Куба: Митарствата на долара в страната на социализма
Автор: Андрей Апостолов
Видиш ли опашка пред държавните вериги магазини – значи са пуснали нещо за ястие, а край очуканите пунктове, където се дават продуктите по купони, се редят, когато пристигна време за хляба. Отпред са продуктите по купони, а откъм гърба, на старите дървени лавици - стоките, които се продават свободно: асортиментът нормално включва сапун, олио, цигари, пакетирани храни, консерви. Празните магазини и аптеки не са изненада. Шокиращо за Куба е все по-видимото разслоение измежду популацията. Заведения и хотели се пълнят с новозабогатели кубинци, които по остаряла социалистическа традициия показват благополучие със златни ланци, коли чартърен, великодушни бакшиши и нрав на прохождащи мутри, а номенклатурата и нейните наследници са изгубили връзка с действителността в хубавите си коли и скъпите си заведения за хранене, споделя за " Гласове " от Хавана журналистът Андрей Апостолов.
" Чендж ду мъни, сеньор! Пури, Коиба, Партагас - истински, от кооператива ей там! Чикас (момичета)? " Из задъханите от тропическия зной хавански улици тази композиция е изместила известното допреди две години " Ел ултимо? " (Кой е финален?), което властваше в трансформиралата се в една голяма опашка столица, на която хората се редяха от среднощ, без да знаят какво ще пуснат на сутринта.
Снимки: Андрей Апостолов
Две години след началото на новата революционна епоха, както дефинираха по върховете процеса на унифицирането на двете кубински валути, кубинците не престават да са крепко хванати за калкулаторите, втренчени в увеличаващия се черен курс на $, който прибавя нули в цените и все по-голяма символика в заплатите.
„ Куба няма да върви към пазарна стопанска система “ е формалната поръчка на управлението, което в това време разкрива благоприятни условия за частната самодейност с към този момент над 2000 позволени позиции за работа в този бранш. Причината не е във ненадейно бликналата обич на партията към частния бранш, а в очевидната неефективност на бюрократичната икономическа система, даваща работа на всички, само че не и разцвет. За тези две години финансово-икономическа промяна, животът на редовия кубинец не се е трансформирал, или най-малко не към по-добро. Само частниците са се нараснали доста – при 7 милиона трудовоактивно население те към този момент са съвсем 2 милиона, а останалите 3,6 милиона в държавния бранш нямат нищо срещу също да се отъркат в дребнобуржоазните пристрастености на улицата. А тя им открива такива благоприятни условия.
Достатъчно е да тръгнеш по „ Обиспо “ от „ Пласа де армас “ в долния край и да стигнеш до «Авенида Италия» в горния, с цел да се убедиш в това. Тълпите от предлагащи всевъзможни услуги – викачи пред заведения, търсачи на чейндж-късмета, продавачи на пури и тропическа обич, опашките пред изключително известните пици на парче и магазинчета във входове и тераси, се смесват с тези от ошашавени туристи, които намират краткотрайна протекция във «Флоридита» на Хемингуей и избавителното дайкири.
Падането на редица ограничавания за частния бизнес е понапълнило улиците на Хавана с магазини, магазинчета, кафенета, питейни заведения и заведения за хранене за всеки усет, само че не и за всеки кубински джоб. Стара Хавана прилича от ден на ден на нейния Китайски квартал, същинското царство на куфарната търговия и предприемаческия дух. Продава се всичко – някой е извадил бутилка олио, различен сувенири, трети цигари, сапуни, шампоани, облекла, карти за интернет, кухненски съдове, железария всякаква, докарани на цвят сокове, домашни сладости, кафе, сладолед, аварийни елементи. За по-претенциозните има и няколко публични пазара, далечни родственици на ранния Илиянци, където под нагорещените ламаринени покриви върху подредените като сардели маси се вее всичко, което може да се облича, съблича, обува и събува.
Куфарът продължава да играе значима роля в оцеляването на популацията, изключително откакто отпаднаха рестриктивните мерки за импорт на храни от пътуващите кубинци. Държавните магазини също оферират това-онова, основно вода и безалкохолни, а бирата към този момент не е народен проблем. Проблемът е, че коства 1 $, а заплатата, да вземем за пример на доктор, се равнява на 30 зелени по курса на улицата. Паричната промяна накара мнозина кубинци да се почувстват по-богати най-малко на хартия (увеличението на заплатите беше приблизително 4,9 пъти), само че скоро инфлацията ги върна в действителността.
Купонната система си върви, само че в посока към все по-голямо стесняване на предоставяните артикули (ориз, боб, малко кафе, малко олио, захар, четвърт пиле, един сапун месечно, едно хлебче на ден, цигари...). По улиците шестват количките със зеленчуци, кооперативните пазари вършат опити да запълнят нишата, доматите са по $ кг, бананите – 70 цента за чепка, лимоните са тропическа необичайност, чесън, лук – на численост, месото – 6 $ кг.
