По-сериозен контрол над колекторските фирми, искат от АЗП
Асоциацията за отбрана на потребителите упорства за следващ път Комисията по правни въпроси към Народното събрание да с ъздаде правила за мониторинг и надзор над компаниите за събиране на вземания посредством специфичен закон регулиращ активността им , пишат от организацията.
Те напомнят, че през вчерашния ден Народното събрание утвърди на второ четене измененията в Закона за отбрана на потребителите, които ще способстват Комисията за отбрана на потребителите да усъвършенства координацията и съдействието при следствието на трансгранични нарушавания в онлайн пространството.
Чрез измененията КЗП ще може да разпореди блокиране на уеб сайтове като последна мярка, да желае от доставчиците на хостинг услуги унищожаване на наличие от уеб сайтове или ограничение на достъпа до онлайн магазини, в случай че търговците всеобщо нарушават правата на потребителите и сами не отстранен от уеб страницата неточните си търговски практики.
От АЗП оферират още по-широки пълномощия за КЗП поради нелоялните практики на колекторски компании.
" Предлагаме като краткотрайно решение да бъдат още повече разширени пълномощията на КЗП, като и бъде вменено да следи активността колекторските компании. Те постоянно употребяват нелоялни практики, включващи операции, закани и заблуждение на длъжниците, които също са консуматори, пишат още от организацията.
" В момента компаниите за събиране на задължения са учредени, регистрирани и действат съгласно Търговския закон на Република България. Практиката демонстрира, че обкновено при регистрация те се дефинират като финансови медиатори. Срещу такса тези компании имат достъп до Централния кредитен указател на България и надлежно опцията да дефинират кредитния статут на обещано лице. Те боравят с голям масив персонални данни, което е спомагателна причина контролът над тях да бъде повишен.
През последните 5 години следим фрапантно нарастване на обсега на активността на тези компании, като все още събирането на битови сметки съставлява дребен % от портфейла им със вземания. От 2017 година има устойчива наклонност от ден на ден банки да им продават огромни пакети просрочени заеми. За последните две години колекторските компании сложиха връх като изкупиха над 3 милиарда лева неприятни заеми!
Важно е също по този начин да се означи, че е прогресивен трендът на пласиране на необслужвани ипотечни заеми и фирмени вземания. Само за съпоставяне през 2015 година размерът на изкупените задължения възлиза на 500 млн. лева, като те главно бяха на физически лица с потребителски заеми към банки и сдружения за бързи заеми, клиенти на телеком оператори и компании за комунални услуги.
В България има специфичен закон регулиращ активността на финансовите институции и подобен регулиращ активността на Частните правосъдни реализатори. Всеки от тези два бранша предстои на надзор и мониторинг от няколко национални институции както и европейски такива. В същото време колекторските компании не подлежат на никакъв надзор даже и от Комисията за отбрана на потребителите, което постанова нейните пълномощия да бъдат разширени, прецизират още от АЗП.
Те напомнят, че през вчерашния ден Народното събрание утвърди на второ четене измененията в Закона за отбрана на потребителите, които ще способстват Комисията за отбрана на потребителите да усъвършенства координацията и съдействието при следствието на трансгранични нарушавания в онлайн пространството.
Чрез измененията КЗП ще може да разпореди блокиране на уеб сайтове като последна мярка, да желае от доставчиците на хостинг услуги унищожаване на наличие от уеб сайтове или ограничение на достъпа до онлайн магазини, в случай че търговците всеобщо нарушават правата на потребителите и сами не отстранен от уеб страницата неточните си търговски практики.
От АЗП оферират още по-широки пълномощия за КЗП поради нелоялните практики на колекторски компании.
" Предлагаме като краткотрайно решение да бъдат още повече разширени пълномощията на КЗП, като и бъде вменено да следи активността колекторските компании. Те постоянно употребяват нелоялни практики, включващи операции, закани и заблуждение на длъжниците, които също са консуматори, пишат още от организацията.
" В момента компаниите за събиране на задължения са учредени, регистрирани и действат съгласно Търговския закон на Република България. Практиката демонстрира, че обкновено при регистрация те се дефинират като финансови медиатори. Срещу такса тези компании имат достъп до Централния кредитен указател на България и надлежно опцията да дефинират кредитния статут на обещано лице. Те боравят с голям масив персонални данни, което е спомагателна причина контролът над тях да бъде повишен.
През последните 5 години следим фрапантно нарастване на обсега на активността на тези компании, като все още събирането на битови сметки съставлява дребен % от портфейла им със вземания. От 2017 година има устойчива наклонност от ден на ден банки да им продават огромни пакети просрочени заеми. За последните две години колекторските компании сложиха връх като изкупиха над 3 милиарда лева неприятни заеми!
Важно е също по този начин да се означи, че е прогресивен трендът на пласиране на необслужвани ипотечни заеми и фирмени вземания. Само за съпоставяне през 2015 година размерът на изкупените задължения възлиза на 500 млн. лева, като те главно бяха на физически лица с потребителски заеми към банки и сдружения за бързи заеми, клиенти на телеком оператори и компании за комунални услуги.
В България има специфичен закон регулиращ активността на финансовите институции и подобен регулиращ активността на Частните правосъдни реализатори. Всеки от тези два бранша предстои на надзор и мониторинг от няколко национални институции както и европейски такива. В същото време колекторските компании не подлежат на никакъв надзор даже и от Комисията за отбрана на потребителите, което постанова нейните пълномощия да бъдат разширени, прецизират още от АЗП.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