Астрофизици от Канадския университет Гуелф имат хипотеза, че 80% от

Астрофизици от Канадския университет Гуелф имат догадка, че 80% от тежките метали във Вселената, в това число златото, са се появили с помощта на гърмеж на свръхнови. Това опонира на признатото в научната общественост мнение, че тежките метали са се появили вследствие на конфликтите сред неутронни звезди.

Изследването на учените, чийто началник е физикът Даниел Сигел, е оповестено в списание Nature. Съгласно новата догадка колапсиращи звезди, с маса 30 пъти по-голяма от тази на Слънцето и последователно превръщащи се в черни дупки, основават идеални условия за появяването на тежките метали.

Това се случва, защото мощният гърмеж предизвика бърз развой на хващане на неутрони, или r-процес – серия от нуклеарни реакции, при които атомните ядра се сблъскват с неутроните, вследствие на което се синтезират детайли, по-тежки от желязото.

За първи път учените следиха процеса на конфликт на неутронни звезди през 2017 година Тогава, вследствие на електромагнитни данни, получени от GW 170817, учените за първи път откриха произвеждане на тежки детайли, в това число злато, платина и уран.

Много астрофизици смяха, че сходни процеси би трябвало да се случват и при други галактически гърмежи, изключително на свръхнови. Използвайки суперкомпютри, канадските учени са моделирали физиката на колапсиращите свръхнови.

Оказало се, че 80% от тежките метали, които познаваме във Вселената, са се появили точно вследствие на колапс на свръхнови. Само 20% от тежките метали са зародили след конфликт на неутронни звезди и черни дупки.