АЕЖ също смята GDPR за заплаха за журналистите в България
Асоциацията на европейските публицисти - България разгласи в позиция, че българската акомодация на европейския Общ правилник за отбрана на персоналните данни (GDPR) лимитира правото за свободно изложение. С това организацията се причисли към към този момент изразените опасения от " Програма Достъп до информация ".
Адаптацията на GDPR в България става през план за смяна на Закона за персоналните данни. Проектът е създаден от Комисията за отбрана на персоналните данни и още не е прегледан от Народното събрание, макар че европейският правилник е написан преди две години и влезе в действие на 25 май т.г.
АЕЖ счита, че българският закон влиза в конфликт с главното право за изложение и опонира на конституцията.
" Предложеният законопроект планува изцяло неприемливо обвързване публицистите да разкриват източниците си на информация, в случай че Комисията за отбрана на персоналните данни изиска това от тях ", споделя АЕЖ-България. Законопроектът, въпреки и непряко, позволява такава алтернатива, в случай че комисията стартира инспекция на публицист за нарушаване при обработването на персонални данни.
АЕЖ припомня, че в своята процедура Европейския съд по правата на индивида в Страсбург е оповестил разкриването на източниците като опасност за публицистика.
" Неприемливо е орган от структурата на изпълнителната власт да има пълномощия да глоби публицисти при отвод от откриване на източника ", написа АЕЖ и припомня за минималните санкции от по 10 000 лв., които планува българския законопроект. Журналистическата организация счита тези санкции за нездравословни и ненужни в едно демократично общество. Европейската инструкция за GDPR няма минимални прагове на санкциите.
" Напълно несвоевременно е да се вкарват толкоз високи минимални наказания в най-бедната страна членка на Европейски Съюз. Тези наказания биха имали разрушителен резултат върху по-малки медии, изключително районни такива и съществено заплашват медийния плурализъм ", се споделя в позицията на АЕЖ-България.
Организацията припомня за опасността за затваряне на обществените регистри, които са проведени по търсене с обединен цивилен номер. Регистрите са главен журналистически инструмент за инспекция на информацията.
" Законодателят е предназначен на първо място да подсигурява цялостния либерален и правов ред, като внесе баланс и съобрази националните ползи и особености, свързани с медийната среда и подсигурява свободата на словото в задоволителна степен, като не позволява въвеждане на прекомерно рестриктивни разпореждания, за които категорично е длъжен да планува изключения, да дадат непропорционални пълномощия за " лов на вещици” по отношение на публицисти ", се споделя в позицията на АЕЖ.
Смразяващ резултат
Позиция в същия дух има и " Програма Достъп до информация ". Пред Mediapool адв. Александър Кашъмов от ПДИ предизвести за заплахите за публицистите от българския GDPR.
" В българския план за изменение на закона се оферират текстове, който евентуално са написани с положителни планове, само че пораждат безпокойствие, че ще имат сериозен отрицателен резултат върху медиите. Ако те се одобряват, всеки публицист ще би трябвало да прави предварителна преценка по 10 критерия дали изявленията им не нарушават закона ", сподели Кашъмов.
Така публицистите ще преценят дали хората, за които пишат са в действителност обществени персони. Те ще би трябвало да преценя дали това, за което пишат, в действителност визира публичния интерес и дали разкриването на персонални данни обслужва този интерес. Това включва освен публикуването на истории, само че и фотографирането на обществени места. Текстовете в закона са толкоз неразбираеми, че на процедура всички публицисти могат да се окажат проверявани за нарушение на българската версия на GDPR.
" Под опасност е потребление на обществените и персоналните журналистически регистри, тъй като те няма по какъв начин да не употребяват персонални данни. Дори самото профилиране на фигури, които съставляват обществен интерес, влиза в обсега на закона ", изясни Кашъмов.
Той подсети, че европейската инструкция GDPR не залага сходни условия, а непосредствено изключва публицистите от обсега на доста от рестриктивните мерки.
" В европейската инструкция се споделя, че избрани отговорности, които другояче съществуват при обработването на персоналните данни, не се ползват за публицистиката. С това въпросът се изчерпва. В България се влиза в тежки правни структури, които биха създали публицистиката невъзможна. Те биха нараснали неведнъж опцията публицистите да бъдат атакувани, изключително неуместните измежду тях ", сподели адв. Кашъмов.
Според него задействането на сходно законодателство против българските медии би могло да има " вцепеняващ резултат " (по терминологията на съда в Страсбург). Кашъмов не подозира предумисъл в дейностите на Комисията за отбрана на персоналните данни.
" Този план подхожда на досегашната процедура на Комисията за отбрана на персоналните данни, която в редица случаи не осъзнаване смисъла на свободата на словото и третираше медиите като най-обикновен админ на персонални данни. Какъв е замисълът няма изключително значение, а това по какъв начин този закон би могъл да се употребява. Медиите могат да бъдат сложени в това менгеме да си обосновават всяко едно култивиране на персонални данни, след което да бъдат подложени на санкции. Нещата не са положителни ", добави Кашъмов.
