Автор: Институт за енергиен мениджмънт Ниските температури от последната седмица

...
Автор: Институт за енергиен мениджмънт Ниските температури от последната седмица
Коментари Харесай

EMI: Колко струва топлината през есенно зимния сезон?


Автор: Институт за енергиен мениджмънт

Ниските температури от последната седмица още веднъж слагат пред семействата въпроса за метода и разноските им за отопление през есенно-зимния сезон. Представяме резултатите от изследване на Института за енергиен мениджмънт , което анализаторите на EMI разгласиха напълно преди дни.

Изследването прави съпоставяне на най-често употребяваните системи за отопление в бранша на жилищните здания в България при отчитане на успеваемостта на другите топлинни системи и разноските за гориво. Публикуваме цялостния разбор на EMI без редакция и съкращения.

Цените на природния газ, топлинната и електрическата сила са на база на настоящите решения на Комисията за енергийно и водно контролиране, отнасящи се за София. Среднопретеглената цена на електрическата сила е пресметната въз основа на 67% на ден ползване и 33% нощно ползване. Останалите цени на енергоносители, включени в проучването, са образувани въз основата на направено пазарно изследване на настоящи обществени ценови предложения на снабдители.

В изследването не е включена информация за разноските за превоз и доставка на съответния енергоносител, настоящите разноски за поддръжка и разноските за закупуване на дадена система за отопление и финансовите разноски за погашение на тази инвестиция във времето. Екологичните аспекти от потреблението на горивата също не са обект на актуалното проучване.

Изчисленията са направени при входните данни за цени и успеваемост на отоплителните системи от Таблица 1. /виж снимките/

Цените за отопление през настъпващия отоплителен сезон, изчислени при посочените допускания и ограничавания, са показани на Графика 2.

Изчисляване на периода на откупуване на енергийноефективни системи за отопление

Решението за промяна на системата за битово отопление e комплициран развой и изисква отчитане и уточняване на редица специфики, ограничавания, механически и финансови параметри. По-високата енергийна успеваемост, водеща до по-ниски енергийни разноски за отопление, надлежно до по-ниски сметки, е главният аршин за интерес към нова, по-модерна система. Така се стига и до въпроса за цената за закупуване и разноските за нейното инсталиране. Окончателното решение зависи от сравняването на тези първични разноски с предстоящите спестявания.

За задачите на това съпоставяне нормално се пресмята период за откупуване, даващ отговор на въпроса какъв брой е нужното време за погашение на инвестицията посредством спестяванията от по-ниски сметки, осъществени при неговото потребление, с помощта на по-високата успеваемост на отоплението.

Предлагаме следния банален метод за пресмятане на периода на откупуване на инвестицията за нова система за отопление:

- Първо, дефинира се годишното икономисване от по-ниски сметки за отопление: Годишно икономисване = Годишни разноски при съществуващата система – Годишни разноски при новата система в лева

- Второ, дефинират се първичните разноски (инвестицията) за покупка и за инсталиране на новата по-ефективна отоплителна система

- Трето, пресмята се срокът на откупуване: Срок на откупуване = Първоначални разноски / годишно икономисване, години

В образците по-долу капиталовите и енергийни разноски са изчислени при константни цени на силата и без дисконтиране. Прието е, че съществуващите отоплителни системи са надеждни и не се нуждаят от модернизиране за следения интервал. Не се регистрират настоящите разноски за поддържане – приема се, че те са едни и същи за двете отоплителни системи.

Потенциалните бъдещи спестявания и срокът на откупуване за три типа високоефективни системи за отопление, а точно термопомпи с въздушен, воден или земен източник са съпоставени с всеобщо употребяваните съществуващи системи за отопление.

Термопомпите са тип технология, която извлича топлината от външния въздух, от водата или от земята като я употребява за отопление на дома. И защото въздухът, земята и водата се загряват от слънцето, тази сила, създавана от топлинните помпи, се класифицира като " възобновима ", макар че самата помпа се зарежда с електричество.

Потенциални бъдещи спестявания при отопление с термопомпа „ въздух-въздух “ (климатик за отопление)

Характеристики: Първоначални разноски (размер на инвестицията) = 8000 лева.; Годишен разход на сила за отопление (8000 кВтч за отоплителен сезон) = 497 лева.; Сезонен коефициент на превръщане (ефективност) = 3 (Вж. повече в предходната публикация на EMI по темата). /Виж Таблица 3/

Както се вижда от таблицата, при всички съществуващи системи годишните разноски за сила са по-високи от разноските за сила с термопомпа „ въздух-въздух “ (климатик за отопление), т.е. във всеки един от случаите се осъществят спестявания. Това се реализира с помощта на високия сезонен коефициент на превръщане при тази технология, признат за еднакъв на 3 в съответния случай. Това значи, че за получени 3 кВтч топлинна сила, обезпечавана от термопомпата, семейството ще заплаща единствено 1 кВтч., а останалите 2 кВтч. са безвъзмездни - извличат се в тази ситуация от въздуха.

Спестяванията са най-значими, в случай че с термопомпата въздух-въздух се размени отопление с котли на газьол, следвани от отопление с електрически радиатори и с котли с котелно гориво. Почти нулеви са спестяванията при най-замърсяващия отоплителен запас, а точно - въглищата.

На процедура, обаче, инвестицията си заслужава само за семейства, отопляващи се с котли на газьол, при които годишните спестявания от 1 480 лева водят до най-краткия период на откупуване от 5,4 година При другите две системи – електрически радиатори и котли с котелно гориво - инвестицията се изплаща в границите на 15-годишния интервал на употреба, само че по- постепенно, надлежно за 8 и за 9 години. По принцип, привлекателни наподобяват периодите за погашение не по-дълги от 5-7 години.

