Автор: Боян Рашев, sustainability.bgДопреди няколко години ми се струваше, че

Автор: Боян Рашев, sustainability.bg

Допреди няколко години ми се струваше, че светът ще доближи пик на въглеродните си излъчвания преди 2020 година Смятах, че имам задоволителни причини за сходна прогноза. Вярвах, че енергийната успеваемост, всеобщото нахлуване на ВЕИ и електромобилността, споделената стопанска система и дематериализацията ще съумеят да лимитират използването на фосилни горива. Освен това, в резултат на прекомерното четене и слушане на въодушевени мнения за триумфа на горните, бях с усещане, че действителното човешко държание (или пазарът) към този момент възприема въглеродните излъчвания като нещо неприятно и надлежно ще ги минимизира, както се случва с всеки замърсител.

Да, но не. Сбърках и това беше единствената ми неточна прогноза за 2017 година (от всичките ми 20+1 оптимистични прогнози за околната среда на световно ниво). Първо го забелязах в Европа, а през 2017 година стана явно на всички места – световните въглеродни излъчвания, на инат на цялото говорене, обещания, съглашения и трилионите долари вложения и дотации в противоположната посока, още веднъж потеглиха нагоре. На база действителните данни за стопански растеж, енергийно ползване, вложения във фосилни горива, продажби на коли и метеорологични условия от началото на 2018 година, през днешния ден върша следната прогноза:

През 2018 година световните въглеродни излъчвания от изгаряне на горива ще създадат невъобразим в последните години скок – с към 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% нарастване по отношение на 2017 година

За първи път от много време по едно и също време растеж ще отчетат всички най-големи емитери, които дружно образуват към две трети от световните СО2 излъчвания:

- Китай евентуално ще обезпечи най-малко 250 милиона тона или към 2.5% повече от 2017 година Ще записва голям растеж на потреблението на природен газ, с който сякаш заменя мръсните въглища, само че в действителност подсигурява новоинсталираните си полета с фотоволтаици и ветрогенератори. А потреблението на въглища настойчиво не понижава – просто централите и стоманодобивът излизат отвън огромните градове.

- Съединени американски щати ще имат най-малко 1.6-2% растеж или спомагателни към 75-100 милиона тона СО2 – главно поради бързия стопански напредък, подхранван с повече ползване на природен газ и петрол. Тази година ще означи края на спада на излъчванията на Съединени американски щати, който по този начин или другояче нямаше по какъв начин да продължи безпределно.

- Европейският съюз, макар цялото туптене в гърдите, още веднъж ще регистрира растеж на въглеродните си излъчвания – евентуално с 40-60 милиона тона или единствено към 1.2-1.6% поради относително по-слабия си стопански напредък. Така 2018 година ще стане следващата, която демонстрира неефективността на битката за понижение на СО2 излъчванията в Европа. Очевидно е, че големите вложения в енергийна успеваемост и ВЕИ не водят до упования резултат.

- Индия ще добави най-малко 100 милиона тона или растеж от към 4%. Подемът в нейната стопанска система, както и разрастването на електроенергийната система, просто имат потребност от извънредно доста спомагателна сила.

- Русия евентуално няма да има значимо изменение. Нивото на енергийна успеваемост там е толкоз ниско, че подобряването й към момента може да компенсира потребността от спомагателна сила.

Всички останали страни ще създадат към 300 милиона тона спомагателни излъчвания (при междинен растеж от към 3%) като те ще бъдат съсредоточени в огромните и бързо-растящи стопански системи в Югоизточна Азия, Арабския полуостров, както и интернационалната авиация и мореплаване, които постоянно забравяме в сметките. В дълготраен проект, огромният взрив на излъчванията ще се реалокира към Африка, където енергийното ползване на човек от популацията към момента е на равнището на Англия от 18-ти век.

През декември, 2018 година ще се организира следващата среща на страните по Парижкото съглашение в Катовице, Полша, а сметките към този момент ще демонстрират злополуката. Страната-домакин ще открие форума с новината за създаване на нови лигнитни мини, които да зареждат въглищната й енергийна система. Европа ще го играе климатичен водач, който има краткотрайни (какво са пет години за планетата?) усложнения, само че те няма да й попречат да нахока Полша и да се закълне в нови, още по-амбициозни и безумни цели за 2030 година Развиващите се страни ще питат „ Кой ще ни даде пари-и-и? “, визирайки обещаните 100 милиарда $ годишно за планове за акомодация и ще заплашват да се отдръпват от съглашението. Големите корпорации и градове всеобщо ще се кичат с „ въглеродна индиферентност “, реализирана главно с пазаруване на „ зелена сила “. Странно обаче за какво това не се отразява на растежа на световните излъчвания? И на никой няма и да му мине през акъла да се замисли, че може би актуалните политики за понижение на излъчванията не са напълно съответни и има потребност от радикални промени.

Америка просто ще гледа целия този сеир и ще си гони интереса. А той съответствува с пазарния или неизказаната, само че ясно забележима в действителното държание, фантазия на всеки един човек на планетата – безграничен достъп до евтина и надеждна сила, която да подхранва както базовите ни потребности, по този начин и безкрайните ни стремежи.