Преглед на някои от основните теми в балканския печат
Атина/Анкара. Сътресенията в турската стопанска система може и да са вътрешни проблеми на страната, само че политическото й ръководство поражда рационални опасения в Атина за допустима експанзия против Гърция за отклонение на вниманието на жителите от казуса, разясняват в редакцията на електронното издание на вестник Kathimerini .
През последните дни министърът на защитата на Турция Хулуси Акар и други чиновници в държавното управление на Реджеп Тайип Ердоган прибягнаха до нападателна изразителност против Гърция, а Анкара хастари думите с провокативни дейности. Като такива може да се посочат полети на турски изтребители над гръцка територия и по-специално над островите Панагия, Антропофаги, Макрониси и Инусес.
Те се случиха в предходните два дни по време на кулминационната точка на учението „ Медуза 11 “ с присъединяване на Гърция, Египет, Кипър и Обединените арабски емирства, както и наблюдаващи от Франция, Индия, Йордания, Мароко, Португалия и Саудитска Арабия.
Гръцкият опит демонстрира, че постоянно, когато Турция се сблъска с вътрешни проблеми или проблеми от другата страна на източните си граници (Сирия, Ирак), опцията за разпространяването им в западна посока постоянно е допустима.
Атина е наясно, че проведеният опит за дестабилизиране на сухопътната граница сред двете страни от началото на 2020 година се случи единствено 24 часа след смъртоносна офанзива против турски войски.
Освен външните фронтове в Егейско море и Източното Средиземноморие, с опцията за още по-голямо напрежение в Кипър и неговата изключителна икономическа зона, вероятността от продължителни политически безредици в Турция също поражда опасения по отношение на въздействието върху миграцията и бежанците.
Турция към този момент е подслонила няколко милиона бежанци и мигранти, а от 2016 година Гърция също одобри редица жители на прилежащата й страна, които напуснаха родината си, с цел да избегнат политическо гонене. Следователно е ясно, че при положение на вътрешни безредици в Турция не може да се изключи възобновена вълна от бежанци, ориентирани към Гърция.
Влошаващата се обстановка в връзките на Турция със Запада, не на последно място със Съединени американски щати, също е източник на безпокойствие, макар че за мнозина е ясно, че Анкара получава послания за непряка поддръжка. Неотдавнашните съглашения с Испания и предстоящото идване на престолонаследника на ОАЕ в турската столица се употребяват от Анкара като знаци, че Турция остава капиталова дестинация.
***
София/Скопие. България няма да вдигне блокадата си за преговорната рамка за започване на договаряния за присъединение на Северна Македония към Европейския съюз през декември. Постоянният представител на страната в Брюксел Румен Александров разгласи в границите на съвещанието на Съвета по общи въпроси, че Северна Македония към момента не дава отговор на критериите за осъществяване на първата междуправителствена конференция, означават в редакцията на електронното издание на скопския вестник „ Слободен щемпел “ .
Според дипломатически източници в София, преди съвещанието на Съвета българският представител е възнамерявал да изрази острата позиция на България към Северна Македония, само че това не се е случило поради нещастието на автомагистрала „ Струма “. Александров първо изрази дълбоки съболезнования за случая, при който починаха 45 македонски жители, само че акцентира, че районен съд Македония към момента не дава отговор на критериите за започване на договаряния за участие.
Той добави, че през последните месеци България е предложила редица разновидности за превъзмогване на отворени въпроси като гаранциите за правата на хората с българско съзнание. Освен това настояванията на София са Северна Македония да поеме съответни задължения, някои от които би трябвало да бъдат изпълнени в кратковременен проект, а други да бъдат измежду условията на бъдещата рамка за договаряния. Александров сподели, че преди този момент да се случи, не може да се чака прогрес.
С това, както и с изказването на българското външно министерство от предходната седмица, е несъмнено, че срещата на 14 декември няма да отблокира процеса, а пробив в разширението на Общността не се чака и през първата половина на идната година, по време на френското председателство на Европейски Съюз. Засега не е несъмнено дали въобще ще се състои плануваната среща на работните групи на външните министерства на двете страни, на която трябваше да се разисква Пътната карта „ 5+1 “.
След срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо край Кран, Словения, българският президент Румен Радев разгласи, че съвещанието ще се състои до края на октомври, като даже се говореше за опция двамата външни министри да подпишат документ за отблокиране на процеса. Премиерът Зоран Заев разгласи, че петте претенции на София са допустими и е допустимо да се стигне до решение. От македонска страна изискването е ветото да бъде анулирано, а по-късно съглашението да бъде изпълнено. Но оповестената среща беше отсрочена за втората половина на ноември първо поради локалните избори в Северна Македония, а по-късно и поради парламентарните и президентските избори в България. Няма известия от външнополитическото ведомство в Скопие дали въобще ще се организира тази среща, поради оповестеното от София несъгласие или ще се изчака съставянето на идващото българско държавно управление.
***
Сочи. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич дойде в сряда в Сочи, където по-късно през днешния ден ще организира диалози с президента на Руската федерация Владимир Путин. При идването си в курорта той означи, че въпреки съветският президент да има доверие на Сърбия, резултатът от договарянията не е сигурен, означават в редакцията на електронното издание на белградския всекидневник „ Новости “ .
