Автор: Бранислава Бобанац, от Кипър специално за 3e-NewsСветът се надбягва

Автор: Бранислава Бобанац, от Кипър особено за 3e-News

Светът се надбягва с времето, с цел да противодейства на климатичните промени, които настъпват по-драматично, в сравнение с бяха прогнозите. Още 2 градуса се чака да се прибавят в световното стопляне до 2050 година - половин век по-рано от предвижданията на специалистите. Екстремните климатични феномени – рекордни горещини и суши, както и рекордни превалявания и наводнения, ще са все по-чести в Европа и света. Всичко това се отразява съществено върху бизнеса, туризма, енергетиката, селското стопанство, опазването на здравето, миграционните процеси. Отказ от потреблението на изкопаеми горива до 2050 година е един от методите да се избави природата.

За тези възходящи закани от климатичните промени предизвестиха над 100 водещи международни учени, откриватели, политици, известни персони и водачи на публичното мнение от 35 страни. Те

натиснаха „ аления бутон”

и настояха за незабавен световен отговор по време на Международната научна конференция „ Климатичните промени в Средиземноморието и Близкия изток: провокации и решения”. Организирана от Кипърския институт /The Cyprus Institute/ с поддръжката на Европейската комисия, тя се организира в кипърската столица Никозия през миналата седмица /18 и 19 май/.

В десетки презентации, научни известия, дискусионни панели и работни семинари бяха обсъждани промените на климата в района и негативното им влияние, както и какви тактики за неговото понижаване и противопоставяне на рецесиите би трябвало да бъдат създадени и приложени.

Значението на тези процеси бе доста ясно очебийно даже единствено от впечатляващия лист на участниците в конференцията. Сред тях бе „ архитектът” на Парижкото съглашение за климата Лоран Фабюс - някогашен министър председател на Франция, който ръководи Конференцията за климата на Организация на обединените нации през 2015 година, приключила сполучливо с приемането на това съглашение. С голям интерес бе посрещнато изявлението в заключителната сесия на проф. Джефри Сакс - шеф на Мрежата на Организация на обединените нации за решения за стабилно развиване /UN Sustainable Development Solutions Network/, специфичен консултант на генералния секретар на Организация на обединените нации по постигане на Целите за развиване на хилядолетието и който съгласно списанието „ The Economist” влиза в тройката на най-влиятелните икономисти на последното десетилетие. Еврокомисарят по въпросите на филантропичната помощ и ръководството при рецесии Христос Стилианидис, някогашни еврокомисари, някогашни и сегашни министри на страни от района бяха част от политическите провокации и решения. В мощната научна група бяха проф. Петери Таалас, общоприет секретар на Световната метеорологична организация, професори от университети в Европа, Съединени американски щати и страните от района, водещи специалисти в интернационалните организации.

2017 година е най-горещата година

до момента и една от трите най-топли години. В международен мащаб деветте години с най-високи температури в историята са регистрирани след 2005 година, а всяко десетилетие през последните 40 години е по-горещо от предходното, сочат цитираните на конференцията данни на Световната метеорологична организация. Средната световна температура към този момент се е нараснала с 1 градус през 2015 година спрямо равнището от преди индустриализацията, повишаване от 1.5 градуса може да се реализира през 2030 година или даже по-рано, а покачване с 2 градуса към този момент е допустимо до 2050 година, което е половин век по-рано от задачите, сложени от интернационалната общественост с Парижкото съглашение.

Климатът се утежнява по-бързо от това, което можем да си представим, съобщи още при откриването на интернационалната конференция някогашният министър-председател на Франция и един от създателите на триумфа на Парижкото съглашение Лоран Фабюс. Данните са тревожни, рисковите метеорологични условия стават все по-интензивни, което води до повече разноски, вреди и загуби на човешки живот, уточни той. Затова съгласно него „ идващият интервал 2018 - 2020 година безспорно е решителен. В тези три години околната среда като цяло и климатът по-специално ще се сблъскат с момента на истината”.

„ Ефектите от изменението на климата са забележими – към този момент сме очевидци на по-високи температури, по-чести и по-интензивни топлинни талази, суши и горски пожари и тази наклонност ще продължи”, разяснява и проф. Петери Таалас, общоприет секретар на Световната метеорологична организация.

Източното Средиземноморие и Близкият изток е един от най-застрашените региони

от световното стопляне, изправен е пред тревожни последствия от климатичните промени, подчертаха учените. Районът, където живеят близо 500 млн. души, е разпознат като „ гореща точка”, където неподходящото влияние е в „ комплект” от топлинни върхове, суша, несравнимо замърсяване на въздуха поради високите равнища на прахуляк. Тази обстановка се чака да се задълбочи още повече през идващите десетилетия. Според създадените от откривателите прогнози модели температурата в Средиземноморието може да се увеличи с до 6 градуса вследствие на световното стопляне, като в бъдеще лятото в района ще бъде още по-сухо и по-горещо.

