Историята на Румен Антонов - откривателя на автоматичната скоростна кутия
Автоматичната скоростна кутия е едно от най-полезните за водачите изобретения в региона на международното автомобилостроене.
Още от първите години на откриването й тя става обект на разногласия от страна както на конструкторите, по този начин и на водачите във връзка с това дали и до каква степен тя е надеждна.
Безспорно автоматизираната скоростна кутия е от огромно облекчение за лидера. Противниците й обаче считат, че употребявайки я, водачите губят действителната визия за скоростта на придвижване на автомобила. Иначе казано, те стопират да „ усещат” колата в ръцете си.
Освен това автоматизираната скоростна кутия, съгласно експертите, лишава до 15-20% от мощността на мотора, покачва разхода на гориво и е по-тежка от механичната. Тук няма да навлизаме в детайлности и няма да вземаме страна сред спорещите „ за” или „ против” автоматизираната скоростна кутия.
Направихме този уводен пролог, с цел да отбележим, че това революционно за времето си изобретение в региона на автомобилостроенето също е дело на българин, написа вестник Монитор.
Неговото име е Румен Антонов, а ползите и изобретенията му будят интерес и през днешния ден. Роден е на 21 януари 1944 година в София в фамилията на царски офицер. И, несъмнено, поради „ буржоазния” си генезис, още от ученическите години бъдещият изобретател си има проблеми с комунистическите управляващи в Народна република България.
Мечтата на младия Румен е да следва медицина. Но поради „ вражеския му произход” вратите на висшите медицински заведения са вечно затворени за него. Няма по какъв начин синът на един съсловен зложелател да учи за доктор. Та нали по-късно може да употребява специалността си, с цел да трови и убива сънародниците си.
Затова младежът е заставен да погребе фантазията си да оказва помощ на хората, като ги лекува, и в последна сметка се записва да учи в други „ безобидни” специалности. В средата на 60-те години Румен Антонов приключва по едно и също време две висши образования в напълно разнообразни специалности: инженерство във ВМЕИ „ Ленин” и индустриален дизайн в Художествената академия.
А редом с това изкарва и курс по физика при известния по това време проф. Азаря Поликаров. Възможностите му са видяни и оценени от управлението на Катедрата по нуклеарна физика в СУ, откъдето го канят да стане помощник. Той обаче отхвърля, защото не желае да се занимава с това.
Въпреки двете си висши образования, ученолюбивият юноша схваща, че в България няма място за нег и че тук страната ще спъва развиването му в региона на науката. През годините ученолюбивият юноша работи като учител по изобразяване, става художник на филми и даже за известно време си изкарва средствата като преносвач.
Още в България Антонов стартира да работи по концепцията за основаване на четиритактов мотор с вътрешно горене с напълно нов принцип на работа. През 1976 година с много старания той въпреки всичко съумява да се снабди с първия частен патент в България за „ Двигател с вътрешно горене по читиритактов цикъл”.
Непрекъснатите проблеми и пречки, които властта в България му основават, карат изобретателя все по-сериозно да се замисли за бягство в чужбина. Той е уверен, че там, зад граница, концепциите му ще бъдат оценени както би трябвало.
В продължение на съвсем четвърт век Румен Антонов прави цели 17 несполучливи опита да напусне България. Чак през 1988 година - година преди рухването на тоталитарния строй у нас, той съумява да напусне България легално, откакто се дами за французойка. След къс престой във Франция той се открива във Англия в град Манчестър.
Далеч от родината, съумява да се отдаде на научни проучвания и изобретения главно в региона на автомобилостроенето. Любовта на българина към колите, в действителност, не е инцидентна и е още от детските му години. Тогава той се възхищава от колата „ Хорх 853”, с която тогавашният авто играч Соколов, другар на родителите му, стопира пред дома му.
В ученическите си години Румен всеки ден минава около ЦУМ и се любува на изложените в партерния етаж мотоциклети и коли. На 16 години той изкарва сполучливо курс и получава удостоверение за правоуправление на мотоциклет. А пет години по-късно, когато към този момент е на 21 години и студент, баба му купува първата кола в живота му - Renault, с което той всеки ден обикаля из столицата.
