Атлантическия съвет на България разпространи днес подробно обоснована позиция срещу идеи
Атлантическия съвет на България популяризира през днешния ден в детайли обоснована позиция против концепциите за въвеждане на доброволната военна работа, стартирани от вътрешния министър Красимир Каракачанов.
Според организацията, измежду чиито учредителите са някогашните служебни министри на защитата Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, сходна смяна крие риск за защитата на страната и съставлява заплаха за демокрацията у нас.
Според Атлантическия съвет доброволната военна работа няма да реши съществуващите проблеми в армията ни и да направи въоръжените ни сили по-професионални, по-високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни в НАТО.
„ Военната работа “ в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни, декларират още от Атлантическия съвет.
Ето и цялата позиция на организацията:
ПОЗИЦИЯ
на Атлантическия съвет на България
по отношение на предложенията за въвеждане на „ доброволна военна работа “
Всяка самодейност, обвързвана с подсилване на отбранителния капацитет на Република България има смисъл, доколкото е част от цялостната и дълготрайна политика за създаване на съвременни въоръжени сили като част от груповата защита на НАТО и общата защита на Европейски Съюз.
Предложенията за въвеждане на „ доброволна военна работа ”, само че в смисъла на „ военна подготовка на цивилните жители “ не би трябвало да се отхвърлят по принцип. Те обаче, не могат да заменят отсъствието на Национална стратегия „ България в НАТО и Европейската защита “, която да сътвори професионални, високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни съвременни въоръжени сили.
В този си тип направените оферти изместват фокуса от значимите въпроси за решение в областта на защитата.
Разширяването на опциите за непринудено присъединяване на цивилните жители в защитата на страната би имало резултат единствено при следните условия:
Налице е построен квалифициран, професионален и съвременен „ гръбнак “ на въоръжените сили в лицето на постоянната армия;
Цивилните жители не носят краткотрайна „ военна работа “, а минават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално обезпечена на модерно равнище;
Ресурсите, нужни за военната подготовка на цивилните жители, не се обезпечават за сметка на построяването на съвременни и професионални постоянни въоръжени сили;
Подготвените цивилни жители са включени в непрекъснато настоящи постоянни или аварийни военни формирования като част от цялостна национална стратегия за развиване на отбранителните способности;
Гарантира се прецизен гражданския надзор, който да пресече всички благоприятни условия под прикритието на въоръжените сили да се основават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат формален статут.
В противоположен случай, самодейностите за въвеждане на военна подготовка на цивилни жители отклоняват вниманието от сериозните въпроси на отбранителната политика и вместо да надграждат отбранителните качества – трайно ги подкопават.
Атлантическият съвет на България (АСБ) има за цел провеждането на виновна отбранителна политика за създаване на съвременни, професионални и високотехнологични въоръжени сили, интегрирани със съдружниците ни от НАТО и Европейски Съюз.
В тази връзка считаме, че използването на цялостна стратегия за развиване на отбранителните качества „ България в НАТО и Европейската защита “ ще способства за:
огромно превъоръжаване с съвременно западно съоръжение на основата на портфолио от капиталови планове за трите типа въоръжени сили и осигуряващи военни формирования;
Значителен растеж на възнагражденията и разноските за подготовка и обезпечаване на въоръжените сили;
Своевременно увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2020 година
Изграждане на българските въоръжени сили като неразделна част от груповата защита на НАТО и общата защита на Европейския съюз.
Единствено тези дейности, координирани на национално равнище, са в положение да доведат до построяването на съвременна, професионална и високотехнологична постоянна войска.
Въвеждането на „ доброволна военна работа “ при сегашните проблеми може единствено да подкопае военния професионализъм, да отклони лимитираните финансови средства и да провокира демотивация в редиците на постоянната ни войска.
