Аврамова: Програмите за трансгранично сътрудничество са на междинния си етап на изпълнение
Аврамова: Програмите за трансгранично съдействие са на междинния си стадий на осъществяване
През програмен интервал 2014-2020 година Република България взе участие в общо 12 стратегии на Европейския съюз (ЕС) за териториално съдействие по другите съставни елементи (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество).
Министерството на районното развиване и благоустройството, Дирекция „ Управление на териториалното сътрудничество" е Управляващ орган по трите стратегии за трансгранично съдействие по Инструмента за предприсъединителна помощ: с Република Турция, Република Македония и Република Сърбия. Това декларира районният министър Петя Аврамова в отговор на депутатски въпрос за резултатите от Програмата за трансгранично съдействие към Министерството на районното развиване и благоустройството, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Аврамова показва данните за финансовото осъществяване на стратегиите за трансгранично, транснационално и междурегионално съдействие с присъединяване на страната ни.
Общият бюджет на Програмата за трансгранично съдействие България - Сърбия 2014-2020 година е 34 102 256 евро, подписаните контракти са 39 на обща стойност 18 499 166 евро. Общият бюджет на Програма за трансгранично съдействие България - Турция 2014-2020 година е 29 642 896 евро. Броят подписани контракти е 43 на стойност 9 992 285 евро.
Общият бюджет на Програмата за трансгранично съдействие България - Македония 2014-2020 е 19 461 687 евро. Сключените контракти са 48 на стойност 10 335 473 евро.
Общият бюджет на Програма за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014-2020 е 258 504 125 евро. Сключените контракти са 153 на стойност 225 826 348 евро.
Общият бюджет на Програма за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 е 130 262 833 евро, подписаните контракти са 51 на стойност 92 300 000 евро.
Петте стратегии за трансгранично съдействие, в които България взе участие, способстват за интегрираното районно развиване сред българските гранични райони и граничните райони в прилежащите ни страни, като тяхното значение се усилва заради опциите, които дават за общи взаимни дейности за решение на проблеми на съответното териториално ниво. Достъпът до средства по тези стратегии спомага за осъществяването на значими за районите планове, за които няма опция за обезпечаване на финансиране от републиканския бюджет, прецизира Аврамова.
Тя добавя, че настоящите стратегии, в които взе участие България, са създадени въз основата на разпознатите действителни потребности и имат своя принос към реализирането на националната политика за районно развиване, като един от инструментите за понижаване на несъответствията сред районите.
Поради ограничавания им бюджет, обаче, резултатът на тези стратегии за справяне с вътрешнорегионалните и междурегионални несъответствия е дребен спрямо останалите принадлежности на кохезионната политика и тяхната роля е допълваща. В рамките на преговорния развой за идващия програмен интервал се употребяват опциите да се даде фокус по-специално върху стратегиите за трансгранично съдействие, защото директният резултат за хората е по-видим и значителен за тези територии.
Към сегашния миг стратегиите, в които взе участие България за интервала 2014-2020 година, са на междинния си стадий на осъществяване, като следва през 2019 година да бъдат регистрирани постигнатите досега резултати. Предвид тяхната специфичност главните дълготрайни изгоди от финансираните планове са основаните устойчиви партньорства и институционални мрежи за съдействие, които се надграждат и развиват посредством нови начинания за съдействие за решение на общи проблеми, акцентира Аврамова.
Текущите данни сочат, че резултатите от изпълняваните планове се показват в усъвършенствания административен и институционален потенциал на пограничните общини, регионални администрации, неправителствени организации, просветителни и културни институции за осъществяване на взаимни действия и създаване на взаимни артикули (бази данни, проекти за ръководство на културни и естествени обекти, механизми за справяне с общи предизвикателства), както и в обновените инфраструктурни обекти (културно-образователни обекти, туристически обекти, спортни обекти и уреди, уреди за отбрана от естествени бедствия, налична среда за хора с увреждания, обществени пространства, зони за спорт, отдих и развлечения). Ползите от вложенията в тези обекти включват усъвършенстван достъп до публичната инфраструктура, нараснала енергийна успеваемост, понижени екологични опасности, усъвършенствана резистентност на естественото, културно и историческо завещание.
Поради обстоятелството, че стратегиите за трансгранично съдействие, в които Република България взе участие за програмен интервал 2014-2020 година, са ориентирани към съответни възможни райони (областите Бургас и Ямбол за програмата с Турция, областите Кюстендил и Благоевград за програмата с Република Македония, областите Видин, Враца, Монтана, Кюстендил, Перник и София-област за програмата със Сърбия, областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич за програмата с Румъния и областите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград по програмата с Гърция), гореизброените резултати от осъществяването на плановете се разгръщат върху необятна територия от България и върху необятен кръг от ползватели, както от обществения бранш (общини, регионални администрации, просветителни институции и др.), по този начин и неправителствени организации, асоциации, сдружения, културни институции (музеи, библиотеки, читалища) и други
В допълнение, българските организации и институции вземат участие все по интензивно в стратегиите на Европейски Съюз за транснационално съдействие. Пълноправното присъединяване на българските сътрудници (национални, районни и локални обществени органи и организации с нестопанска цел) в стратегиите им разрешава да реализират действия за възстановяване и поощряване на съдействието, обмяна на опит и положителни практики, в сходство с целите на Европа 2020 за образован, резистентен и приобщаващ напредък. В същото време това им обезпечава достъп и до постигнатите резултати при осъществяване на дейностите по стратегиите от сътрудниците в останалите страни, участващи в стратегиите, декларира още Аврамова. /БГНЕС
През програмен интервал 2014-2020 година Република България взе участие в общо 12 стратегии на Европейския съюз (ЕС) за териториално съдействие по другите съставни елементи (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество).
