествено, и на моите фенове. Не единствено тъй като гледате новините, а тъй като плащате своите такси за ОРФ. (Партията на свободата излезе с популисткото искане да бъдат отстранени таксите и малкия екран и радиото да минат на държавно финансиране – бел.авт.) Моля ви, продължавайте да ги плащате, до момента в който към момента ви разрешават! А когато спрат да ви разрешават, тогава ще имате държавни радио и телевизия. Аз съм надълбоко уверен, че тази страна има потребност от обществено-правна телевизия. И че сигурно няма потребност от държавна. Нито път от обществено-правна, която се държи като държавна.
И тъй като тук е генералният шеф, ще кажа: бих желал ние да продължим да вършим същинска, самоуверена, самостоятелна, сериозна във всички направления публицистика, освен да произвеждаме, само че и да излъчваме сериозни документални филми и остра ирония. И в случай че е допустимо – без корекции извън.
Да се страхуваш до гибел е също гибел. "
Като се знае тази предистория, може елементарно да се разбере за какво австрийците реагираха по този начин яростно на думите на Щрахе от скандалното видео, че щял да даде 50% от " Кронен цайтунг " на мнимия съветски олигарх, в случай че вестникът работи за акцията на Партията за свободата. Също по този начин и предлагането му петима публицисти да бъдат уволнени и сменени с петима " техни ". Това, което Щрахе показва като " пиянска изцепка ", партията му по-късно на процедура се пробва да приложи към ОРФ. Представителите й реагират сопнато и когато публицистите в ОРФ не одобряват изказванията им, съдържащи националсоциалистически подмятания, като плурализъм или наличие на " другото мнение ". Защото националсоциализмът не може да бъде " друго мнение " в страна, която желае да бъде и към момента е демократична.
Партията на свободата стигна до властта не и без помощта на " Кронен цайтунг ", както и на новосъздадена частна телевизия " ÖE24 ". След видеото от Ибиса и двете другарски към Щрахе медии внезапно се обърнаха и се настроиха против него. Предполага се, че това пренасочване на най-големия (по огромен от " Билд ", пресметнато по глава на населението) вестник е дало сигурност на канцлера Курц, че този път те ще играят в неговия тим, по тази причина може да премине към нови избори. Разбира се, това е единствено една от многото аргументи за решението му, само че никога не трябва да се подценява.
Политически борби се печелят със съдействието на булевардни медии, щем, не щем – това е действителността. Но демокрацията се удържа с тези, които оферират публицистика съгласно професионалните стандарти.
И социална непоносимост към всичко, което би я ерозирало. Най-добре още в зародиш.
Събитията след " Ибисагейт " се развиват от бързо по-бързо. Вече няколко дни ОРФ работи при ексклузивен режим, най-вече вести и мнения, с което доста припомня Българска национална телевизия през 90-те години на ХХ век. Австрия се люшка сред вярата за отърсване от национализма и знанието, че Партията на свободата има своите твърди гласоподаватели.
Няма глупави и умни нации, всички са еднообразно глупави и еднообразно умни. Има обаче социална среда, която оказва помощ да се потиска нездравата нелепост, гарнирана с шовинизъм, тъй като в последна сметка тя води до самоизтребление. Засега множеството от австрийците не са не запомнили историческите уроци, само че в случай че инцидентно забравата ги повлече, имат интелигенцията, която да ги освести.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