Атанас Скатов: Спасих Боян на Макалу! Без шерпи и кислород сме самоубийци
Атанас Скатов, който преди дни съумя да покори седми осемхилядник, даде извънредно изявление за БЛИЦ от Хималаите. На 13 май сливналията стъпи на връх Чо Ою (8188 метра), като го направи без помощта на шерп и без О2 . Скатов се трансформира в първия веган в света с сходно достижение. Той е и първият българин, изкачил солово Чо Ою. Амбициите му са да стъпи за трети път на Покрива на света - Еверест (8848 метра), като този път желае да го направи без шерп и без О2. Скатов най-вече се гордее с обстоятелството, че е първият българин, изкачил седемте континентални първенци.
На слизане от Чо Ою му е обявено по сателитния телефон за изгубването на Боян Петров. До този миг екипът на Скатов му икономисва трагичната вест за сътрудника му, с цел да не го разконцентрира по време на тежката офанзива към шестия по височина връх в света.
Скатов беше общителен да даде изявление, в което приказва главно по горещата тематика, а също така описа по какъв начин преди време избавил Боян Петров:
- Наско, поздравления за покоряването и на връх Чо Ою! Как си и къде те откриваме?
- Възстановявам се след тежкото нанагорнище, откакто слязох в Тингри (в Тибет). Градът се намира на повече от 5000 метра надморска височина. От тук се насочвам към базовия лагер на Еверест, само че още не е ясно дали ще ми разрешат да потегли към върха, тъй като желая да го направя без шерп и без О2. Именно по този начин съумях да изкача Чо Ою - солово. В момента ме откривате в едно заведение, употребявам интернет, който обаче е доста муден (б.р. - на няколко пъти по време на диалога ни връзката със Скатов се разпада). Много съм изтощен, беше извънредно тежко, изключително с багажа. Раницата ми тежеше 30 кг. Първо го качваш нагоре, след това го сваляш, справяш се самичък. Но няма по какъв начин - без шерпи и без О2 е по този начин.
- Колко по-трудно е без потреблението на неестествен О2?
- Много е тежко, повярвайте ми. Изкуственият О2 по принцип се употребява при офанзивата преди върха. Ще ви дам образец - за Еверест е нужно да се качиш с шест бутилки О2, които са по три кг всяка. Без О2, като моя случай в този момент, нещата се случват по-бавно. Не можеш да се забързаш, изнемогваш най-после. До последно не бях сигурен дали ще съумея. За първи път бях над 8000 метра без О2. Други от проблемите при мен са, че преди време имах астма. Освен това по рождение имам доста висок пулс. На базовия лагер на 5700 метра, на който най-дълго стояхме - с цел да се климатизираме, нямаше случай, в който пулсът ми да падне под 100. Тръгна ли да ходя - го качвам на 140-150.
- Как се оцелява горе?
- Условията са доста сурови. Сега, преди да кача Чо Ою, всяка нощ спях на -11, -12 градуса. На лагер 2 беше минус 25 градуса в палатката. При самата офанзива на върха случихме на топло време.
- Колко градуса наричаш " топло време "?
- Минус 20. За там това е топло време. Седмица по-рано беше кучешки мраз, не се устояваше...
- Стъпи на следващия си осемхилядник, какъв брой време продължи същинската офанзива?
- Тръгнах на 10 май, на 11-и бях в лагер 2. Две нощи въобще не спах, катеренето продължи 13 часа. Горе има базов лагер, промеждутъчен и челен. Лагер 2 е на 7100 метра, от него стартира същинската офанзива на Чо Ою. Тъй като времето беше доста неприятно, се наложи да прекараме две нощи в палатките на 7100 метра. В среднощ тръгнахме от лагер 2, с челници. На 13 май в 16:20 часа китайско време успяхме 11 индивида да се качим на Чо Ою.
- Голяма група ли бяхте?
- Група е мощно казано, всеки самичък се оправя, само че гледаме да се комбинираме някак си. Иначе на 6 май четирима американци съумяха да се качат. Но при тях е напълно друго - с шерпи, с О2... Казаха ми, че са платили по 112 хиляди $ на човек.
