„Бягаща“ черна дупка с размерите на 20 милиона слънца броди из Космоса
Астрономите са забелязали бягаща свръхмасивна черна дупка, която наподобява е „ изхвърлена “ от родната си вселена и се движи през пространството с верига от звезди, които я следват, оповестява „ Лайф Сайънс “.
Според проучването на екипа, което е оповестено на сървъра за предпечатна подготовка arXiv.org и е признато за издание в The Astrophysical Journal Letters, откритието предлага първото наблюдателно доказателство, че свръхмасивните черни дупки могат да бъдат изхвърлени от родните си галактики и да бродят в междузвездното пространство .
Изследователите разкрили бягащата черна дупка като ярка линия светлина , до момента в който следили с галактическия телескоп " Хъбъл " галактиката джудже RCP 28, ситуирана на към 7,5 милиарда светлинни години от Земята.
Последващите наблюдения посочили, че дължината на линията е повече от 200 000 светлинни години - почти два пъти по-голяма от ширината на Млечния път - и се допуска, че е построена от сбит газ, който интензивно образува звезди. Газът следва черна дупка, чиято маса се прави оценка на 20 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето и която се отдалечава от родната си вселена със скорост 5,6 милиона км/ч или почти 4500 пъти скоростта на звука.
Според откривателите линията сочи тъкмо към центъра на галактиката, където нормално се намира свръхмасивна черна дупка.
" Открихме тънка линия в изображението на „ Хъбъл “, която сочи към центъра на вселена ", сподели водещият създател на проучването Питер ван Доккум , професор по физика и астрономия в Йейлския университет. " Използвайки телескопа „ Кек “ в Хавай, установихме, че линията и галактиката са свързани. От подробния разбор на характерността заключихме, че следим доста солидна черна дупка, която е била изхвърлена от галактиката, оставяйки след себе си диря от газ и новообразувани звезди. "
" Ако това се удостовери, за първи път ще имаме ясни доказателства, че свръхмасивни черни дупки могат да избягат от галактиките ", сподели Ван Доккум.
След като бягството на свръхмасивната черна дупка бъде доказано, идващият въпрос, на който астрономите би трябвало да отговорят, е по какъв начин подобен колосален обект се изхвърля от галактиката хазаин.
" Най-вероятният сюжет, който изяснява всичко, което видяхме, е този, при който три тела със сходна маса си взаимодействат гравитационно и взаимоотношението не води до постоянна настройка, а нормално до формиране на двойна вселена и изхвърляне на третото тяло. "
Това би могло да значи, че бягащата черна дупка в миналото е била част от рядка двойка свръхмасивни черни дупки , а по време на галактическо обединение в това партньорство е била въведена трета свръхмасивна черна дупка, която е изхвърлила един от жителите му.
Астрономите не са сигурни какъв брой постоянно се срещат тези солидни бягащи черни дупки.
" Изхвърлените свръхмасивни черни дупки се предсказват от 50 години, само че нито една не е била следена недвусмислено ", споделя Ван Доккум " Повечето теоретици считат, че би трябвало да има доста такива. "
Според проучването на екипа, което е оповестено на сървъра за предпечатна подготовка arXiv.org и е признато за издание в The Astrophysical Journal Letters, откритието предлага първото наблюдателно доказателство, че свръхмасивните черни дупки могат да бъдат изхвърлени от родните си галактики и да бродят в междузвездното пространство .
Изследователите разкрили бягащата черна дупка като ярка линия светлина , до момента в който следили с галактическия телескоп " Хъбъл " галактиката джудже RCP 28, ситуирана на към 7,5 милиарда светлинни години от Земята.
Последващите наблюдения посочили, че дължината на линията е повече от 200 000 светлинни години - почти два пъти по-голяма от ширината на Млечния път - и се допуска, че е построена от сбит газ, който интензивно образува звезди. Газът следва черна дупка, чиято маса се прави оценка на 20 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето и която се отдалечава от родната си вселена със скорост 5,6 милиона км/ч или почти 4500 пъти скоростта на звука.
Според откривателите линията сочи тъкмо към центъра на галактиката, където нормално се намира свръхмасивна черна дупка.
" Открихме тънка линия в изображението на „ Хъбъл “, която сочи към центъра на вселена ", сподели водещият създател на проучването Питер ван Доккум , професор по физика и астрономия в Йейлския университет. " Използвайки телескопа „ Кек “ в Хавай, установихме, че линията и галактиката са свързани. От подробния разбор на характерността заключихме, че следим доста солидна черна дупка, която е била изхвърлена от галактиката, оставяйки след себе си диря от газ и новообразувани звезди. "
" Ако това се удостовери, за първи път ще имаме ясни доказателства, че свръхмасивни черни дупки могат да избягат от галактиките ", сподели Ван Доккум.
След като бягството на свръхмасивната черна дупка бъде доказано, идващият въпрос, на който астрономите би трябвало да отговорят, е по какъв начин подобен колосален обект се изхвърля от галактиката хазаин.
" Най-вероятният сюжет, който изяснява всичко, което видяхме, е този, при който три тела със сходна маса си взаимодействат гравитационно и взаимоотношението не води до постоянна настройка, а нормално до формиране на двойна вселена и изхвърляне на третото тяло. "
Това би могло да значи, че бягащата черна дупка в миналото е била част от рядка двойка свръхмасивни черни дупки , а по време на галактическо обединение в това партньорство е била въведена трета свръхмасивна черна дупка, която е изхвърлила един от жителите му.
Астрономите не са сигурни какъв брой постоянно се срещат тези солидни бягащи черни дупки.
" Изхвърлените свръхмасивни черни дупки се предсказват от 50 години, само че нито една не е била следена недвусмислено ", споделя Ван Доккум " Повечето теоретици считат, че би трябвало да има доста такива. "
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