През 1991 година българинът Румен Антонов изобретява и патентова автоматизирана скоростна безстепенна кутия за дребни коли. Положителното в изобретението на българина е, че неговата кутия покачва напълно едва разхода на гориво. Изобретението му е посрещнато извънредно добре и за малко време той съумява да продаде скоростната си кутия на водещите международни автомобилни концерни: Honda, Daimler-Chrysler, Renault, Peugeot, Rover и други
През този интервал българинът има съществени проблеми и неприятности с компанията Toyota, която пуска в произвеждане неговата скоростна кутия, без да е получила лиценз от изобретателя. Стига се даже до правосъдни каузи, които нашенецът завежда против японската компания. Българинът записва две компании в Холандия и Франция за продажба на автоматизираната безстепенна скоростна кутия.
В средата на 90-те години френското държавно управление отпуска дотация от 200 хиляди франка за доразработка и рационализиране на откритието на българина. През идващите години българинът усъвършенства изобретението си, като конструира шестстепенна скоростна кутия, определяна от експертите като по-малка, по-лека и по-икономична.
През 1995 година Румен Антонов пуска акции на компанията си на международната фондова борса, само че в продължение на няколко години акциите му не се котират и компанията му съумява да натрупа загуба от 2 милиона лири стерлинги. Чак след 2000 година акциите му стартират да покачват цената си, като доближават на тържищата в Лондон и Амстердам стойност от 150 млн. щатски долари.
Освободен от оковите на комунистическата тоталитарна страна, инж. Румен Антонов не се лимитира единствено с конструиране на автоматизирана скоростна кутия. През 2002 година той показва на Парижкия автосалон модел един неповторим състезателен ретро футуристичен миниавтомобил. Успоредно с това създава и напълно нов вид четиритактов мотор с вътрешно горене и турбокомпресор.
През първите години на новия ХХ1 век приетият в целия свят откривател още веднъж взема решение да направи опит да развива бизнес в България. Той се свързва с вицепремиера в царското държавно управление Николай Василев и му доверява желанието си да построи в родината си цех за произвеждане на първокласна спортна кола.
Скоростната кутия на Румен Антонов
След като изследва ситуацията и бизнес климата у нас обаче, трансформира желанието си и се отхвърля да прави бизнес в България. През идващите години Румен Антонов още няколко пъти се пробва да внесе свежи капитали в България и да стартира друг тип бизнес, обвързван с автомобилостроенето: произвеждане на каросерии от стъклопласт, алуминиеви шасита, кожен интериор и тапицерии.
В последна сметка обачеq всичките му планове са несполучливи, защото банките у нас отхвърлят да му провиснал нужните заеми. Идеите му не намират съидейници и измежду българския бизнес.
Интересите на инж. Румен Антонов обаче надалеч не се лимитират и не се изчерпват в региона на автомобилостроенето. Както беte упоменато първоначално, неговата младежка фантазия е да бъде доктор. Тя не съумява да се реализира поради комунистическите управляващи в България. В чужбина българинът съумява най-малко частично да върне още веднъж интереса си в тази област.
За да изясни аргументите за появяването на някои от най-сериозните болестиq като атеросклероза, инфаркт и инсулт, още до момента в който е в България, той опитва върху себе си, подлагайки се на дълготрайно лекуване с противогъбичен препарат. Експериментите му обаче са анулирани персонално от Тодор Живковq като съгласно някои в основата на възбраната стои шуреят на Тато акад. Малеев, който изпитва непоносимост към всеки сръчен експерт в региона на българската медицина.
През 1998 година, към този момент в чужбина, изобретателят учредява и фондация за проучвания върху атеросклерозата. В началото на 90-те години при едно от първите си визити в България Румен Антонов основава у нас Научен медицински център, като отделя 50 милиона $ за проучвания, които да се правят в него от български медицински експерти.
През 1997 година той образува собствен екип от учени експерти, с които желае да прави микробиологични проучвания, отнасящи се до сърдечно-съдовите болести, в Медицинска академия - София. Но за следващ път получава мъчителен удар, този път от българските лекари, част от които се пробват да го изкарат шарлатанин и самозванец. След този следващ удар изобретателят сякаш към този момент дефинитивно подвига ръце и отхвърля да прави опити да влага в родината си.
Днес изобретателят на автоматизираната скоростна кутия Румен Антонов живее в Париж. Въпреки своите 77 годиниq българинът всеки ден излиза от вкъщи си със специфичната си кола, носеща неговото име „ Румен”. Автомобилът е ретро, като съгласно експертите прилича аеродинамичните модели от 30-те години на ХХ век. Колата на българина обаче е направена от леки материали и сплави и тежи единствено половин звук. А цената й е към 40 хиляди евро.