- На теб какъв брой ти коства тази експедиция?
- Общо 25 000 $. Това е първото ми безкислородно качване и без шерп, доста съм благополучен. Времето беше съвършено и планината ме позволи до себе си, за което съм доста признателен.
- Кои бяха най-трудните моменти при покоряването на Чо Ою?
- Двете нощи на 7100 метра. При сходни сурови условия е невероятно да спиш. Ръцете и краката ми замръзваха, макар че доста крепко се бях опаковал в спалния чувал. Но съм привикнал, и различен път ми се е случвало. Леки измръзвания на пръстите към този момент не ми вършат изключително усещане. Лошото е, че съм много зиморничав и се постанова да поставям големи ръкавици. Те обаче ме затрудняват при работата с инвентара. Най-тежкото тестване бяха няколкото ледени стени сред лагер 1 и лагер 2. Катериш отвесно нагоре по камъни с лед. На към 7700 метра много се изпомпих на една от стените. Там всяка неточност може да се окаже съдбовна.
- Много ли бяха алпинистите, които се отказваха?
- В началото бяхме 23-ма. На лагер 2 останахме 19, а при самата офанзива се отхвърлиха още няколко. Половината бяха с О2. Общо пет индивида се качихме без О2. Проучих добре и се осведомих, че от няколко години не е имало безкислородно нанагорнище на Чо Ою. Аз съм първият българин, който се качва солово на този осемхилядник... без шерпи и без О2.
- Имаше ли миг, в който мислеше да се откажеш и да тръгнеш назад надолу преди да си постигнал задачата?
- Не е имало подобен миг. Щом съм тръгнал - и през разум не ми минава да се откажа. Много тежко обаче ми беше като научих за Боян. При слизането от Чо Ою мениджърката ми Мария Илиева ми сподели за случилото се с него.
- Разбра ли нещо " от кухнята " и можеше ли да се включиш в избавителната акция по издирването му?
- На Шиша Пангма към този момент никой не може да се качва, всичко завърши за тази година. Чак следващата година отново ще пускат алпинисти нагоре. Нямаше по какъв начин да оказа помощ в този миг. Тук е Тибет, всичко е толкоз строго регламентирано... нямаш право и един метър да мръднеш настрана без позволение. Тук би трябвало да получиш позволение за всеки маршрут, по който се движиш. При мен в Тингри сега е един другар - французин, който не може да си тръгне за родината, защото към момента не може да се уреди с една от специфичните коли, които ни откарват до границата.
- Какво е дистанцията сред Чо Ою и Шиша Пангма?
- Около 80 километра по въздух. А от град Тингри до Еверест са стотина км. Мария е знаела за Боян по-рано, само че ми го е икономисала, с цел да не ме разконцентрира преди офанзивата на Чо Ою. Аз няма по какъв начин да схвана, с изключение на по сателитния телефон. На базов лагер няма интернет. Ядосвам се от време на време, до момента в който чета нелепостите, които се пишат в интернет пространството. Всичките станаха огромни експерти. Да даваш ум от България е несериозно. Някои въобще си нямат визия какво е тук - на 8 хиляди метра надморска височина.
- Дразниш се от подмятанията, че не си реагирал по-рано с обява за Боян Петров ли?
- Как да схвана горе? По сателитния телефон се чувах единствено с Мария, майка ми и татко ми. Но истината е, че всеки от нас ги чака тези неща. Пределно ясно ни е, че може да има случай, когато няма да слезем назад долу. На слизане от Чо Ою почина едно приятелче - корейче.
- Инцидент ли имаше, какво се случи?
- Не може да слезе от лагер 2, остана там. 27-годишно корейче, нямаше огромен опит очевидно. Загина след преизтощение, очевидно получи белодробен оток. Допреди малко писах пояснения, защото аз и французинът бяхме последните с него. Тъкмо звъняха на родителите му да ги питат дали желаят да се смъкна тялото му или да остане горе. Всички сме готови за това нещо. На всеки осемхилядник умират хора.
