Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръщат към

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръщат към народните представители и политическите сили в Народното събрание в качеството си на представителна на национално ниво работодателска организация, която съставлява над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души. Техният апел е за неотложно започване на работа по актуализирането на бюджета на България за 2021 година. Едва ли е належащо да се изяснява просторно за какво е нужна тази актуализация - въпросът от дълго време се дискутира на всички равнища на държавното ръководство и измежду обществените сътрудници. Всички знаят, че ако бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни ограничения в ръководството на стопанската система, като подобен процес на нещата може да има пагубни последствия. АИКБ чудесно схващат сериозността на казуса с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който явно гълтам голяма сила и време. Те искрено желаят политическите сили и народните представители да се оправят с този проблем, тъй като възникването на политическа неустойчивост въобще не е в полза на стопанската система на страната, нито на предприятията и бизнесмените, нито на наетите служащи и експерти. Достатъчно е да се огледа единствено към въпроса за трагичния растеж на цената на електрическата сила за индустрията, с цел да стане ясна острата нужда от овластена и настояща изпълнителна власт. От АИКБ още един път подчертават своята привързаност към поддръжката на нуждата от актуализация на бюджета. От актуализацията на бюджета зависи и предстоящата поддръжка за бизнеса, който би трябвало да обезпечи от своя страна предстоящите доходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 рецесия надалеч не страдат единствено браншовете, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата разрушава бизнеса освен на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на отрицателното влияние на пандемичната рецесия е доста по-голямо и широкообхватно. Тежко пострадаха редица браншове, изключително превоза. В проектите за актуализиране на бюджета даже са планувани известни средства за поддръжка на самолетните компании, проблемите на които до момента бяха подценявани като цяло. Но капризите на пандемичната рецесия, в комбиниране с немислимата цена на електрическата енергия за промишлени потребности към този момент заплашват браншове, за които до момента въобще не е ставало дума. Много прегледен образец е казусът с шивашката промишленост с всичките й подотрасли. Българската шивашка индустрия е напълно експортно насочена, тя е извънредно подвластна от световната динамичност на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки произведения. Не би трябвало да се заблуждаваме с известни, само че неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят " на ишлеме ". Напротив - става дума за предприятия, които от години работят " от схема " - някои от тях създават сбирките на известни задгранични компании включително от Франция, Италия, Германия и други. Но сега възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, упорстват тъкмо тази креативна и развойна работа да се прави гратис, с цел да се вържат ниски крайните цени в изискванията на рецесията. До момента при сегашната обстановка шивашката индустрия в България оцелява само с помощта на държавната поддръжка. В случай на прекъсване на държавната поддръжка (мерките от вида на мярката " 60/40 " ) измежду по-малките предприятия ще стартира вълна от прекратявания на работа и затваряне на индустриални мощности, заради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара единствено със свои сили. По-големите предприятия ще устоят прекосили още най-много към два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията. Обръщат внимание навръх този бранш най-малко по две аргументи. На първо място - до момента никой не е разглеждал шивашката индустрия като сериозна жертва на пандемичната рецесия. Всъщност опасността е доста огромна, в това число и заради фактори, на които няма по какъв начин да оказваме въздействие. На второ място - тъй като сега шивашката промишленост изпълнява ролята на нещо като " финален окоп на заетостта ". Шивашките предприятия, доста от които са със забележителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), към момента имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и надлежно - нискоквалифицирани служащи в страната. В случай на колапс на шивашката индустрия е доста евентуално да станем очевидци на огромен скок на безработицата, тъкмо в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да провокира " резултат на доминото " и измежду други браншове. Те означават, че могат да дадат и други образци от други браншове, изключително при електроинтензивните промишлености, които получиха тежък " токов удар ", и при строителния отрасъл, който разчита на актуализацията на бюджета, с цел да получи вземанията си от страната. Ефектът от рецесията става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е извънредно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета. Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и ограничения, свързани със обществени разноски, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем предстоящото от всички нарастване на пенсиите. С не по-малка заостреност са потребностите на опазването на здравето при надигналата се поредна вълна на COVID-19. АИКБ молят да бъде обновен бюджетът на България за 2021 година във типа, в който е бил утвърден към този момент от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).