Още от първите години на откриването й тя става обект на разногласия от страна както на конструкторите, по този начин и на водачите във връзка с това дали и до каква степен тя е надеждна.
Безспорно автоматизираната скоростна кутия е от огромно облекчение за лидера. Противниците й обаче считат, че употребявайки я, водачите губят действителната визия за скоростта на придвижване на автомобила. Иначе казано, те стопират да „ усещат” колата в ръцете си.
Освен това автоматизираната скоростна кутия, съгласно експертите, лишава до 15-20% от мощността на мотора, покачва разхода на гориво и е по-тежка от механичната. Тук няма да навлизаме в детайлности и няма да вземаме страна сред спорещите „ за” или „ против” автоматизираната скоростна кутия.
Направихме този уводен пролог, с цел да отбележим, че това революционно за времето си изобретение в региона на автомобилостроенето също е дело на българин, написа вестник Монитор.
Неговото име е Румен Антонов, а ползите и изобретенията му будят интерес и през днешния ден. Роден е на 21 януари 1944 година в София в фамилията на царски офицер. И, несъмнено, поради „ буржоазния” си генезис, още от ученическите години бъдещият изобретател си има проблеми с комунистическите управляващи в Народна република България.
Мечтата на младия Румен е да следва медицина. Но поради „ вражеския му произход” вратите на висшите медицински заведения са вечно затворени за него. Няма по какъв начин синът на един съсловен зложелател да учи за доктор. Та нали по-късно може да употребява специалността си, с цел да трови и убива сънародниците си.
Затова младежът е заставен да погребе фантазията си да оказва помощ на хората, като ги лекува, и в последна сметка се записва да учи в други „ безобидни” специалности. В средата на 60-те години Румен Антонов приключва по едно и също време две висши образования в напълно разнообразни специалности: инженерство във ВМЕИ „ Ленин” и индустриален дизайн в Художествената академия.
А редом с това изкарва и курс по физика при известния по това време проф. Азаря Поликаров. Възможностите му са видяни и оценени от управлението на Катедрата по нуклеарна физика в СУ, откъдето го канят да стане помощник. Той обаче отхвърля, защото не желае да се занимава с това.
Въпреки двете си висши образования, ученолюбивият юноша схваща, че в България няма място за нег и че тук страната ще спъва развиването му в региона на науката. През годините ученолюбивият юноша работи като учител по изобразяване, става художник на филми и даже за известно време си изкарва средствата като преносвач.
Още в България Антонов стартира да работи по концепцията за основаване на четиритактов мотор с вътрешно горене с напълно нов принцип на работа. През 1976 година с много старания той въпреки всичко съумява да се снабди с първия частен патент в България за „ Двигател с вътрешно горене по читиритактов цикъл”.
Непрекъснатите проблеми и пречки, които властта в България му основават, карат изобретателя все по-сериозно да се замисли за бягство в чужбина. Той е уверен, че там, зад граница, концепциите му ще бъдат оценени както би трябвало.
В продължение на съвсем четвърт век Румен Антонов прави цели 17 несполучливи опита да напусне България. Чак през 1988 година - година преди рухването на тоталитарния строй у нас, той съумява да напусне България легално, откакто се дами за французойка. След къс престой във Франция той се открива във Англия в град Манчестър.
Далеч от родината, съумява да се отдаде на научни проучвания и изобретения главно в региона на автомобилостроенето. Любовта на българина към колите, в действителност, не е инцидентна и е още от детските му години. Тогава той се възхищава от колата „ Хорх 853”, с която тогавашният авто играч Соколов, другар на родителите му, стопира пред дома му.
В ученическите си години Румен всеки ден минава около ЦУМ и се любува на изложените в партерния етаж мотоциклети и коли. На 16 години той изкарва сполучливо курс и получава удостоверение за правоуправление на мотоциклет. А пет години по-късно, когато към този момент е на 21 години и студент, баба му купува първата кола в живота му - Renault, с което той всеки ден обикаля из столицата.
