Завод с 14 работници произвежда 500 000 тона стомана годишно
Австрийското селце Донавиц е център за претопяване на желязо от 15 век, когато от намиращите се наоколо мини е била добивана желязна руда. През вековете Донавиц се трансформира в центъра за произвеждане на стомана на империята на Хабсбургите, а при започване на 20 век. там към този момент се намира най-големият цех. С отварянето на новия цех за валцована стомана на Voestalpine AG през тази година, промишлеността наподобява сигурна. Това, което е по-малко несъмнено обаче, са работните места, написа Profit.bg.
Заводът, който се намира на два часа с кола югозападно от Виена, ще има потребност от едвам 14 чиновници, с цел да създава 500 000 тона стоманена тел на година, по отношение на 1 000 души в цех с сходен потенциал, издигнат през 60-те години на предишния век. В завода нагорещеният до алено метал си проправя път по дългата 700 метра индустриална линия. Въпреки това подът в завода е безупречно чист, а единственият звук, който се чува, е леко бръмчене, което не би попречило даже на спокоен диалог, написа Bloomberg. През по-голяма част от времето там няма никой като се изключи трима техници, които се намират в надзорен център високо над индустриалната линия и наблюдават производството на монитори. “Трябва да забравим за производството на стомана, като за огромен шеф, ” споделя Волфганг Едер, основен изпълнителен шеф на Voestalpine през последните 13 години. “В дълогосрочен проект ще изгубим по-голяма част от класическите служащи в тази сфера, хората, които правят горещата и мръсна работа в коксовите фабрики или към доменните пещи. Всичко това ще бъде автоматизирано. ”
Voestalpine от дълго време взема решение, че не може да се конкурира при всеобщото произвеждане на стомана с титани като ArcelorMittal, японската Nippon Steel, или южнокорейската Posco, да не приказваме за китайските доменни пещи с ниски разноски. Вместо това управлението на компанията се концентрира върху нишови артикули с висока стойност като стоманената тел, създавана в Донавиц, която резервира рентабилността на Voestalpine. Тази смяна обаче се отразава съществено на броя и типа работни места, които компанията основава – от ден на ден от тях са за техници с бели якички, като триото в Донавиц, вместо за копачите на въглища от предишното.
Тази смяна идва на фона и на смяната в политическата значимост на стоманата. Франция и Англия обмисляха национализацията на фабрики, с цел да не бъдат затваряни, до момента в който Доналд Тръмп се концентрира върху стоманата като знак на щатската индустриална мощност и източник на добре платени работни места. Според хора от промишлеността стоманопроизводството ще основава работни места, само че не в мащабите, на които доста държавни управления се надяват, ” споделя Едуин Басон, общоприет шеф на Световната асоциация на производителите на стомана.
През последните 20 години, броят на работочасовете, нужни за производството на един звук стомана, е намалял от 700 на 250, с навлизането на нови процеси и нововъведения. В интервала 2008 – 2015 година, броят на заетита в региона на стоманодобива в Европа е намалял с 84 000, или към 20%, до 320 000. Според Едер от Voestalpine заетостта в бранша може да намалее с още 20% в идното десетилетие. “На промишлеността ще й трябват все по-малко и по-малко неквалифицирани служащи ”, споделя той.
Заводът в Донавиц, който се намира в тясна котловина, заобиколена от зелени пасища, е в внезапен контрастност със средновековните църкви и крепости, издигнати на намиращите се в близост скални върхове. В непосредственост до малко поточе в долината, заводът на стойност 100 млн. евро трансформира 3-тонни стоманени греди, излезли от доммените пещи на Voestalpine наоколо, в дебела стоманена тел, употребена за изработката на части като амортисьори и съставни елементи за бутала в заводите на BMW, Mercedes-Benz и Audi в Германия. И до момента в който към 300 други чиновници в Донавиц извършват функции по поддръжката, самият цех за валцуване ще бъде ръководен от малко повече от дузина хора.
Тримата техници, които седят в особено поделение високо на индустриалната линия, имат главно монотирнгова роля, следейки за предупреждаващи знаци като повишаване на температурата или налягането. Бившите служащи на индустриалната линия са минали през тримесечено образование за новата си работа, изучавайки системите за надзор и работейки в симулатор на контролния пункт, учейки се по какъв начин да интепретират данните. Другите чиновници поддържат оборудването или приготвят завода за производството на другите типове стоманена тел – стотици вариации от 4.5 мм. до 60 мм.
В рамките на три години, компанията възнамерява да отвори изцяло автоматизиран цех в Капфенберг, който се намира на половин час път с кола от Дановиц, който ще създава високотехнологчни елементи за самолети. Въпреки че детайлностите към момента не са ясни, автоматизирането на завода ще понижи доста броя на чиновниците. През идното десетилетие от Voestalpine възнамеряват да модернизират доменните си пещи, които създава по-голямата част от стоманата, обработвана в фабрики като този в Донавиц. Работата там е мръсна и трудоемка, като в петте пещи на компанията в Донавиц и Линц работят 2 700 чиновници. От Voestalpine настояват, че огромна част от индустриалния развой може да бъде автоматизиран, което ще обезпечи по-безопасна и по-чиста работна среда за чиновниците, макар че броят им евентуално ще намалее. “Положителното нещо е, че работните места, които ще оцелеят в дълготраен проект, ще бъдат в действителност привлекателни ”, съгласно Едер.
