Всички автобусни превозвачи в Смолянско се вдигат на протест
Автобусните превозвачи в Смолянско до един излизат на митинг в понеделник против тол системата, тъй като ние тук работим на ръба на оцеляването, заяви ръководителят на регионалното им съдружие Димчо Каров.
В понеделник е планувано на 100% да се спрат рейсовете за регионалните, републикански и общински транспортни схеми , които извършват. Ще возят единствено профилирания транспорт, с цел да не се нарушава образователният и индустриалният развой.
Почти всички линии от общинските транспортни схеми в област Смолян са субсидирани и обезщетени. Получава се обаче следният абсурд: страната ги дотира за това, че извършват губещи и неефективни линии, а в това време ги товари да заплащат високите тол такси за превоз по първи и втори клас пътна мрежа.
„ Те са 12 пъти повече от досегашните винетни стикери, които сме заплащали. Искаме и заслужено систематизиране на дотациите и обезщетенията. Какво се получава? Държавата на нас ни покрива разноските за дотации към 40%. Останалите 60% от загубите ни за извършване на неефективни и губещи линии са за наша сметка . Това е от години. Общините нямат процедура да заделят средства в общинските бюджети, с цел да докомпенсират тези загуби. И това, че тази система продължава много години, изтощи до оптималната степен превозвачите. Доста от тях към този момент се отхвърлиха от този бизнес. Да не ви изплашвам, само че 80% от превозвачите са с желание, в случай че се вкара тол системата, да се откажат от този бизнес. Оттам-насетне даже страната да завиши размера на обезщетенията, даже общините да стартират да заплащат, няма да намерят превозвачи. Когато към този момент се е отказал и си е намерил по-подходяща работа, няма да се върне в този бизнес “, проучва Каров.
На въпроса по какъв начин до момента са оцелявали, той дава отговор: „ Защото 100% от водачите са и шефове на компаниите “.
Каров изясни, че на вчерашното регионално съвещание 100% водачите, които са и шефове, пресметнали, че в случай че се направи една равносметка, в никакъв случай на тях няма да им се образува месечна заплата повече от 400-500 лв..
„ Тоест, в случай че си назначат водачи, минималният застрахователен предел за т. година е 610 лв.. Като се начислят осигуровки и данъции, излиза някъде към 800-900 лв. разход. Превозвачът споделя: " Ако има на мен някой да ми даде 1000 лв., се отхвърлям от всичко ". Над 30% в последните две години към този момент линиите се отхвърлят - освен до дребните села, само че и от републиканската скица като Мадан-Кърджали. На прага е превозвачът да се откаже от линията Мадан-Рудозем. Ако не намерения страната в доста незабавен порядък да обезпечи и да покрива най-малко 90% от действителните загуби на превозвачите, не желая да бъда оракул, само че в околните 2-3 години съм сигурен, че над 60% от линиите в Смолянска област няма да се извършват “, е безапелационен Димчо Каров.
По думите му превозвачите от година на година понижават. 80% от тях са с по един или най-много два рейса. И оцеляват, тъй като притежателят на компанията е и водач, и механик, и началник. А в случай че се разболее или откаже, няма кой да поеме дадената линия.
„ Това е една от аргументите да не можем да си обновяваме автопарка. С персонални средства и с доста ограничения съумяваме да бъдем в унисон с условията - механически изправни, добре поддържани. Нямаме нито едно произшествие за последните 10 години.Дано Господ да опази тази наклонност. На всеки му се желае да кара нов рейс, да не отделя доста средства за поправки, само че може ли да си разреши някой от превозвачите да влага, когато дневно се возят двама-трима пасажера по линия с по 2-3 лв. цена на билет. Никой не може да задели 100 000 лв. за прекрасен рейс. Средната възраст на рейсовете е 10-15 години. Рядко си разрешават по-нови рейсове - тези, които са с повече. Републиканските линии се извършват с по-нови, пет-шестгодишни “, уточни той.
На въпрос не са ли закъснели протестните дейности, откакто тол системата към този момент е в ход, а преди този момент е имало дълъг развой на подготовка Каров дава отговор, че са се надявали държавното управление и министерствата, които имат отношение към този проблем, да намерят някакво схващане.
„ Нашето предложение беше тези линии, които са по транспортни схеми, да бъдат напълно освободени от тол такси, тъй като се получава този абсурд, за който загатнах. При нас по какъв начин е - има-няма пасажер, ние имаме час на потегляне. Не може да изчакаме да се съберат пасажери и като се изпълни рейсът, да тръгнем. А цялостен рейс аз от 10 години в Смолянска област не съм виждал. Като вървя по други обитаеми места отвън региона и видя цялостен рейс, ритъмът на сърцето ми се трансформира. Тук такова нещо няма “, споделя Каров.
В Смолянско сътрудниците му са изправени и пред още едно ново предизвикателство – от автогарите почнали да им желаят такса за влизане в тях.
„ Пет лв. за едно влизане в автогара Девин. Всяка линия има заран и към този момент влизане. 10 лв., с Данък добавена стойност е 12 лв.. 30 дни по 12 лв. е 360 лв., приходът е 75 лв. на този транспортьор от продажба на билет. Фактически такса автогара да ти коства повече от прихода, не от облагата. Един от превозвачите ми споделя: " За да заредя гориво, тъй като нямам доход, нямам отплата, аз употребявам пенсията на брачната половинка си ", добавя той.
„ Държавата би трябвало да разбере - линиите в дребните общини, каквато е Смолянска област, са обществени. Един тип обществена стратегия извършват притежателите на автобусни компании. Тук би трябвало задължението да е на общината, на страната. Ние вършим престиж на общинското и държавното управление, с цел да возим хората на наша сметка “, безапелационен е регионалният ръководител на автобусното съдружие.
