Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News Нова спирала в

Автор: Бранислава Бобанац , Кипър, особено за 3e-News

Нова серпантина в ескалацията на газовия спор сред Кипър и Турция стартира през втората половина на август. В идващите сериозни седмици ще се види накъде ще се развива по-нататъшната агресия на Анкара в Източното Средиземноморие.

До края на август четвърти турски транспортен съд - изследователският „ Оруч Рейс”, ще стартира изследвания в Източното Средиземноморие, разгласи Анкара през предходната седмица.

В края на месеца се чака да приключи проучвателният сондаж за газ на първия турския транспортен съд, който наруши изключителната икономическа зона на Кипър „ Фатих”. Издаденото от Турция навигационно предизвестие за региона му на работа е до 3 септември.

Продължаващата й противозаконна агресия в района е съпроводена и с

всекидневна газова канонада

от ултиматуми и закани, възходяща от ден дневно все по-яростно. Последните предизвестия, в това число за потребление на военна мощ край Кипър, насочиха турските министри на енергетиката и защитата непосредствено от окупираните северни територии на острова от борда на сондажния транспортен съд „ Явуз” и съпътстваща го военна фрегата, където двамата бяха на посещаване през предходната седмица.

В поддръжка на засиленото военно наличие на Турция към трите й кораба край Кипър непрестанно се афишират военни учения, последното от които към този момент е до 19 август в обширна област наоколо до „ Фатих”.

Сериозни провокации от Турция се чакат и поради утвърденото от държавното управление на Кипър в края на юли разширение на енергийната му стратегия с 9 нови газови сондажи, които ще се извършат в офшорната му зона в идващите 2 години.

„ Антагонизмът сред Турция и Кипър към момента се развива. Анкара усилва натиска с втория сондажен транспортен съд „ Явуз”, провеждането на изследвания с два други кораба и засилен екскорт от турския флот. Турция желае да се наложи върху енергийните и геополитическите салда на Източното Средиземноморие, защото до момента е изключена от районни енергийни проекти. Освен това тя се стреми да принуди Република Кипър да реализира съглашение с кипърските турци за ръководство на природния газ със или без изцяло решение на Кипърския въпрос. От друга страна, Кипър се пробва да събере по-голяма поддръжка от Европейски Съюз и интернационалната общност”, разяснява за 3e-news развиването на геополитическите процеси, произлизащи от газовия спор , доктор Зенонас Дзиарас, откривател в кипърския център на Peace Research Institute Osloи съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.

Три и половина месеци след експлоадирането на рецесията

и макар наложените в средата на юли наказания от Европейски Съюз на Турция, тя все по-войнствено заявява, че ще продължи сондажните си действия в Източното Средиземноморие, аргументирайки се със отбрана на своите и на кипърските турци законни права и ползи.

Задушаващата острова „ газова прегръдка” на Турция стартира с противозаконното нахлуване на 4 май на турската сондажна платформа „ Фатих” в изключителната икономическа зона на Кипър. Тя пробива за газ на към на към 36 морски благи /малко над 60 километра/ от западния му бряг и на 83 морски благи от турското крайбрежие. Въпреки забележителното отклоняване от интернационално признаваната като морска граница „ междинна линия”, Турция твърди, че този регион попада в нейния континентален шелф.

В края на август или началото на септември, когато „ Фатих” приключи работата си, се чакат две значими известия със забележителен резултат за нареждането на газовия пъзел в района. Досега няма публична информация дали при сондажа е намерено находище на въглеводороди. Няма информация и къде ще се реалокира платформата по-късно – доста съществени са опасенията, че идната й точка може да бъде в лицензиран от Кипър блок на юг от острова, защото Турция претендира и за елементи от тях.

Едва по време на визитата си в Северен Кипър на 7 август турският енергиен министър Фатих Дьонмез публично удостовери, че вторият турски сондажен транспортен съд „ Явуз” е почнал същинското продупчване. „ Явуз” е край полуостров Карпас, в североизточната част на острова, от 8 юли. Той е в териториални води на Република Кипър, само че самообявилата се Севернокипърска турска република, подкрепяна от Анкара, твърди, че това е нейна зона, за която тя е издала лицензи за сондажи на турската държавна петролна компания. Корабът ще приключи програмата си за към 2.5 месеца, разгласи Дьонмез. Напрежение провокира и неговото последващо предназначение, защото в този момент той е в непосредствена непосредственост до блок 3 на кипърската изключителна икономическа зона.

Третият турски транспортен съд – изследователският „ Барбарос Хайредин паша”, от края на юли до 20 август прави изследвания в регионите на два блока на кипърската офшорна зона на юг от острова.

