Автор: Боян Рашев, www.sustainability.bg Икономиката на бъдещето е зелена, защото

Автор: Боян Рашев, www.sustainability.bg

Икономиката на бъдещето е зелена, тъй като всеки желае да живее по-добре на една по-чиста планета. В всеобщата визия на хората обаче минното дело въобще не съществува в този прелестен нов свят. Всъщност има очакване, че надали не зелената стопанска система е допустима единствено в случай че човечеството престане да употребява невъзобновями запаси и заживее напълно на фотосинтеза и нейните артикули.

Горното е един от най-силните легенди на устойчивото развиване, който би трябвало да бъде разбиван без мярка, тъй като се употребява все по-често от съперниците на промишлеността на световно и локално равнище. А това ни обрича на беднотия и пропуснати изгоди в големи мащаби.

Напредъкът на технологиите и икономическото развиване постоянно са водели до потребност от повече и по-разнообразни материали. Сегашното стремително развиване на зелената стопанска система и технологиите, които я зареждат, не прави изключение – дори в противен случай, потребностите и надлежно добивът на избрани запаси се удвояват към този момент не в границите на няколко десетилетия, а за по-малко от петилетка. Често това са детайли, които до през вчерашния ден са били изцяло непознати за промишлеността, само че през днешния ден се оказват с неповторими свойства и на практика незаменими за тъкмо избран артикул, на който се основава следващата зелена стъпка напред.

Фигура 1. Навлизане на разнообразни детайли в стопанската система (източник: Minerals for the green economy, Geological Survey of Norway, 2016)



Живеем в свят, в който мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, персоналният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова нужда, надали не човешки права. За страдание, в последния половин век тези придобивки на цивилизацията са достигнали до не повече от една трета от популацията на планетата. Останалите две трети обаче имат упоритостите да ги получат доста по-бързо – за през вчерашния ден, в случай че може.

Повторното потребление и преработването на материали нямат безусловно никакъв късмет за задоволят тези стремежи, тъй като мащабите както на потреблението, по този начин и на нововъведенията, са големи. Докато през 80-те години компютърните чипове употребяват единствено 12 детайла от Менделевата таблица, през днешния ден те към този момент разчитат на над 60 детайла. Нивото на преработване на съвсем всички „ нови “ метали е под 1% и дълго ще остане такова. Само ускореният рандеман може да задоволи потребностите.

Зелената стопанска система идва от горната страна на всичко това с няколко съответни условия за цялостна замяна на системата – в връзките, енергетиката, превоза, инфраструктурата. Литият и ĸoбaлтът ca най-известните образци за мeтaли, ĸoитo ca ĸлючoви зa пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии зa eлeĸтpичecĸитe aвтoмoбили. Te ce изпoлзвaт и зa cъxpaнeниe нa eнepгия зa ĸoмyнaлни цeли oт възoбнoвяeми eнepгийни изтoчници. Търсенето им последните десетина години е повишено в пъти и този тренд се чака да продължи още много дълго време. Цените им също не изостават и основават отличен тласък за изследване и създаване на нови залежи.

Много по-малко известни са приложенията на метали като индий, галий, неодим, рений, без които хай-тех промишлеността на практика не може. Индият е основен детайл за всеки съвременен екран, а техният брой ще продължава да пораства геометрично. Добивът му е повишен от 50 до над 700 т/г. в последните 30 години. Извлича се като непряк артикул от цинковите руди. Това е изключително рисково, тъй като едва търсене на цинк на практика би довело и до ограничение на добива и голямо оскъпяване на индия. Нивото на преработване е под 1% и това няма по какъв начин да се промени, тъй като количествата във всеки артикул са оскъдни, което прави преработването извънредно неефективно. Подобни са историите и с галий (фотоволаични панели), неодим (ветрогенератори и хибридни автомобили), рений (ракетни и самолетни двигатели) и доста други детайли, за които всеобщата аудитория не е чувала, само че употребява по един или различен метод в всекидневието си.

Не бива обаче да се основава усещане, че зелената стопанска система подтиква единствено добива на някакви нови и редки метали. Всъщност, тя се явява мотор за растеж на потреблението и на всички базови метали – желязо, алуминий и най-много мед. Добивът на мед е евентуално най-големият печеливш от енергийната гражданска война. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма потребност от на ниска цена и резистентен материал с отлична електро- и топлопроводимост. Един електрически автомобил съдържа с към 80 кг. повече мед от конвенционален; ветроенергиен парк с мощ 1000 МВт изисква 3600 т. мед. Да, медта се рециклира чудесно, само че голяма част от нея се употребява над половин век в инфраструктурата и преработването няма по какъв начин да покрие повече от 30% (освен в случай че цената не експлодира, само че тогава стартира заменяне с алуминий) от увеличаващото се с 2-3% годишно търсене. А в случай че се стигне и до всеобща електрификация на отоплението, към този момент опираме до теоретичните граници на повърхностния рандеман и май ще би трябвало да слезем по-дълбоко в земната кора и дъната на океаните.

Може да звучи контра-интуитивно, само че нужните за зелената стопанска система материали действително подтикват добива освен на метали, само че и на петрол и газ. Защото голямата част от синтетичните материали (т. нар. пластмаси) в края на краищата се вършат от тях. Няма различен материал в историята на човечеството, който да води до толкоз огромно понижение на всякакво замърсяване и въглеродни излъчвания, колкото пластмасите – хиляди разнообразни съединения, които са извънредно леки, устойчиви и служат защо ли не. До през днешния ден човечеството е произвело към 8.3 милиарда тона, които на практика заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с най-малко 5-10 пъти по-високо тегло. Примерите са многочислени и изцяло разумни – от опаковките, през олекотяването на колите, изолации, до здравите полимерни материали, вложени във всеки хай-тех артикул – пластмасите са неизбежни, а нужните количества порастват годишно.

Напредъкът към зелена стопанска система се случва тук и в този момент и ще бъде все по-зависим от добива на материали. България напълно не е изключение. Страната ни е измежду водещите производители и рециклатори на мед в света. Покрай медта в Асарел-Медет има и рений, който един ден ще бъде извличан. КЦМ към този момент добива телур и индий от оловно-цинковите руди. Рудата в Челопеч в действителност съдържа десетки детайли, които през днешния ден са на практика недостъпни, само че един ден ще можем да извличаме. Притежаваме огромни залежи на манган, волфрам и неконвенционални въглеводороди, които неизбежно също ще бъдат проучени и оползотворени.

Единственият вероятен път към зелената стопанска система минава през облекчаване на естествените човешки стремежи за по-добър живот, което е невероятно без непрестанно нарастване на добива. Той се случва по все по-чист метод, тъй че несъгласие няма – зелената стопанска система и минното дело са като обичайно патриархално семейство, в което разводът не е алтернатива, а щастието зависи от благополучното развиване и на двата колегата.