Ключът към мистерията на Вселената: Космическа аномалия изненада учените
Астрономи откриха, че облакът от сливането на две неутронни звезди е съвсем идеална топка. Тази форма опонира на общоприетите показа.
Когато солидна звезда умира, част от нейната материя се опакова в свръхплътно относително плътно ядро. Ако масата ѝ е по-голяма от три слънчеви маси, поражда черна дупка. Когато е по-малка, се образува неутронна звезда.
Неутронна звезда с диаметър 20 километра може да бъде един и половина до два пъти по-масивна от Слънцето. Една чаена лъжичка материя от неутронна звезда на Земята би тежала почти колкото връх Еверест.
В някои системи се появяват две неутронни звезди по едно и също време. Скорошна публикация изяснява по какъв начин се случва това: солидни топки от газ се въртят към общ център на масата, след което се „ свиват " в свръхплътни обекти, които последователно се доближават един към различен и най-после се сблъскват.
Това се назовава гърмеж на килонова. Астрофизичното събитие, предсказано през 1974 година, е записано за първи път през 2013 година като изблик на гама-лъчи. През 2017 година детекторите LIGO (в САЩ) и Virgo (в Европа) улавят гравитационни талази - съмнения в пространство-времето - от килоновата AT2017gfo, която се намира на 140 милиона светлинни години от Земята.
Сблъсъкът на неутронни звезди е доста рисков за Вселената. В резултат се образуват най-тежките детайли от периодическата таблица на Менделеев, като злато, платина, уран, йод. Следи от тези галактически катаклизми има както в нашите бижута, по този начин и в нашите организми.
Сферичен облак във вакуум
Досега учените не знаеха по какъв начин наподобява детонацията на килонова. „ Интуицията и всички предходни модели подсказваха, че зародилият облак би трябвало да бъде сплеснат и дост несъразмерен ", споделя Алберт Снепен, аспирант в института „ Нилс Бор " (Дания) и първи създател на проучването, оповестено в списание Nature.
Международен екип астрофизици са анализирали ултравиолетовото, оптичното и инфрачервеното излъчване от експлоадирането на килоновата AT2017gfo, закрепено от спектрографа X-shooter на разположения в Чили Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория. Учените употребявали данни за радио- и гравитационни талази и наблюдения от галактическата обсерватория „ Хъбъл ".
Резултатът изненадал учените: облакът бил изцяло съразмерен, покрай идеална топка.
Доцентът в института „ Нилс Бор " Дарач Уотсън, съавтор на проучването, отбелязва, че от общоприетата позиция сходна форма „ няма смисъл ". „ Вероятно в теориите и симулациите на килонови, които сме разглеждали през последните 25 години, липсва значима физика ", споделя той.
Списъкът на обвинените
Разбира се, учените се пробвали да обяснят аномалията. Снапен допуска, че всичко е поради силата, освободена от центъра на сливането на неутронните звезди. Тя била толкоз доста, че е можела да „ изглади формата " на детонацията. Това значи, че количеството сила неведнъж надвишава оценките на теоретиците.
Уотсън подозира, че електромагнитното поле е довело до сферичното систематизиране на материята. Когато две неутронни звезди се сблъскат, за милисекунди те се сливат в една свръхмасивна звезда. Наоколо поражда мощно поле, чиято сила се освобождава след колапс в черна дупка.
Това обаче не изяснява друго събитие. При гърмежа на килоновата атомите на леките и тежките субстанции би трябвало да бъдат изхвърлени в разнообразни направления. Но в AT2017gfo били открити единствено отмерено разпределени леки детайли.
Снапен има различна догадка: свръхмасивна неутронна звезда излъчва доста неутрино по време на ултракраткия си живот. Електрически неутралните субатомни частици извънредно рядко взаимодействат с материята, само че са способни да преобразуват неутроните в протони и електрони и по този метод да основават леки детайли. Може би точно в това е отговорът на мистерията на сферичната форма на детонацията.
Да измериш Вселената
Според учените в този момент ще можем да разберем какъв брой бързо се уголемява Вселената и да установим нейната възраст.
Основният метод за премерване на времето след Големия гърмеж е скалата на галактическите дистанции. След като са открили класа на светимост на избрани астрономически обекти („ общоприети свещи " ), физиците мерят забележимата им бляскавост и пресмятат дистанцията. Колкото по-далеч е един обект от нас, толкоз по-стар е той.
Най-далечните небесни тела се виждат единствено в инфрачервения диапазон. Инфрачервената обсерватория „ Джеймс Уеб " може да огледа обратно съвсем до началото на времето и да види галактики, които са съществували преди 13,5 милиарда години. Възрастта на Вселената се прави оценка на 13,8 милиарда години.
Този способ обаче е добър единствено за сферични обекти, които излъчват във всички направления. Телата с друга форма трансформират яркостта си според от ъгъла, от който ги гледаме.
Но защото знаем, че килоновите наподобяват на топка, те също може да се употребяват за измервания. Макар че с цел да се сформира канара, би трябвало да се видят доста сходни събития. Учените чакат детекторите LIGO да разрешат на човечеството да направи тъкмо това през идващите години.