- С какво се храни при офанзивата на Чо Ою?
- Както постоянно до момента - с готовата храна във височинните лагери, напълно веганска. А при самата офанзива напълно с гелове и енергийни питейни заведения. Доста ми беше паднала силата. То и в този момент още не съм се възстановил изцяло. Вече шест години и половина с този режим на хранене чувствам, че изгубвам сила.
- Възможно ли е да се откажеш от веганството и от кой момент не си ял месо?
- О, месо не съм ял от 12 години. А тук всеки нагъва пържоли. Мръщят се, в случай че не им дадат. А аз я карам единствено на картофи и ориз. След Еверест обаче май ще би трябвало да трансформира режима на хранене или да не спра да се занимавам с такава активност. Вече задоволително тествах, да видя до каква степен е допустимо веган да изкачва осемхилядници. Особено последните две седмици видях какъв брой е мъчно. Замислям се да се завърна към вегетарианството и да мога още веднъж да хапвам яйца и млечни артикули.
- В последна сметка тръгваш ли към Еверест за трети път или се прибираш назад в България?
- Още очаквам, не ми позволяват да потегли без шерп. По принцип планирах в петък (18 май) да се насочва към Еверест, само че не знам... може и да се откажа. Изключително доста стегнаха ограниченията за сигурност след случилото се с Боян. Правят го от позиция на сигурността, желаят да се подсигурят. За шерпа обаче се заплаща много - към 6 хиляди $, а аз толкоз пари нямам в себе си... На Еверест всички се качват с шерп и с О2. На година има по едвам два-три случая като моя - да го качиш без О2 и без шерп, каквато е задачата ми. Към момента има два разновидността, само че е по-вероятно да не потегли... или по-точно казано: да не ми разрешат да потегли! А и случилото се с Боян ме кара да се замисля дали не е по-добре да се прибера по-рано. От следващата година към този момент напълно ще бъде неразрешено изкачването на Еверест без шерп. Тук се дават галактически суми, а измират толкоз доста хора... Само разрешителното за Еверест коства 10 хиляди $. Усещам, че тук ги е гняв, че са разрешили на Боян да тръгне самичък. Ако го бяха задължили да е с шерп - в този момент щеше да е жив!
- Разговаря ли с някой от избавителния екип, който търсеше Боян, и какво научи?
- Даже с шефа на екипа приказвах. Направили са каквото могат, само че тъпо, че не са го намерили. В последния лагер разкрили палатката му, спалният чувал в нея бил празен. Открили са и аптечката му, имал е специфична - за диабетици. Тръгнал е нагоре без нея. Много неприятно... при тези ужасни климатични условия.
- С какво ще го запомниш?
- Най-вече с борбения дух. Боян в действителност беше доста борбен и извънредно деен и деятелен. Постоянно вършеше нещо, не стоеше и един час в базовите лагери. На три експедиции бяхме дружно - връх Манаслу през 2015 година, и през 2016-а изкачихме Анапурна и Макалу. От всички в тези експедиции той навърташе максимален километраж. Боян беше извънредно добър пълководец.
- Може би щяхте да се срещнете някъде по пътя към връх Еверест?
- Да, след 15 май щяхме да се засечем. Но не сме се разбирали, просто аз бях чел и знаех от изявленията му по медиите, че отпътува на Шиша Пангма и по-късно на Еверест. Не сме говорили. То и на трите ни експедиции инцидентно попадахме дружно. Много се радвах, бях горделив, че имахме доста мощно българско наличие.
- Какво научи от Боян Петров?
- Много неща съм научил от него, косвено. Като сме се засичали го гледах какво прави, тактиката му. Дори съм го гледал каква палатка и раница си е купил, с цел да си купя и аз същите. Питал съм го, постоянно е казвал, помагали сме си. На Макалу като бяхме си изтърва ръкавиците. Пръстите му щяха да замръзнат, можеше да ги загуби даже. Спасих го - дадох му мои ръкавици, тъй като постоянно нося по два чифта. Бяхме на 7400 метра, представете си за какъв мраз става дума, и то да останеш без ръкавици.