Средиземноморският резултат от изменението на климата буди паника, не скри проф. Йос Леливелд, шеф на Института по математика „ Макс Планк” в Германия и професор по атмосферна химия в Кипърския институт. Горещината и сушата дружно с дефицита на вода изправят региона пред характерни усложнения и провокации.

Тези аспекти слагат „ в опасност” продоволствената сигурност, развиването на селското стопанство и туризма в района, като доведат до намалено произвеждане на храни, понижаване на естествената резистентност на земята и способността й да съхранява въглерод. Промените могат да провокират освен усложнени здравословни проблеми за хората в района, само че и да разширят резултата си, като доведат и до „ износа” на север на заболявания, присъщи и лимитирани в този момент в топлия регион.

Домакинът на конференцията Кипър към този момент изпитва „ на гърба” си тези неподходящи процеси. Дори самият конгрес бе извършен като „ по поръчка” в изискванията на блестящо доказателство за климатичните промени. В дните на конференцията живакът в Никозия стигна рекордните 42 градуса - извънредно горещо за месец май, като температурите през последните му седмици са с 6-8 градуса над естественото за сезона. А прашният капак, който посрещна откривателите, към този момент е съвсем всекидневие на острова – дните с нараснала централизация на рискови частици във въздуха, дохвърчали с пясъчните ветрове от Африка и Сирия, са доста по-често в сравнение с в предходните години.

Кипър се намира и в третата си поредна година на засушаване, разгласи публично земеделският министър Костас Кадис. Освен рекордните горещини, страната страда и от безводие. В момента са запълнени единствено 22.7% от потенциала на язовирите - при 29% по същото време през предходната година. Тези ресурси са най-ниското равнище от 2008 година насам – най-кризисната година, когато държавното управление бе насила да докарва вода с танкери от Гърция. Заради сериозната обстановка Консултативният съвет по водните запаси даде единодушието си държавното управление да понижи количествата вода, подавани за напояване за фермерите, с 30% спрямо предходната година, когато водата също не бе задоволителна за потребностите им.

57% от територията на Кипър е под засилен риск да се трансформира в пустиня, сигнализират и оповестените данни от проучване на Европейската счете палата, цялостният отчет от което ще бъде оповестен до края на тази година. Изследването е обхванало 12 страни от Европейски Съюз, с цел да се откри до каква степен дейно управляващите се опълчват на климатичните закани. „ Ситуацията е най-сериозна в огромна част от Испания, южна Португалия, южна Италия, югоизточна Гърция, Кипър и региони на България и Румъния, граничещи с Черно море”, уголемява средиземноморския район и с българска територия европейското изследване.

Бързата енергийна промяна

е един от методите за реакция против отрицателните последствия от климатичните промени, бе коментирано в редица изявления на интернационалната конференция.

Настоящото положение на световните енергийни потребности е доста неприятно, защото, макар че възобновимата сила се разраства бързо, към 80% от енергийните потребности в света към момента се основават на потреблението на изкопаеми горива, уточни Лоран Фабюс. Той отбрани енергийния преход, като посочи, че във връзка с технологиите и финансирането възобновимите енергийни източници са доста по-лесни за достъп и стават все по-евтини.

„ Световните способи за произвеждане и потребление на сила би трябвало да се трансформират доста по-бързо, доста по-драматично, в сравнение с политическите водачи желаят да схванат. Ако желаеме да преминем към нулеви излъчвания, по-добре да се опитаме да се отдръпнем от изкопаемите горива по-бързо, в сравнение с петролната компания на Shell счита, че това е възможно”, съобщи проф. Джефри Сакс в изявлението си на конференцията в кипърската столица. Според него отводът от изкопаемите горива би трябвало да стане доникъде на века. Това, дружно с прекосяването към огромни възобновими енергийни източници и нуклеарна сила, предлага най-хубавия късмет за реализиране на задачите за изменение на климата, избрани от Парижкото съглашение, счита американският икономист.

Най-добрият метод съгласно проф. Сакс е да се основат взаимосвързани електропреносни мрежи, посредством които електричество от възобновими енергийни източници в един район да се предава другаде. Една взаимосвързана мрежа би разрешила на страните от Северна Африка и Близкия изток да се възползват от техния огромен капацитет за слънчева сила, с цел да предават генерирана електрическа сила на по-студената и по-малко слънчева северна Европа, уточни като образец той. Американският професор приветства Китай като сегашен международен водач в плана за енергийна взаимосвързаност и прикани Европа да изготви сходни проекти.