„ Военната работа “ в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни. Тя може да обезпечи нужното ниво на подготовка за боравене със модерно въоръжение и техника единствено при нескончаем интервал на военна тегоба (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв период на доброволна военна работа ще обезпечи най-малък брой претенденти и ще бъде безрезултатна инвестиция. От друга страна, въвеждането на наложителна всеобща военна работа за посочения интервал ще значи освен коренна смяна на модела на въоръжените сили, само че и съществени промени във действието на българското общество като цяло. Подобни хрумвания все още и в обозримо бъдеще могат да се квалифицират като „ екстравагантни “ и на процедура –неосъществими.
Реалистична опция е въвеждане на доброволна военна подготовка с дълготрайност 3-6 месеца. Важно е да се има поради, че военната подготовка не значи военна работа, защото за интервала на подготовката жителите не извършват директно задания по трите задачи на въоръжените сили.
Решението за въвеждане на военна подготовка на жителите има четири съществени аспекта – юридически, боен, стопански и политически.
Правен аспект
На първо място е редно да бъдат изяснени понятията. Българската войска е „ професионална “ от 1879 година насам, защото през целия този интервал офицерският корпус и част от подофицерите (сержанти/старшини) са експерти – те сами са избрали военната кариера. Т. нар. „ професионализация “ на армията, почнала в края на 90-те години, се отнася до набирането на войнишкия и част от сержантския/старшинския състав. Всеобщата наборна военна работа е сменена с доброволна работа по трудов контракт и против възнаграждение. Трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че специалност „ боец “, разбирана като военна работа за времето на цялата кариера на жителя, на процедура не съществува нито в България, нито в съюзните армии. Войниците, които покажат нужните качества, могат да изберат военната кариера като сержанти и (при избрани обстоятелства) като офицери. Допълнителна категория са „ резервистите “, които са сключили контракт за работа в запаса против възнаграждение.
В този смисъл „ доброволна военна работа “ е прекомерно противоречиво и неразбираемо разбиране и е по-коректно да бъде сменено от „ доброволна военна подготовка на цивилните жители “.
На второ място стои задължението на всеки български жител за присъединяване в защитата на страната. Това обвързване не е анулирано нито в българското законодателство, нито като процедура в цивилизования свят. Напротив, то се счита за висша форма на осъществяване на цивилен дълг. В изискванията на въоръжен спор, всички български жители са виновни и могат да бъдат призовани да пазят родината или нейната конституция. В този смисъл на тях може да се даде опция или да се изиска да преминат съответната подготовка. Липсата на военна подготовка не е съображение за отвод от осъществяване на този цивилен дълг.
Военен аспект
Трябва да се има поради, че така наречен „ доброволна военна работа “, която е по-коректно да се назовава „ доброволна военна подготовка на цивилните жители “ по никакъв метод не може да размени, а единствено да надгради (и то при избрани условия) доброволната военна работа на трудов контракт и против възнаграждение.
Основните бойни и поддържащи формирования във въоръжените сили би трябвало да бъдат напълно окомплектовани с персонален състав (офицери, сержанти и войници) на трудов контракт, против възнаграждение. Съвременното съоръжение, високите условия към подготовката и присъединяване в интервенции зад граница изисква бойци, които са ангажирани във въоръжените сили за нескончаем интервал от време.
Военната подготовка на цивилните жители, каквито образци се привеждат от страни като Швейцария или Финландия, с цел да бъде пълноценна, би трябвало да се организира интензивно и да бъде материално обезпечена на задоволително високо ниво. Използването на тези цивилни жители за поддръжка на войсковите региони или осъществяване на охранителни задания в огромна степен ще обезсмисли военната подготовка.
Практическото приложение на военната подготовка на цивилните жители е в два съществени аспекта:
На първо място – част от тези цивилни жители да изберат офицерската специалност, кандидатствайки във висшите военни учебни заведения или да изберат доброволната военна работа на трудов контракт и против възнаграждение, като по-късно поемат към сержантска/ старшинска кариера. Но тази мярка сама по себе си няма да докара до превъзмогване на кадровата рецесия във въоръжените сили.
На второ място – посредством обезпечаване на задоволително благоприятни условия за освежаване и задълбочаване на подготовката през годините, цивилните жители да бъдат зачислявани като резервисти (сключили контракт за работа в резерва) или запасни (активирани по задължение) към постоянни военни формирования или да образуват военни формирования от запаса. Съответно резервистите могат да бъдат задействани за присъединяване и в трите задачи на въоръжените сили, а запасните – на националната територия, във военно време или в условия на рецесия.