- Два пъти покори Еверест, за какво искаш да го направиш за трети път?
- Три пъти за благополучие! Шегата настрани - знаете, че желая да го направя без шерп и без О2. При досегашните ми две изкачвания бях с шерпи, които ми носеха кислорода. Уникално е на Еверест, знае го единствено този, който е имал щастието да бъде горе - на Покрива на света. Ако имам опция, бих се качвал всяка година.
- Харесва ти, макар ужасяващите гледки, на които си се натъквал? Споделял си, че има доста трупове...
- О, претръпнал съм. Загинали хора... замръзват и остават там. Минавам около тях и отпътувам.
- Вече показа, че в миналото може да не слезеш назад. Колко пъти си виждал гибелта?
- Чак да съм я виждал, това не ми се е случвало. Но още ми е пред очите случката от предходната година със починалото момче на Еверест, което издъхна в ръцете ни, по този начин да се каже. Нищо не можехме да създадем тогава, за жал. Тогава си бях споделил, че повече няма да отивам на Еверест. Знаете, че след това отпътувах за Aляска (б.р. - на 20 юни 2017 година покори и Денали - 6197 метра). Цял месец въобще не си и помислях, че отново ще бъда в Хималаите, само че то си е като опиат. Дори и сега си мисля, че като се прибера у нас, няма да желая повече да потеглям към осемхилядник. Рискът е голям. И с 10 шерпи да си, отново може да останеш там. Я лавина, я пролука, всичко може да се случи. Смея се, само че и се нервирам на тези, които настояват, че било елементарно с шерпи. Като е елементарно, дано дойдат и да видят. Сам катеря ледените стени, шерпите не ме придвижват през тях.
- Несъмнено поемаш голям риск с това да бъдеш без шерпи и без О2.
- Така е, съзнавам го доста добре. Като самоубийци сме без шерпи и без О2! Аз единствено преди дни не знаех дали ще оживея. На 8200 метра на Чо Ою, безусловно самичък, няма кой да ти подаде ръка...18 май 2018
- Пропадал ли си в пролука?
- Да, случвало ми се е, само че за мой шанс - по един метър. Знам и за случай, когато планинар е пропадал в пролука, дълбока 10 метра - в Анапурна, и единствено си е навехнал глезена. За Шиша Пангма ми споделиха, че имало доста пукнатини под върха. Падна и доста сняг тази година, той ги покрива и не знаеш, че следва проваляне. Най-вероятно Боян е паднал в пролука.
- Спомена какъв брой са скъпи експедициите, получаваш ли нужната поддръжка?
- Много ми е мъчно, добре че са спонсорите. От страната обаче не съм получил нито стотинка. Никога не съм разчитал на помощта на Българска федерация по катерене и алпинизъм. Имат си бюджет всяка година, делкат си парите и до там, за мен няма нищо. Най-лесно им е да кажат " Скатов не е планинар, не е изкарал курса ". Какво още да потвърждавам? Аз съм първият българин, изкачил седемте континентални първенци. И в ранглисти даже не попадам. Не знам какво би трябвало да направя, с цел да попадна в Топ 10 на Спортист на годината, да вземем за пример. Знаем, че Боян е бил много пъти вътре. От 2014 година, откогато той върви по осемхилядници, аз също вървя. Той катери по неговия си метод, аз по моя. Но очевидно за мен няма място в класациите. Всеки очевидно се плаши от веганството ми. Смятат, че не върша спортни достижения. А аз всеки ден спортувам. Да, не ми пречи да кажа, че започнах да спортувам, когато станах на 33 години. Сега съм на 40 година Имам болести, пулсът ми е висок...
- Защо стартира толкоз късно?
- След един поход ми хареса ужасно доста да бъда измежду природата, по този начин стартира всичко, въпреки и късно. Даже и започнах да тичам. Много желая в този момент като се върна в България да вземам участие в някой от планинските маратони.
- Кога за последно чу сина си?
