Автор: Институт за пазарна икономика България отбелязва безпрецедентен ръст в

Автор: Институт за пазарна стопанска система България отбелязва невиждан растеж в световното нареждане по икономическа независимост. Страната се подрежда на 23-то място от 165 страни и територии, включени в проучването “Икономическа независимост по света 2022 ”, оповестено през днешния ден от Института за пазарна стопанска система взаимно с канадския институт „ Фрейзър “. Тазгодишното издание е основано на данни от 2020 година (най-новите интернационално сравними данни за всички страни). За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, Съединени американски щати, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното са Венецуела, Судан и Зимбабве. Къде е България и за какво е толкоз напред Изследването класира България на 23-то място – измежду най-свободните страни, само че оценката за икономическата независимост в страната в действителност понижава. Резултатът на България е 7,69 т. (от оптималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. по отношение на миналогодишното. Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на процедура е влoшаването на свободата в редица страни. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 година е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развиване и повишение на икономическата независимост по света, а спадът е над три пъти по-голям от  отчетения непосреден след финансовата рецесия от 2008-2009 година. Така пандемията Ковид-19 се трансформира в най-голямата злополука за икономическата независимост в международен мащаб. Именно това обаче разрешава на България да изпревари голям брой страни. Докато през 2020 година множеството от останалите страни членки усилват доста прехвърлянията и дотациите, поемат нови задължения и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в относително стеснен мащаб – обезщетенията са относително малко, ограниченията са релативно хлабави. Едно съпоставяне по най-засегнатите от рецесията съставни елементи на показателя демонстрира огромното понижение на резултатите в европейските страни. Австрия губи половин точка поради повишението на преразпределението и дотациите в страната. Испания губи четвърт точка за постоянни пари поради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи съвсем цяла точка поради увеличението на държавния си дълг.    Къде България в действителност се показва добре Извън подобряването на класирането поради утежняването при други страни, България има някои котви, които стабилно обезпечават непоклатимост през годините и действително демонстрират високи оценки и положително място в класацията на показателя. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), постоянните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) – дълготрайни политики за напредък и разцвет, които Институтът за пазарна икономика защитава от самото си основаване. Кои са проблемите В най-слабата за България категория – „ Правна система и право на благосъстоятелност “ – липсва усъвършенстване. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание, макар ниската база. Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност (всички с по под 5 точки). Така, до момента в който в останалите страни членки оценките са към 8 т., резултатът на България е непосредствен до този на страни като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия. Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерители на свободата. Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България в показателя (и освен в този), са формалното осъществяване на законодателство и огромните районни разлики. В редица съставни елементи показателят регистрира наредбите в нормативните актове, а не действително дали и по какъв начин се ползват (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е изключително пагубно когато корупцията е широкоразпространена, ползват се противозаконни режими, има доминация на един шеф, институциите не работят, а съдилищата не работят като коректив на другите управляващи, с цел да подсигуряват правдивост. Защо свободата е значима И тази година показателят изследва връзката сред свободата и разнообразни аспекти на икономическия и обществен живот и илюстрира разликите в развиването сред най-свободните ¼  от страните (42 страни) и най-несвободните ¼ (40 страни): Брутният вътрешен артикул на човек от популацията е 7 пъти по-висок;
Доходът на най-бедните 10% от популацията е над 8 пъти по-висок;
Продължителността на живота е с 15 години по-висока;
Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;
Нивото на беднотия от доста по-ниско;
Делът на записаните в учебно заведение деца е доста по-висок;
Хората в свободните страни смятат себе си за по-щастливи.