Но би трябвало да се подчертае, че резервистите и запасните надграждат, а не заместват формированията на постоянната войска. За да имат автентичен принос към военните качества (каквито образци имаме от Швейцария, Полша и скандинавските държави), тези резервисти или запасни би трябвало да бъдат готови и оборудвани на релативно модерно ниво. Не е задоволително за оборудването на тези цивилни жители да се употребяват остатъчни ресурси от времето на Студената война или даже Втората международна война.
Икономически аспект
Формированията от Националната армия на Съединени американски щати, силите за самозащита (Защита на родината) на скандинавски страни или запаса на Финландия и Швейцария във връзка с своето материално обезпечаване и софтуерно ниво се намират на по-високо равнище от постоянните сили на Българската войска, като това важи в забележителна степен и във връзка с оперативната им съгласуемост със силите на НАТО (независимо, че Швейцария, Финландия и Швеция не са страни-членки на Алианса).
За да може военното образование на цивилните жители фактически да надгради отбранителните качества и да способства за националната сигурност, е належащо:
Да се заделят средства за постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и да се осъществят плановете от главната капиталова стратегия, с цел да се подсигурява, че формированията на постоянната войска са в задоволителна степен материално обезпечени и софтуерно превъоръжени;
В рамките на тези 2% от Брутният вътрешен продукт да се извърши доста покачване на възнаграждението на всички офицери, сержанти/старшини и бойци, сключили контракт за доброволна военна работа, с цел да се обезпечи окомплектоването с персонален състав;
Да се направи обзор на Плана за развиване на въоръжените сили, като в него военните формирования се категоризират като „ постоянни “ (окомплектовани с персонален състав на 100% в спокойно време с военнослужещи на трудов договор), „ постоянни с ограничавания “ (окомплектовани с персонален състав на по-малко от 100% в спокойно време, които следва да се попълнят с резервисти/запасни във военно време) и „ аварийни “ (които в спокойно време поддържат 0-20% окомплектоване с персонален състав);
Тези промени да намерят отражение в призната от Народното събрание „ Национална стратегия „ България в НАТО и Европейската защита “ “, съдържаща ясни и прецизни финансови планове.
Без вземането на тези решения, въвеждането на военна подготовка на жителите няма да способства за повишението на отбранителните качества на страната и ще има деструктивен резултат, тъй като ще отклони витално значим за армията запас.
Политически аспект
Една от основните задания на отбранителната политика на България след 1990 година, е построяването на отбранителна институция, която пази военния професионализъм против партийно-политическа интервенция и насочва военната експертизата в професионалното, а не в политическото поле.
Въпреки множеството дефекти на българската политика през последните съвсем 30 години, българското общество и българските политически елити не позволиха потреблението на въоръжено принуждение в политическия живот на страната. Българската войска резервира своя професионализъм и не се намеси директно в политическия живот.
Но яркият образец на разрушенията, провокирани от вътрешно въоръжено принуждение в страни от района избледня в обществото и в това време въодушеви някои радикални политически и/или стопански групировки да мислят в тази посока. Такива групировки заплашват живота и собствеността на жителите и приканват за познатите от мрачното минало „ Народен съд “ и „ Народна власт “. В своята агитация те употребяват и послания за отбрана на „ националните ползи “ или „ националната еднаквост “, без значение, че са се сложили в услуга на непозната страна и саботират националната сигурност и просперитета на България. На процедура те отхвърлят българската национална еднаквост, в случай че тя не включва „ благодарност “ или даже „ роднинство “ и „ честност “ към непозната страна. А това е еднакво на национално изменничество.
Тези групировки нямаше да съставляват интерес, в случай че не бяха толкоз нападателни в пропагандата си, в случай че не бяха благосклонно подценявани от службите за сигурност, в случай че нямаха легална политическа поддръжка и най-сетне – в случай че не създаваха паравоенни структури. Но през днешния ден всичко това е налице.