- Разговарях с Васко преди да стартира офанзивата към върха. За първи път чух от него, че се тормози за мен. Беше угрижен. Много си го обичам, скоро става на 9 години. Вече нямам самообладание да сме си още веднъж дружно. На 3 юни ще бъда в София на ревю на книгата, където ще показва третата ми книга и втора от поредицата " Над 8000 мeтра " - " Анапурна, Дхаулагири, Макалу ". Вече се продава по книжарниците в цялата страна.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
На слизане от Чо Ою му е обявено по сателитния телефон за изгубването на Боян Петров. До този миг екипът на Скатов му икономисва трагичната вест за сътрудника му, с цел да не го разконцентрира по време на тежката офанзива към шестия по височина връх в света.
Скатов беше общителен да даде изявление, в което приказва главно по горещата тематика, а също така описа по какъв начин преди време избавил Боян Петров:
- Наско, поздравления за покоряването и на връх Чо Ою! Как си и къде те откриваме?
- Възстановявам се след тежкото нанагорнище, откакто слязох в Тингри (в Тибет). Градът се намира на повече от 5000 метра надморска височина. От тук се насочвам към базовия лагер на Еверест, само че още не е ясно дали ще ми разрешат да потегли към върха, тъй като желая да го направя без шерп и без О2. Именно по този начин съумях да изкача Чо Ою - солово. В момента ме откривате в едно заведение, употребявам интернет, който обаче е доста муден (б.р. - на няколко пъти по време на диалога ни връзката със Скатов се разпада). Много съм изтощен, беше извънредно тежко, изключително с багажа. Раницата ми тежеше 30 кг. Първо го качваш нагоре, след това го сваляш, справяш се самичък. Но няма по какъв начин - без шерпи и без О2 е по този начин.
- Колко по-трудно е без потреблението на неестествен О2?
- Много е тежко, повярвайте ми. Изкуственият О2 по принцип се употребява при офанзивата преди върха. Ще ви дам образец - за Еверест е нужно да се качиш с шест бутилки О2, които са по три кг всяка. Без О2, като моя случай в този момент, нещата се случват по-бавно. Не можеш да се забързаш, изнемогваш най-после. До последно не бях сигурен дали ще съумея. За първи път бях над 8000 метра без О2. Други от проблемите при мен са, че преди време имах астма. Освен това по рождение имам доста висок пулс. На базовия лагер на 5700 метра, на който най-дълго стояхме - с цел да се климатизираме, нямаше случай, в който пулсът ми да падне под 100. Тръгна ли да ходя - го качвам на 140-150.
- Как се оцелява горе?
- Условията са доста сурови. Сега, преди да кача Чо Ою, всяка нощ спях на -11, -12 градуса. На лагер 2 беше минус 25 градуса в палатката. При самата офанзива на върха случихме на топло време.
- Колко градуса наричаш " топло време "?
- Минус 20. За там това е топло време. Седмица по-рано беше кучешки мраз, не се устояваше...
- Стъпи на следващия си осемхилядник, какъв брой време продължи същинската офанзива?
- Тръгнах на 10 май, на 11-и бях в лагер 2. Две нощи въобще не спах, катеренето продължи 13 часа. Горе има базов лагер, промеждутъчен и челен. Лагер 2 е на 7100 метра, от него стартира същинската офанзива на Чо Ою. Тъй като времето беше доста неприятно, се наложи да прекараме две нощи в палатките на 7100 метра. В среднощ тръгнахме от лагер 2, с челници. На 13 май в 16:20 часа китайско време успяхме 11 индивида да се качим на Чо Ою.
- Голяма група ли бяхте?
- Група е мощно казано, всеки самичък се оправя, само че гледаме да се комбинираме някак си. Иначе на 6 май четирима американци съумяха да се качат. Но при тях е напълно друго - с шерпи, с О2... Казаха ми, че са платили по 112 хиляди $ на човек.
- На теб какъв брой ти коства тази експедиция?
- Общо 25 000 $. Това е първото ми безкислородно качване и без шерп, доста съм благополучен. Времето беше съвършено и планината ме позволи до себе си, за което съм доста признателен.
- Кои бяха най-трудните моменти при покоряването на Чо Ою?
