Вот на недоверие към служебен кабинет е напълно противоконституционен и нищожен от правна гледна точка
Автор: Димитър Стоянов, експерт по конституционно и административно право. Съветник в политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна (2017-2021),
„ Вот на съмнение към длъжностен кабинет “, както оферират Нинова, Костадинов и Има Такъв Народ, звучи неуместно от конституционноправна позиция. Независимо от непрекъсваемостта в мандата на Народното събрание и измененията в процедурата по назначение на служебно държавно управление (което отново се назначава с декрет на президента), по никакъв не е анулирано Решение № 20 на Конституционния съд от 1992 година
В РКС № 20 се споделя, че „ служебното държавно управление не е обект на парламентарен надзор, който цели реализирането на политическа отговорност “. Форма на подобен надзор е вотът на съмнение. Казано по най-лесен метод, няма по какъв начин да свалиш доверието си от нещо, което не си избирал.
Служебното държавно управление се назначава с декрет на президента, а не се избира с решение на Народното събрание. Когато служебно държавно управление се е застъпвало с настоящ парламент в предишното, то е било обект на стеснен парламентарен надзор, който е изключвал политическата отговорност. Сега, когато сме в хипотезата на служебно държавно управление и настоящ парламент, няма смяна в тази рамка.
Така че „ избор на съмнение към длъжностен кабинет “ е нещо изцяло противоконституционно и незначително от позиция на правото.