Доброволна военна подготовка на цивилни български жители и в този момент се организира в границите на неправителствени (нестопански) или частни (стопански) организации. Тази активност не се следи или регламентира от министерство на защитата.
Въвеждането на военна подготовка на цивилните жители основава действителна заплаха под прикритието на въоръжените сили да бъдат подготвяни политически и/или стопански обвързани паравоенни групи или, въпреки това – политически и/или стопански паравоенни групи да се опитат да получат формален статут под прикритието на „ доброволни формирования “.
За да се подсигурява, че центровете за подготовка или военните формирования (редовни или резервни) нямат да бъдат употребявани за предателска или антиконституционна активност, е належащо:
За всички претенденти за доброволна военна подготовка да се извърши инспекция по изискванията на ЗЗКИ, и по-специално, че не са осъждани, следствени, душевен нездрави и не членуват (или в случай че са членували, да се извърши задълбочена проверка) в организации, проповядващи ненавист или насилствена смяна на конституционния ред;
Категорично да се отхвърли опцията за вливане на неправителствени/ частни доброволни военни формирования във въоръжените сили, като най-малко старшите офицери във всички военни формирования от резерва/запаса следва да бъдат офицери от кариерата с потвърден морал, професионализъм и липса на обязаност с политически/икономически паравоенни групи;
Да бъде основан обществено наличен електронен указател, под надзора на министерство на защитата, в който да бъдат посочени организациите (включително притежатели, шефове, инструктори, въоръжение и техника), които обезпечават подготовка за боравене с оръжие или други свързани с защитата умения, както и на лицата, минали съответните курсове на подготовка.
Подготовката за присъединяване в защитата на страната и отбраната на живота и собствеността на жителите, без значение дали се организира по държавна или частна самодейност, заслужава самопризнание и поддръжка от страна на страната и обществото. В същото време са явни признаците на радикализация в Европа и България.
Това ни принуждава да настояваме да бъдат подхванати всички нужни дейности и превантивни ограничения, тъй че под прикритието на подготовката за отбрана да не се приготвят групи, които са ориентирани против свободата, демокрацията, правовата страна, националната самостоятелност и сигурността на обществото и на всеки обособен жител.
Според организацията, измежду чиито учредителите са някогашните служебни министри на защитата Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, сходна смяна крие риск за защитата на страната и съставлява заплаха за демокрацията у нас.
Според Атлантическия съвет доброволната военна работа няма да реши съществуващите проблеми в армията ни и да направи въоръжените ни сили по-професионални, по-високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни в НАТО.
„ Военната работа “ в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни, декларират още от Атлантическия съвет.
Ето и цялата позиция на организацията:
ПОЗИЦИЯ
на Атлантическия съвет на България
по отношение на предложенията за въвеждане на „ доброволна военна работа “
Всяка самодейност, обвързвана с подсилване на отбранителния капацитет на Република България има смисъл, доколкото е част от цялостната и дълготрайна политика за създаване на съвременни въоръжени сили като част от груповата защита на НАТО и общата защита на Европейски Съюз.
Предложенията за въвеждане на „ доброволна военна работа ”, само че в смисъла на „ военна подготовка на цивилните жители “ не би трябвало да се отхвърлят по принцип. Те обаче, не могат да заменят отсъствието на Национална стратегия „ България в НАТО и Европейската защита “, която да сътвори професионални, високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни съвременни въоръжени сили.
В този си тип направените оферти изместват фокуса от значимите въпроси за решение в областта на защитата.
Разширяването на опциите за непринудено присъединяване на цивилните жители в защитата на страната би имало резултат единствено при следните условия:
Налице е построен квалифициран, професионален и съвременен „ гръбнак “ на въоръжените сили в лицето на постоянната армия;
Цивилните жители не носят краткотрайна „ военна работа “, а минават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално обезпечена на модерно равнище;
Ресурсите, нужни за военната подготовка на цивилните жители, не се обезпечават за сметка на построяването на съвременни и професионални постоянни въоръжени сили;
Подготвените цивилни жители са включени в непрекъснато настоящи постоянни или аварийни военни формирования като част от цялостна национална стратегия за развиване на отбранителните способности;
Гарантира се прецизен гражданския надзор, който да пресече всички благоприятни условия под прикритието на въоръжените сили да се основават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат формален статут.
