Неправилният нобелист
Австрийският публицист Петер Хандке е тазгодишният притежател на Нобеловата премия за литература. Неговият избор обаче провокира спорни отзиви. Причината не е творчеството му, което също от време на време е било скандално (например известната му пиеса " Обругаване на публиката " ), а обществено-политическата му позиция в отбрана на сръбския народ по време на войната в Югославия през 90-те години. А по този начин също и онази тирада на гроба на Милошевич.
Хандке бе измежду най-талантливите и почитани австрийски писатели в следвоенния интервал наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек. За някои се трансформира в черната овца, обаче когато написа книгата " Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия ", в която той разказва Сърбия като същинската жертва на спора.
Днес обаче в Западния свят, а и у нас, такова мнение граничи с разкол.
Макар че разпадането на Югославия и последвалият спор бяха провокирани не и без дейната " помощ " на Съединени американски щати и Западния свят, чиято съществена цел и през днешния ден продължава да бъде мощно въздействие на Балканския полуостров.
" Братя българи, за какво ни предадохте? ", ме питаха сърбите по улиците на бомбардирания през 1999 година Белград.
А Любиша Самарджич, прочут сръбски режисьор, при едно от визитите си в България показа, че е изгубил сина си от левкемия, предизвикана от ужасите и напрежението по време на бомбардировките над югославската столица. И какъв брой още сърби изгубиха живота си от натовските ракети и бомби с обеднен уран. И не престават да умират от следствията на тези бомби, за които Сърбия се оказа умел полигон.
Когато се броят жертвите от едната страна, би трябвало да се огледа и от другата страна.
Срещу Нобеловия лауреат се разгласи и Михаил Неделчев, който въпреки всичко не отхвърли качествата му като публицист, само че счита, че речта му на гроба на Милошевич го е компрометирала. Той го дефинира като създател от " левичарския музей ".
Значи почтени за която и да е премия са единствено хора, които през днешния ден следват " верния път ", поддържат политическото статукво и го пропагандират. Които имат " вярно " мислене, съобразено с политическата обстановка.
Позицията на Петер Хандке прави ли го по-недобър публицист?
Добре е, че множеството писатели са свободолюбиви персони. И доста от тях са с леви убеждения.
Прочетох, че самият Петер Хандке в изявление за австрийската телевизия е дал отговор на нападките. " Застанал съм на входа на двора си и там има 50 публицисти - всички те ме питат същите неща като вас и от нито един човек, който пристигна при мен, не слушам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал ".
Хандке бе измежду най-талантливите и почитани австрийски писатели в следвоенния интервал наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек. За някои се трансформира в черната овца, обаче когато написа книгата " Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия ", в която той разказва Сърбия като същинската жертва на спора.
Днес обаче в Западния свят, а и у нас, такова мнение граничи с разкол.
Макар че разпадането на Югославия и последвалият спор бяха провокирани не и без дейната " помощ " на Съединени американски щати и Западния свят, чиято съществена цел и през днешния ден продължава да бъде мощно въздействие на Балканския полуостров.
" Братя българи, за какво ни предадохте? ", ме питаха сърбите по улиците на бомбардирания през 1999 година Белград.
А Любиша Самарджич, прочут сръбски режисьор, при едно от визитите си в България показа, че е изгубил сина си от левкемия, предизвикана от ужасите и напрежението по време на бомбардировките над югославската столица. И какъв брой още сърби изгубиха живота си от натовските ракети и бомби с обеднен уран. И не престават да умират от следствията на тези бомби, за които Сърбия се оказа умел полигон.
Когато се броят жертвите от едната страна, би трябвало да се огледа и от другата страна.
Срещу Нобеловия лауреат се разгласи и Михаил Неделчев, който въпреки всичко не отхвърли качествата му като публицист, само че счита, че речта му на гроба на Милошевич го е компрометирала. Той го дефинира като създател от " левичарския музей ".
Значи почтени за която и да е премия са единствено хора, които през днешния ден следват " верния път ", поддържат политическото статукво и го пропагандират. Които имат " вярно " мислене, съобразено с политическата обстановка.
Позицията на Петер Хандке прави ли го по-недобър публицист?
Добре е, че множеството писатели са свободолюбиви персони. И доста от тях са с леви убеждения.
Прочетох, че самият Петер Хандке в изявление за австрийската телевизия е дал отговор на нападките. " Застанал съм на входа на двора си и там има 50 публицисти - всички те ме питат същите неща като вас и от нито един човек, който пристигна при мен, не слушам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