През 1991 година българинът Румен Антонов изобретява и патентова автоматизирана скоростна безстепенна кутия за дребни коли. Положителното в изобретението на българина е, че неговата кутия покачва напълно едва разхода на гориво. Изобретението му е посрещнато извънредно добре и за малко време той съумява да продаде скоростната си кутия на водещите международни автомобилни концерни: Honda, Daimler-Chrysler, Renault, Peugeot, Rover и други
През този интервал българинът има съществени проблеми и неприятности с компанията Toyota, която пуска в произвеждане неговата скоростна кутия, без да е получила лиценз от изобретателя. Стига се даже до правосъдни каузи, които нашенецът завежда против японската компания. Българинът записва две компании в Холандия и Франция за продажба на автоматизираната безстепенна скоростна кутия.
В средата на 90-те години френското държавно управление отпуска дотация от 200 хиляди франка за доразработка и рационализиране на откритието на българина. През идващите години българинът усъвършенства изобретението си, като конструира шестстепенна скоростна кутия, определяна от експертите като по-малка, по-лека и по-икономична.
През 1995 година Румен Антонов пуска акции на компанията си на международната фондова борса, само че в продължение на няколко години акциите му не се котират и компанията му съумява да натрупа загуба от 2 милиона лири стерлинги. Чак след 2000 година акциите му стартират да покачват цената си, като доближават на тържищата в Лондон и Амстердам стойност от 150 млн. щатски долари.
Освободен от оковите на комунистическата тоталитарна страна, инж. Румен Антонов не се лимитира единствено с конструиране на автоматизирана скоростна кутия. През 2002 година той показва на Парижкия автосалон модел един неповторим състезателен ретро футуристичен миниавтомобил. Успоредно с това създава и напълно нов вид четиритактов мотор с вътрешно горене и турбокомпресор.
През първите години на новия ХХ1 век приетият в целия свят откривател още веднъж взема решение да направи опит да развива бизнес в България. Той се свързва с вицепремиера в царското държавно управление Николай Василев и му доверява желанието си да построи в родината си цех за произвеждане на първокласна спортна кола.
Скоростната кутия на Румен Антонов
След като изследва ситуацията и бизнес климата у нас обаче, трансформира желанието си и се отхвърля да прави бизнес в България. През идващите години Румен Антонов още няколко пъти се пробва да внесе свежи капитали в България и да стартира друг тип бизнес, обвързван с автомобилостроенето: произвеждане на каросерии от стъклопласт, алуминиеви шасита, кожен интериор и тапицерии.
В последна сметка обачеq всичките му планове са несполучливи, защото банките у нас отхвърлят да му провиснал нужните заеми. Идеите му не намират съидейници и измежду българския бизнес.
Интересите на инж. Румен Антонов обаче надалеч не се лимитират и не се изчерпват в региона на автомобилостроенето. Както беte упоменато първоначално, неговата младежка фантазия е да бъде доктор. Тя не съумява да се реализира поради комунистическите управляващи в България. В чужбина българинът съумява най-малко частично да върне още веднъж интереса си в тази област.
За да изясни аргументите за появяването на някои от най-сериозните болестиq като атеросклероза, инфаркт и инсулт, още до момента в който е в България, той опитва върху себе си, подлагайки се на дълготрайно лекуване с противогъбичен препарат. Експериментите му обаче са анулирани персонално от Тодор Живковq като съгласно някои в основата на възбраната стои шуреят на Тато акад. Малеев, който изпитва непоносимост към всеки сръчен експерт в региона на българската медицина.
През 1998 година, към този момент в чужбина, изобретателят учредява и фондация за проучвания върху атеросклерозата. В началото на 90-те години при едно от първите си визити в България Румен Антонов основава у нас Научен медицински център, като отделя 50 милиона $ за проучвания, които да се правят в него от български медицински експерти.
През 1997 година той образува собствен екип от учени експерти, с които желае да прави микробиологични проучвания, отнасящи се до сърдечно-съдовите болести, в Медицинска академия - София. Но за следващ път получава мъчителен удар, този път от българските лекари, част от които се пробват да го изкарат шарлатанин и самозванец. След този следващ удар изобретателят сякаш към този момент дефинитивно подвига ръце и отхвърля да прави опити да влага в родината си.
Днес изобретателят на автоматизираната скоростна кутия Румен Антонов живее в Париж. Въпреки своите 77 годиниq българинът всеки ден излиза от вкъщи си със специфичната си кола, носеща неговото име „ Румен”. Автомобилът е ретро, като съгласно експертите прилича аеродинамичните модели от 30-те години на ХХ век. Колата на българина обаче е направена от леки материали и сплави и тежи единствено половин звук. А цената й е към 40 хиляди евро.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