Пламен Димитров: Кинжален удар с дронове в най-уязвимото място на Саудитска Арабия
Атака с дронове против Саудитска Арабия от края на предходната седмица докара до суматоха на международния нефтен пазар и сложи доста въпроси за успеваемостта на военните разноски на пустинното кралство.
В събота преди зазоряване бяха ударени завода за ликвидиране на суровия нефт в Абкайк и нефтеното находище Хурайс, намиращи се в източната част на Саудитска Арабия, близо до водите на Персийския залив. Няколко дни светът бе в незнание за действителните вреди върху оборудванията. Което ненапълно е обяснимо – управляващите в Рияд нямат интерес да изясняват какво тъкмо е изумено от ударите на дроновете, тъй като по този начин ще дадат противоположна информация на уредниците на офанзивата и ще им разрешат в бъдеще да я повторят с още по-голям триумф.
Ударът против оборудванията в Абкайк и Хурайс имаше гръмовен резултат, тъй като бе нанесен против най-важните нефтоочистващи мощности на най-големия експортьор на нефт в света. За предходната година приходите на Саудитска Арабия от продажба на петрол в чужбина са за 183 милиарда $. Без завода в Абкайк, който очиства петрола от сероводород и други примеси, експортният потенциал на страната пада с 5,7 милиона барела дневно, което е почти 6% от международното ползване. Поради това в първия работен ден след офанзивите цената на нефта скочи с десетина $ – за последно такова огромно покачване е имало поради Войната в Залива от 1991 година, когато Съединени американски щати съкрушиха Ирак и го принудиха да се изтегли от окупирания Кувейт.
В международен мащаб има свободен потенциал за произвеждане на нефт от към 3-4 млн. барела на ден, само че казусът е, че по-голяма част от него е точно в Саудитска Арабия и е завързан към очистващите уреди в Абкайк. В последно време страните от ОПЕК и Русия се договориха да лимитират нефтеното си произвеждане, с цел да не разрешат прекомерно огромно поевтиняване на суровината. Но даже и тези ограничавания да отпаднат мигновено, спомагателните размери петрол, които ще излязат на пазара, не надвишават 1 млн. барела на ден.
Разбира се, Саудитска Арабия има складирани запаси от недопечен нефт, които може да пусне на пазара при положение на рецесия. Сериозни ресурси имат и Съединени американски щати и другите огромни западни страни вносителки на петрол. Поучени от рецесията през 70-те години на предишния век, когато пострадаха от арабското петролно ембарго, в този момент множеството от тях имат запаси, покриващи 90-дневното им ползване. Така че въпросът за цената на нефта се свеждаше до това за какъв брой време Саудитска Арабия може да ремонтира развалените уреди в Абкайк и Хурайс. В сряда пристигна успокоителната вест, че това ще стане до края на септември и международните петролни котировки още веднъж се върнаха на равнищата от преди съботните удари с дронове.
Дроновата офанзива против очистващите мощности на Саудитска Арабия повдигна и доста въпроси от геополитически и военно-стратегически темперамент. Отговорност за нападението незабавно пое армията на бунтовниците от племената хуси в Йемен. След като превзеха столицата Сана, те са основният фактор в ожесточената революция в тази арабска страна като против тях с изключение на вътрешните им съперници се бори и интернационална коалиция, ръководена от Саудитска Арабия и подкрепяна от Съединени американски щати. От своя страна хусите са подкрепяни от Иран – основният зложелател на саудитите и на американците в района.
Говорител на хусите посочи, че те са били подкрепени от хора вътре в Саудитска Арабия. Имайки поради, че офанзивата е изисквала комплицирана съгласуваност и събиране на разследващи данни, изцяло допустимо е ирански сътрудници вътре в саудитското кралство да имат присъединяване в нея. Техеран по принцип се опира на необятна мрежа от свои съдружници недържавни играчи в региона на Близкия Изток. Това е допустимо заради съществуването на шиитски малцинства в доста от близкоизточните страни. Такова малцинство има и в Саудитска Арабия и то обитава основно нефтодобивните региони в източната част на страната.
Повечето наблюдаващи обаче се съмняват, че планинските племена на йеменските хуси имат капацитет да провеждат една толкоз огромна, комплицирана и сполучлива офанзива против Саудитска Арабия. В подобен случай съмненията се трансферират върху Иран – огромна и относително софтуерно напреднала страна, която има интерес да порази своя основен зложелател. Освен това иранската територия е доста по-близко до ударените очистващи уреди, в сравнение с Йемен. Именно към Техеран показаха и саудитските управляващи още в първия ден след офанзивата, а в сряда показаха и своите доказателства за това – остатъци от дронове и крилати ракети, за които настояват, че са иранско произвеждане.
Американците също бяха безапелационни, че ударът с дроновете е нанесен точно от иранска територия. Това докара до следващото изостряне на военното напрежение сред Техеран и Вашингтон. Верен на своя жанр, Тръмп даваше спорни изказвания за бъдещите дейности на Съединени американски щати по отношение на Иран, само че към този момент наподобява, че няма да има боен удар.
