Алгоритъм на MIT помага на автономните коли да сменят лентите за движение като хората
Автономните транспортни средства несъмнено не могат да сменят лентите за придвижване, както го вършат хората. В общия случай те разчитат или на релативно статични модели на данни, които мъчно могат да оказват помощ в претрупан трафик, като транспортното средство може да трансформира лентата на придвижване, единствено когато това е безусловно належащо. Затова и Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) на Масачузетския софтуерен институт (MIT) създава по-добра технология, която да усъвършенства опциите на самостоятелните транспортни средства - логаритъм, който сменя платната за придвижване по сходство на човек, като в същото време съблюдава разпоредбите за пътна сигурност.
Новата техника е трансформация на позната идея за " буферни зони ", която дефинира къде се намират другите участници в придвижването и до каква степен е евентуално транспортното средство без водач да избегне възможен конфликт. По-старите системи авансово изчисляваха тези зони, с цел да спестят време, само че екипът на MIT употребява " математически ефикасен " метод, който основава нови зони в действително време, в случай че продуктивността на изкуствения разсъдък падне под тази на човек зад кормилото. Процесът зависи от скоростта, с която се движи транспортното средство, и даже може да бъде персонализиран въз основа на избрани равнища на експанзия при шофиране, макар че постоянно има " гаранция за сигурност ", която да ви спести неприятни преживявания на пътя.
Това, несъмнено, е просто логаритъм и дълго време може да не донесе нужното решение на този проблем самичък по себе си, само че Toyota и Службата за военноморски проучвания на Съединени американски щати към този момент са подкрепили плана с концепцията, че навлизането на тази технология в действителния свят е единствено въпрос на време. И в действителност тя може да се окаже по-важна, в сравнение с наподобява първоначално. Ако самостоятелните транспортни средства ще съжителстват с хората, ще би трябвало да наблюдават и техните модели на трафик и шофиране, а това несъмнено включва и честата промяна на лентите за придвижване.
Новата техника е трансформация на позната идея за " буферни зони ", която дефинира къде се намират другите участници в придвижването и до каква степен е евентуално транспортното средство без водач да избегне възможен конфликт. По-старите системи авансово изчисляваха тези зони, с цел да спестят време, само че екипът на MIT употребява " математически ефикасен " метод, който основава нови зони в действително време, в случай че продуктивността на изкуствения разсъдък падне под тази на човек зад кормилото. Процесът зависи от скоростта, с която се движи транспортното средство, и даже може да бъде персонализиран въз основа на избрани равнища на експанзия при шофиране, макар че постоянно има " гаранция за сигурност ", която да ви спести неприятни преживявания на пътя.
Това, несъмнено, е просто логаритъм и дълго време може да не донесе нужното решение на този проблем самичък по себе си, само че Toyota и Службата за военноморски проучвания на Съединени американски щати към този момент са подкрепили плана с концепцията, че навлизането на тази технология в действителния свят е единствено въпрос на време. И в действителност тя може да се окаже по-важна, в сравнение с наподобява първоначално. Ако самостоятелните транспортни средства ще съжителстват с хората, ще би трябвало да наблюдават и техните модели на трафик и шофиране, а това несъмнено включва и честата промяна на лентите за придвижване.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