В противоположен случай, самодейностите за въвеждане на военна подготовка на цивилни жители отклоняват вниманието от сериозните въпроси на отбранителната политика и вместо да надграждат отбранителните качества – трайно ги подкопават.
Атлантическият съвет на България (АСБ) има за цел провеждането на виновна отбранителна политика за създаване на съвременни, професионални и високотехнологични въоръжени сили, интегрирани със съдружниците ни от НАТО и Европейски Съюз.
В тази връзка считаме, че използването на цялостна стратегия за развиване на отбранителните качества „ България в НАТО и Европейската защита “ ще способства за:
огромно превъоръжаване с съвременно западно съоръжение на основата на портфолио от капиталови планове за трите типа въоръжени сили и осигуряващи военни формирования;
Значителен растеж на възнагражденията и разноските за подготовка и обезпечаване на въоръжените сили;
Своевременно увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2020 година
Изграждане на българските въоръжени сили като неразделна част от груповата защита на НАТО и общата защита на Европейския съюз.
Единствено тези дейности, координирани на национално равнище, са в положение да доведат до построяването на съвременна, професионална и високотехнологична постоянна войска.
Въвеждането на „ доброволна военна работа “ при сегашните проблеми може единствено да подкопае военния професионализъм, да отклони лимитираните финансови средства и да провокира демотивация в редиците на постоянната ни войска.
„ Военната работа “ в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни. Тя може да обезпечи нужното ниво на подготовка за боравене със модерно въоръжение и техника единствено при нескончаем интервал на военна тегоба (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв период на доброволна военна работа ще обезпечи най-малък брой претенденти и ще бъде безрезултатна инвестиция. От друга страна, въвеждането на наложителна всеобща военна работа за посочения интервал ще значи освен коренна смяна на модела на въоръжените сили, само че и съществени промени във действието на българското общество като цяло. Подобни хрумвания все още и в обозримо бъдеще могат да се квалифицират като „ екстравагантни “ и на процедура –неосъществими.
Реалистична опция е въвеждане на доброволна военна подготовка с дълготрайност 3-6 месеца. Важно е да се има поради, че военната подготовка не значи военна работа, защото за интервала на подготовката жителите не извършват директно задания по трите задачи на въоръжените сили.
Решението за въвеждане на военна подготовка на жителите има четири съществени аспекта – юридически, боен, стопански и политически.
Правен аспект
На първо място е редно да бъдат изяснени понятията. Българската войска е „ професионална “ от 1879 година насам, защото през целия този интервал офицерският корпус и част от подофицерите (сержанти/старшини) са експерти – те сами са избрали военната кариера. Т. нар. „ професионализация “ на армията, почнала в края на 90-те години, се отнася до набирането на войнишкия и част от сержантския/старшинския състав. Всеобщата наборна военна работа е сменена с доброволна работа по трудов контракт и против възнаграждение. Трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че специалност „ боец “, разбирана като военна работа за времето на цялата кариера на жителя, на процедура не съществува нито в България, нито в съюзните армии. Войниците, които покажат нужните качества, могат да изберат военната кариера като сержанти и (при избрани обстоятелства) като офицери. Допълнителна категория са „ резервистите “, които са сключили контракт за работа в запаса против възнаграждение.
В този смисъл „ доброволна военна работа “ е прекомерно противоречиво и неразбираемо разбиране и е по-коректно да бъде сменено от „ доброволна военна подготовка на цивилните жители “.
На второ място стои задължението на всеки български жител за присъединяване в защитата на страната. Това обвързване не е анулирано нито в българското законодателство, нито като процедура в цивилизования свят. Напротив, то се счита за висша форма на осъществяване на цивилен дълг. В изискванията на въоръжен спор, всички български жители са виновни и могат да бъдат призовани да пазят родината или нейната конституция. В този смисъл на тях може да се даде опция или да се изиска да преминат съответната подготовка. Липсата на военна подготовка не е съображение за отвод от осъществяване на този цивилен дълг.