Четвъртият турски транспортен съд, който ще ускори напрежението в района, е изследователският „ Оруч рейс”. Още няма точна информация къде ще работи той, само че по неофициални данни се допуска, че ще стартира на юг от остров Родос, в гръцката изключителна икономическа зона, и ще доближи до кипърската офшорна зона. Така с „ един удар” Турция извършва задачата си да направи повече „ сиви зони” в Източното Средиземноморие, поставяйки под подозрение суверенните права на прилежащите си страни.

Целият район на гръцките острови Родос и Кастелоризо и морската територия съвсем до западния бряг на Кипър попада в турския континентален шелф, твърди Анкара. Тези искания станаха ясни от картата /виж Карта 1/ на турското Външно министерство, която 3e-news сподели още на 24 юни. Тя закупи известност при започване на август, когато на нейния декор външният министър Мевлют Чавушоглу съобщи, че страната му желае „ заслужено систематизиране на богаството”. Според тази карта Турция счита за своя благосъстоятелност 44% от сегашната изключителна икономическа зона на Кипър, а по-малки дялове „ предоставя” на други прилежащи страни. Така в бъдещия федерален Кипър кипърските гърци и кипърските турци ще разполагат единствено с 31% от сегашната си морска зона.

В началото на август в навигационно предизвестие /Navtex/ Анкара даже още повече разшири претенциите си, като за първи път публично разгласи

„ турска юрисдикция” върху елементи от 6 кипърски офшорни блока

и упрекна Република Кипър, че я „ нарушава “. Част от тях влизат в „ изключителната икономическа зона” на приетата единствено от Анкара Севернокипърска турска република. Издадените от нея лицензи за газови сондажи на турската държавна петролна компания в тези региони са противозаконни, твърди държавното управление в Кипър.

В поредност от изказвания през последния месец президентът Реджеп Ердоган, вицепрезидентът Фуат Октай, външният, енергийният и военният министър заявяваха с все по-агресивна изразителност, че Турция ще ускори работата си в Източното Средиземноморие, което е нейно суверенно право. Никой не би трябвало да изпитва решимостта й да продължи да пази законните права и ползи на кипърските турци, до момента в който те не бъдат обезпечени, бе посочено неведнъж.

Една от концепциите за такава „ гаранция” бе предлагането, отправено от водача на кипърските турци Мустафа Акънджъ към кипърската гръцка страна през юли, откакто бе в детайли създадено в съвещания с Турция. Става въпрос за основаване на

взаимен комитет за общо ръководство на въглеводородите

към острова.

В него ще влизат по еднакъв брой представители на двете кипърски общности и по този начин кипърските турци ще вземат участие дейно във всички етапи на въглеводородните интервенции, предприемани от Кипър, без да се чака изцяло решение на Кипърския въпрос. Този комитет ще дава отговор за планирането, вземането на решения и осъществяването на всички бъдещи дейности, свързани с изследването, развиването, употребата на газовите залежи край острова и разпределението на приходите от тях. Според Акънджъ той ще разисква и издава лицензите на енергийни компании за работа в офшорната зона, а също по този начин ще взема решения от техните пълномощия - за методите и средствата за превозване на добивания природен газ до интернационалните пазари.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис и водачите на парламентарно показаните партии единомислещо отхвърлиха предлагането. То се „ отклонява от същността на търсенето на решение на Кипърския проблем” и „ не служи на публичния интерес “, бе посочено в известието на държавното управление.

Бурната поддръжка от Анкара на самодейността единствено часове след оповестяването й ускори убеждението на Кипър, че тя слага турските ползи на масата на кипърските договаряния и в действителност е ход на Турция за осъществяване на задачата й – да се намеси и постави ръка върху всички газови интервенции към острова.

Предложението на Акънджъ е недопустимо и тъй като всяка изключителна икономическа зона и дейностите в нея са въпрос на суверенна страна, а не на комитет, изясни Никос Анастасиадис след неофициалната среща на водачите на двете кипърски общности на 9 август.

На фона на напрежението Кипър изпраща ясни сигнали до интернационалната политическа и икономическа общественост, че продължава енергийната си стратегия макар провокациите на Турция. На 29 юли държавното управление утвърди нейното разширение, с което на процедура Никозия

приключва цикъла на енергийно обмисляне,

стартират през февруари 2016 година

Одобрената стратегия планува в идващите 2 години в офшорната зона на Кипър да бъдат осъществени 9 сондажа за газ – пет проучвателни и четири потвърдителни. Големите упования са ориентирани към находищата „ Калипсо”, намерено от италианската Eni през февруари 2018 година, и „ Глафкос”, намерено от американската ExxonMobil през февруари тази година. Потвърдителни пробивания в тях би трябвало да дадат по-точна визия за залежите им от газ, което е извънредно значимо за идващите стратегически решения на Кипър – построяването на терминал за полутечен газ и газопровода към Европа EastMed.

