Предлагат КЗП да наблюдава колекторските фирми
Асоциацията за отбрана на потребителите (АЗП) упорства Комисията по правни въпроси към Народното събрание (НС) да сътвори специфичен закон за мониторинг и надзор на компаниите за събиране на вземания. Като краткотрайно решение се предлага да бъдат дадени още пълномощията на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), на която да бъде вменено да следи активността на колекторските компании – „ те постоянно употребяват нелоялни практики, включващи операции, закани и заблуждение на длъжниците, които също са консуматори “, се споделя в прессъобщение.
Председателят на АЗП Пейо Майорски показа за БНР, че над 1,5 милиона души са пострадали от работата на колекторските организации, които сами се дефинират като „ финансови медиатори “:
„ Дават им опция да събират вземания, неприятни заеми за сметка на кредитодателя. В момента са само и единствено под мониторинг на Търговския закон, което не е задоволително, откакто те се дефинират като финансови посредници… Най-лошото при колекторските компании, които събират вземанията ни, е, че там има доста нелоялна процедура - изкупувайки отговорностите, главницата е една, а те събират напълно друга сума, начисляват юрисконсулстки такси и всевъзможни други, за които не знаем “.
Защо КЗП?
" Комисията за отбрана на потребителите има пълномощия да следи небанкови финансови институции. Защо да не може да следи и колекторите, които сами се дефинират като „ финансови медиатори “, изпълнявайки активността, която извършват. Тя сега се следи само и единствено по комерсиалния указател. Те се записват като едно сдружение, в което се разказва особено, че са финансови медиатори, което е изцяло задоволително... “.
Реформата на Мая Манолова не визира колекторските компании
„ Манолова промени някои текстове в Граждански процесуален кодекс. Единият беше ужким усъвършенстване на уведомителното произвеждане, т.е. да ни уведомяват. За страдание, това важи за правосъдните реализатори. Колекторските компании нямат такава процедура. Те не престават да ни се обаждат когато и да е на денонощието по телефона, манипулират, подвеждат ни със отговорности с изтекла отминалост, което не е редно да се случва “
През 2015 година колекторските компании са изкупили 500 милиона лв. задължения, най-вече на физически лица. За последните 2 години обаче са изкупили над 3 милиарда лв. неприятни заеми.
„ Това е тренд във напредък. В момента колекторските компании получават - посредством цесии - отговорности и неприятни заеми от банките и небанкови финансови институции. Това е метод банките и небанковите институции да си изчистят неприятния кредитен портфейл. Също по този начин е добре пристигнало и за фирмите, които събират вземания, тъй като това им дава работа…
Потребителите не са задоволително финансово осведомени
„ Най-лошият проблем е, че когато теглят заем - първичните стъпки - те не се осведомят какви са изискванията в самите заеми. От банката доста по-рядко биха били подведени под една или друга форма, само че когато става въпрос за бързи заеми, там опцията да бъдат подведени е голяма, тъй като им дават спомагателни пакети, в които те не четат какво се случва, в случай че не съумяват да да погасяват вноските си. Знаем че по-често вноските са месечни, до момента в който някои компании за бързи заеми оферират седмични … Оттам идва подвеждането на потребителите и се стига до крайната точка - колекторски компании “
Все още има и физическа кавга с длъжниците
„ В дребните обитаеми места не престават да се случват такива неща…. Хора изпадат в такава неплатежоспособност, в която не могат да покриват даже вноските и стартират да бъдат унизени. Първо се стартира с душевен тормоз, телефонен тормоз, след което се заплашват… Имаме и запис на наш консуматор “.
Комисията не е нужно да управлява всички процеси, само че би трябвало да бъде понесена отговорност от тези компании, които събират вземанията и, като им биват пускани сигнали, просто да обръщат внимание и да ги наблюдават по какъв начин се извършва целия развой. Да се следи връзката с потребителите, по какъв начин се обръщат към тях, часовите диапазони, в които това става “.
Председателят на АЗП Пейо Майорски показа за БНР, че над 1,5 милиона души са пострадали от работата на колекторските организации, които сами се дефинират като „ финансови медиатори “:
„ Дават им опция да събират вземания, неприятни заеми за сметка на кредитодателя. В момента са само и единствено под мониторинг на Търговския закон, което не е задоволително, откакто те се дефинират като финансови посредници… Най-лошото при колекторските компании, които събират вземанията ни, е, че там има доста нелоялна процедура - изкупувайки отговорностите, главницата е една, а те събират напълно друга сума, начисляват юрисконсулстки такси и всевъзможни други, за които не знаем “.
Защо КЗП?
" Комисията за отбрана на потребителите има пълномощия да следи небанкови финансови институции. Защо да не може да следи и колекторите, които сами се дефинират като „ финансови медиатори “, изпълнявайки активността, която извършват. Тя сега се следи само и единствено по комерсиалния указател. Те се записват като едно сдружение, в което се разказва особено, че са финансови медиатори, което е изцяло задоволително... “.
Реформата на Мая Манолова не визира колекторските компании
„ Манолова промени някои текстове в Граждански процесуален кодекс. Единият беше ужким усъвършенстване на уведомителното произвеждане, т.е. да ни уведомяват. За страдание, това важи за правосъдните реализатори. Колекторските компании нямат такава процедура. Те не престават да ни се обаждат когато и да е на денонощието по телефона, манипулират, подвеждат ни със отговорности с изтекла отминалост, което не е редно да се случва “
През 2015 година колекторските компании са изкупили 500 милиона лв. задължения, най-вече на физически лица. За последните 2 години обаче са изкупили над 3 милиарда лв. неприятни заеми.
„ Това е тренд във напредък. В момента колекторските компании получават - посредством цесии - отговорности и неприятни заеми от банките и небанкови финансови институции. Това е метод банките и небанковите институции да си изчистят неприятния кредитен портфейл. Също по този начин е добре пристигнало и за фирмите, които събират вземания, тъй като това им дава работа…
Потребителите не са задоволително финансово осведомени
„ Най-лошият проблем е, че когато теглят заем - първичните стъпки - те не се осведомят какви са изискванията в самите заеми. От банката доста по-рядко биха били подведени под една или друга форма, само че когато става въпрос за бързи заеми, там опцията да бъдат подведени е голяма, тъй като им дават спомагателни пакети, в които те не четат какво се случва, в случай че не съумяват да да погасяват вноските си. Знаем че по-често вноските са месечни, до момента в който някои компании за бързи заеми оферират седмични … Оттам идва подвеждането на потребителите и се стига до крайната точка - колекторски компании “
Все още има и физическа кавга с длъжниците
„ В дребните обитаеми места не престават да се случват такива неща…. Хора изпадат в такава неплатежоспособност, в която не могат да покриват даже вноските и стартират да бъдат унизени. Първо се стартира с душевен тормоз, телефонен тормоз, след което се заплашват… Имаме и запис на наш консуматор “.
Комисията не е нужно да управлява всички процеси, само че би трябвало да бъде понесена отговорност от тези компании, които събират вземанията и, като им биват пускани сигнали, просто да обръщат внимание и да ги наблюдават по какъв начин се извършва целия развой. Да се следи връзката с потребителите, по какъв начин се обръщат към тях, часовите диапазони, в които това става “.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