Астрономи откриха най-бавния пулсар
Астрономи от Франция, Холандия, Англия, РЮА, Австралия и Русия откриха необикновен пулсар, чийто интервал на завъртане е 23,5 секунди, оповестява уеб сайтът arXiv.org. Това го прави най-бавният разпознат от учените сходен обект. Освен това по-рано се смяташе, че пулсари с толкоз дълъг интервал на завъртане е невероятно да съществуват.
Досега интервалите на завъртане на всички известни пулсари бяха в диапазона сред 1,4 милисекунди (за най-бързите от тях) и 12,1 секунди (за най-бавните). Сред инструментите за търсене на тези обекти е гигантският радиотелескоп " Аресибо " , само че откриването на мудни пулсари е затруднено заради съществуването на нискочестотен " червен " звук.
Алгоритми, употребявани за унищожаване на шума, понижават чувствителността към дългопериодични пулсари , а продължителността на наблюденията на даден обект постоянно не е повече от няколко минути. Бавно завъртащи се пулсари постоянно са откривани по високоенергийното им лъчение.
Пулсарът PSR JO250+5854 е открит благодарение на мрежата от антени LOFAR (LOw Frequency ARray) и е следен чрез телескопи, измежду които радиотелескопът " Грийн Банк " и галактическата обсерватория " Суифт " . Учените открили, че пулсарът се намира на разстояние към 1,6 килопарсека (над 5000 светлинни години).
Зависимостта сред интервала на завъртане на пулсара и забавянето на скоростта му демонстрира, че PSR JO250+5854 се намира зад така наречен линия на гибелта , когато радиоизлъчването на неутронна звезда би трябвало да е прекратено. Един от хипотетичните механизми, свързани с пораждане на радиовълни, е появяването на частици и античастици в полюсите на пулсара , във вакуум, където електричното и магнитното поле не са ортогонални и могат да поддържат огромна разлика сред електричните капацитети. Но при дълъг интервал на завъртане разликата сред електричните капацитети към този момент е незадоволителна за поява на радиовълни.-->
Според различен модел, част от силата, изразходвана за закъснение на завъртането на пулсара, може доста ефикасно да бъде употребена за поява на радиоизлъчване. Така се основава котловина на гибелта, в която обекти като PSR JO250+5854 могат да съществуват, преминавайки обичайна линия на гибелта. Следователно е допустимо да съществуват и други пулсари с извънредно муден интервал на завъртане.
Досега интервалите на завъртане на всички известни пулсари бяха в диапазона сред 1,4 милисекунди (за най-бързите от тях) и 12,1 секунди (за най-бавните). Сред инструментите за търсене на тези обекти е гигантският радиотелескоп " Аресибо " , само че откриването на мудни пулсари е затруднено заради съществуването на нискочестотен " червен " звук.
Алгоритми, употребявани за унищожаване на шума, понижават чувствителността към дългопериодични пулсари , а продължителността на наблюденията на даден обект постоянно не е повече от няколко минути. Бавно завъртащи се пулсари постоянно са откривани по високоенергийното им лъчение.
Пулсарът PSR JO250+5854 е открит благодарение на мрежата от антени LOFAR (LOw Frequency ARray) и е следен чрез телескопи, измежду които радиотелескопът " Грийн Банк " и галактическата обсерватория " Суифт " . Учените открили, че пулсарът се намира на разстояние към 1,6 килопарсека (над 5000 светлинни години).
Зависимостта сред интервала на завъртане на пулсара и забавянето на скоростта му демонстрира, че PSR JO250+5854 се намира зад така наречен линия на гибелта , когато радиоизлъчването на неутронна звезда би трябвало да е прекратено. Един от хипотетичните механизми, свързани с пораждане на радиовълни, е появяването на частици и античастици в полюсите на пулсара , във вакуум, където електричното и магнитното поле не са ортогонални и могат да поддържат огромна разлика сред електричните капацитети. Но при дълъг интервал на завъртане разликата сред електричните капацитети към този момент е незадоволителна за поява на радиовълни.-->
Според различен модел, част от силата, изразходвана за закъснение на завъртането на пулсара, може доста ефикасно да бъде употребена за поява на радиоизлъчване. Така се основава котловина на гибелта, в която обекти като PSR JO250+5854 могат да съществуват, преминавайки обичайна линия на гибелта. Следователно е допустимо да съществуват и други пулсари с извънредно муден интервал на завъртане.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