Освен това държавното управление утвърди издаването на лиценз за изследвания за газ в блок 7 на консорциум от водещите енергийни компании на Франция и на Италия – Total иEni, а също по този начин утвърди партньорство сред тях в пет други блока, за които те поотделно имат лицензи. С тези решения двете компании се трансфораха в стратегически сътрудник на Кипър, като държат правата /с разнообразни дялове/ в 7 от 8-те лицензирани и от общо 13-те имота в кипърската изключителна икономическа зона.

Предстои в най-скоро време Кипър да издаде и първия си лиценз за употреба на газово находище – за откритото през 2011 година находище „ Афродита”. Добивът от него ще бъде ориентиран към терминалите за полутечен газ в Египет, откъдето ще бъде изнасян за европейските и интернационалните пазари.

Новият сондажен интервал се чака да стартира през декември – януари, като повече детайлности за него ще има през септември, заяви енергийният министър Георгиос Лакотрипис. Според прогнози на енергийни специалисти най-ранното последващо сондиране може да бъде осъществено в границите на първото тримесечие на 2020 година от френско-италианския консорциум, а ExxonMobil ще поеме щафетата в средата на 2020 година /виж графика 2/

Никозия счита, че в този

„ прозорец” от минимум 6 месеца

с политическите си, дипломатически и правни ходове ще противодейства против евентуалното разширение на турските провокации на юг и изток от острова.

Анкара дефинира решенията на кипърското държавно управление за нови лицензи и сондажи като „ пиратство” и „ грабеж” на части от нейната „ Синя родина”, следващо нарушение на нейните и на кипърските турци права и ползи, което тя няма да позвали.

„ Законното право на Кипър, прието от Европейски Съюз, Съединени американски щати и интернационалната общественост, като се изключи Турция, е да продължи с проектите си с изследване и развиване на въглеводородите. По този метод той признава правата на кипърските турци да споделят евентуални облаги от тях. Такива въпроси би трябвало да се вземат решение посредством договаряния, а не посредством закани и потребление на сила”. Така доктор Чарлз Елинас , водещ кипърски и интернационален енергиен анализатор и съветник, старши помощник на Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет, отговори на въпроса на 3e-news има ли заплаха подхванатите от Кипър тъкмо в този момент дейности да провокират повече напрежение с Турция и нов провокативен отговор от нейна страна.

„ Програмата за сондажи, оповестена от кипърския министър на енергетиката, се основава на проекти за сондиране, готови от интернационалните петролни компании. Те са получили законни лицензи и са решени да продължат изследванията си, както е планувано. Тези компании са привикнали да работят в сложни условия, доста по-предизвикателни от Източното Средиземноморие”, изясни още доктор Елинас.

Като изключително рисков в новия сондажен цикъл се прави оценка блок 3, където за продупчване се приготвят Total и Eni. Той се счита за трамплин за динамичната ревизионистка политика на Турция и неизбежно излиза въпросът за готовността на Франция интензивно да отбрани правата на своята компания при положение на нова провокация.Парцелът е в източната част на кипърската офшорна зона и се оспорва от самообявилата се Севернокипърска турска република. Точно там през февруари предходната година турски военни кораби блокираха сондажната платформа на Eni. Това бе първото ясно доказателство, че Турция не блъфира.

В програмата на френската и италианската компании влизат и блоковете 6 и 7 с находището „ Калипсо”, елементи от които Турция разгласи под своя пълномощия.

Повторение на сцената от февруари предходната година с потреблението на турска военна мощ против Total и Eni ще сложи съществено под въпрос бъдещето на енергийната стратегия на Кипър.

Въпреки нарушаванията и провокациите на Турция в морската зона на Кипър, които основат неустойчивост като цяло в района,

източносредиземноморското съдействие за новата енергийна архитектура

продължава сполучливо. На две интернационалните срещи – на 25 юли в Кайро и на 7 август в Атина, Никозия получи цялостна поддръжка да продължи своята енергийна стратегия, а страните от района демонстрираха готовността си да обезпечат различни направления за транспорт на газ от района към Европа. Турция не взе участие в този развой, въпреки че огромната й геополитическа цел е да управлява Източното Средиземноморие и всички газопроводи от него поради геостратегическото му значение.

