Автентичен мексикански олтар за Деня на мъртвите показва за първи път Институт Сервантес
Автентичен мексикански олтар за Деня на мъртвите демонстрира за първи път Институт "Сервантес " през днешния ден от 19.00 ч. - с показване на смисъла на празника, традицията на изработвате на Олтара на мъртвите в мексиканското семейство и детайлите му. Лектор е Луис Монтеро (Мексико), входът е безвъзмезден, оповестяват от института, съорганизатор с мексиканското посолство.
По същата тематика ще има и детско ателие - в събота, 4 ноември, от 11.00 ч.
Денят на мъртвите е един от най-важните в обичайния мексикански календар. Отбелязва се охолно и богато и е един от най-тържествените празници за всяко мексиканско семейство. Денят на мъртвите е ден на усмивки, на екстаз от живота, време на молитва и забавление, "когато душите на покойниците минават през жълта цветна пътека от отвъдното, идват при живите като през златен мост в уханието на тамян ".
Главната героиня в Деня на мъртвите е Госпожа Смърт (Senora Muerte), която прибира при себе си небогати и богати, красиви и грозни, бели и цветнокожи, вярващи и атеисти. Заедно с нея мексиканецът танцува, флиртува, подвига тост - няма боязън, нито горест.
На този ден във всеки мексикански дом се създава така наречен олтар на умрелите близки, защото се има вяра, че тогава се поддържа връзка с тях. Всяко семейство ги чака, гощава ги с ястия и питиета. Обичаят задава вярата, че гибелта не е последната точка - най-малко един път в годината мъртви и живи се срещат. Олтарът на мъртвите е център на празнуването - комбинация на католически и езически, предиспански обичаи, които се сливат, с цел да отпразнуват гибелта, показват уредниците.
Олтарът на мъртвите може да бъде с две до седем равнища. Долните равнища съставляват земята и подземния свят, а горните символизират небесните измерения. Олтарът има разнообразни детайли - арката е входът в света на мъртвите, несметно украсена с цветя, от време на време и с плодове, стихиите - вятърът участва посредством фини фигурки от хартия, водата е в чаша, с цел да утоли жаждата на мъртвите, огънят е в свещите, земята участва със семената и плодовете.
Ароматите са смола, която се приема за свещена в старинните култури и е един от наложителните детайли в олтара на мъртвите, невен (турта), отвари от дафинови листа, мащерка или розмарин. Храните би трябвало да се харесат на умрелите близки, защото се оферират единствено един път годишно. Обикновено се поставят мексиканско моле, тамалес, дребни черепи от захар или шоколад, които демонстрират, че гибелта може и да е сладка. Погачата е наложителен ритуален самун. Напитките са алкохолни. На олтара има също богати блага и фотоси на умрелите, означават от екипа.
По същата тематика ще има и детско ателие - в събота, 4 ноември, от 11.00 ч.
Денят на мъртвите е един от най-важните в обичайния мексикански календар. Отбелязва се охолно и богато и е един от най-тържествените празници за всяко мексиканско семейство. Денят на мъртвите е ден на усмивки, на екстаз от живота, време на молитва и забавление, "когато душите на покойниците минават през жълта цветна пътека от отвъдното, идват при живите като през златен мост в уханието на тамян ".
Главната героиня в Деня на мъртвите е Госпожа Смърт (Senora Muerte), която прибира при себе си небогати и богати, красиви и грозни, бели и цветнокожи, вярващи и атеисти. Заедно с нея мексиканецът танцува, флиртува, подвига тост - няма боязън, нито горест.
На този ден във всеки мексикански дом се създава така наречен олтар на умрелите близки, защото се има вяра, че тогава се поддържа връзка с тях. Всяко семейство ги чака, гощава ги с ястия и питиета. Обичаят задава вярата, че гибелта не е последната точка - най-малко един път в годината мъртви и живи се срещат. Олтарът на мъртвите е център на празнуването - комбинация на католически и езически, предиспански обичаи, които се сливат, с цел да отпразнуват гибелта, показват уредниците.
Олтарът на мъртвите може да бъде с две до седем равнища. Долните равнища съставляват земята и подземния свят, а горните символизират небесните измерения. Олтарът има разнообразни детайли - арката е входът в света на мъртвите, несметно украсена с цветя, от време на време и с плодове, стихиите - вятърът участва посредством фини фигурки от хартия, водата е в чаша, с цел да утоли жаждата на мъртвите, огънят е в свещите, земята участва със семената и плодовете.
Ароматите са смола, която се приема за свещена в старинните култури и е един от наложителните детайли в олтара на мъртвите, невен (турта), отвари от дафинови листа, мащерка или розмарин. Храните би трябвало да се харесат на умрелите близки, защото се оферират единствено един път годишно. Обикновено се поставят мексиканско моле, тамалес, дребни черепи от захар или шоколад, които демонстрират, че гибелта може и да е сладка. Погачата е наложителен ритуален самун. Напитките са алкохолни. На олтара има също богати блага и фотоси на умрелите, означават от екипа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