Технически изцяло допустимо е включването на „ чиста” сила, създадена от слънчевите и вятърни паркове в Кипър, в бъдещата междусистемна електрическа връзка „ EuroAsia Interconnector”, която ще свърже двата континента през Израел, Кипър и Гърция, и тази концепция се разисква в сектора в страната, разяснява ръководителят на Кипърската газова и нефтена асоциация /COGA/ Анди Варошиотис.

Технологиите за възобновима сила прокарват пътя към систематичен, постоянен и наличен енергиен преход, който е нужен, само че все пак промишлеността на изкопаемите горива става все по-конкурентна, акцентира в своята презентация на форума доктор Чарлз Елинас, един от водещите интернационалните енергийни консултанти, старши теоретичен помощник в Световния енергиен център на Атлантическия съвет. Изкопаемите горива обезпечават 85% от главната сила в света при единствено 3% от възобновими източници. Според доктор Елинас светът е належащо да се движи даже към още по-бърз енергиен преход, добавяйки, че до 2040 година възобновимите енергийни източници ще съставляват една трета от силата в света, само че при дял от 50% от изкопаемите горива. Решенията, които ще се търсят в тази тенденция, би трябвало да са прагматични и постижими, конкурентоспособни от комерсиална позиция, да спомогнат за понижаване на разноските за сила и да допринесат за повишение качеството на живот, означи специалистът.

За проф. Йос Леливелд, шеф на Института по математика „ Макс Планк” в Германия, адаптирането към климатичните промени може да се реализира посредством потреблението на слънчева сила, съчетано с обезсоляване на морска вода и развиването на усъвършенствани селскостопански практики.

Глобален отговор, европейски и национални политики

са незабавно нужни за противопоставяне на климатичните промени и решение на зародилите проблеми в Средиземноморието, се сплотиха участниците в интернационалната конференция в Никозия. Борбата против негативните последствия от тях, за устойчивото развиване на района и отвън него, изисква невиждано съдействие сред всички страни и на всички равнища - държавни управления, локални управляващи, частен бранш, научна общественост, гражданско общество, приканиха учените. При това време за губене няма - светът сега е в конкуренция с времето, с цел да противодейства на климатичните промени, съобщи Лоран Фабюс.

Международната конференция в Никозия бе първият огромен теоретичен конгрес по проблемите на климатичните проблеми след решението на Съединени американски щати да се отдръпна от влязлото в действие през 2016 година Парижко съглашение. В изявлението си на нея Лоран Фабюс, един от създателите на този международен контракт, назова решението на американския президент Доналд Тръмп да излезе от него „ рискова глупост”, което е доста сериозен удар върху международното придвижване в региона на климата.

Затова едно от главните провокации, дискутирани в Никозия, бе незабавната нужда от дейни дейности за осъществяване на Парижкото съглашение. В момента се работи по „ пътна карта” за използването му, която се чака да бъде публично призната през декември на фона на сложни договаряния. Досега полемиките по тази работа стратегия са доста сложни, защото би трябвало да се вземат значими решения по основни въпроси, като да вземем за пример бистрота, наблюдаване на осъществяването на съглашението, финансиране. Предвижда се по-богатите страни да подкрепят най-уязвимите страни, като до 2020 година влагат минимум 100 млн. $ в обществения и частния бранш в тях за изпъленние на задачите на Парижкото съглашение.

Франция към този момент инициира и идната стъпка като изчерпателен международен отговор на климатичените закани. До 2-3 години се чака да бъде приключен препоръчаният от президента Еманюел Макрон „ Световен пакт за околната среда”. Той ще е първият интернационален юридически обвързващ документ за дейности в тази област. Идеята е той да консолидира и хармонизира посредством контракт с правна мощ главните правила за околната среда – като „ замърсяваш – плащаш”, достъпа до правораздаване, компенсациите и предохранителните ограничения, които ще са наложителни за страните. Тези правила в този момент са разпокъсани допълнително от 500 интернационалните заявления, конвенции, многостранни съглашения и не са правно обвързващи.

Ситуацията е доста сериозна и има незабавна нужда от подобен интернационален документ, сподели Лоран Фабюс и прикани страните да поддържат новата интернационална самодейност.