- Двете нощи на 7100 метра. При сходни сурови условия е невероятно да спиш. Ръцете и краката ми замръзваха, макар че доста крепко се бях опаковал в спалния чувал. Но съм привикнал, и различен път ми се е случвало. Леки измръзвания на пръстите към този момент не ми вършат изключително усещане. Лошото е, че съм много зиморничав и се постанова да поставям големи ръкавици. Те обаче ме затрудняват при работата с инвентара. Най-тежкото тестване бяха няколкото ледени стени сред лагер 1 и лагер 2. Катериш отвесно нагоре по камъни с лед. На към 7700 метра много се изпомпих на една от стените. Там всяка неточност може да се окаже съдбовна.
- Много ли бяха алпинистите, които се отказваха?
- В началото бяхме 23-ма. На лагер 2 останахме 19, а при самата офанзива се отхвърлиха още няколко. Половината бяха с О2. Общо пет индивида се качихме без О2. Проучих добре и се осведомих, че от няколко години не е имало безкислородно нанагорнище на Чо Ою. Аз съм първият българин, който се качва солово на този осемхилядник... без шерпи и без О2.
- Имаше ли миг, в който мислеше да се откажеш и да тръгнеш назад надолу преди да си постигнал задачата?
- Не е имало подобен миг. Щом съм тръгнал - и през разум не ми минава да се откажа. Много тежко обаче ми беше като научих за Боян. При слизането от Чо Ою мениджърката ми Мария Илиева ми сподели за случилото се с него.
- Разбра ли нещо " от кухнята " и можеше ли да се включиш в избавителната акция по издирването му?
- На Шиша Пангма към този момент никой не може да се качва, всичко завърши за тази година. Чак следващата година отново ще пускат алпинисти нагоре. Нямаше по какъв начин да оказа помощ в този миг. Тук е Тибет, всичко е толкоз строго регламентирано... нямаш право и един метър да мръднеш настрана без позволение. Тук би трябвало да получиш позволение за всеки маршрут, по който се движиш. При мен в Тингри сега е един другар - французин, който не може да си тръгне за родината, защото към момента не може да се уреди с една от специфичните коли, които ни откарват до границата.
- Какво е дистанцията сред Чо Ою и Шиша Пангма?
- Около 80 километра по въздух. А от град Тингри до Еверест са стотина км. Мария е знаела за Боян по-рано, само че ми го е икономисала, с цел да не ме разконцентрира преди офанзивата на Чо Ою. Аз няма по какъв начин да схвана, с изключение на по сателитния телефон. На базов лагер няма интернет. Ядосвам се от време на време, до момента в който чета нелепостите, които се пишат в интернет пространството. Всичките станаха огромни експерти. Да даваш ум от България е несериозно. Някои въобще си нямат визия какво е тук - на 8 хиляди метра надморска височина.
- Дразниш се от подмятанията, че не си реагирал по-рано с обява за Боян Петров ли?
- Как да схвана горе? По сателитния телефон се чувах единствено с Мария, майка ми и татко ми. Но истината е, че всеки от нас ги чака тези неща. Пределно ясно ни е, че може да има случай, когато няма да слезем назад долу. На слизане от Чо Ою почина едно приятелче - корейче.
- Инцидент ли имаше, какво се случи?
- Не може да слезе от лагер 2, остана там. 27-годишно корейче, нямаше огромен опит очевидно. Загина след преизтощение, очевидно получи белодробен оток. Допреди малко писах пояснения, защото аз и французинът бяхме последните с него. Тъкмо звъняха на родителите му да ги питат дали желаят да се смъкна тялото му или да остане горе. Всички сме готови за това нещо. На всеки осемхилядник умират хора.
- С какво се храни при офанзивата на Чо Ою?
- Както постоянно до момента - с готовата храна във височинните лагери, напълно веганска. А при самата офанзива напълно с гелове и енергийни питейни заведения. Доста ми беше паднала силата. То и в този момент още не съм се възстановил изцяло. Вече шест години и половина с този режим на хранене чувствам, че изгубвам сила.
