Атанасовден е християнски и народен празник, на който се почита

Атанасовден е християнски и национален празник, на който се уважава паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна черква го отбелязва на 18 януари.
Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси.
Православна черква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 година На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взе участие в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно Атанасий придобива епископски ранг. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва интензивно в битката против арианската разкол в християнството. Умира на 2 май 373 година
Народни вярвания
В националните вярвания Свети Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата стартира да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „ Иди си, зимо, идвай, лято! “ Затова и празникът е прочут като „ Среди зима “.
Почитане
Атанасовден, както и Антоновден, се уважава като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празник за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се „ надупчат “ децата от шарка. Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ. В някои региони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.