Военен аспект
Трябва да се има поради, че така наречен „ доброволна военна работа “, която е по-коректно да се назовава „ доброволна военна подготовка на цивилните жители “ по никакъв метод не може да размени, а единствено да надгради (и то при избрани условия) доброволната военна работа на трудов контракт и против възнаграждение.
Основните бойни и поддържащи формирования във въоръжените сили би трябвало да бъдат напълно окомплектовани с персонален състав (офицери, сержанти и войници) на трудов контракт, против възнаграждение. Съвременното съоръжение, високите условия към подготовката и присъединяване в интервенции зад граница изисква бойци, които са ангажирани във въоръжените сили за нескончаем интервал от време.
Военната подготовка на цивилните жители, каквито образци се привеждат от страни като Швейцария или Финландия, с цел да бъде пълноценна, би трябвало да се организира интензивно и да бъде материално обезпечена на задоволително високо ниво. Използването на тези цивилни жители за поддръжка на войсковите региони или осъществяване на охранителни задания в огромна степен ще обезсмисли военната подготовка.
Практическото приложение на военната подготовка на цивилните жители е в два съществени аспекта:
На първо място – част от тези цивилни жители да изберат офицерската специалност, кандидатствайки във висшите военни учебни заведения или да изберат доброволната военна работа на трудов контракт и против възнаграждение, като по-късно поемат към сержантска/ старшинска кариера. Но тази мярка сама по себе си няма да докара до превъзмогване на кадровата рецесия във въоръжените сили.
На второ място – посредством обезпечаване на задоволително благоприятни условия за освежаване и задълбочаване на подготовката през годините, цивилните жители да бъдат зачислявани като резервисти (сключили контракт за работа в резерва) или запасни (активирани по задължение) към постоянни военни формирования или да образуват военни формирования от запаса. Съответно резервистите могат да бъдат задействани за присъединяване и в трите задачи на въоръжените сили, а запасните – на националната територия, във военно време или в условия на рецесия.
Но би трябвало да се подчертае, че резервистите и запасните надграждат, а не заместват формированията на постоянната войска. За да имат автентичен принос към военните качества (каквито образци имаме от Швейцария, Полша и скандинавските държави), тези резервисти или запасни би трябвало да бъдат готови и оборудвани на релативно модерно ниво. Не е задоволително за оборудването на тези цивилни жители да се употребяват остатъчни ресурси от времето на Студената война или даже Втората международна война.
Икономически аспект
Формированията от Националната армия на Съединени американски щати, силите за самозащита (Защита на родината) на скандинавски страни или запаса на Финландия и Швейцария във връзка с своето материално обезпечаване и софтуерно ниво се намират на по-високо равнище от постоянните сили на Българската войска, като това важи в забележителна степен и във връзка с оперативната им съгласуемост със силите на НАТО (независимо, че Швейцария, Финландия и Швеция не са страни-членки на Алианса).
За да може военното образование на цивилните жители фактически да надгради отбранителните качества и да способства за националната сигурност, е належащо:
Да се заделят средства за постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и да се осъществят плановете от главната капиталова стратегия, с цел да се подсигурява, че формированията на постоянната войска са в задоволителна степен материално обезпечени и софтуерно превъоръжени;
В рамките на тези 2% от Брутният вътрешен продукт да се извърши доста покачване на възнаграждението на всички офицери, сержанти/старшини и бойци, сключили контракт за доброволна военна работа, с цел да се обезпечи окомплектоването с персонален състав;
Да се направи обзор на Плана за развиване на въоръжените сили, като в него военните формирования се категоризират като „ постоянни “ (окомплектовани с персонален състав на 100% в спокойно време с военнослужещи на трудов договор), „ постоянни с ограничавания “ (окомплектовани с персонален състав на по-малко от 100% в спокойно време, които следва да се попълнят с резервисти/запасни във военно време) и „ аварийни “ (които в спокойно време поддържат 0-20% окомплектоване с персонален състав);
Тези промени да намерят отражение в призната от Народното събрание „ Национална стратегия „ България в НАТО и Европейската защита “ “, съдържаща ясни и прецизни финансови планове.