„ Благодаря на Путин за уважението, което демонстрира към Сърбия, това е добра вест за нашите жители. Резултатът е доста по-голям за нас. На масата за разискване ще има доста тематики, една от които е тази за доставката на природен газ “, напомни президентът на западната ни съседка.
„ Дойдох да се боря за формулата. Когато знаете формулата, тогава знаете каква цена ще получите. Искаме също да приказваме и за еластичност. Каквото и да успеем да получим, е от огромно икономическо значение. Русия се грижи за своите ползи, само че съм сигурен, че ще се погрижи и за другарските връзки със Сърбия “, акцентира Вучич. Президентът на Сърбия призна, че е нервозен преди срещата с съветския водач и че това е „ качество на хората, които се надяват на най-хубави резултати “.
В рамките на договарянията, които ще се проведат в четвъртък в Сочи, президентите на Руската федерация и Сърбия Владимир Путин и Александър Вучич ще обсъдят вероятностите за разрешаване на така наречен косовски въпрос. Освен това се планува разискване на настоящи въпроси на руско-сръбското стратегическо партньорство в политическата, комерсиална, икономическа, културна и филантропична сфера, както и продан на отзиви по отношение на обстановката на Балканите.
По-рано прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков сподели, че на договарянията на 25 ноември водачите на двете страни ще обсъдят интернационалния дневен ред, битката с COVID-19, взаимноизгодното съдействие, както и цената на природния газ за Сърбия. Говорителят на Кремъл означи, че това са доста значими договаряния със „ съдружник и другар “ на Русия.
***
Прищина. Ускоряването на разговора сред Белград и Прищина ще зависи от „ химията на съдействието “ сред Франция и Германия, изключително след реализиране на съглашението за сформиране на федерално държавно управление в Берлин. Това твърди специалистът по интернационалните връзки Дритеро Арифи, цитира думите му електронното издание на прищинския всекидневник Koha Ditore .
Според думите на специалиста, в случай че тези две страни съумеят да реализират консенсус по въпроса за разговора, тогава може да настъпят осезаеми промени спрямо предишното.
„ Това ще зависи от химията на съдействието сред Германия и Франция в тази област. Ако има съглашение за разговора сред Косово и Сърбия, мисля, че нещата ще се ускорят малко, тъй като в последна сметка Германия пое Западните Балкани като обвързване, изключително с Берлинския развой. Може да има съответни ходове от Европейски Съюз, не както е до момента – поради неналичието на консенсус в Общността. Ако се реализира подобен сред Германия и Франция, може да има по-бързи стъпки, в сравнение с сме виждали в предишното “, увери Арифи.
***
През последните дни министърът на защитата на Турция Хулуси Акар и други чиновници в държавното управление на Реджеп Тайип Ердоган прибягнаха до нападателна изразителност против Гърция, а Анкара хастари думите с провокативни дейности. Като такива може да се посочат полети на турски изтребители над гръцка територия и по-специално над островите Панагия, Антропофаги, Макрониси и Инусес.
Те се случиха в предходните два дни по време на кулминационната точка на учението „ Медуза 11 “ с присъединяване на Гърция, Египет, Кипър и Обединените арабски емирства, както и наблюдаващи от Франция, Индия, Йордания, Мароко, Португалия и Саудитска Арабия.
Гръцкият опит демонстрира, че постоянно, когато Турция се сблъска с вътрешни проблеми или проблеми от другата страна на източните си граници (Сирия, Ирак), опцията за разпространяването им в западна посока постоянно е допустима.
Атина е наясно, че проведеният опит за дестабилизиране на сухопътната граница сред двете страни от началото на 2020 година се случи единствено 24 часа след смъртоносна офанзива против турски войски.
Освен външните фронтове в Егейско море и Източното Средиземноморие, с опцията за още по-голямо напрежение в Кипър и неговата изключителна икономическа зона, вероятността от продължителни политически безредици в Турция също поражда опасения по отношение на въздействието върху миграцията и бежанците.
Турция към този момент е подслонила няколко милиона бежанци и мигранти, а от 2016 година Гърция също одобри редица жители на прилежащата й страна, които напуснаха родината си, с цел да избегнат политическо гонене. Следователно е ясно, че при положение на вътрешни безредици в Турция не може да се изключи възобновена вълна от бежанци, ориентирани към Гърция.
Влошаващата се обстановка в връзките на Турция със Запада, не на последно място със Съединени американски щати, също е източник на безпокойствие, макар че за мнозина е ясно, че Анкара получава послания за непряка поддръжка. Неотдавнашните съглашения с Испания и предстоящото идване на престолонаследника на ОАЕ в турската столица се употребяват от Анкара като знаци, че Турция остава капиталова дестинация.
***
София/Скопие. България няма да вдигне блокадата си за преговорната рамка за започване на договаряния за присъединение на Северна Македония към Европейския съюз през декември. Постоянният представител на страната в Брюксел Румен Александров разгласи в границите на съвещанието на Съвета по общи въпроси, че Северна Македония към момента не дава отговор на критериите за осъществяване на първата междуправителствена конференция, означават в редакцията на електронното издание на скопския вестник „ Слободен щемпел “ .
