Нищоправенето и животът без цел разболяват човек - АВИЦЕНА
Авицена е споделил: „ Няма безнадеждни пациенти. Има единствено безнадеждни лекари… “
Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина , прочут и с латинизираната форма на името си – Авицена , е согдийски доктор, мъдрец, естествоизпитател, стихотворец и музикант, измежду най-значимите фигури на Ислямския златен век. Пише на персийски и арабски език, почитател е на Аристотел и на неоплатонизма.
Автор е на 450 книги върху необятен кръг от тематики, от които до наши дни са достигнали към 240, в това число 150 в региона на философията и 40 – на медицината. Той критически преработва и систематизира тогавашните познания и е считан от мнозина за „ татко на актуалната медицина “.
Най-известните му творби са философската и научна енциклопедия „ Книга на лекуването “ и здравната енциклопедия „ Канон на медицината “, която се трансформира в общоприет учебник по медицина за доста средновековни университети и остава в приложимост доникъде на XVII век.
Освен философията и медицината, текстовете на Авицена засягат тематики като астрономия, алхимия, география, геология, логика на психиката, богословие, логичност, математика, физика и лирика.
Авицена пръв е почнал да приказва за обстоятелството, че постоянните извършения са потребни за възстановяване на здравето, а също по този начин е бил сигурен, че болният човек умира не толкоз от болест, колкото от боязън, който болестта провокира в него.
Ето за какво, съгласно Авицена , лекарят би трябвало освен да лекува, само че и да внушава доверие на пациента. Той преглежда медицината от позицията на философията и математиката: споделя, че изцелението е събиране и изваждане: изваждане на всичко, което е нездравословно за човек и прибавяне на това, което е потребно.
Авицена е живял преди съвсем 1000 години, само че доста от неговите учения са настоящи и през днешния ден.
Преяждането
Авицена счита, че несъразмерната консумация на храна е директен път към заболяванията. Постоянно цялостният корем и вътрешности, в които се натрупват останки от несмляна храна, предизвикват инфектиране и проблеми с доста вътрешни органи.
„ Не би трябвало да ядете дотам, че да няма място за спомагателна храна, само че би трябвало да спрете да ядете, в случай че към момента имате вкус. Този излишък от вкус е продължение на възприятието на апетит, което изчезва след малко време. “
Той също по този начин предизвестява за заплахите от злоупотребата с алкохол, като сподели, че това предизвиква проблеми с черния дроб и мозъка.
Безделието и празното битие
Според великия врач множеството заболявания на човек пораждат, когато той си угажда прекомерно доста и не се интересува от сдържаност, а също така води и празен метод на живот.
Втората причина, съгласно лекаря, е безделието и скуката. Много хора, които нямат никакви проблеми в живота, внезапно стартират да страдат от меланхолия, нарушавания на вътрешните органи и всичко това, тъй като насочват цялото си внимание към заболяването, защото няма върху какво друго да се съсредоточат!
„ Нищоправенето и животът без цел разболяват човек! “
Разделното хранене и гладуването
Авицена , още преди 1000 години е бил наясно, че не би трябвало да се ядат по едно и също време протеини и въглехидрати. И също по този начин е казвал на своите пациенти, че след щедро хранене и преяждане, би трябвало да провеждат ден без храна, с цел да си прочистят червата.
„ Ако на единия ден ядете прекалено много, тогава би трябвало да останете гладни на идващия. “
Той също по този начин написа за изгодите от „ леката “ храна и заплахите от „ тежката “, чието асимилиране лишава доста време.
Физическата интензивност
Авицена е бил сигурен, че човек, който обезпечава на тялото си постоянна физическа интензивност, е по-малко евентуално да се разболее и ще се излекува по-бързо. А тези, които са обездвижени заради мързел сами унищожават здравето си.
„ Човек, който се движи умерено и постоянно, не се нуждае от лекуване, ориентирано към унищожаване на заболяването. “
Пагубното влияние на гнева върху тялото
Като същински доктор, Авицена лекува освен тялото, само че и душата, като обръща внимание на психическото положение на пациента и неговите вътрешни различия. Той открива директна връзка сред отрицателните страсти и физическото положение на човек.
Авицена споделя, че гневът, раздразнението и тъгата безусловно източват човешката душeвност, отслабвайки защитните сили.
„ Гневът изгаря тялото, тъгата го изсушава, апатията отслабва умствената мощ, а безразличието води до заболявания. Когато характерът е уравновесен, се реализира здраве по едно и също време и за тялото, и за душата. “
Правилният сън
Здравият човек би трябвало да спи толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да се възвърне изцяло. Липсата на сън, сходно на прекомерно многото сън, се отразява отрицателно на здравето.
„ Да се спи на празен корем не е добре; силата отслабва. Вредно е и да се спи с цялостен корем, тъй като подобен сън няма да е бездънен, а неспокоен… “
Авицена предложи да се спи по този метод: първо се ляга от дясната страна и по-късно се обръщате наляво. Той също по този начин отбелязва:
„ Ако сънят стартира с лежане по стомах, той оказва помощ добре за храносмилането. Хората, които са отслабени от болест, нормално спят по гръб… Такива хора също по този начин спят с отворена уста заради слабостта на мускулите, които притискат двете челюсти. “