За четвъртото тримесечие на 2019 година дори превозвачите в няколко смолянски общини не са получили никаква дотация.
В понеделник е планувано на 100% да се спрат рейсовете за регионалните, републикански и общински транспортни схеми , които извършват. Ще возят единствено профилирания транспорт, с цел да не се нарушава образователният и индустриалният развой.
Почти всички линии от общинските транспортни схеми в област Смолян са субсидирани и обезщетени. Получава се обаче следният абсурд: страната ги дотира за това, че извършват губещи и неефективни линии, а в това време ги товари да заплащат високите тол такси за превоз по първи и втори клас пътна мрежа.
„ Те са 12 пъти повече от досегашните винетни стикери, които сме заплащали. Искаме и заслужено систематизиране на дотациите и обезщетенията. Какво се получава? Държавата на нас ни покрива разноските за дотации към 40%. Останалите 60% от загубите ни за извършване на неефективни и губещи линии са за наша сметка . Това е от години. Общините нямат процедура да заделят средства в общинските бюджети, с цел да докомпенсират тези загуби. И това, че тази система продължава много години, изтощи до оптималната степен превозвачите. Доста от тях към този момент се отхвърлиха от този бизнес. Да не ви изплашвам, само че 80% от превозвачите са с желание, в случай че се вкара тол системата, да се откажат от този бизнес. Оттам-насетне даже страната да завиши размера на обезщетенията, даже общините да стартират да заплащат, няма да намерят превозвачи. Когато към този момент се е отказал и си е намерил по-подходяща работа, няма да се върне в този бизнес “, проучва Каров.
На въпроса по какъв начин до момента са оцелявали, той дава отговор: „ Защото 100% от водачите са и шефове на компаниите “.
Каров изясни, че на вчерашното регионално съвещание 100% водачите, които са и шефове, пресметнали, че в случай че се направи една равносметка, в никакъв случай на тях няма да им се образува месечна заплата повече от 400-500 лв..
„ Тоест, в случай че си назначат водачи, минималният застрахователен предел за т. година е 610 лв.. Като се начислят осигуровки и данъции, излиза някъде към 800-900 лв. разход. Превозвачът споделя: " Ако има на мен някой да ми даде 1000 лв., се отхвърлям от всичко ". Над 30% в последните две години към този момент линиите се отхвърлят - освен до дребните села, само че и от републиканската скица като Мадан-Кърджали. На прага е превозвачът да се откаже от линията Мадан-Рудозем. Ако не намерения страната в доста незабавен порядък да обезпечи и да покрива най-малко 90% от действителните загуби на превозвачите, не желая да бъда оракул, само че в околните 2-3 години съм сигурен, че над 60% от линиите в Смолянска област няма да се извършват “, е безапелационен Димчо Каров.
По думите му превозвачите от година на година понижават. 80% от тях са с по един или най-много два рейса. И оцеляват, тъй като притежателят на компанията е и водач, и механик, и началник. А в случай че се разболее или откаже, няма кой да поеме дадената линия.
„ Това е една от аргументите да не можем да си обновяваме автопарка. С персонални средства и с доста ограничения съумяваме да бъдем в унисон с условията - механически изправни, добре поддържани. Нямаме нито едно произшествие за последните 10 години.Дано Господ да опази тази наклонност. На всеки му се желае да кара нов рейс, да не отделя доста средства за поправки, само че може ли да си разреши някой от превозвачите да влага, когато дневно се возят двама-трима пасажера по линия с по 2-3 лв. цена на билет. Никой не може да задели 100 000 лв. за прекрасен рейс. Средната възраст на рейсовете е 10-15 години. Рядко си разрешават по-нови рейсове - тези, които са с повече. Републиканските линии се извършват с по-нови, пет-шестгодишни “, уточни той.
На въпрос не са ли закъснели протестните дейности, откакто тол системата към този момент е в ход, а преди този момент е имало дълъг развой на подготовка Каров дава отговор, че са се надявали държавното управление и министерствата, които имат отношение към този проблем, да намерят някакво схващане.
„ Нашето предложение беше тези линии, които са по транспортни схеми, да бъдат напълно освободени от тол такси, тъй като се получава този абсурд, за който загатнах. При нас по какъв начин е - има-няма пасажер, ние имаме час на потегляне. Не може да изчакаме да се съберат пасажери и като се изпълни рейсът, да тръгнем. А цялостен рейс аз от 10 години в Смолянска област не съм виждал. Като вървя по други обитаеми места отвън региона и видя цялостен рейс, ритъмът на сърцето ми се трансформира. Тук такова нещо няма “, споделя Каров.
В Смолянско сътрудниците му са изправени и пред още едно ново предизвикателство – от автогарите почнали да им желаят такса за влизане в тях.
„ Пет лв. за едно влизане в автогара Девин. Всяка линия има заран и към този момент влизане. 10 лв., с Данък добавена стойност е 12 лв.. 30 дни по 12 лв. е 360 лв., приходът е 75 лв. на този транспортьор от продажба на билет. Фактически такса автогара да ти коства повече от прихода, не от облагата. Един от превозвачите ми споделя: " За да заредя гориво, тъй като нямам доход, нямам отплата, аз употребявам пенсията на брачната половинка си ", добавя той.
„ Държавата би трябвало да разбере - линиите в дребните общини, каквато е Смолянска област, са обществени. Един тип обществена стратегия извършват притежателите на автобусни компании. Тук би трябвало задължението да е на общината, на страната. Ние вършим престиж на общинското и държавното управление, с цел да возим хората на наша сметка “, безапелационен е регионалният ръководител на автобусното съдружие.
За четвъртото тримесечие на 2019 година дори превозвачите в няколко смолянски общини не са получили никаква дотация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