Независимо от това по какъв начин ще се развива за в бъдеще военната борба в Йемен и враждата сред Саудитска Арабия и Иран, в Рияд би трябвало да се замислят за успеваемостта на своите военни разноски. Кралството е на трето място в света по мярка на своя боен бюджет, изпреварвайки страни като Русия, Франция и Индия. За предходната година военните разноски на Саудитска Арабия са за към 67 милиарда $, което е тъкмо колкото целия БВП на България. За съпоставяне – военният бюджет на Иран е единствено 13 милиарда $, само че очевидно се употребява по-ефективно. Към Саудитска Арабия са ориентирани 10 % от оръжейния експорт на Съединени американски щати. Кралството се е въоръжило със модерни изтребители и самолети-цистерни, които да ги зареждат във въздуха. Друго огромно разходно перо са системите за противовъздушна защита. Саудитска Арабия разполага с американските комплекси „ Пейтриът ”, само че те са ситуирани най-вече към столицата и огромните градове.
Саудитската противовъздушна защита неведнъж е засичала и обезвреждала балистични ракети, изстрелвани от хусите, само че наподобява безсилна против дроновете и крилатите ракети, които са били употребявани за офанзивата против Абкайк и Хурайс. Те летят на дребна височина и мъчно могат да бъдат засечени от комплексите „ Пейтриът ”. А и свалянето им би изглеждало като пукотевица с оръдие против врабчета. Повечето дронове костват най-много няколко десетки хиляди $, а една ракета „ Пейтриът ” – 3 милиона $. Освен това дроновете, блъснали Абкайк и Хурайс, очевидно са летели на рой. Военни специалисти считат, че против тях по-ефективна би била система, която да излъчва електронен сигнал и да блокира ориентацията им.
Независимо от това от кое място са пристигнали дроновете и крилатите ракети, поразили саудитските петролни уреди, ясно е, че асиметричната война към този момент става всекидневие за взривоопасния близкоизточен район. И в нея не всеки път печели този, който може да си разреши да похарчи милиарди долари за мощни оръжия. Другата наклонност е, че безпилотните летателни апарати ще имат все по-важна роля във военното дело и до известна степен ще изземват част от функционалностите на класическата авиация. Илюстрация за успеваемостта на дроновете е фактът, че през февруари 2006 година очистващото оборудване в Абкайк към този момент е било атакувано от „ Ал Кайда ” с две коли-бомби, карани от камикадзета, само че тогава вредите са били доста по-малки и са отстранени единствено за ден. /БГНЕС
————-
Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на защитата.
В събота преди зазоряване бяха ударени завода за ликвидиране на суровия нефт в Абкайк и нефтеното находище Хурайс, намиращи се в източната част на Саудитска Арабия, близо до водите на Персийския залив. Няколко дни светът бе в незнание за действителните вреди върху оборудванията. Което ненапълно е обяснимо – управляващите в Рияд нямат интерес да изясняват какво тъкмо е изумено от ударите на дроновете, тъй като по този начин ще дадат противоположна информация на уредниците на офанзивата и ще им разрешат в бъдеще да я повторят с още по-голям триумф.
Ударът против оборудванията в Абкайк и Хурайс имаше гръмовен резултат, тъй като бе нанесен против най-важните нефтоочистващи мощности на най-големия експортьор на нефт в света. За предходната година приходите на Саудитска Арабия от продажба на петрол в чужбина са за 183 милиарда $. Без завода в Абкайк, който очиства петрола от сероводород и други примеси, експортният потенциал на страната пада с 5,7 милиона барела дневно, което е почти 6% от международното ползване. Поради това в първия работен ден след офанзивите цената на нефта скочи с десетина $ – за последно такова огромно покачване е имало поради Войната в Залива от 1991 година, когато Съединени американски щати съкрушиха Ирак и го принудиха да се изтегли от окупирания Кувейт.
В международен мащаб има свободен потенциал за произвеждане на нефт от към 3-4 млн. барела на ден, само че казусът е, че по-голяма част от него е точно в Саудитска Арабия и е завързан към очистващите уреди в Абкайк. В последно време страните от ОПЕК и Русия се договориха да лимитират нефтеното си произвеждане, с цел да не разрешат прекомерно огромно поевтиняване на суровината. Но даже и тези ограничавания да отпаднат мигновено, спомагателните размери петрол, които ще излязат на пазара, не надвишават 1 млн. барела на ден.
Разбира се, Саудитска Арабия има складирани запаси от недопечен нефт, които може да пусне на пазара при положение на рецесия. Сериозни ресурси имат и Съединени американски щати и другите огромни западни страни вносителки на петрол. Поучени от рецесията през 70-те години на предишния век, когато пострадаха от арабското петролно ембарго, в този момент множеството от тях имат запаси, покриващи 90-дневното им ползване. Така че въпросът за цената на нефта се свеждаше до това за какъв брой време Саудитска Арабия може да ремонтира развалените уреди в Абкайк и Хурайс. В сряда пристигна успокоителната вест, че това ще стане до края на септември и международните петролни котировки още веднъж се върнаха на равнищата от преди съботните удари с дронове.
