Автор: Боян Рашев Едно време щях да ставам геолог. Вече

Автор: Боян Рашев

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас внезапно да реша, че ще изучавам Геология. Беше потрес за всичките ми другари, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с преподавател – в гимназиите подобен предмет нямаше, единствено в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се ненужно изпитание, тъй като бяхме 17 претендента за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, доста крепко и забавно, страхотни практики… и най-после завоювах една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше по какъв начин да откажа сходна опция. Така не станах геолог…

Но през днешния ден работя и чествам дружно с тях и тези, които ги следват на всички места – миньорите. Празнувам, тъй като знам какво съставлява работата им, какъв брой сложна и тежка може да бъде и какъв брой доста обезпечава на цялото общество. Всъщност, на тях изискуем на практика всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните глъбини – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, в случай че е от биомаса, сигурно е създаден или превозен с потребление на сила, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в всекидневието ви и не дава отговор на горното изложение и признавам, че бъркам. Не можете, в случай че не сте корабокрушенец на уединен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща въобще? Защото модерното общество толкоз се отдалечи от източниците на материалните си богатства, че изпадна в някакво неуместно отричане на тяхното значение – дори ги низвергна. През 70-те група „ умни “ хора лепнаха на потребните изкопаеми етикета „ невъзобновяеми “ и през днешния ден „ зелените “ политики на Европейски Съюз са основани на утопични хрумвания като „ кръгова “ или „ био-базирана “ стопанска система, „ нулеви боклуци “ или възобновима сила, които жигосват добива и го показват като нещо „ неприятно “ по формулировка.

Понятието „ невъзбновяеми запаси “ е лишено от смисъл, само че през днешния ден се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали задоволително бързо, тъй че били изчерпаеми и не трябвало да подвластен от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за световно привършен „ невъзобновяем “ запас? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновими запаси образци, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мехлем и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се основава сега, в който хората се научават да употребяват каменни сечива и други неща, основани от потребни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са изключително значими, тъй като достъпът до евтина, изобилна и надеждна сила е главен мотор на развиването – без нея сме назад в пещерите. Историята на човешкия напредък може да бъде разказана в резюме по този начин – развой на непрекъснато ограничение на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва с помощта на растящия рандеман и умеене да използваме потребни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го демонстрират – геолозите и миньорите ни доставят с на практика всичко, което одобряваме за даденост.

Живеем на много огромна планета – по какъв начин тъкмо си представяте размер от 1,0832×1012 km³? Съставена е от голям брой детайли, съединения и минерали. От позиция на примитивните хора понятието „ невъзобновяеми запаси “ не включва на практика нищо с изключение на камъните на повърхността, от които те вършат остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преправка и/или претопяване могат да трансформират в нещо използваемо. И по този начин „ невъзобновяемите запаси “ се оказват много повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този развой на „ разкриване “ на нови запаси в действителност през днешния ден е по-бърз в сравнение с, когато и да било в историята. Най-новите образци включват литий за акумулатори и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на софтуерния напредък и на следващия ден няма да изскочат нови, изцяло непознати ни запаси?

За да се ограничи понятието „ невъзобновяем запас “ количествено, се разясняват така наречен „ потвърдени ресурси “ – количествата метали, горива или други първични материали в детайлно проучени залежи, чийто рандеман е стопански ефикасен. Статичното схващане допуска, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е по този начин, тъй като запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище усилва запасите. Технологичният прогрес също – през 70-те да вземем за пример световните ресурси на мед скачат внезапно заради развиването на процеси за рандеман на оксидни руди, които до тогава са били боклук, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават връзките от медната взаимозависимост. За шистовата гражданска война при нефта и газа към този момент на практика всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се вършат, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни запаси – от горива, през руди, до индустриални минерали – през днешния ден са доста по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкоз повече намираме. А към момента си чоплим на първо място по повърхността на земната кора, която другояче е дълбока до 70 км. – подземните залежи занапред ще се разкриват в действителност всеобщо. Да не приказваме за добива на руди по дъната на океаните, който занапред прохожда, а към този момент има съществени проекти и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, тъй като всичко идва от тях, а те през днешния ден в действителност имат мотив да честват. Защото няма друга страна в Европейски Съюз, в която добивът и първичната преправка да имат толкоз водеща роля в стопанската система. В световния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 година, България се намира на 53-то място в света, като се подрежда първа измежду страните от Европейски Съюз. Изоставаме спрямо Австралия и Канада, само че пък изпреварваме с малко даже Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 година, което следва да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се изследва под дърво и камък и нови залежи изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се желае на доста хора – още веднъж, отново и към момента обезпечават 44% от електрическата енергия на страната ни. И на процедура това няма по какъв начин скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „ близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

https://www.sustainability.bg/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b8/