- Възможно ли е да се откажеш от веганството и от кой момент не си ял месо?
- О, месо не съм ял от 12 години. А тук всеки нагъва пържоли. Мръщят се, в случай че не им дадат. А аз я карам единствено на картофи и ориз. След Еверест обаче май ще би трябвало да трансформира режима на хранене или да не спра да се занимавам с такава активност. Вече задоволително тествах, да видя до каква степен е допустимо веган да изкачва осемхилядници. Особено последните две седмици видях какъв брой е мъчно. Замислям се да се завърна към вегетарианството и да мога още веднъж да хапвам яйца и млечни артикули.
- В последна сметка тръгваш ли към Еверест за трети път или се прибираш назад в България?
- Още очаквам, не ми позволяват да потегли без шерп. По принцип планирах в петък (18 май) да се насочва към Еверест, само че не знам... може и да се откажа. Изключително доста стегнаха ограниченията за сигурност след случилото се с Боян. Правят го от позиция на сигурността, желаят да се подсигурят. За шерпа обаче се заплаща много - към 6 хиляди $, а аз толкоз пари нямам в себе си... На Еверест всички се качват с шерп и с О2. На година има по едвам два-три случая като моя - да го качиш без О2 и без шерп, каквато е задачата ми. Към момента има два разновидността, само че е по-вероятно да не потегли... или по-точно казано: да не ми разрешат да потегли! А и случилото се с Боян ме кара да се замисля дали не е по-добре да се прибера по-рано. От следващата година към този момент напълно ще бъде неразрешено изкачването на Еверест без шерп. Тук се дават галактически суми, а измират толкоз доста хора... Само разрешителното за Еверест коства 10 хиляди $. Усещам, че тук ги е гняв, че са разрешили на Боян да тръгне самичък. Ако го бяха задължили да е с шерп - в този момент щеше да е жив!
- Разговаря ли с някой от избавителния екип, който търсеше Боян, и какво научи?
- Даже с шефа на екипа приказвах. Направили са каквото могат, само че тъпо, че не са го намерили. В последния лагер разкрили палатката му, спалният чувал в нея бил празен. Открили са и аптечката му, имал е специфична - за диабетици. Тръгнал е нагоре без нея. Много неприятно... при тези ужасни климатични условия.
- С какво ще го запомниш?
- Най-вече с борбения дух. Боян в действителност беше доста борбен и извънредно деен и деятелен. Постоянно вършеше нещо, не стоеше и един час в базовите лагери. На три експедиции бяхме дружно - връх Манаслу през 2015 година, и през 2016-а изкачихме Анапурна и Макалу. От всички в тези експедиции той навърташе максимален километраж. Боян беше извънредно добър пълководец.
- Може би щяхте да се срещнете някъде по пътя към връх Еверест?
- Да, след 15 май щяхме да се засечем. Но не сме се разбирали, просто аз бях чел и знаех от изявленията му по медиите, че отпътува на Шиша Пангма и по-късно на Еверест. Не сме говорили. То и на трите ни експедиции инцидентно попадахме дружно. Много се радвах, бях горделив, че имахме доста мощно българско наличие.
- Какво научи от Боян Петров?
- Много неща съм научил от него, косвено. Като сме се засичали го гледах какво прави, тактиката му. Дори съм го гледал каква палатка и раница си е купил, с цел да си купя и аз същите. Питал съм го, постоянно е казвал, помагали сме си. На Макалу като бяхме си изтърва ръкавиците. Пръстите му щяха да замръзнат, можеше да ги загуби даже. Спасих го - дадох му мои ръкавици, тъй като постоянно нося по два чифта. Бяхме на 7400 метра, представете си за какъв мраз става дума, и то да останеш без ръкавици.
- Два пъти покори Еверест, за какво искаш да го направиш за трети път?
- Три пъти за благополучие! Шегата настрани - знаете, че желая да го направя без шерп и без О2. При досегашните ми две изкачвания бях с шерпи, които ми носеха кислорода. Уникално е на Еверест, знае го единствено този, който е имал щастието да бъде горе - на Покрива на света. Ако имам опция, бих се качвал всяка година.