Европейският съюз също върви към нов отговор на климатичните провокации - с

новата европейска система „ RescEU”

за ръководство на бедствия, която ще надгради съществуващия механизъм на Европейски Съюз за гражданска отбрана. „ RescEU” бе показана на конференцията в Никозия от нейния основател - еврокомисаря за филантропична помощ и ръководство на рецесии Христос Стилианидис, кипърския представител в Еврокомисията.
Изменението на климата е най-голямото предизвикателство за човечеството и предлаганият упорит проект ще способства за подсилване на способността на Европа да се оправя с естествени бедствия, посочи Стилианидис в изявлението си по време на интернационалния конгрес.

Европейски Съюз е определил доста ясна цел за понижаване на излъчванията на въглероден двуокис с 40% във всички браншове на стопанската система до 2030 година, като в това време е приела новаторска законодателна рамка за постигането на тази цел, акцентира еврокомисарят. Екстремните събития, свързани с климата, костват съвсем 400 милиарда евро стопански загуби на страните от Европейското икономическо пространство /ЕИП/ за интервала 1980-2013 година, което е 82% от всички загуби, дължащи се на рискови събития, заяви Стилианидис. Позовавайки са на експертни оценки той предизвести, че годишните стопански загуби биха могли да се утроят до 2020 година напълно заради климатичните промени.

Затова „ RescEU” е „ незабавната реакция на Европейския съюз във връзка с последствията от климатичните промени”. Програмата бе призната от Европейската комисия и в този момент минава стадиите на законодателния развой. С влизането си в действие тя ще усъвършенства съществуващата европейска система за гражданска отбрана, с цел да се оправи по-ефективно с повишените естествени бедствия. „ RescEU” ще работи като запас на европейско ниво, допълвайки националните активи, и ще бъде ръководена от Европейската комисия в поддръжка на страните, наранени от бедствия като наводнения, горски пожари, трусове и епидемии. За нейното осъществяване в границите на Европейския механизъм за гражданска отбрана се планува нарастване от 146%, което значи, че в продължение на 7-те години в идващия програмен интервал новата избавителна стратегия ще бъде финансирана с към 1.5 - 2 милиарда евро, разгласи еврокомисар Христос Стилианидис.

Регионалните и национални проекти са друга нужна стъпка за противопоставяне, бе коментирано на срещата в Никозия. Средиземноморските страни да вземем за пример могат да работят дружно, с цел да изготвят оферти за намаляване на климатичните провокации, пред които са изправени, и да ги показват на срещата на високо ниво на Организация на обединените нации по въпросите на климата, планувана за септември 2019 година, ги посъветва проф. Джефри Сакс.

Кипър одобри своя Национална тактика за акомодация още през май 2017 година, насочвайки дейностите си към попречване и премахване на негативните последствия от изменението на климата. За реализиране на заложената национална цел - понижаване на излъчванията на парникови газове с 24% по отношение на равнищата от 2005 година, тактиката слага фокус върху създаването на по-чисти горива, като природен газ, както и използването на политики и ограничения за спомагателна спестовност на сила посредством потребление на възобновими енергийни източници. Важно предизвикателство за Кипър е и спадът на нездравословните излъчвания в транспортния бранш, което съставлява към 25% от всички излъчвания в страната. Специално внимание е ориентирано и към енергийни разработки в селското и горското стопанство, ръководството на отпадъците. Новите политики по едно и също време ще понижат зависимостта на страната от импорт на изкопаеми горива, ще покачат конкурентоспособността й и ще основат нови работни места при преход към нисковъглеродна стопанска система, акцентира президентът на Кипър Никос Анастасиадис.

Кипър се готви да поеме и по-мащабна роля в Средиземноморския басейн и битката му с естествените ексцесии. На острова ще бъде ситуирана станция за мониторинг на последствията от климатичните промени, проектите за чието създаване към този момент са в ход, бе оповестено на извършената интернационална конференция. Заедно с това в страната ще бъде основан и център за върхови достижения и нововъведения в региона на околната среда. Проектът за „ Център за проучване на климата и атмосферата в Източното Средиземноморие и Близкия изток (EMME - CARE)” /Eastern Mediterranean and Middle East – Climate and Atmosphere Research Centre (EMME – CARE)/ започва през септември предходната година в Кипърския институт, който бе хазаин на интернационалната конференция. Той се реализира със средства от европейски фондове, главно европейската стратегия „ Хоризонт 2020”, с национално финансиране и лични запаси на института. Предвижда се „ EMME-CARE” да комбинира проучвателен, просветителни и иновационни действия, измежду които лабораторни проучвания, непрекъснати всеобхватни наблюдения на атмосферата, теренни опити и компютърно моделиране на районния климат. По този метод той ще дава научни, софтуерни и политически решения за екологичните провокации в региона на Източното Средиземноморие и Близкия изток.