Видиш ли опашка пред държавните вериги магазини – значи са пуснали нещо за ястие, а край очуканите пунктове, където се дават продуктите по купони, се редят, когато пристигна време за хляба. Отпред са продуктите по купони, а откъм гърба, на старите дървени лавици - стоките, които се продават свободно: асортиментът нормално включва сапун, олио, цигари, пакетирани храни, консерви.
Празните магазини и аптеки не са изненада. Шокиращо за Куба е все по-видимото разслоение измежду популацията. Заведения и хотели се пълнят с новозабогатели кубинци, които по остаряла социалистическа традициия показват благополучие със златни ланци, коли чартърен, великодушни бакшиши и нрав на прохождащи мутри, а номенклатурата и нейните наследници са изгубили връзка с действителността в хубавите си коли и скъпите си заведения за хранене.
„ Обиспо “ дава визия за предприемаческия характер на столицата, само че Хавана надалеч не е Куба. Не ти би трябвало доста време и километри, с цел да схванеш, че има и кубинци, които работят отвън уличната система на обслужване и финанси. В Гуира де Мелена, в прилежащата на столицата провинция Артемиса, земята е извънредно плодородна и локалните фермери не са пропуснали да употребяват отворилата им се опция за развиване.
Селцето е в класическо провинциално осъществяване – централна улица с черква, едноетажни къщички, няколко здания с колонади, напомнящи за положителните години, локален пазар, приветстващ те с подредени извън бутилки, стъкленици, кутии, и празните лавици вътре, кафене с разнебитени столове и отзивчиви клиенти.
Стопанството на Луис не е измежду най-големите, само че е като нарисувано с идеалните блокове от царевица, маланга, боб, лук, паяжината на напоителната система от стоманени тръби и дълбоката сонда. Преживящите крави под сянката на манговите дървета и чиримоята, дамата зад купчините чесън и двамата босоноги далечни родственици на чичо Том, нарамили по една мотика, единствено допълват картинката.
Работят всички, стопанството печели добре, справяйки се с уговорките към страната и чертаейки проекти за развиване на производството. Седим край масата на сок от мамей с мляко (тук то не липсва за разлика от Хавана), домакинята ме довършва с класическите чичаронес (пръжки по кубински), само че Луис радостно ме успокоява: «Холестерол!», и споделя какво счита да направи: да вземат под аренда още малко земя, да си създадат дребен завод за консервиране на плодовете и зеленчуците, които в този момент пълнят фризери и хладилники, в случай че не спре токът, да излязат с тях на пазара, да почнат сами да си внасят препарати, да купят кола, да намерят метод за разплащане с доставчиците от чужбина.
„ Работа има, плащаме добре (два пъти повече от лекар), а и регионът не допуска да си ленив. Те, мързеливите отидоха в Хавана! “, заключава Луис до момента в който се придвижваме към брадовчедите в прилежащата Ла Палма и Кахио Бийч-бедно рибаско населено място на Карибско море. И там вирее всичко, което боднеш в земята, изненадата е лозето, което локалният „ сомелиер “ отглежда към този момент 25 години и се надява да получи малко литература и някой съвет от български сътрудник, както и да направи лична марка вино. Съжалява за отнесената от урагана ябълкова градина, само че не се е отказал да я възвърне и разшири.
Такива като Луис и брадовчедите има на всички места. Във Винялес можеш да откриеш дребни стопанства, като това на Виктория, което събира по 100 кг тютюн, от които 90% се изкупува от страната, само че от останалите 10% за лична консумация печелят повече. И там, и в Ла Палма, и в Кахио Бийч, и в Гуира де Мелена, както и на изток в зоните, където царства захарната тръстика, не видях мързеливи. Открих работяги, които в изискванията на дефицит и липса на помощ от страната се пробват да развиват своя бизнес. Едните по-успешно, другите с лодките, които се движат по някакви неписани закони на механиката, по-скромно. И всички се надяват да заживеят по-добре, могат да създават повече, само че и чакат от страната освен апели за революционна взаимност, само че и помощ.
Да внасяш е комфортно и се трансформира в недостатък, който убива самодейността, съобщи преди време президентът Мигел Диас-Канел и това стана следващият кубински тезис за развиването, който се повтаря като мантра, само че действителността го изпразни от наличие. Директиви, насоки, актуализации, стратегии се редуват с следващата акция за самозадоволяне с храни, само че пилето се утвърди като птицата на революцията.
Страната прави крачки към социалистически капитализъм, при който страната е социалистическа, лозунгите – революционни, а част от стопанската система и съвсем цялото мислене на хората - буржоазен. Заплатите са в песо, само че магазините (почти всички) във валута, която от дълго време не е мръсна дума и притежанието ѝ не се преследва от закона, а в заведенията сметките идват и в долари, и в евро, и в песо. По курса на притежателя, несъмнено.