Заводът, който се намира на два часа с кола югозападно от Виена, ще има потребност от едвам 14 чиновници, с цел да създава 500 000 тона стоманена тел на година, по отношение на 1 000 души в цех с сходен потенциал, издигнат през 60-те години на предишния век. В завода нагорещеният до алено метал си проправя път по дългата 700 метра индустриална линия. Въпреки това подът в завода е безупречно чист, а единственият звук, който се чува, е леко бръмчене, което не би попречило даже на спокоен диалог, написа Bloomberg. През по-голяма част от времето там няма никой като се изключи трима техници, които се намират в надзорен център високо над индустриалната линия и наблюдават производството на монитори. “Трябва да забравим за производството на стомана, като за огромен шеф, ” споделя Волфганг Едер, основен изпълнителен шеф на Voestalpine през последните 13 години. “В дълогосрочен проект ще изгубим по-голяма част от класическите служащи в тази сфера, хората, които правят горещата и мръсна работа в коксовите фабрики или към доменните пещи. Всичко това ще бъде автоматизирано. ”
Voestalpine от дълго време взема решение, че не може да се конкурира при всеобщото произвеждане на стомана с титани като ArcelorMittal, японската Nippon Steel, или южнокорейската Posco, да не приказваме за китайските доменни пещи с ниски разноски. Вместо това управлението на компанията се концентрира върху нишови артикули с висока стойност като стоманената тел, създавана в Донавиц, която резервира рентабилността на Voestalpine. Тази смяна обаче се отразава съществено на броя и типа работни места, които компанията основава – от ден на ден от тях са за техници с бели якички, като триото в Донавиц, вместо за копачите на въглища от предишното.
Тази смяна идва на фона и на смяната в политическата значимост на стоманата. Франция и Англия обмисляха национализацията на фабрики, с цел да не бъдат затваряни, до момента в който Доналд Тръмп се концентрира върху стоманата като знак на щатската индустриална мощност и източник на добре платени работни места. Според хора от промишлеността стоманопроизводството ще основава работни места, само че не в мащабите, на които доста държавни управления се надяват, ” споделя Едуин Басон, общоприет шеф на Световната асоциация на производителите на стомана.
През последните 20 години, броят на работочасовете, нужни за производството на един звук стомана, е намалял от 700 на 250, с навлизането на нови процеси и нововъведения. В интервала 2008 – 2015 година, броят на заетита в региона на стоманодобива в Европа е намалял с 84 000, или към 20%, до 320 000. Според Едер от Voestalpine заетостта в бранша може да намалее с още 20% в идното десетилетие. “На промишлеността ще й трябват все по-малко и по-малко неквалифицирани служащи ”, споделя той.
Заводът в Донавиц, който се намира в тясна котловина, заобиколена от зелени пасища, е в внезапен контрастност със средновековните църкви и крепости, издигнати на намиращите се в близост скални върхове. В непосредственост до малко поточе в долината, заводът на стойност 100 млн. евро трансформира 3-тонни стоманени греди, излезли от доммените пещи на Voestalpine наоколо, в дебела стоманена тел, употребена за изработката на части като амортисьори и съставни елементи за бутала в заводите на BMW, Mercedes-Benz и Audi в Германия. И до момента в който към 300 други чиновници в Донавиц извършват функции по поддръжката, самият цех за валцуване ще бъде ръководен от малко повече от дузина хора.
Тримата техници, които седят в особено поделение високо на индустриалната линия, имат главно монотирнгова роля, следейки за предупреждаващи знаци като повишаване на температурата или налягането. Бившите служащи на индустриалната линия са минали през тримесечено образование за новата си работа, изучавайки системите за надзор и работейки в симулатор на контролния пункт, учейки се по какъв начин да интепретират данните. Другите чиновници поддържат оборудването или приготвят завода за производството на другите типове стоманена тел – стотици вариации от 4.5 мм. до 60 мм.
В рамките на три години, компанията възнамерява да отвори изцяло автоматизиран цех в Капфенберг, който се намира на половин час път с кола от Дановиц, който ще създава високотехнологчни елементи за самолети. Въпреки че детайлностите към момента не са ясни, автоматизирането на завода ще понижи доста броя на чиновниците. През идното десетилетие от Voestalpine възнамеряват да модернизират доменните си пещи, които създава по-голямата част от стоманата, обработвана в фабрики като този в Донавиц. Работата там е мръсна и трудоемка, като в петте пещи на компанията в Донавиц и Линц работят 2 700 чиновници. От Voestalpine настояват, че огромна част от индустриалния развой може да бъде автоматизиран, което ще обезпечи по-безопасна и по-чиста работна среда за чиновниците, макар че броят им евентуално ще намалее. “Положителното нещо е, че работните места, които ще оцелеят в дълготраен проект, ще бъдат в действителност привлекателни ”, съгласно Едер.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