На срещата на Източносредиземноморски газов конгрес /East Mediterranean Gas Forum/ на 25 юли в Кайро министрите на енергетиката на 7-те страни от района /Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономия/, които влизат в учредения през януари тази година алианс, се договориха да подтикват развиването на районния енергиен пазар. За задачата те „ ще ускорят икономическата употреба на съществуващите газови запаси и ще разработят повече инфраструктура, с цел да улеснят употребата на бъдещите открития на газ”, съгласно заключителната декларация.

Последвалата конференция в Атина на 7 август във формата 3+1 - енергийните министри на Кипър, Гърция, Израел с присъединяване на Съединени американски щати, бе отдадена на ускоряването на процедурите за основната енергийна автомагистрала в района, газопровода EastMed, който ще транспортира източносредиземноморския газ към Европа, в това число и България. Държавите по трасето му – Израел, Кипър, Гърция и Италия, обаче са още надалеч от дефинитивно решение за сключване на транснационално съглашение поради възражения от Рим.

Важен ход бе присъединяване в двете районни срещи на високопоставени представители на държавното управление във Вашингтон – министъра на енергетиката Рик Пери и помощник-държавния секретар за енергийните запаси Франсис Фанън. Американският интерес е освен поради осъществяваните сондажни действия в района от американски компании - ExxonMobil и Nobel Energy.

Включването на Вашингтон в районните формати е самопризнание за възходящата роля на Източното Средиземноморие като различен източник на доставки на газ за Европейски Съюз. В последните години Съединени американски щати се пробват да отделят Европа от монополни източници и направления. Те биха желали да видят газ, който се изнася в Европа, с цел да намалиенергийната й взаимозависимост от Русия. Това може да се случи единствено, в случай че газът от Източното Средиземноморие може да се конкурира с ниските цени в Европа, което на този стадий е огромното предизвикателство пред страните в района и енергийните им планове.

Засиленото наличие на Съединени американски щати в района е и възобновено

предизвестие към Анкара поради н арастващото й съдействие с Русия.

Само дни преди срещата в Атина енергийният министър на Турция Фатих Дьонмез разгласи, че страната му търси сътрудници за своите сондажи в Източното Средиземноморие в страни като Китай и Русия, които имат опит в такива „ комплицирани операции”. Руският министър на енергетиката Александър Новак отговори на офертата по време на интернационална среща в турския курорт Анталия, като уточни, че „ в случай че това е стопански преференциално и потребно за всички страни, съветските компании могат да решат да си сътрудничат с Турция в Източното Средиземноморие”.

Тази подготвеност бе на процедура втори удар на Русия против Кипър, откакто по-рано през юли Москва осъди решението на Европейски Съюз да наложи ограничения против Турция поради противозаконните й действия в кипърската изключителна икономическа зона.

„ Русия поддържа Кипър единствено като изразителност, само че заради доста околните си връзки с Турция тя няма да пристъпи към по-практически стъпки по отношение на турските нарушавания в Кипър. От своя страна Съединени американски щати са в доста трудноположение в връзките си с Турция, те нямат никакъв механизъм за въздействие върху Анкара и по тази причина не могат да бъдат ефективниза напън върху нея по отношение на Кипър. Вашингтон е фокусиран върху ръководството на рецесията в личните си връзки с Турция и към този миг няма място за доста повече от това”, акцентира геополитическото систематизиране на Великите сили доктор Зенонас Дзиарас.

На този стадий на развиване на газовия спор сред Кипър и Турция

вероятните решения

са само двe, считат анализаторите. Едното е посредством решение на Кипърския въпрос. За него обаче сега под въпрос е даже вероятно обновяване на преговорния развой, като съгласно оценките на политическите наблюдаващи ще са нужни най-малко 6 месеца за задвижване на процедурите.

Второто е благодарение на интернационално ходатайство сред Кипър и Турция /включително кипърските турци и вероятно Гърция/да се дефинират морските зони в Източното Средиземноморие.Перспективите обаче не са доста оптимистични, като се има поради, че Турция следва конфликтния метод, учреден на убеждението й, че би могла да прокара собствен личен път, даже и наложително.

При настоящето сериозно положение на газовия проблем и в случай че договарянията по Кипърския въпрос не се възобновят, ще има възходящ интернационален напън за ad hoc съглашение за ръководството на въглеводородите и/или морските зони сред Република Кипър, кипърските турци и може би Турция, предвиждат политически наблюдаващи.