Потенциални бъдещи спестявания при отопление с термопомпа " въздух - вода "

При избора на термопомпа „ въздух-вода “ семейството ще би трябвало да направи по-големи разноски, спрямо предходните – към покупката на оборудването се прибавят и разноските за създаване на нова апаратура в дома или пригаждане на съществуващата към променените условия.

Характеристики: Първоначални разноски (размер на инвестицията) = 15 000 лева.; Годишен разход на сила за отопление (8000 кВтч за отоплителен сезон) = 497 лева.; Сезонен коефициент на превръщане (ефективност) = 3 (Вж. повече в предходната публикация на EMI по темата)/ Виж Таблица 4 /

Потенциалните спестявания при този тип термопомпа са идентични с тези при термопомпата " въздух-въздух ", защото коефициентът за сезонна успеваемост е идентичен - еднакъв на 3. Затова резултатите за годишните и общи разноски на сила на другите системи за отопление, респективно резултатите за бъдещите спестявания на сила при заместването им с термопомпа „ въздух-вода “ са идентични.

Поради по-високия размер на първичните разноски при тази алтернатива периодите на откупуване са по-дълги. Само при отопление с газьол, където спестяванията са най-големи, инвестицията за прекосяване към отопление с термопомпа въздух вода се изплаща в границите на експлоатационния период на новото съоръжение – за 10 години.

Потенциални бъдещи спестявания при отопление с геотермална термопомпа

Третата прегледана алтернатива за отопление е с геотермална термопомпа - технология, която всекидневно е по-скъпо струваща по отношение на останалите типове термопомпи, само че е и с по-висок сезонен коефициент на успеваемост – признат за еднакъв на 3,7 за задачите на изследването. Приложимо е за къщи с жилищна повърхност над 100 кв. метра.

Характеристики: Първоначални разноски (размер на инвестицията) = 20 000 лева.; Годишен разход за сила за отопление (8000 кВтч за отоплителен сезон) = 403 лева.; Сезонен коефициент на превръщане (ефективност) = 3,7 (Вж. повече в предходната публикация на EMI по темата) / Виж Таблица 5 /

Годишният разход за отопление при потребление на геотермална термопомпа е 403 лева, който е по-нисък, спрямо горепосочените два типа термопомпи. Затова и годишните спестявания по отношение на съществуващите системи за отопление също са по-големи. Но тези по-големи спестявания се оказват незадоволителни за компенсирането на по-високата стойност на инвестицията. Дори най-краткият период за откупуване - 12,7 години при замяна на отопление с газьол - не е изключително прелъстителен за семействата.

Заключения

Сроковете за откупуване на вложенията за покупка и инсталиране на високоефективни системи за отопление – термопомпи - водят до извода, че към сегашния миг не са налице стопански условия за всеобщото им нахлуване за битово отопление. / Виж Графика 6/

Съществуващите централизирани системи за отопление (топло- и газоснабдяване) се оказват в мощни конкурентни позиции по отношение на термопомпите. Инвестицията за сходна замяна не се изплаща в границите на възприетия 15-годишен интервал на употреба на новата система. Този извод е годен при предпоставката за оптимално потребление на централизираното топлоснабдяване.

Още по-ниски са спестяванията, надлежно по-дълги са периодите за откупуване, при заменяне на отоплението с въглища и дърва с термопомпи. Следователно, не може да се чака, че дървата и изключително въглищата като средство за отопление ще бъдат заместени с друга по-екологична и по-енергоефективна опция, без добре премислена цялост от административни и финансови ограничения, които да насърчат семействата към сходно решение.

Трябва да се отчетат и някои специфики при потреблението на термопомпите за отопление. При внезапно рухване на температурата се основават опасности от обледяване на външните тела, надлежно - спад на успеваемостта и потенциала. По тази причина, фактическата успеваемост, респективно спестяванията, могат да се окажат доста по-ниски от плановите. Заради това постоянно се насочат рекомендации за съществуване и на авариен източник за отопление за такива сериозни моменти.

На второ място, с цел да се реализиран плановите индикатори за успеваемост на термопомпените системи за отопление, наложителна причина е домовете да са авансово уместно изолирани.

Също по този начин, не би трябвало да се не помни, че по-популярните модели на термопомпи " въздух–въздух ", а точно климатиците, не обезпечават сложна услуга – отопление и топла вода, което усложнява енергийното решение на семейството. Нивото на комфорт също е несравнимо по-ниско поради звук и придвижване на въздуха. По тази причина, те постоянно не се включват в схемите за стимулиране на енергийноефективните системи за отопление, каквито се ползват в редица европейски страни.

Перспективи

Изрично би трябвало да се подчертае, че актуалното изследване се отнася единствено за сравняване на съществуващи и нови системи за отопление. В случаите, когато става дума за ново строителство или належаща рехабилитация на старите отоплителни системи, резултатите ще са разнообразни. Сроковете за откупуване на инвестиция в термопомпи ще са по-къси, а инвестицията – по-изгодна.

Според проучване на IRENA, софтуерните разноски на термопомпите се чака непрекъснато да се намаляват и да стават все по-достъпни като в същото време ще се усъвършенства успеваемостта, както за отопление, по този начин и за изстудяване. Към момента на пазара могат да се видят термопомпи с коефициенти на превръщане над 6. При предстоящ растеж на цените на електрическата енергия през идващите години, енергийноефективните решения като термопомпите ще влизат по-често в домовете на потребителите.

Още публикации от анализаторите на EMI можете да намерите на: https://www.emi-bg.com/bg/home

Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР