Авиационният сектор в България бързо се съвзема от коронавируса
Авиационният бранш в България бързо се съвзема от ковид и набира все по-голяма скорост. Колкото и да е необикновено, подтик за това даде точно пандемията.
В международен мащаб тя аргументи най-големи загуби тъкмо в този отрасъл, приземи сериозна част от самолетите на огромните самолетни компании и остави без работа стотици хиляди чиновници. В същото време даде късмет да се развие бизнесът с по-малките летящи джетове, в това число и в България, а така наречен ВИП и бизнес полети се усилват, написа " Марица ".
От сектора регистрират, че у нас дори има дефицит на самолети, които да обслужват новата мода в авиобизнеса. В момента въздушната ни флотилия за ВИП полети разполага с 16 джета, а местата за пасажери в тях са от 6 до 14.
Летящите машини са владеене на родни частни самолетни компании и туроператори, множеството от които развиват бизнес с тях, а някои ги употребяват за персонални цели. Бизнес полетите обслужват дестинации в Европа и арабските страни. Засега няма междуконтинентални полети с наши самолети.
По данни на Министерството на превоза в България са регистрирани 373 въздухоплавателни средства, като 30 от тях са вписани през тази година. Родният авиопарк е разнороден на модели, като попадат главно Boeing, Airbus, Cessna и други, които извършват постоянни и чартърни полети в Европа, Северна Африка и Близкия изток.
Повечето от самолетите в листата са в категориите „ огромен аероплан “ - 117 броя, „ дребен аероплан - джет - 16 броя “, „ доста лек аероплан “ и други Има и летателни апарати като едномоторния Antonov An-2, балон с парещ въздух, мотоделтапланер, жироплан и планер.
Авиационните оператори - 19 на брой, са до един частни, в това число и считаният за народен транспортьор " България еър ". Всички правят въздушен превоз на пасажери, товари и поща, както и чартърни полети със лични самолети. Между тях е и пловдивската „ Парадокс Джетс “.
Самолетните билети станаха много скъпи и към момента нередовните полети в резултат на коронавирус накараха някои от богатите българи да влагат в самолети за бизнес, регистрират от Асоциацията на българската авиационна промишленост (АБАИ). На процедура, те си купуват аероплан като лек автомобил, само че с разликата, че си наемат и образоват двама водачи и екипаж, подписват и контракт с компания за поддръжка. От своя страна, въздушните таксита пък дават сигурност на хора с благоприятни условия, които желаят да летят от точка до точка и да са спокойни, че няма да има забавяне на полета в една от двете направления или пък стачка на някое летище.
Специално за ВИП полетите билети не се оферират. Който може, си наема аероплан, а цените са доста относителни. Например еднодневен полет от Варна до Милано и назад излиза към 24 хиляди евро. Може и повече, в случай че се държи на по-луксозен джет.
Доста българи към този момент употребяват такива услуги, като най-често летят от София, а от време на време и от Варна. Това са хора, които разполагат с големи суми и за тях е нещо обикновено да отидат да вземем за пример на шопинг в Италия или Франция или на ски в Алпите. В редки случаи такива самолети се наемат за превозване на болен човек, на който околните или той са с огромни финансови благоприятни условия, прецизират от АБАИ.
За комерсиалните полети обаче са нужни билети, които се оферират от брокери на бизнес джетове. С тях се прецизират детайлности към пътуването, дали самолетът ще има престой от няколко часа или няколко дни, какъв брой души ще пътуват и така нататък В взаимозависимост от това се дефинира и цената на билета. И колкото повече бизнес джета има съответната самолетна компания, толкоз по-евтин излиза билетът.
Иначе инвестицията в летящи джетове е внушителна, а цените им варират в необятен ценови диапазон. Най-евтините, които са и най-стари, с най-вече летателни часове, костват сред един и два милиона евро. Най-скъпите са сред 75 и 90 млн. евро. Цената се дефинира и от положението на моторите, както и дали самолетът поддържа специфична стратегия за ремонт.
В България нормално се купуват джетове до 10 млн. лева Подобна инвестиция не се „ избива “ елементарно. Изчисленията на движимости в сектора демонстрират, че една компания би трябвало да има най-малко 4-5 броя летящи возила, с цел да не е на загуба.
Безспорно притежателите на такива самолети са хора доста над междинната класа. По последни данни в България публично има двама милиардери и над 1000 милионери, които, естествено, могат да си разрешат лукса да имат аероплан за лични цели или да развиват авиационен бизнес.
Освен огромните летища в София, Варна, Бургас и Пловдив, които са със статут на интернационалните, в България има още 37 по-малки цивилен аерогари, сред които и вертолетни, видно от указател в ГВА. Те обслужват полети, в това число и за задачите на селскостопанската авиация и разнообразни от търговски въздушен транспорт, с въздухоплавателни средства с оптималната излетна маса под 5700 кг.
На този стадий операторите по наземно обслужване са 43, а оторизираните частни образователни центрове за подготовка на фрагменти в авиацията - осем. Центровете са разположени в София, Варна и Бургас, като две от базите са на летищата в София и морската ни столица.