Адаптацията на GDPR в България става през план за смяна на Закона за персоналните данни. Проектът е създаден от Комисията за отбрана на персоналните данни и още не е прегледан от Народното събрание, макар че европейският правилник е написан преди две години и влезе в действие на 25 май т.г.
АЕЖ счита, че българският закон влиза в конфликт с главното право за изложение и опонира на конституцията.
" Предложеният законопроект планува изцяло неприемливо обвързване публицистите да разкриват източниците си на информация, в случай че Комисията за отбрана на персоналните данни изиска това от тях ", споделя АЕЖ-България. Законопроектът, въпреки и непряко, позволява такава алтернатива, в случай че комисията стартира инспекция на публицист за нарушаване при обработването на персонални данни.
АЕЖ припомня, че в своята процедура Европейския съд по правата на индивида в Страсбург е оповестил разкриването на източниците като опасност за публицистика.
" Неприемливо е орган от структурата на изпълнителната власт да има пълномощия да глоби публицисти при отвод от откриване на източника ", написа АЕЖ и припомня за минималните санкции от по 10 000 лв., които планува българския законопроект. Журналистическата организация счита тези санкции за нездравословни и ненужни в едно демократично общество. Европейската инструкция за GDPR няма минимални прагове на санкциите.
" Напълно несвоевременно е да се вкарват толкоз високи минимални наказания в най-бедната страна членка на Европейски Съюз. Тези наказания биха имали разрушителен резултат върху по-малки медии, изключително районни такива и съществено заплашват медийния плурализъм ", се споделя в позицията на АЕЖ-България.
Организацията припомня за опасността за затваряне на обществените регистри, които са проведени по търсене с обединен цивилен номер. Регистрите са главен журналистически инструмент за инспекция на информацията.
" Законодателят е предназначен на първо място да подсигурява цялостния либерален и правов ред, като внесе баланс и съобрази националните ползи и особености, свързани с медийната среда и подсигурява свободата на словото в задоволителна степен, като не позволява въвеждане на прекомерно рестриктивни разпореждания, за които категорично е длъжен да планува изключения, да дадат непропорционални пълномощия за " лов на вещици” по отношение на публицисти ", се споделя в позицията на АЕЖ.
Смразяващ резултат
Позиция в същия дух има и " Програма Достъп до информация ". Пред Mediapool адв. Александър Кашъмов от ПДИ предизвести за заплахите за публицистите от българския GDPR.
" В българския план за изменение на закона се оферират текстове, който евентуално са написани с положителни планове, само че пораждат безпокойствие, че ще имат сериозен отрицателен резултат върху медиите. Ако те се одобряват, всеки публицист ще би трябвало да прави предварителна преценка по 10 критерия дали изявленията им не нарушават закона ", сподели Кашъмов.
Така публицистите ще преценят дали хората, за които пишат са в действителност обществени персони. Те ще би трябвало да преценя дали това, за което пишат, в действителност визира публичния интерес и дали разкриването на персонални данни обслужва този интерес. Това включва освен публикуването на истории, само че и фотографирането на обществени места. Текстовете в закона са толкоз неразбираеми, че на процедура всички публицисти могат да се окажат проверявани за нарушение на българската версия на GDPR.
" Под опасност е потребление на обществените и персоналните журналистически регистри, тъй като те няма по какъв начин да не употребяват персонални данни. Дори самото профилиране на фигури, които съставляват обществен интерес, влиза в обсега на закона ", изясни Кашъмов.
Той подсети, че европейската инструкция GDPR не залага сходни условия, а непосредствено изключва публицистите от обсега на доста от рестриктивните мерки.
" В европейската инструкция се споделя, че избрани отговорности, които другояче съществуват при обработването на персоналните данни, не се ползват за публицистиката. С това въпросът се изчерпва. В България се влиза в тежки правни структури, които биха създали публицистиката невъзможна. Те биха нараснали неведнъж опцията публицистите да бъдат атакувани, изключително неуместните измежду тях ", сподели адв. Кашъмов.
Според него задействането на сходно законодателство против българските медии би могло да има " вцепеняващ резултат " (по терминологията на съда в Страсбург). Кашъмов не подозира предумисъл в дейностите на Комисията за отбрана на персоналните данни.
" Този план подхожда на досегашната процедура на Комисията за отбрана на персоналните данни, която в редица случаи не осъзнаване смисъла на свободата на словото и третираше медиите като най-обикновен админ на персонални данни. Какъв е замисълът няма изключително значение, а това по какъв начин този закон би могъл да се употребява. Медиите могат да бъдат сложени в това менгеме да си обосновават всяко едно култивиране на персонални данни, след което да бъдат подложени на санкции. Нещата не са положителни ", добави Кашъмов.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