Автор: Антоний Тодоров През последните дни и седмици непрекъснато научаваме,

Автор: Антоний Тодоров

През последните дни и седмици непрестанно научаваме, какво е неприличие.

Неприличие било „ да се ругатни България “ с резолюцията на Европейския парламент. Неприличие било създатели на резолюцията да са български евродепутати като Елена Йончева и Радан Кънев. Неприличие било да се прави загадка коалиция по този метод сред Българска социалистическа партия и ДСБ.

Неприличие било да се поддържа резолюция, която призовавала да се ратифицира Истанбулската спогодба за насилието над дами, откакто българският Конституционен съд я е отхвърлил като противоконституционна. Неприличие било това да прави евродепутат-социалист, откакто личната му партия към този момент била взела решение.
Неприличие било да се хвърлят яйца по политици, обществени персони и офиси. Неприличие било да се блокират кръстовища, да се пречи на мирните жители, да се подвига звук със викания за „ оставка “. Неприличие било да се желаят предварителни избори, тъй като имало постоянни.

Неприличие било президентът да желае оставките на премиера и основния прокурор, откакто той трябвало да бъде „ обединител на нацията “. Неприличие било той да получава някаква поддръжка от „ десни “ жители, когато той е бил кандидатура на Българска социалистическа партия. Неприлично било по същата логичност на едно място да стачкуват Христо Иванов, Мая Манолова или хората на Слави Трифонов, дружно с хора на „ Демократична България “, или пък някакви там социалисти.

Неприличие било да се подлага на критика държавното управление, а да се употребява софийското метро, издигнато от него. Неприличие било да се употребяват реплики, изказани пред партийна публика, а не публични речи, изречени в Народното събрание. Както било неприличие да се „ крадат папки “ с авансово готови речи в Народното събрание.

Неприличие било да се желае оставката на основния прокурор поради изборните акции на прокуратурата. Неприличие било и да се подлага на критика полицията, че употребявала недопустимо принуждение, да вземем за пример в тъмното под колоните на Министерски съвет.

Неприличие било публикуването на книга-наръчник за полово образование, тъй като „ подбуждала към ранен сексуален живот “, някои илюстрации били „ порнография “. Неприличие било да се учат децата и младежите на полова просвета, тъй като трябвало да бъдат възпитавани в „ християнски полезности и морал “.

Колко доста неприличие се оказало че има в другояче толкоз приличната ни Родина!
Прилично било да си затваряш очите за крещящата корупция в Родината ти и да се обявяваш за родолюбец. Защото било обичайно да не признаваш „ пред чужденците “, че си оставил мафията да се разпорежда в страната ти. При това безнаказано и безочливо.

Прилично било да приемаш покорно решението на Конституционния съд за една спогодба, за която единствено преди няколко години си водил упорита акция за бързото й одобрение. Прилично било и да отлъчиш евродепутат в най-острата фаза на усилието да се прегледа и одобри резолюция, остро критикуваща държавно управление, чиято оставка искаш.

Приличие било да се позволяват запалени отпадъци да повредят автомагистрала, струваща милиони, само че е и яйца по политици. Прилично било политици да назовават протестиращите „ простаци “ и „ лумпени “, само че не е обичайно някой от тях да те замери с домат (дори не развален). Както е обичайно за блокираш София с едновременни поправки на огромни булеварди, само че блокадата на едно елементарно заобиколимо кръстовище не е.

Прилично било президентът да следи протичащото се пасивно, да мълчи и търпеливо да подписва всичко, което му предложат (я кандидатура за основен прокурор, я следващ лобистки закон, я напряко нова конституция). Прилично било да се употребява страната за частни цели, само че било непристойно президентът да си опълчва на това. Прилично било също по този начин „ десните “ за поддържат „ десните “, защото… били десни. И не било обичайно, в случай че си порядъчен жител да застанеш до различен като тебе, пък въпреки и „ не-десен “, „ ляв “ или каквото там го разграничава от тебе.

Прилично било да се съберат подозрителни агитки в поддръжка на основния прокурор, както и да се провеждат прокурорите на негово послушание в подкрепяща национална акция. Прилично било и ГДБОП да нахлуят в дома на почтени, а след това да се извинят с „ навигацията “ (следващия път извинението ще е със Сибила ясновидката?).
Прилично било покорно да приемаш груби обиди от своя партиен водач, както и да напишеш на стената си във „ Facebook “ се го обичаш. Както било обичайно да се правиш, че нямали никакво значение „ това шкафче “ и „ онази къща “. Защото било „ частен живот “.

Прилично било също по този начин да не приказваме за неприлични неща като… половото образование. Прилично било децата и юношите да научават за секса „ верните неща “ най-много от улицата, само че по-добре от Интернет – там е цялостно с доста „ просветителни “ материали. Но не било обичайно да се учат от нещо, създадено от експерти с опит.
Изобщо… Струва ми се, че в такава обстановка по-добрият избор е да бъдеш непристоен.