Автор: Боян Рашев , Sustainability.bg България държи незавидното първо място

Автор: Боян Рашев, Sustainability.bg

България държи нежеланото първо място по енергийна беднотия в Европейския съюз – съгласно Евростат съвсем 37% от български семейства (2017 г.) не могат да си разрешат да отопляват жилищата си до удобна температура. Средното равнище за Европейски Съюз е под 8%. Защо сме толкоз обратно и по какъв начин можем да променим този факт?

Най-елементарното пояснение е, че просто сме доста небогати. То обаче се оказва незадоволително. Данните демонстрират, че страни като Словакия и Румъния са с доста по-ниски равнища на енергийна беднотия, а Гърция и Португалия, които не би трябвало да са чак толкоз зле, ни вършат компания на дъното. Явно казусът напълно не е единствено в приходите.

Отоплението и топлата вода са виновни за 80-85% от крайното енергийно ползване на българските семейства. В страните от Европейски Съюз този дял се променя в границите на 60-90% според от климатичните условия. Българите обичаме да се съпоставяме като най-често употребяваме няколко бенчмарка: а) междинното за ЕС; б) Германия, водачът на Европейски Съюз и царството на техническата мисъл и в) Румъния, тъй като все сме в един кюп с нея.

По-долу е самото съпоставяне на база извънредно ползване на сила в семействата. Трябва да се има поради, че най-малко 10-15% от това постоянно е електричество за домашен уреди, осветяване, изстудяване и постоянно готвене, и би трябвало да се извади от общата сметка, когато разясняваме отоплението.



Видими прилики и разлики:
Домакинствата в най-бедните страни, България и Румъния, разчитат на твърдите горива (дърва и въглища) за към 40% от силата си, т.е. повече от половината от тях се топлят с най-евтиното и мръсно гориво, което би трябвало наложително да понижим, в случай че желаем да дишаме чист въздух. Това е двойно повече от междинното за Европейски Съюз и е изцяло разумно. България изпъква с големия дял на електричеството (41%), до момента в който междинното за Европейски Съюз е 24%, за Германия – 20%, а за Румъния – едвам 14%. Като се има поради, че електричеството за други цели прави към 10-15% от крайното ползване, явно е, че съвсем никой в Европа не употребява значими количества за отопление. Изключения вършат богата Швеция на север и средиземноморските страни на юг, където се употребява повече изстудяване през лятото. Сред последните прави усещане високото равнище на енергийна беднотия в Гърция и Португалия. България изпъква с мизерния дял на природния газ (3%), до момента в който междинното за Европейски Съюз е 36%, за Германия – 38%, а за Румъния – 32%. Абсолютни водачи в това отношение обаче са Холандия (71%), Англия (62%) и Италия (52%), страните с максимален личен рандеман и/или най-висока степен на диверсификация на доставките, където газът тотално господства отоплението.
Изводът е явен: България внезапно се отличава от трите бенчмарка с това, че тук доста хора се топлят на ток, а на всички места другаде – на газ.

За страдание, в България ленинизмът „ Електрификация + руска власт = комунизъм “ е достигнал в действителност огромни размери. Днес го заплащаме прескъпо заради елементарния факт, че електричеството е допустимо най-неефективният енергиен източник за отопление. За да стигне 1 калория потребна топлота до дома, в централите ни би трябвало да влязат приблизително 3 калории първична сила, която през зимата най-често е под формата на лигнитни въглища. В цялата верига на електроенергийната система има голям брой трансформации, които водят до загуби, предопределени от законите на физиката, които няма по какъв начин да бъдат отстранени. ТЕЦ-овете ни да вземем за пример действително трансформират в електричество по-малко от 40% от топлинната сила на въглищата. После токът потегля по мрежата високо напрежение, с цел да стигне до нас към този момент на ниско напрежение, да нагрее радиатора и чак тогава, след серия от трансформации, да отдаде топлота.

Газът, въпреки това, е най-ефективният избор – над 95% от енергийната му стойност се трансформира в потребна топлота. Неслучайно, съвсем на всички места в умерения климатичен пояс отоплението по дифолт е на газ – даже в страни, които нямат важен личен рандеман. Германия е евентуално най-хубавият образец, тъй като е най-голямата европейска стопанска система и задава посоката на съюза. Почти 50% от немските семейства се отопляват на газ при междинна цена от 5-7 евроцента/квтч. Други 26% са на нафта, а 14% – на топлофикация, която отново разчита главно на газ. Цената на електричеството за семействата там не се субсидира – в страната има публично единодушие, че това би било пагубно за промишлеността – и надлежно се движи към 30 евроцента/квтч. Напълно разумно единствено 4% от немците се отопляват на електричество и това няма по какъв начин да се промени при сходно съответствие в разноските.

Много други фактори също имат значение – на първо място приходите и равнището на изолираност на домовете ни. Отоплението на ток обаче е фундаментален проблем за енергийната система на България – колкото повече хора разчитат на нея, толкоз по-голямо е натоварването й в студените месеци през зимата. Точно това постанова поддържането на голям и безценен леден запас, който постоянно храни енергийната мафия. Освен това зависимостта на семействата от на ниска цена ток мощно натоварва промишлеността ни. Вместо да става по-конкурентна, да създава повече и да заплаща по-високи заплати, промишлеността субсидира цената на тока. И по този начин се въртим в затворен кръг:

Стоим на студено, тъй като сме небогати и се топлим на ток. Бедни сме, тъй като се топлим на ток.