Автор: Боян Рашев, denkstatt Bulgaria Последното социологическо проучване на тема

Автор: Боян Рашев, denkstatt Bulgaria

Последното социологическо изследване на тематика „ Изменение на климата “ на Евробарометър и методът, по който Европейската комисия употребява резултатите, толкоз ме изумяват, че не мога да не ги разясня.

Ето по какъв начин наподобяват нещата в 10 стъпки:

1. Избираш базов въпрос, който не е обвързван с ежедневния живот на хората като „ Кой, от изброените, смятате, че е най-сериозният проблем пред света като цяло? “ Така подложен въпросът те кара да мислиш „ световно “, дава ти чувство за „ идея “ или „ задача “, тъй че отговорите да те карат да се чувстваш добре, като способствуващ за положителното на човечеството… Но да нямат връзка с действителните ти проблеми прекомерно много… като въпроса „ Кой смятате, че е най-сериозният проблем, който би трябвало да се реши, с цел да имате по-добър живот – вие и фамилията ви? “ да вземем за пример.

2. Избираш 8, а не примерно 16, вероятни отговора. Гарантираш си въпреки всичко някакви шансове на „ изменението на климата “ да се появи някъде.

3. Избираш различни отговори, които в Европа от дълго време са решени в огромна степен. Погледнете целия лист и си задайте въпроса: „ Кой от тези проблеми действително ви тежи и се сблъсквате с него в ежедневния живот в Европа? “ Не е като да тънем във " въоръжени спорове " в София в последно време, нали? А дори имаме и противоположният резултат! В Европа и България казусът не е „ възходящото население “, а „ намаляващото население “.

4. Не се сещаш, че хората може да считат, че водещите проблеми в света може да са: „ достъпът до положително обучение “, „ достъпът до добре платена работа “, „ високите налози и неналичието на положително ръководство “, „ ограничението на персоналната независимост “, „ качеството на опазването на здравето “, „ дискриминирането “, „ благонадежден достъп до евтина и чиста сила “… или пък " замърсяването на въздуха ", в случай че искаш действителен екологичен проблем. Или се сещаш, но защото знаеш, че на хората в Европа в действителност им пука за тези неща, просто не ги питаш. Щото може да се окаже, че спрямо тях „ изменението на климата “ никак няма значение.

5. Събираш „ бедността, гладът и дефицитът на питейна вода “ – несъмнено най-тежките в историята на човечеството, само че разнообразни, проблеми – на едно място. Дори и в Европа хората са наясно, че в международен проект това са към момента в действителност значими проблеми. Така си гарантираш, че обичаният ти отговор няма да потъне прекалено много в данните.

6. Добавяш и същия въпрос, само че с 4 от 8 вероятни варианти, тъй че чисто статистически да докараш 50% късмет на всеки вероятен отговор да го докара до „ повече от половината европейци считат, че… “!

7. После си вземаш обичания отговор и на фона на лято, което интензивно си запълнил с истерични вести, акции и речи за пожари, горещини, наводнения и урагани, питаш: „ А какъв брой сериозен смятате, че е казусът с изменението на климата сега? “ Естествено, 93% от всички респонденти, както в Европа, по този начин и в България (Не ви ли прави усещане безспорното единодушие тук?), се съгласяват най-малко в някаква степен с вменената „ съвестност “ на казуса. Просто им задаваш отговор на хората…

8. Накрая би трябвало да докажеш, че хората в действителност вършат свидни жертви, с цел да спасят климата. Питаш какви дейности подхващат с въпроса „ Кои от изброените дейности, в случай че има такива, се отнасят за вас? “ Залагаш супер тривиални отговори – неща, които всеки естествен човек прави без въобще това да има някаква връзка с изменението на климата: понижаване на боклуци и рециклиране; по-малко найлонови торбички; пазаруване на енергийно ефикасни печки, перални и хладилници; слагане на изолираност и прилагане на публичен превоз или вървене пешком понякога… И внезапно се оказва, че всеки жив европеец, че дори и българите, всекидневно го мислят и избавят тоя климат. Верно ли?

9. Като се стигне до в действителност целенасочените дейности като „ въглероден отпечатък на продукти; слънчеви панели и електрически коли “ удряш на камък – процентите към този момент се броят на пръстите на едната ръка… Ама какво от това като всичките вероятни отговори са такива, че умерено можеш да твърдиш, че „ 100% от европейците, в това число българите, подхващат дейности, с цел да спасят климата! “

10. Не ти и хрумва да попиташ: „ А каква тъкмо част от вашия приход сте податлив да загубите, с цел да може Европа да прави климатични политики? “ Този въпрос е прекомерно неевропейски. Да не приказваме, че съответното му слагане изисква в действителност да кажете: „ Като се има поради, че междинният европеец към този момент действително заплаща по няколкостотин евро (някои доста повече, други по-малко) годишно за дотации за енергийна успеваемост, ВЕИ, въглеродни квоти за тока и отоплението и други „ климатични политики “ – какъв брой още сте подготвени да сложите в джобовете на бюрократите, с цел да избавят те климата от ваше име? “

В действителността тук играта би свършила… Българинът би ти споделил: „ Крадат задоволително! Нито стотинка повече от мен! “ Европеецът може и да е малко по-ларж, щото живее от ден на ден без директна връзка със земята…

Обаче Европейската комисия желае друго и надлежно употребява " резултатите ", както виждате на фотографията!

А световното изследване „ Моят свят “, извършено през Интернет през 2015 година – не, не е представително или спазващо някакви социологически правила, само че въпреки всичко получава съвсем 10 милиона отговора – е безпределно ясно.

Въпросът е единствено един и доста елементарен: „ Кои от тези проблеми са най-важните за вас и вашето семейство? “

Изборът е сред 16 отговора като всеки респондент избира 6.

Резултат: „ Спасяването на климата “ е финален приоритет измежду действителните проблеми на хората по света!

Ето и линк към самата вест и " изследването ", в случай че желаете да се насладите на този урок по агитация в цялостния му искра: https://www.dnevnik.bg/…/3962004_nai-malko_bulgari_v_es_sm…/