Автор: Андрей Гурков, Дойче Веле Концернът Газпром, който бе създаден

Автор: Андрей Гурков, " Дойче Веле "

Концернът " Газпром ", който бе основан преди 25 години, можеше да стане знак на пазарната промяна и европейския избор на Русия. Само че Владимир Путин му наложи друга роля, написа със страдание Андрей Гурков в коментар за " Дойче Веле ".

Много хора в днешна Европа считат " Газпром " за политически инструмент на Кремъл. Някои даже го назовават " газовото оръжие " на Путин. Уви, те са прави. Казвам това с откровено страдание като публицист, който в продължение на съвсем 25 години следи развиването на този тръст. Повярвайте ми, във връзка юбилея на " Газпром " с огромно наслаждение бих написал, че концернът е станал знак на сполучливата пазарна промяна на съветската стопанска система и на европейския избор на Русия. Само че това не е по този начин. А можеше да бъде.

Многообещаващото начало при Черномирдин

Всичко стартира многообещаващо. Превръщането на министерството на газовата индустрия на Съюз на съветските социалистически републики в държавен тръст стана една от знаковите промени от планова към пазарна стопанска система и поръчител за непрекъснати газови доставки в Европа в изискванията на раздробяване на Съветския съюз. Това сподели и професионалното умеене на екипа, образуван от Виктор Черномирдин, който пък стана топ-мениджър. През 1990 този екип потвърди своята дарба да извлича изгоди от капиталистическата конкуренция. Малко преди обединяването на Германия " Газпром " подписа контракт за съдействие с немския химически тръст " ВASF " и неговата дъщерна компания " Winterschall " и по този метод лиши монопола на концерна " Ruhrgas " за закупуване на сибирски газ за Федералната република.

На 17 февруари 1993 година по напътствие на президента Елцин държавният тръст " Газпром " беше преобразуван в акционерно сдружение. Именно в тези години беше положена основата за развиването на " Газпром " в посока към комерсиално съдействие с европейските пратньори. Няма да идеализираме активността на концерна през 1990-те години в Източна Европа, където той безочливо използваше своята наследена от Съюз на съветските социалистически републики монополна роля. В общи линии концернът продължаваше да реализира своята пазарна агресия. Особено отчетливо във връзка с немския пазар.

Целта, наречена Германия

Още през 1993 година " Газпром " сътвори със своя сътрудник " Winterschall " взаимното сдружение " Wingas " и по този метод първи получи директен достъп до крайните консуматори на най-големия си европейски експортен пазар. " Wingas " построи тръбопроводи в Германия. Осигури си и достъп до английския пазар. То построи най-голямото подземно газово вместилище в Западна Европа - в немската община Реден, както и други подземни газови складове и изнасяше природен газ в редица европейски страни. Днес " Wingas " е стопроцентова дъщерна компания на " Газпром ". През 2003 година " Газпром " направи още един предвидлив ход - концернът предложения " Winterschall " да взе участие в усвояването на Ачимовското находище. Така породи и компания " Ачимгаз ", в която през днешния ден руснаци и германци взаимно добиват газ за цяла Европа.

През пролетта на 2005 година на Хановерското примишлено ревю " Газпром " и " ВASF " оповестиха своя взаимен план, който по-късно получи името " Северен поток ". Лично аз присъствах на тази конференция и доста добре си припомням, че най-силно усещане тогава направи не самото предложение за създаване на трети кулоар за доставки на съветски газ в допълнение към двата настоящи тръбопровода през Украйна и Беларус. Лично мен изключително доста ме печатли огромният продан на активи по цялата верига от добива до крайния консуматор, за които тогава се договориха " Газпром ", " BASF " и преди малко включилата се към тях немска компания " Е.on ". Германската страна получи огромни дялове в сибирското Южноруско находище, а " Газпром " разшири наличието си в Европа и усили дяловете си в " Wingas ".

Това беше качествено ново равнище на съдействие и доверие сред огромния бизнес в Русия и Германия. Споразумението беше подписано в наличието на президента Путин и тогавашния канцлер Шрьодер. Никой тогава нямаше чувството, че " Газпром " се явява инструмент на Кремъл и сляпо извършва неговата воля. Само година по-късно обаче това чувство се усили.

Непростимата неточност на Милер

На 1 януари 2006 година " Газпром " за първи път приключи доставките на природен газ за Украйна, което се отрази и на директните доставки за Европа. По този метод преуспяващият тръст за една нощ внезапно промени посоката на своето развиване и стартира стремглаво да се трансформира в политически и агитационен инструмент в ръцете на съветския президент, който възнамеряваше непременно да отмъсти на Украйна за " Оранжевата гражданска война ".

Струва ми се, че доста руснаци не осъзнават какъв брой огромно значение отдава Западът на прецедентите при оценката на рисковете. Колко пъти преди демонстративното завъртане на газовото кранче Русия уверяваше на разнообразни бизнес-форуми, че няма да допусне спиране на доставките на природен газ при никакви условия. За съхраняването на положителната известност на " Газпром " съветските ръководещи бяха длъжни да намерят някакво решение на разногласието с Украйна, колкото и сложен сътрудник в договарянията да беше тя. Но Владимир Путин реши да показва мощ и пожертва положителното име на " Газпром ". Непростимата виновност на Алексей Милер пред ръководения от него тръст се състои в това, че той освен позволи тази интервенция, а и по всякакъв начин я поддържаше. И то два пъти! През януари 2009 година Русия още веднъж затвори кранчето на границата с Украйна. Този път за дълго. И цели страни, най-вече в Източна Европа, фактически започнаха да мръзнат.

Най-фаталната неточност за 25 години

Второто спиране на доставките беше най-фаталната неточност в четвъртвековната история на " Газпром ". Оттам идва и днешният му неприятен имидж, който към този момент не може да бъде излъскан със скъпоструващи спонсорски контракти с немски футболни клубове. За неприятния имидж способства и третият енергиен пакет на Европейски Съюз със строгите му антимонополни условия.

От тази неточност последва и основаването на европейския енергиен съюз с механизми за взаимопомощ при положение на спиране на доставките на газ, както и упоритата опозиция против построяването на " Северен поток-2 ". Много хора в Европа не имат вяра, че този газопровод е чисто комерсиален план. Твърде огромна е готовността на съветския тръст да похарчи големи суми в услуга на фикс-идеята на Путин да лиши Украйна от директния транспорт на природен газ.

В умозаключение: равносметката за тези 25 години е мрачна. В доста европейски страни " Газпром " провокира съмнение и откровена наприязън. Лично на мен ми се коства, че това е обидно за юбилияра. Концернът, който можеше да спомага за доближаването на Русия и Европа, заслужаваше друга орис.