Когато солидна звезда умира, част от нейната материя се опакова в свръхплътно относително плътно ядро. Ако масата ѝ е по-голяма от три слънчеви маси, поражда черна дупка. Когато е по-малка, се образува неутронна звезда.
Неутронна звезда с диаметър 20 километра може да бъде един и половина до два пъти по-масивна от Слънцето. Една чаена лъжичка материя от неутронна звезда на Земята би тежала почти колкото връх Еверест.
В някои системи се появяват две неутронни звезди по едно и също време. Скорошна публикация изяснява по какъв начин се случва това: солидни топки от газ се въртят към общ център на масата, след което се „ свиват " в свръхплътни обекти, които последователно се доближават един към различен и най-после се сблъскват.
Това се назовава гърмеж на килонова. Астрофизичното събитие, предсказано през 1974 година, е записано за първи път през 2013 година като изблик на гама-лъчи. През 2017 година детекторите LIGO (в САЩ) и Virgo (в Европа) улавят гравитационни талази - съмнения в пространство-времето - от килоновата AT2017gfo, която се намира на 140 милиона светлинни години от Земята.
Сблъсъкът на неутронни звезди е доста рисков за Вселената. В резултат се образуват най-тежките детайли от периодическата таблица на Менделеев, като злато, платина, уран, йод. Следи от тези галактически катаклизми има както в нашите бижута, по този начин и в нашите организми.
Сферичен облак във вакуум
Досега учените не знаеха по какъв начин наподобява детонацията на килонова. „ Интуицията и всички предходни модели подсказваха, че зародилият облак би трябвало да бъде сплеснат и дост несъразмерен ", споделя Алберт Снепен, аспирант в института „ Нилс Бор " (Дания) и първи създател на проучването, оповестено в списание Nature.
Международен екип астрофизици са анализирали ултравиолетовото, оптичното и инфрачервеното излъчване от експлоадирането на килоновата AT2017gfo, закрепено от спектрографа X-shooter на разположения в Чили Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория. Учените употребявали данни за радио- и гравитационни талази и наблюдения от галактическата обсерватория „ Хъбъл ".
Резултатът изненадал учените: облакът бил изцяло съразмерен, покрай идеална топка.
Доцентът в института „ Нилс Бор " Дарач Уотсън, съавтор на проучването, отбелязва, че от общоприетата позиция сходна форма „ няма смисъл ". „ Вероятно в теориите и симулациите на килонови, които сме разглеждали през последните 25 години, липсва значима физика ", споделя той.
Списъкът на обвинените
Разбира се, учените се пробвали да обяснят аномалията. Снапен допуска, че всичко е поради силата, освободена от центъра на сливането на неутронните звезди. Тя била толкоз доста, че е можела да „ изглади формата " на детонацията. Това значи, че количеството сила неведнъж надвишава оценките на теоретиците.
Уотсън подозира, че електромагнитното поле е довело до сферичното систематизиране на материята. Когато две неутронни звезди се сблъскат, за милисекунди те се сливат в една свръхмасивна звезда. Наоколо поражда мощно поле, чиято сила се освобождава след колапс в черна дупка.
Това обаче не изяснява друго събитие. При гърмежа на килоновата атомите на леките и тежките субстанции би трябвало да бъдат изхвърлени в разнообразни направления. Но в AT2017gfo били открити единствено отмерено разпределени леки детайли.
Снапен има различна догадка: свръхмасивна неутронна звезда излъчва доста неутрино по време на ултракраткия си живот. Електрически неутралните субатомни частици извънредно рядко взаимодействат с материята, само че са способни да преобразуват неутроните в протони и електрони и по този метод да основават леки детайли. Може би точно в това е отговорът на мистерията на сферичната форма на детонацията.
Да измериш Вселената
Според учените в този момент ще можем да разберем какъв брой бързо се уголемява Вселената и да установим нейната възраст.
Основният метод за премерване на времето след Големия гърмеж е скалата на галактическите дистанции. След като са открили класа на светимост на избрани астрономически обекти („ общоприети свещи " ), физиците мерят забележимата им бляскавост и пресмятат дистанцията. Колкото по-далеч е един обект от нас, толкоз по-стар е той.
Най-далечните небесни тела се виждат единствено в инфрачервения диапазон. Инфрачервената обсерватория „ Джеймс Уеб " може да огледа обратно съвсем до началото на времето и да види галактики, които са съществували преди 13,5 милиарда години. Възрастта на Вселената се прави оценка на 13,8 милиарда години.
Този способ обаче е добър единствено за сферични обекти, които излъчват във всички направления. Телата с друга форма трансформират яркостта си според от ъгъла, от който ги гледаме.
Но защото знаем, че килоновите наподобяват на топка, те също може да се употребяват за измервания. Макар че с цел да се сформира канара, би трябвало да се видят доста сходни събития. Учените чакат детекторите LIGO да разрешат на човечеството да направи тъкмо това през идващите години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