Дроновата офанзива против очистващите мощности на Саудитска Арабия повдигна и доста въпроси от геополитически и военно-стратегически темперамент. Отговорност за нападението незабавно пое армията на бунтовниците от племената хуси в Йемен. След като превзеха столицата Сана, те са основният фактор в ожесточената революция в тази арабска страна като против тях с изключение на вътрешните им съперници се бори и интернационална коалиция, ръководена от Саудитска Арабия и подкрепяна от Съединени американски щати. От своя страна хусите са подкрепяни от Иран – основният зложелател на саудитите и на американците в района.
Говорител на хусите посочи, че те са били подкрепени от хора вътре в Саудитска Арабия. Имайки поради, че офанзивата е изисквала комплицирана съгласуваност и събиране на разследващи данни, изцяло допустимо е ирански сътрудници вътре в саудитското кралство да имат присъединяване в нея. Техеран по принцип се опира на необятна мрежа от свои съдружници недържавни играчи в региона на Близкия Изток. Това е допустимо заради съществуването на шиитски малцинства в доста от близкоизточните страни. Такова малцинство има и в Саудитска Арабия и то обитава основно нефтодобивните региони в източната част на страната.
Повечето наблюдаващи обаче се съмняват, че планинските племена на йеменските хуси имат капацитет да провеждат една толкоз огромна, комплицирана и сполучлива офанзива против Саудитска Арабия. В подобен случай съмненията се трансферират върху Иран – огромна и относително софтуерно напреднала страна, която има интерес да порази своя основен зложелател. Освен това иранската територия е доста по-близко до ударените очистващи уреди, в сравнение с Йемен. Именно към Техеран показаха и саудитските управляващи още в първия ден след офанзивата, а в сряда показаха и своите доказателства за това – остатъци от дронове и крилати ракети, за които настояват, че са иранско произвеждане.
Американците също бяха безапелационни, че ударът с дроновете е нанесен точно от иранска територия. Това докара до следващото изостряне на военното напрежение сред Техеран и Вашингтон. Верен на своя жанр, Тръмп даваше спорни изказвания за бъдещите дейности на Съединени американски щати по отношение на Иран, само че към този момент наподобява, че няма да има боен удар.
Независимо от това по какъв начин ще се развива за в бъдеще военната борба в Йемен и враждата сред Саудитска Арабия и Иран, в Рияд би трябвало да се замислят за успеваемостта на своите военни разноски. Кралството е на трето място в света по мярка на своя боен бюджет, изпреварвайки страни като Русия, Франция и Индия. За предходната година военните разноски на Саудитска Арабия са за към 67 милиарда $, което е тъкмо колкото целия БВП на България. За съпоставяне – военният бюджет на Иран е единствено 13 милиарда $, само че очевидно се употребява по-ефективно. Към Саудитска Арабия са ориентирани 10 % от оръжейния експорт на Съединени американски щати. Кралството се е въоръжило със модерни изтребители и самолети-цистерни, които да ги зареждат във въздуха. Друго огромно разходно перо са системите за противовъздушна защита. Саудитска Арабия разполага с американските комплекси „ Пейтриът ”, само че те са ситуирани най-вече към столицата и огромните градове.
Саудитската противовъздушна защита неведнъж е засичала и обезвреждала балистични ракети, изстрелвани от хусите, само че наподобява безсилна против дроновете и крилатите ракети, които са били употребявани за офанзивата против Абкайк и Хурайс. Те летят на дребна височина и мъчно могат да бъдат засечени от комплексите „ Пейтриът ”. А и свалянето им би изглеждало като пукотевица с оръдие против врабчета. Повечето дронове костват най-много няколко десетки хиляди $, а една ракета „ Пейтриът ” – 3 милиона $. Освен това дроновете, блъснали Абкайк и Хурайс, очевидно са летели на рой. Военни специалисти считат, че против тях по-ефективна би била система, която да излъчва електронен сигнал и да блокира ориентацията им.
Независимо от това от кое място са пристигнали дроновете и крилатите ракети, поразили саудитските петролни уреди, ясно е, че асиметричната война към този момент става всекидневие за взривоопасния близкоизточен район. И в нея не всеки път печели този, който може да си разреши да похарчи милиарди долари за мощни оръжия. Другата наклонност е, че безпилотните летателни апарати ще имат все по-важна роля във военното дело и до известна степен ще изземват част от функционалностите на класическата авиация. Илюстрация за успеваемостта на дроновете е фактът, че през февруари 2006 година очистващото оборудване в Абкайк към този момент е било атакувано от „ Ал Кайда ” с две коли-бомби, карани от камикадзета, само че тогава вредите са били доста по-малки и са отстранени единствено за ден. /БГНЕС
————-
Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на защитата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