Според дипломатически източници в София, преди съвещанието на Съвета българският представител е възнамерявал да изрази острата позиция на България към Северна Македония, само че това не се е случило поради нещастието на автомагистрала „ Струма “. Александров първо изрази дълбоки съболезнования за случая, при който починаха 45 македонски жители, само че акцентира, че районен съд Македония към момента не дава отговор на критериите за започване на договаряния за участие.
Той добави, че през последните месеци България е предложила редица разновидности за превъзмогване на отворени въпроси като гаранциите за правата на хората с българско съзнание. Освен това настояванията на София са Северна Македония да поеме съответни задължения, някои от които би трябвало да бъдат изпълнени в кратковременен проект, а други да бъдат измежду условията на бъдещата рамка за договаряния. Александров сподели, че преди този момент да се случи, не може да се чака прогрес.
С това, както и с изказването на българското външно министерство от предходната седмица, е несъмнено, че срещата на 14 декември няма да отблокира процеса, а пробив в разширението на Общността не се чака и през първата половина на идната година, по време на френското председателство на Европейски Съюз. Засега не е несъмнено дали въобще ще се състои плануваната среща на работните групи на външните министерства на двете страни, на която трябваше да се разисква Пътната карта „ 5+1 “.
След срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо край Кран, Словения, българският президент Румен Радев разгласи, че съвещанието ще се състои до края на октомври, като даже се говореше за опция двамата външни министри да подпишат документ за отблокиране на процеса. Премиерът Зоран Заев разгласи, че петте претенции на София са допустими и е допустимо да се стигне до решение. От македонска страна изискването е ветото да бъде анулирано, а по-късно съглашението да бъде изпълнено. Но оповестената среща беше отсрочена за втората половина на ноември първо поради локалните избори в Северна Македония, а по-късно и поради парламентарните и президентските избори в България. Няма известия от външнополитическото ведомство в Скопие дали въобще ще се организира тази среща, поради оповестеното от София несъгласие или ще се изчака съставянето на идващото българско държавно управление.
***
Сочи. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич дойде в сряда в Сочи, където по-късно през днешния ден ще организира диалози с президента на Руската федерация Владимир Путин. При идването си в курорта той означи, че въпреки съветският президент да има доверие на Сърбия, резултатът от договарянията не е сигурен, означават в редакцията на електронното издание на белградския всекидневник „ Новости “ .
„ Благодаря на Путин за уважението, което демонстрира към Сърбия, това е добра вест за нашите жители. Резултатът е доста по-голям за нас. На масата за разискване ще има доста тематики, една от които е тази за доставката на природен газ “, напомни президентът на западната ни съседка.
„ Дойдох да се боря за формулата. Когато знаете формулата, тогава знаете каква цена ще получите. Искаме също да приказваме и за еластичност. Каквото и да успеем да получим, е от огромно икономическо значение. Русия се грижи за своите ползи, само че съм сигурен, че ще се погрижи и за другарските връзки със Сърбия “, акцентира Вучич. Президентът на Сърбия призна, че е нервозен преди срещата с съветския водач и че това е „ качество на хората, които се надяват на най-хубави резултати “.
В рамките на договарянията, които ще се проведат в четвъртък в Сочи, президентите на Руската федерация и Сърбия Владимир Путин и Александър Вучич ще обсъдят вероятностите за разрешаване на така наречен косовски въпрос. Освен това се планува разискване на настоящи въпроси на руско-сръбското стратегическо партньорство в политическата, комерсиална, икономическа, културна и филантропична сфера, както и продан на отзиви по отношение на обстановката на Балканите.
По-рано прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков сподели, че на договарянията на 25 ноември водачите на двете страни ще обсъдят интернационалния дневен ред, битката с COVID-19, взаимноизгодното съдействие, както и цената на природния газ за Сърбия. Говорителят на Кремъл означи, че това са доста значими договаряния със „ съдружник и другар “ на Русия.
***
Прищина. Ускоряването на разговора сред Белград и Прищина ще зависи от „ химията на съдействието “ сред Франция и Германия, изключително след реализиране на съглашението за сформиране на федерално държавно управление в Берлин. Това твърди специалистът по интернационалните връзки Дритеро Арифи, цитира думите му електронното издание на прищинския всекидневник Koha Ditore .
Според думите на специалиста, в случай че тези две страни съумеят да реализират консенсус по въпроса за разговора, тогава може да настъпят осезаеми промени спрямо предишното.
„ Това ще зависи от химията на съдействието сред Германия и Франция в тази област. Ако има съглашение за разговора сред Косово и Сърбия, мисля, че нещата ще се ускорят малко, тъй като в последна сметка Германия пое Западните Балкани като обвързване, изключително с Берлинския развой. Може да има съответни ходове от Европейски Съюз, не както е до момента – поради неналичието на консенсус в Общността. Ако се реализира подобен сред Германия и Франция, може да има по-бързи стъпки, в сравнение с сме виждали в предишното “, увери Арифи.
***
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