- Харесва ти, макар ужасяващите гледки, на които си се натъквал? Споделял си, че има доста трупове...
- О, претръпнал съм. Загинали хора... замръзват и остават там. Минавам около тях и отпътувам.
- Вече показа, че в миналото може да не слезеш назад. Колко пъти си виждал гибелта?
- Чак да съм я виждал, това не ми се е случвало. Но още ми е пред очите случката от предходната година със починалото момче на Еверест, което издъхна в ръцете ни, по този начин да се каже. Нищо не можехме да създадем тогава, за жал. Тогава си бях споделил, че повече няма да отивам на Еверест. Знаете, че след това отпътувах за Aляска (б.р. - на 20 юни 2017 година покори и Денали - 6197 метра). Цял месец въобще не си и помислях, че отново ще бъда в Хималаите, само че то си е като опиат. Дори и сега си мисля, че като се прибера у нас, няма да желая повече да потеглям към осемхилядник. Рискът е голям. И с 10 шерпи да си, отново може да останеш там. Я лавина, я пролука, всичко може да се случи. Смея се, само че и се нервирам на тези, които настояват, че било елементарно с шерпи. Като е елементарно, дано дойдат и да видят. Сам катеря ледените стени, шерпите не ме придвижват през тях.
- Несъмнено поемаш голям риск с това да бъдеш без шерпи и без О2.
- Така е, съзнавам го доста добре. Като самоубийци сме без шерпи и без О2! Аз единствено преди дни не знаех дали ще оживея. На 8200 метра на Чо Ою, безусловно самичък, няма кой да ти подаде ръка...18 май 2018
- Пропадал ли си в пролука?
- Да, случвало ми се е, само че за мой шанс - по един метър. Знам и за случай, когато планинар е пропадал в пролука, дълбока 10 метра - в Анапурна, и единствено си е навехнал глезена. За Шиша Пангма ми споделиха, че имало доста пукнатини под върха. Падна и доста сняг тази година, той ги покрива и не знаеш, че следва проваляне. Най-вероятно Боян е паднал в пролука.
- Спомена какъв брой са скъпи експедициите, получаваш ли нужната поддръжка?
- Много ми е мъчно, добре че са спонсорите. От страната обаче не съм получил нито стотинка. Никога не съм разчитал на помощта на Българска федерация по катерене и алпинизъм. Имат си бюджет всяка година, делкат си парите и до там, за мен няма нищо. Най-лесно им е да кажат " Скатов не е планинар, не е изкарал курса ". Какво още да потвърждавам? Аз съм първият българин, изкачил седемте континентални първенци. И в ранглисти даже не попадам. Не знам какво би трябвало да направя, с цел да попадна в Топ 10 на Спортист на годината, да вземем за пример. Знаем, че Боян е бил много пъти вътре. От 2014 година, откогато той върви по осемхилядници, аз също вървя. Той катери по неговия си метод, аз по моя. Но очевидно за мен няма място в класациите. Всеки очевидно се плаши от веганството ми. Смятат, че не върша спортни достижения. А аз всеки ден спортувам. Да, не ми пречи да кажа, че започнах да спортувам, когато станах на 33 години. Сега съм на 40 година Имам болести, пулсът ми е висок...
- Защо стартира толкоз късно?
- След един поход ми хареса ужасно доста да бъда измежду природата, по този начин стартира всичко, въпреки и късно. Даже и започнах да тичам. Много желая в този момент като се върна в България да вземам участие в някой от планинските маратони.
- Кога за последно чу сина си?
- Разговарях с Васко преди да стартира офанзивата към върха. За първи път чух от него, че се тормози за мен. Беше угрижен. Много си го обичам, скоро става на 9 години. Вече нямам самообладание да сме си още веднъж дружно. На 3 юни ще бъда в София на ревю на книгата, където ще показва третата ми книга и втора от поредицата " Над 8000 мeтра " - " Анапурна, Дхаулагири, Макалу ". Вече се продава по книжарниците в цялата страна.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