В международен мащаб тя аргументи най-големи загуби тъкмо в този отрасъл, приземи сериозна част от самолетите на огромните самолетни компании и остави без работа стотици хиляди чиновници. В същото време даде късмет да се развие бизнесът с по-малките летящи джетове, в това число и в България, а така наречен ВИП и бизнес полети се усилват, написа " Марица ".
От сектора регистрират, че у нас дори има дефицит на самолети, които да обслужват новата мода в авиобизнеса. В момента въздушната ни флотилия за ВИП полети разполага с 16 джета, а местата за пасажери в тях са от 6 до 14.
Летящите машини са владеене на родни частни самолетни компании и туроператори, множеството от които развиват бизнес с тях, а някои ги употребяват за персонални цели. Бизнес полетите обслужват дестинации в Европа и арабските страни. Засега няма междуконтинентални полети с наши самолети.
По данни на Министерството на превоза в България са регистрирани 373 въздухоплавателни средства, като 30 от тях са вписани през тази година. Родният авиопарк е разнороден на модели, като попадат главно Boeing, Airbus, Cessna и други, които извършват постоянни и чартърни полети в Европа, Северна Африка и Близкия изток.
Повечето от самолетите в листата са в категориите „ огромен аероплан “ - 117 броя, „ дребен аероплан - джет - 16 броя “, „ доста лек аероплан “ и други Има и летателни апарати като едномоторния Antonov An-2, балон с парещ въздух, мотоделтапланер, жироплан и планер.
Авиационните оператори - 19 на брой, са до един частни, в това число и считаният за народен транспортьор " България еър ". Всички правят въздушен превоз на пасажери, товари и поща, както и чартърни полети със лични самолети. Между тях е и пловдивската „ Парадокс Джетс “.
Самолетните билети станаха много скъпи и към момента нередовните полети в резултат на коронавирус накараха някои от богатите българи да влагат в самолети за бизнес, регистрират от Асоциацията на българската авиационна промишленост (АБАИ). На процедура, те си купуват аероплан като лек автомобил, само че с разликата, че си наемат и образоват двама водачи и екипаж, подписват и контракт с компания за поддръжка. От своя страна, въздушните таксита пък дават сигурност на хора с благоприятни условия, които желаят да летят от точка до точка и да са спокойни, че няма да има забавяне на полета в една от двете направления или пък стачка на някое летище.
Специално за ВИП полетите билети не се оферират. Който може, си наема аероплан, а цените са доста относителни. Например еднодневен полет от Варна до Милано и назад излиза към 24 хиляди евро. Може и повече, в случай че се държи на по-луксозен джет.
Доста българи към този момент употребяват такива услуги, като най-често летят от София, а от време на време и от Варна. Това са хора, които разполагат с големи суми и за тях е нещо обикновено да отидат да вземем за пример на шопинг в Италия или Франция или на ски в Алпите. В редки случаи такива самолети се наемат за превозване на болен човек, на който околните или той са с огромни финансови благоприятни условия, прецизират от АБАИ.
За комерсиалните полети обаче са нужни билети, които се оферират от брокери на бизнес джетове. С тях се прецизират детайлности към пътуването, дали самолетът ще има престой от няколко часа или няколко дни, какъв брой души ще пътуват и така нататък В взаимозависимост от това се дефинира и цената на билета. И колкото повече бизнес джета има съответната самолетна компания, толкоз по-евтин излиза билетът.
Иначе инвестицията в летящи джетове е внушителна, а цените им варират в необятен ценови диапазон. Най-евтините, които са и най-стари, с най-вече летателни часове, костват сред един и два милиона евро. Най-скъпите са сред 75 и 90 млн. евро. Цената се дефинира и от положението на моторите, както и дали самолетът поддържа специфична стратегия за ремонт.
В България нормално се купуват джетове до 10 млн. лева Подобна инвестиция не се „ избива “ елементарно. Изчисленията на движимости в сектора демонстрират, че една компания би трябвало да има най-малко 4-5 броя летящи возила, с цел да не е на загуба.
Безспорно притежателите на такива самолети са хора доста над междинната класа. По последни данни в България публично има двама милиардери и над 1000 милионери, които, естествено, могат да си разрешат лукса да имат аероплан за лични цели или да развиват авиационен бизнес.
Освен огромните летища в София, Варна, Бургас и Пловдив, които са със статут на интернационалните, в България има още 37 по-малки цивилен аерогари, сред които и вертолетни, видно от указател в ГВА. Те обслужват полети, в това число и за задачите на селскостопанската авиация и разнообразни от търговски въздушен транспорт, с въздухоплавателни средства с оптималната излетна маса под 5700 кг.
На този стадий операторите по наземно обслужване са 43, а оторизираните частни образователни центрове за подготовка на фрагменти в авиацията - осем. Центровете са разположени в София, Варна и Бургас, като две от базите са на летищата в София и морската ни столица.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