Без вземането на тези решения, въвеждането на военна подготовка на жителите няма да способства за повишението на отбранителните качества на страната и ще има деструктивен резултат, тъй като ще отклони витално значим за армията запас.
Политически аспект
Една от основните задания на отбранителната политика на България след 1990 година, е построяването на отбранителна институция, която пази военния професионализъм против партийно-политическа интервенция и насочва военната експертизата в професионалното, а не в политическото поле.
Въпреки множеството дефекти на българската политика през последните съвсем 30 години, българското общество и българските политически елити не позволиха потреблението на въоръжено принуждение в политическия живот на страната. Българската войска резервира своя професионализъм и не се намеси директно в политическия живот.
Но яркият образец на разрушенията, провокирани от вътрешно въоръжено принуждение в страни от района избледня в обществото и в това време въодушеви някои радикални политически и/или стопански групировки да мислят в тази посока. Такива групировки заплашват живота и собствеността на жителите и приканват за познатите от мрачното минало „ Народен съд “ и „ Народна власт “. В своята агитация те употребяват и послания за отбрана на „ националните ползи “ или „ националната еднаквост “, без значение, че са се сложили в услуга на непозната страна и саботират националната сигурност и просперитета на България. На процедура те отхвърлят българската национална еднаквост, в случай че тя не включва „ благодарност “ или даже „ роднинство “ и „ честност “ към непозната страна. А това е еднакво на национално изменничество.
Тези групировки нямаше да съставляват интерес, в случай че не бяха толкоз нападателни в пропагандата си, в случай че не бяха благосклонно подценявани от службите за сигурност, в случай че нямаха легална политическа поддръжка и най-сетне – в случай че не създаваха паравоенни структури. Но през днешния ден всичко това е налице.
Доброволна военна подготовка на цивилни български жители и в този момент се организира в границите на неправителствени (нестопански) или частни (стопански) организации. Тази активност не се следи или регламентира от министерство на защитата.
Въвеждането на военна подготовка на цивилните жители основава действителна заплаха под прикритието на въоръжените сили да бъдат подготвяни политически и/или стопански обвързани паравоенни групи или, въпреки това – политически и/или стопански паравоенни групи да се опитат да получат формален статут под прикритието на „ доброволни формирования “.
За да се подсигурява, че центровете за подготовка или военните формирования (редовни или резервни) нямат да бъдат употребявани за предателска или антиконституционна активност, е належащо:
За всички претенденти за доброволна военна подготовка да се извърши инспекция по изискванията на ЗЗКИ, и по-специално, че не са осъждани, следствени, душевен нездрави и не членуват (или в случай че са членували, да се извърши задълбочена проверка) в организации, проповядващи ненавист или насилствена смяна на конституционния ред;
Категорично да се отхвърли опцията за вливане на неправителствени/ частни доброволни военни формирования във въоръжените сили, като най-малко старшите офицери във всички военни формирования от резерва/запаса следва да бъдат офицери от кариерата с потвърден морал, професионализъм и липса на обязаност с политически/икономически паравоенни групи;
Да бъде основан обществено наличен електронен указател, под надзора на министерство на защитата, в който да бъдат посочени организациите (включително притежатели, шефове, инструктори, въоръжение и техника), които обезпечават подготовка за боравене с оръжие или други свързани с защитата умения, както и на лицата, минали съответните курсове на подготовка.
Подготовката за присъединяване в защитата на страната и отбраната на живота и собствеността на жителите, без значение дали се организира по държавна или частна самодейност, заслужава самопризнание и поддръжка от страна на страната и обществото. В същото време са явни признаците на радикализация в Европа и България.
Това ни принуждава да настояваме да бъдат подхванати всички нужни дейности и превантивни ограничения, тъй че под прикритието на подготовката за отбрана да не се приготвят групи, които са ориентирани против свободата, демокрацията, правовата страна, националната самостоятелност и сигурността на обществото и на всеки обособен жител.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