Министерството на районното развиване и благоустройството, Дирекция „ Управление на териториалното сътрудничество" е Управляващ орган по трите стратегии за трансгранично съдействие по Инструмента за предприсъединителна помощ: с Република Турция, Република Македония и Република Сърбия. Това декларира районният министър Петя Аврамова в отговор на депутатски въпрос за резултатите от Програмата за трансгранично съдействие към Министерството на районното развиване и благоустройството, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Аврамова показва данните за финансовото осъществяване на стратегиите за трансгранично, транснационално и междурегионално съдействие с присъединяване на страната ни.
Общият бюджет на Програмата за трансгранично съдействие България - Сърбия 2014-2020 година е 34 102 256 евро, подписаните контракти са 39 на обща стойност 18 499 166 евро. Общият бюджет на Програма за трансгранично съдействие България - Турция 2014-2020 година е 29 642 896 евро. Броят подписани контракти е 43 на стойност 9 992 285 евро.
Общият бюджет на Програмата за трансгранично съдействие България - Македония 2014-2020 е 19 461 687 евро. Сключените контракти са 48 на стойност 10 335 473 евро.
Общият бюджет на Програма за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014-2020 е 258 504 125 евро. Сключените контракти са 153 на стойност 225 826 348 евро.
Общият бюджет на Програма за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 е 130 262 833 евро, подписаните контракти са 51 на стойност 92 300 000 евро.
Петте стратегии за трансгранично съдействие, в които България взе участие, способстват за интегрираното районно развиване сред българските гранични райони и граничните райони в прилежащите ни страни, като тяхното значение се усилва заради опциите, които дават за общи взаимни дейности за решение на проблеми на съответното териториално ниво. Достъпът до средства по тези стратегии спомага за осъществяването на значими за районите планове, за които няма опция за обезпечаване на финансиране от републиканския бюджет, прецизира Аврамова.
Тя добавя, че настоящите стратегии, в които взе участие България, са създадени въз основата на разпознатите действителни потребности и имат своя принос към реализирането на националната политика за районно развиване, като един от инструментите за понижаване на несъответствията сред районите.
Поради ограничавания им бюджет, обаче, резултатът на тези стратегии за справяне с вътрешнорегионалните и междурегионални несъответствия е дребен спрямо останалите принадлежности на кохезионната политика и тяхната роля е допълваща. В рамките на преговорния развой за идващия програмен интервал се употребяват опциите да се даде фокус по-специално върху стратегиите за трансгранично съдействие, защото директният резултат за хората е по-видим и значителен за тези територии.
Към сегашния миг стратегиите, в които взе участие България за интервала 2014-2020 година, са на междинния си стадий на осъществяване, като следва през 2019 година да бъдат регистрирани постигнатите досега резултати. Предвид тяхната специфичност главните дълготрайни изгоди от финансираните планове са основаните устойчиви партньорства и институционални мрежи за съдействие, които се надграждат и развиват посредством нови начинания за съдействие за решение на общи проблеми, акцентира Аврамова.
Текущите данни сочат, че резултатите от изпълняваните планове се показват в усъвършенствания административен и институционален потенциал на пограничните общини, регионални администрации, неправителствени организации, просветителни и културни институции за осъществяване на взаимни действия и създаване на взаимни артикули (бази данни, проекти за ръководство на културни и естествени обекти, механизми за справяне с общи предизвикателства), както и в обновените инфраструктурни обекти (културно-образователни обекти, туристически обекти, спортни обекти и уреди, уреди за отбрана от естествени бедствия, налична среда за хора с увреждания, обществени пространства, зони за спорт, отдих и развлечения). Ползите от вложенията в тези обекти включват усъвършенстван достъп до публичната инфраструктура, нараснала енергийна успеваемост, понижени екологични опасности, усъвършенствана резистентност на естественото, културно и историческо завещание.
Поради обстоятелството, че стратегиите за трансгранично съдействие, в които Република България взе участие за програмен интервал 2014-2020 година, са ориентирани към съответни възможни райони (областите Бургас и Ямбол за програмата с Турция, областите Кюстендил и Благоевград за програмата с Република Македония, областите Видин, Враца, Монтана, Кюстендил, Перник и София-област за програмата със Сърбия, областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич за програмата с Румъния и областите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград по програмата с Гърция), гореизброените резултати от осъществяването на плановете се разгръщат върху необятна територия от България и върху необятен кръг от ползватели, както от обществения бранш (общини, регионални администрации, просветителни институции и др.), по този начин и неправителствени организации, асоциации, сдружения, културни институции (музеи, библиотеки, читалища) и други
В допълнение, българските организации и институции вземат участие все по интензивно в стратегиите на Европейски Съюз за транснационално съдействие. Пълноправното присъединяване на българските сътрудници (национални, районни и локални обществени органи и организации с нестопанска цел) в стратегиите им разрешава да реализират действия за възстановяване и поощряване на съдействието, обмяна на опит и положителни практики, в сходство с целите на Европа 2020 за образован, резистентен и приобщаващ напредък. В същото време това им обезпечава достъп и до постигнатите резултати при осъществяване на дейностите по стратегиите от сътрудниците в останалите страни, участващи в стратегиите, декларира още Аврамова. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