„ Тази стопанска система е напряко мазохистична, не е социалистическа, ми сподели Масимо, остарял италиански болшевик, който живее в Куба от години и е наясно с лъкатушенето в развиването на острова. Опитват се да се отворят, а бюрокрацията и партокрацията им пречи да дадат повече независимост на пазара. Да няма небогати не значи да се вземе от по-богатите и да се раздаде на всички останали, а да се работи по този начин, че разликата сред едните и другите да стане по-малка. “
Съгласен съм с него. В кубинската стопанска система постоянно липсва логиката, само че постоянно участва революционната изразителност. Всички са равни, страната оказва помощ за това тъждество, субсидира купонната система, водата, електричеството, превозът (фериботът през залива до Регла) е 2 песо при курс в държавните обменни бюра от 128 за евро. А и врагът дебне от север. Въпросът е, че кубинците не се усещат равни, а небогати. Е, една забележителна каста получи опция да си легализира парите с измененията и се движи в собствен си житейски кръг – заведения, хотели, пътувания, коли. Кубинският частник си обича кубинския социализъм. Другите са на тръстиката.
В интервала 2012-2016 година, когато нищо не предполагаше краха на Венесуела и топлата връзка с Каракас се показваше в съвсем 22% от кубинския Брутният вътрешен продукт, медицинските услуги зад граница носеха 8 милиарда $, помощите от чужбина – близо 3,5 милиарда, туризмът беше във напредък с над 3 милиарда приходи, а Обама пристигна на крайници, в Хавана за следващ път взеха решение, че нещата потръгват и няма потребност от съществени промени. Достатъчни са насоките, тезисите плюс малко ентусизъм в цвета на Въстаническата войска и стопанската система ще дръпне. Зациклянето по върховете обаче стартира да сковава страната и стана ясно, че ембаргото не може да бъде обяснението за тоталния дефицит и растящото неравноправие. И без хирургия в мисленето на управлението няма по какъв начин да има придвижване напред, в случай че революцията желае да оцелее.
Идеите на революцията с цвета на Сиера Маестра не са изчезнали, само че образецът избледня, обрасъл с лозунги и партийно празнословие. Младите не схващат по какъв начин революцията все се бори да победи и не се усещат измежду спечелилите.
Кубинският модел не работи за самите кубиници, сподели преди години Фидел Кастро, а по върховете се пробват да не помнят това и да покажат, че моделът работи. Явно към момента не са разкрили формулата или както сподели прочут коафьор: „ Строим социализма, само че не доближават строителните материали! “
Кубинците чакат отговори на доста въпроси и най-важният е за какво толкоз десетилетия не съумяха да заживеят по-добре и кой е отговорен за това? Контрареволюцията, външната експанзия, безумното американско ембарго или вътрешната обсада? Перманентната гражданска война е обсебила главите на върхушката, перманентният недостиг – главите на хората. Изходът от този конфликт е с предупреден край – няма случай бедността да е била побеждавана с идеология.
Журналистът Андрей Апостолов е създател на „ Куба си “ - книга, която не се пробва да „ открие Америка “, разказвайки за Куба, а да преоткрие Куба – онази, която всички сме уверени, че познаваме около щампите за именитите ѝ ръководители, прелестните плажове, нощните купони в „ Тропикана “, за огнедишащия ром и омайната пура, правена върху бедрото на някоя мулатка.
През 1990 година в репортажите си от Острова създателят дефинира развиването на Куба като „ тропически бюрократичен социализъм “, а през днешния ден, през призмата на своя опит, се пробва да разголи „ каймана “, където «продължават да строят социализма, само че не доближават строителните материали».
Книгата е забавна композиция от непознати моменти за сякаш познати исторически събития и персони и любопитни разкази от първо лице за днешната делнична Куба. За живота сред ънкъл Сам (САЩ) и дяда Никита (СССР), за опита да се играе крупие, което приема залозите на огромните, само че не раздава облаги, за янките (американците) и болосите (руснаците), за кубинския модел, който не работи и за кубинците (по Фидел), за тропическия вид на НЕП-а и любовта сред кубинския частник и кубинската гражданска война.
В същото време създателят с възприятие за комизъм ни разкрива кубинските потайности: Китайския квартал с неповторимия дух на куфарната търговия, дълбоките дворове на архитектурните шедьоври, автомобилния Джурасик парк, омачканите от времето риболовен селища, където в рибните магазини има всичко друго, само че не и риба, света на уличните художници и уличния ваучър, тютюневите плантации и изобретателните продавачи на пури. Той ни води и в неповторимия свят на известния Хосе Фустер, трансформирал цялостен квартал в рисувана приказност и построил мозаечна стена на България.
Книгата «Куба си» може да намерите в книжарница «Нисим», бул. «В.Левски» 59 и Книжен Ъгъл, ул. «Оборище» 117.
